МИНАЛОТО НЯМА ДАВНОСТ!

Вчера много спорният председател на Върховния административен съд Георги Чолаков отишъл на заседание на парламентарната вътрешна комисия да се кара на депутатите, че приемат на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който през март 2022 група депутати от управляващата коалиция внесоха в парламента. Според добре информиран източник Чолаков дори заявил, че даже депутатите да приемат промените, ВАС няма да се съобразява с тях.

За какво точно става дума? Законопроектът препотвърждава държавната политика за разкриване сътрудниците на комунистическите тайни служби, която Върховният административен съд от 2019 г. се опитва да промени. Очевидната му цел е обществеността да остане неинформирана за агентурното минало на някои от кандидатите за изборни политически дължности, вече обявявани за сътрудници на Държавна сигурност. С приемането на внесените поправки, Комисията по досиетата ще може да се позовава на предишно свое решение за принадлежност на проверяваното лице към Държавна сигурност и РУМНО, без да е длъжна отново да установява принадлежността му или да търси нови доказателства за нея. Така се гарантира публичност, прозрачност и проследимост на информацията, към която има засилен обществен интерес.

Има няколко възможни отговора защо Върховният административен съд не иска това, и нито един от тях не е лицеприятен. Достатъчно е да си спомним, че преди години председателят на комисията Евтим Костадинов бе казал, че приблизително всеки 17-и българин е бил свързан с бившата Държавна сигурност… Но обструкциите на върховните съдии за пореден път потвърждават нуждата да се знае всичко за всички – и агенти, и сътрудници. При това не само имената им, ако попадат в обхвата на някоя буква от сегашния закон за досиетата, защото кандидатстват за обществена длъжност или защото са били началници на нещо. Едва ли само на мен ще ми е интересно да знам колко милиционери – в най-широкия смисъл на думата – е имало в НРБ. Какви са били целите, задачите и структурата на всички управления на КДС (Комитета за държавна сигурност). Кои са били началници на тези управления и кои – техни заместници. Колко ченгета са работели под прикритие в посолствата и търговските представителства на Народна Република България, както и в представителствата на държавни компании и кореспондентски пунктове на средствата за масово осведомяване зад граница. Колко са вербуваните секретни сътрудници (агенти, резиденти, държатели на явочни и конспиративни квартири) за периода 1967-1989 година – както български граждани, така и чужди граждани от български произход. Грях ми на душата, но искам да знам и имената на починали сътрудници и агенти.

Знам, че никъде няма такава обобщена информация. Но детайлното познаване на най-близката ни история е единственият начин да избегнем повторението й. Затова смятам, че е крайно време да бъде създаден прословутия и спряган от години Институт за национална памет, чиито сътрудници да дадат отговор на тези и още много други свързани с бившата Държавна сигурност въпроси. Да речем: кои са били съветниците на КГБ и на ГРУ в България, кои българи са изкарали техните школи в СССР, кой е търгувал с оръжие, цигари и наркотици, кой е подготвял терористи… Може би е разумно такъв институт да е под шапката на сегашната Комисия по досиетата – дори да не се нарича институт, а да е например негова Дирекция „Научна и изследователска дейност“, която да раследва и огласява престъпленията срещу българския народ чрез сборници и изложби. Защо да не направим и постоянен Музей на комунизма, който да обединява експонатите от сегашния Музей на социалистическото изкуство, експозицията на сегашната Комисия, и новооткрити архиви, атрибути и символи на комунистическата власт? Сградата на бившата Дирекция на полицията на Лъвов мост е многократно предлагана за подобна цел. Да не говорим, че тази Дирекция „Научна и изследователска дейност“ може и ТРЯБВА да формулира предложения за учебните програми по история, които касаят периода на комунизма, и да ги предоставя на МОН. И, разбира се, да продължи да огласява агентите на ДС и РУМНО. Чувал съм от членове на комисията, че в това отношение имат работа за още 10-15 години…

Впрочем, самата Комисия по досиетата може да се прекръсти например на Комисия за изследване престъпленията на комунизма в България. Да припомня, че през 2000 година парламентът обяви комунизма за престъпен в нарочен закон.

Добре е народните ни представители да помислят по тези въпроси, докато дойде ред на смяната на сегашните членове на Комисията по досиетата. Те вече работят повече от 4 години след края на мандата си, може да поработят още малко, докато законът им се промени и допълни в споменатите от мен посоки.

One Reply to “МИНАЛОТО НЯМА ДАВНОСТ!”

  1. Може би междувременно трябва да се размислим, дали има наистина още българи, които искат да узнаят нещо за тези страници от миналото. Или им го натрапваме! Че част от историята за близкото минало е дейността на ДС=КГБ е безспорно. Че са много тези, които по една или друга причина са
    били част от този апарат. Мойта майка включително. И разбира се за мен това е болна тема. Но трябва ли затова да я засипвам?
    Не! Така не може да се върви напред. И за развитието на една държава, на едно-дано един ден- гражданско общество- това е зле.Нека стъпим на здрава, а не хлъзгава основа!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.