МАРКС СЛЕД МАРКСИЗМИТЕ

На 5 май 1818 г. е роден Карл Маркс. 204 години по-късно вече не се питаме какъв призрак броди из Европа, а дали и какво остана от Маркс след марксизмите през последните два века. Отговорът е – нищо.

Приживе Маркс е почти неизвестен. Хората нито одобряват, нито критикуват трудовете му. През 1883 Бьом Баверк разбива икономическата му теория, но марксисткото философско учение добива популярност дотолкова, доколкото хората се запознават с някои от термините и лозунгите му и ги използват, макар и по доста по-различен начин от самия Маркс. Сигурно сте чували крилата фраза на Рейгън: „Кого наричате комунист? Това е човек, който чете Маркс и Ленин. А кого наричате антикомунист? Това е човек, който разбира Маркс и Ленин”.

В първите години на социализма някои негови критици обвиняват социалистите в непознаване на човешката природа. За да подчини живота си на чужд план, човек трябва да се лиши от човешката си същност. На това възражение социалистите отговарят: “Ако човешката природа е несъвместима със социализма, трябва да променим човешката природа.”

Слава Богу, не успяха да я променят за 200 години. Но оставиха след себе си 100 милиона трупа.

Освен тях марксизмът остави, при това в прекалено много хора, твърдото, но напълно безпочвено убеждение, че ресурсите в природата са неизчерпаеми и на разположение на всички по всяко време, и че в комунистическото общество трудът ще се превърне „от бреме в удоволствие”, дори ще стане „главната потребност на живота”. Независимо колко живота отне и колко икономики срина, комунизмът не успя да докаже подобна глупост.

На комунистите това, разбира се, не им пречи. Те не могат да бъдат убедени, че грешат, с рационални аргументи. Вярата им в собствената правота е толкова ирационална, че горчивият опит на човечеството им минава покрай ушите. Затова да им кажа – защото едва ли знаят!, че формулирайки диалектическия материализъм, Маркс стъпва върху фалангистките утопии на един френски социалист – Шарл Фурие. Съвременниците му открито наричат Фурие „глупак“, не само защото настоява, че фалангите ще са толкова успешни, че за няколко месеца целият свят ще бъде убеден в ползата и необходимостта от тях, но и  защото е уверен, че при социализма „океанът вместо от солена вода, ще бъде от лимонада”. 

Ми да идат да си напълнят шишетата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.