ДА УКРЕПИМ ВСИЧКО, КОЕТО НИ СВРЪЗВА!

Реч на германския президент Валтер Щайнмайер, 28 октомври 2022 пред Германска национална фондация

Забележителна реч на германския президент след посещението му в Украйна миналата седмица. Макар да има лична вина за съглашателската политика на Германия спрямо Русия през годините, и да може да бъде подозиран в преследване на политически цели с тази реч, Щайнмайер искрено преживява своя катарзис. Не си правя никакви илюзии, че българският му колега е способен на такъв подвиг.

Тъй като никъде в българска медиа не видях превод на цялата реч на Щайнмайер (защо ли ???), предлагам ви моя непрофесионален вариант.

Всеки човек в страната ни, който се събуди на 24 февруари и видя ракетните атаки над Киев, колоните танкове по украинските улици, огромния мащаб на руската инвазия – всеки, който се събуди с тези картини, знаеше, че от тази сутрин светът беше станал различен.
Никой не е изпитал ужаса на онази сутрин толкова дълбоко, колкото жителите на самата Украйна. Седях с някои от тях във вторник в Корюковка, малко градче близо до беларуската граница, в подземно бомбоубежище. Тези хора ми разказаха своите истории, разказаха ми за този 24 февруари, за ужаса на войната, избухнал в техния напълно нормален живот: ужасният шум от бомбардировките, димът, огънят, техният внезапен, оголен страх – тези мъже и жени трепереха, докато ми говореха. Възрастна жена разказа как е гледала безкраен конвой от руски танкове, камиони и военна техника заедно с внука си. Внукът я погледнал и попитал: „Бабо, ще умрем ли?“ Бабата не могла да отговори на въпроса му – нещо, което и днес я просълзява.

Всеки от вас ще запомни този 24 февруари като мен. Воят на сирените и тъмният дим над Киев, ужасните картини от онази сутрин ми въздействаха, нещо повече – те белязаха окончателния, горчив провал на години политически усилия, включително и моите, да предотвратя точно този ужасен момент.

24 февруари беше епохална промяна. Това ни потопи и тук, в Германия, в едно различно време, в една несигурност, която смятахме, че сме оставили зад гърба си; време, белязано от война, насилие и разселване, поради опасения, че войната ще се разпространи в Европа като горски пожар. Време на сериозни икономически катаклизми, на енергийна криза и скок на цените. Време, в което нашият успешен модел на глобално свързана национална икономика беше под натиск. Време, в което сплотеността на обществото, доверието в демокрацията, всъщност доверието в самите нас, бяха накърнени.

Политиката не може да прави чудеса. Никой, включително федералният президент, не може да разсее всяка тревога в това дълбоко несигурно време. Напротив, смятам, че много от тези опасения са основателни. Изживяваме най-дълбоката криза в нашата обединена Германия. Но аз твърдо вярвам, че ако вземем този момент, тази епохална промяна, ако придобием разбиране за епохата, която е приключила, и новата епоха, която е започнала – тогава ще имаме по-остър усет за това, което сега се иска от нас, и съм сигурен, че няма да се наложи да посрещнем тази нова епоха уплашени и беззащитни.

В годините преди 24 февруари вятърът духаше в гърба на Германия . Това бяха години, определени от радостното събитие на германското единство, мирното изтегляне на руските войски, края на блоковата конфронтация и сближаването на Европа. Бяха години, в които мирът изплащаше дивиденти и в които ние, германците в сърцето на обединена Европа, спечелихме много.

И нашият собствен германски късмет оформи представата ни за света. Бяхме убедени, че сме заобиколени от приятели и войната в Европа е станала немислима.
Свободата и демокрацията сякаш се налагаха навсякъде, търговията и просперитетът изглеждаха възможни във всички посоки.

Въпреки всички кризи от онова време и въпреки че не се случи всичко, на което се надявахме, тези години бяха добри! Германия, страна с тъмна история, беше израснала до част от общността на държавите, беше уважавана, дори популярна сред своите партньори, с нарастващи възможности за влияние и нарастваща отговорност в света. Германия, толкова малка страна в глобален мащаб и практически лишена от собствени природни и други ресурси, се превърна в силна, модерна, глобално свързана икономика – благодарение на доброто образование и обучение, желанието за реформи и търговските отношения със света.

И така, казвам, че тези години с вятъра в гърба ни бяха добри години. Нищо не ни падна от небето. Работихме за мир и просперитет. Разчитахме на международно сътрудничество и играехме по правилата.

Тогава дойде 24 февруари. На 24 февруари Путин не просто наруши правилата и сложи край на играта. Той хвърли дъската на пода!

Бруталната агресивна война на Русия в Украйна превърна в пепел европейския ред за сигурност. В своята имперска мания руският президент наруши международното право, заграби земя, постави границите под въпрос. Руската атака е атака срещу всички уроци, които светът е научил от двете световни войни.

Но тези споделени уроци за мир избледняват. Общата основа, връзките, диалогът в рамките на общността от държави, все повече се заменят от борби за идеология и господство. Стремежът на Китай към икономическа и политическа мощ е важен фактор. Тази борба ще оформи международните отношения в обозримо бъдеще. Светът е на път към фаза на конфронтация – въпреки че зависи от сътрудничеството по-спешно от всякога. Изменението на климата, загубата на видове, пандемиите, гладът и миграцията – нищо от това не може да бъде решено без готовност и желание за международно сътрудничество.

Какво означава това за Германия? Идват по-трудни години, трудни години. Дивидентите от мира се изчерпаха. За Германия започва епоха, в която трябва да се борим смело с насрещния вятър.

За да надделеем в това време, можем да надграждаме върху силата и мощта, които сме спечелили през последните години. Ще ни помогне опитът, който сме придобили при преодоляването на други тежки кризи. Въпреки всички наши опасения, не трябва да забравяме, особено сега, че имаме силна икономика, по-силна от много други. Имаме добри научни изследвания, силен бизнес и способна държава. Имаме силна средна класа.

Но наред със силните страни, които са ни помагали досега, имаме нужда от нещо повече: трябва да станем способни да се справяме с конфликти, вътрешни и външни. Нуждаем се от волята да се утвърдим, както и от силата да правим жертви. Нямаме нужда от военен манталитет – но това, от което се нуждаем, е устойчивост и дух на съпротива!

Това включва преди всичко силен и добре оборудван Бундесвер. Нещо, което се очаква от хората в нашата страна, но и от нашите съседи и партньори. Ние сме силната държава в сърцето на Европа. Ние сме длъжни да дадем своя дял в колективната отбрана – днес много повече, отколкото във време, когато други, особено САЩ, ни взеха под своя защита. Дълго време можехме да разчитаме на другите и можем да продължим да го правим, но сега и другите трябва да могат да разчитат на нас.

Уверявам нашите партньори, че Германия приема своята отговорност в рамките на НАТО, в рамките на Европа. Това се потвърждава от решенията за политиката за сигурност, които федералното правителство взе след преломния 24 февруари. Това се потвърждава и от широкия обществен консенсус, подкрепящ тези решения.

И – това е особено важно за мен – това се потвърждава и от нарастващото осъзнаване и нарастващото уважение към нашия Бундесвер в нашето общество. Най-после! Крайно време е. Това общество се нуждае от силен Бундесвер – но Бундесверът също се нуждае от общество, което го подкрепя! Ще продължа да защитавам това като федерален президент.

Устойчивостта и способността за справяне с конфликти изискват още повече. С нарастването на очакванията към нас, нарастват и критиките, с които се сблъскваме. Трябва да отговорим на това зряло и да не използваме незабавно всяка външна критика като оръжие във вътрешнополитически конфликти.

Ще трябва да свикнем, че държава като нашата е подложена на критика. Просто погледнете САЩ – те имат много практика в това. САЩ са водеща световна сила. Критикуват ги за това, което правят, и за това, което не правят. Не могат да се оправдават с други или да се обръщат към по-висши авторитети. Те трябва да знаят какво правят и защо.

А Германия? Не, Германия не е световен лидер. Но сме едни от най-големите в Европа. От нас се очаква лидерство в интерес на Европа. Аплодисментите на публиката. не са важни. Важното е укрепването на Европа. Колкото по-несигурен става светът около нас, толкова по-сигурни трябва да сме в този споделен път!

Да гледаме напред към това ново време с отворен ум също означава да си задаваме трудни въпроси. Светът е различен след тази епохална промяна – и това означава, че трябва да захвърлим старите начини на мислене и старите надежди.

Това се отнася особено за нашата визия за Русия. Знам, че много хора в нашата страна чувстват връзка с Русия и нейния народ, обичат руската музика и литература. Нещо повече, в Източна Германия има много различни спомени за четиридесет години споделена история, които отекват и днес. На изток и на запад сме благодарни за чудото на обединението и не забравяме, че дължим мирния характер на това събитие на Михаил Горбачов. Когато съветските войски се върнаха у дома без нито един изстрел, това даде надежда на много хора за мирно бъдеще.

Споделях тази надежда и тя мотивира работата ми в продължение на много години. Но когато погледнем днешна Русия, няма място за старите мечти. Нашите страни днес се противопоставят.

Путин командва армия-агресор, а украинците защитават страната си, чиято независимост изграждат тридесет години. Агресивната война на Русия разруши мечтата на Горбачов за „общ европейски дом“. Това е посегателство срещу закона, срещу принципите на отказа от насилие и ненарушими граници. Това е атака срещу всичко, което и ние, германците, поддържаме. Всеки, който вдига рамене и пита „Какво общо има войната с нас в Германия?“, говори без чувство за отговорност или история. Ние като германци не можем да надделеем в Европа с това отношение – това е грешно!

Ние подкрепяме Украйна и ще го правим толкова дълго, колкото е необходимо. Това включва военна подкрепа – вашият президент току-що ми каза колко животоспасяващи са германските системи за противовъздушна отбрана. Тя включва финансова и политическа подкрепа. И това включва необходимата подкрепа за бързо възстановяване след отвратителните атаки на Русия срещу електроснабдяването, отоплението, топлата вода и всички форми на жизненоважна инфраструктура с наближаването на зимата.

И не говоря само за политическа подкрепа. Има толкова много хора в Германия, които са готови да помогнат, които са приели бежанци или ги придружават в първите им стъпки в нашите училища, предприятия и публични органи. Има безброй инициативи на гражданското общество, както и общински партньорства и мрежи, които предоставят практическа помощ на място в Украйна. За това днес бих искал да благодаря на всички в нашата страна, на всички вас, които предоставяте тази жизненоважна помощ и гарантирате, че тя продължава – благодаря!

И тъй като тази война засяга и нас, няма начин да избегнем икономическия натиск върху Русия. Това е, което казвам особено на онези, които ме питат защо трябва да носим тежестта на война в друга държава. „Не ни ли ощетяват санкциите повече от всеки друг? Не можехме ли просто да ги пуснем?“ В момента често чувам подобни въпроси и не искам да ги отхвърлям, защото страховете зад тях са реални. Трябва да отговорим на тези въпроси.

Санкции, прекъсване на контакт, доставка на оръжие за бушуваща война. Нищо от това не е обикновено, нищо в него не е съвместимо с нашите виждания за мирно съвместно съществуване. Но ние не живеем в идеален свят. Ние живеем в конфликт. И затова имаме нужда от инструменти за конфликт. Да, санкциите имат цена, включително и за нас. Но каква би била алтернативата? Да стоим безучастно и да наблюдаваме тази престъпна агресия? Просто продължавате, сякаш нищо не се е случило? В наш интерес е да се противопоставим на закононарушенията на Русия заедно с нашите партньори. В наш интерес е да се освободим от зависимостта си от режим, който изпраща танкове срещу съседна държава и използва енергията като оръжие. В наш интерес е да се защитим и да намалим уязвимостта си. Никой не е казал това по-ясно и кратко от естонския министър-председател: „Газът може да е скъп, но свободата е безценна.“

Казах, че живеем в конфликт и че тази война засяга и нас. Но това, което е също толкова важно за мен е, че страната ни не е във война. И ние не искаме това да се променя. Всяко разпространение на тази война, да не говорим за ядрена ескалация, трябва да бъде предотвратено.

Знам, че много хора у нас копнеят за мир. Някои смятат, че не полагаме сериозни усилия, че ни липсва желание за преговори. Мога да ви уверя, че на никой здравомислещ човек не му липсва воля. Но истината е, че в лицето на злото добрата воля не е достатъчна.
Защото бруталните атаки на Русия през последните осем месеца не са нищо друго освен неуважение към човешкия живот. Предполагаем мир, който възнаграждава действия като тези, мир, който узаконява заграбването на земя от Путин, не е мир. Това би означавало терор за много хора в Украйна, би ги оставило на милостта на произволното насилие на техните руски окупатори. Още по-лошо – един фиктивен мир само би увеличил глада на Путин. Молдова и Грузия, както и нашите партньори от НАТО в Балтика, живеят в страх.

Хората в Украйна, мъжете, жените и децата, които ежедневно се крият в мазетата си от руските ракетни атаки, желаят мир още по-отчаяно от нас! Но те са прави, когато казват, че мирът, за който копнеем, трябва да бъде справедлив. Мир, който запазва независимостта и свободата на Украйна. Един несправедлив мир не е мир – той носи семето на нови войни в себе си. Не, един несправедлив мир би укрепил всички онези по света, чийто глад за власт не познава закони и правила.

Искаме мир, но доставяме оръжие на военна зона; подкрепяме едната страна във войната, без ние самите да сме във война; налагаме санкции на другите, но и самите ние страдаме от тях – това наистина са противоречия и всеки ден чувам колко немци са изпълнени със съмнение или дори отчаяние от тях.

За нас, германците, това е изпитание за нашата смелост. Това ново време поставя по-голямо предизвикателство, отколкото сме се сблъсквали от дълго време. Това е изпитание за нашата храброст, от което никой няма да ни освободи и от което няма лесно измъкване. Как можем да надделеем, ако самите ние сме обхванати от несигурност? Откъде да черпим сили да устоим на противоречията, когато самите ние сме измъчвани от съмнения?

Вярвам, че този момент на криза трябва да бъде преди всичко момент на самоутвърждаване за нас. Нека в умовете ни няма съмнение, че това, което ни прави такива, каквито сме, ще издържи. Дори във времена, когато трябва да се борим смело с насрещния вятър, ние оставаме силна демокрация в сърцето на Европа. Свободна република на самоопределящи се граждани.

Това, което тази епохална промяна променя, не са ценностите, които защитаваме. Но трябва да дефинираме целите си по-стриктно и да ги адаптираме към новите предизвикателства.

Искаме след две години да можем да кажем, че сме преминали през най-лошия икономически спад.

Искаме след 5 години да можем да кажем, че Украйна не само е утвърдила своя суверенитет, но и не трябва да се страхуваме от нови войни в Европа.

Искаме след 10 години да можем да кажем, че сме удържали обществото единно, хванали сме по-слабите от неговите членове за ръката и сме ги подкрепили, а мнозинството е запазило доверието си в демокрацията.

Искаме след 15 години да можем да кажем, че въпреки войната и кризата сме гарантирали, че идните поколения също ще могат да се радват на добър живот на нашата Земя.

Да, вероятно няма да можем да пишем историята на успеха на нашата страна със същото темпо, с което го направихме през последните три десетилетия. Същественото отново става важно и заслужава всичките ни усилия.
Съвсем съзнателно казвам „нашите“ усилия. Съграждани, това ново време изисква действие от всеки от нас! Може би беше възможно, когато вятърът беше в гърба ни, да се справим, без да допринесем много. Може би беше възможно да оставим политиката на други хора. Това вече не е така. Германия, нашата страна, се нуждае от вашата воля за промяна, нуждае се от вашия принос към нашата общност, за да можем да стигнем там, където искаме да бъдем!

И така, какво означава да се концентрирате върху същественото? И какво сме готови да очакваме от себе си?

Ясно е, че през следващите години ще трябва да приемем, че трябва да се правят жертви. Повечето вече са усетили ефекта. Всички трябва да допринесем с каквото можем. Тази криза изисква да се научим отново да бъдем скромни.

Това може да прозвучи като подигравка в ушите на онези, които и днес не свързват двата края. Знам, че въпреки че живеем в богата страна, мнозина не могат да правят жертви – защото те вече правят жертви по цял ден, всеки ден. Тази криза засяга хора, които дори преди началото на войната са се сблъсквали с ежедневна борба за оцеляване; да си плащат наема или да осигурят добър живот на децата си. Тази криза засяга компаниите, самостоятелно заетите лица, магазините, които някога са имали добър бизнес, но сега са във финансови затруднения поради прекъснати вериги за доставки и високи разходи за енергия.

Ето защо всеки дебат трябва да започва с уверението: правителството няма да ви изостави! Ще използва ресурсите си, за да помогне на тези, които не могат да се справят сами. Помощни пакети и специален кризисен фонд, мерки за овладяване на цената на природния газ, жилищни помощи и подкрепа за малки и големи предприятия – всичко това подчертава желанието за помощ. Тази подкрепа трябва бързо да достигне до нуждаещите се.

Никоя страна в Европа не може да направи толкова, за да помогне на своите граждани, колкото ние. И все пак нашата държава също няма да може да облекчи всяко бреме. И не е необходимо да го прави. Защото и тази криза се отразява на много, които – слава богу – се справят добре и са в позиция на сила. Тези години, когато вятърът беше в гърба ни, те постигнаха просперитет и финансова сигурност. Те могат да правят жертви, без да се излагат на екзистенциална опасност. И наистина, има желание да се правят жертви. Нека имаме вяра в нашата средна класа!

И накрая, тази криза засяга и мнозина в нашата страна, които са заможни – дори и богатите. Хора, които имат на какво да се облегнат и могат да поемат по-голяма тежест. Те трябва да помогнат на другите сега, така че огромната цена на крайно необходимото облекчение да може дори да бъде поета.

Те трябва да помогнат сега, за да се избегне нова несправедливост. Впечатляващите помощни пакети са важни – но не по-малко важно е да се уверите, че тежестта се разпределя справедливо.

Скъпи сънародници,

Напълно съм наясно, че никой не обича да прави жертви. Но бих искал да променим гледната си точка. Вместо първият ни въпрос да бъде: „Кой може да ме освободи от това бреме?“, трябва да питаме: „Това ще ни помогне ли да преминем през тази криза заедно?“ Това е отношението, което трябва да приемем, за да изкараме тази зима заедно.

Но също така трябва да бъдем честни, че преминаването през тази зима няма да е краят. Колкото и да сме притеснени за инфлацията, енергийните цени и войната в момента, след като тази зима отмине и излезем от икономическата криза, нещата няма да станат пак каквито бяха. Защото, въпреки че войната премести някои точки по-надолу в политическия дневен ред, изменението на климата ни призовава да действаме – особено сега! Притеснявам се, че светлината на прожекторите е изместена от задачата, пред която е изправено човечеството. Климатичните промени не спират по време на войната в Украйна.

Ясно е, че ако искаме да намалим драстично емисиите и да се освободим от изкопаемите горива, ще трябва да се откажем от някои много обичани навици, малки и големи. Ще трябва да погледнем как – и колко бързо – се движим, какво ядем, как строим и къде живеем. И в тези области всеки може да допринесе. Нека да започнем веднага. Всяка стъпка, колкото и малка да е, е по-добре от никаква.

И пак тези индивидуални усилия няма да са достатъчни. Нашата страна и нашият успешен икономически модел ще претърпят историческа трансформация. Оставяме зад гърба си индустриалната ера, която се захранваше от изкопаеми горива и осигури основата за възхода на Германия като експортна нация. И навлизаме в епоха без въглища, петрол и газ, епоха, в която Германия ще трябва да се наложи отново. Въпреки многото предизвикателства, това крие големи възможности за страната ни. Всъщност да се възползват от тези възможности, за да изградят нов просперитет на нова и по-добра основа – това е основната задача на инженерите и разработчиците, фирмите и лицата, вземащи политически решения, сега трябва да се справят.

И тъй като глобалното изменение на климата може да бъде предотвратено само чрез съгласувани действия, ние също трябва да сме сигурни, че институциите и сътрудничеството, преодоляващи нарастващите геополитически различия, ще издържат. Нова конфронтация между блокове, разделящи света на две и противопоставящи ни срещу тях, не е в наш интерес. Да, трябва да станем по-малко уязвими и да намалим едностранните зависимости. Това не означава да станете по-малко взаимосвързани със света, а по-скоро по-взаимно свързани. Не поддържаме връзки само с малцина, а разпределяме както нашите възможности, така и рисковете. Така че моят съвет е в хода и след тази епохална промяна, нека не забравяме всичко, което направи германската външна политика силна: да бъдем силно закотвени в Европа, да се стремим към международно сътрудничество, да установяваме общи правила, да следваме диалог между партии с различно мислене и стремеж към установяване на партньорства с различни от нас. Това не е въпрос на стил. Това е въпрос на оцеляване.

Без борба с изменението на климата всичко става безсмислено. Трябва да вложим цялата си сила в тази битка. Нека сега докажем колко силно можем да се справим със задачата на трансформацията. Нека да дадем на нашите деца и на децата на нашите деца добър живот на нашата планета. Това зависи от всички нас.

Ние правим жертви, за да преминем през тази криза. Ние се трансформираме, за да запазим нашата планета. Има и трето нещо, което тези времена изискват от нас. Имаме нужда от активни – или по-конкретно – устойчиви граждани.

Защото докато се борим с насрещния вятър, атаките срещу нашето свободно общество се увеличават. Путин се опитва да раздели Европа и инжектира тази отрова в сърцето на нашето общество. Ние сме уязвими, защото сме отворени и искаме да останем отворени. Железопътният транспорт, неограниченият интернет, софтуерът на нашите мобилни телефони и нашите енергийни доставки – всичко това вече е било мишена на атаки. Ще трябва да свършим по-добра работа, за да се защитим.

Нашата демокрация също е част от критичната ни инфраструктура. И е под натиск. Ние сме единствените, които можем да я защитим. Ние, демократите, трябва да направим повече от това да говорим. Трябва да се ангажираме и отново да покажем устойчивост и дух на съпротива.

Устойчивите граждани отстояват това, в което вярват, и изразяват своите опасения – но също така отказват да бъдат кооптирани от тези, които атакуват нашата демокрация.

Устойчивите граждани правят разлика между необходимата критика на политическите решения и тоталните атаки срещу нашата политическа система.

Устойчивите граждани могат да се справят с несигурността и не се подвеждат от онези, които обещават прости решения. Но те с право очакват политиците да останат фокусирани в тези трудни времена върху това, което е най-важно, и очакват прагматизмът да надделее.

Устойчивите граждани изискват пространство, в което да живеят както намерят за добре –
но те не забравят колко много зависим един от друг.

Устойчивите граждани очакват нещо от себе си: уважение и разум. Това е единственият начин да осигурим ефективна противоотрова срещу отровата на популизма, срещу опасността да се отчуждим.

И това е, върху което трябва да се съсредоточим, докато се борим смело с насрещния вятър. Вместо да се отдалечаваме един от друг, трябва да укрепим всичко, което ни свързва.

Например връзките между младите и старите. Много по-млади хора са нетърпеливи и обвиняват по-възрастните, че са били твърде небрежни към нашата планета и твърде колебливи в промяната на курса. По-младите се чувстват измамени – а по-възрастните смятат, че не получават достатъчно признание за всичко, което са направили за децата и страната си. Нека не настройваме поколенията едно срещу друго. Това няма да създаде допирни точки. Защото в крайна сметка всички имаме една и съща цел. Искаме да променим страната си, искаме да я направим по-добра – и единственият начин да го направим е чрез съвместни действия. Всички ние трябва да приемем трансформацията сериозно. И затова по-възрастните, моето поколение, трябва сега въпреки напредналата ни възраст да преосмислим това, с което сме свикнали, и да помогнем тази промяна да се случи. А на по-младите, вие, които също сте тук в тази зала, казвам, че сега зависи от вас да поемете отговорност, да играете активна роля, включително като критикувате, но не по деструктивен начин. Трябва да промените страната ни и може би дори да се справите по-добре с това от предишните поколения. Имате моята подкрепа.

Или нека да разгледаме недоразуменията между източната и западната част на страната ни. Много хора в източните части на Германия в момента преживяват рецидив към 90-те години на миналия век, последният път, когато защитените структури се разпаднаха и поминъкът изчезна. Каква част от тези преживявания и този страх бяха наистина усетени на запад? Този път трябва да свършим по-добра работа, тъй като сме изправени пред криза, която отново има по-голямо въздействие на изток. Защото дори 32 години след обединението е по-трудно да се осигури енергоснабдяването на изтока, а доходите са по-ниски и хората там имат по-малко спестявания. Укрепването на всичко, което ни свързва, означава днес да гарантираме, че старите спомени няма да се върнат в източните части на Германия. Знам, че хората са силно притеснени. Но също така знам колко ярко е слънцето точно зад хоризонта, колко много предприемачи и иновативни технологии от световна класа се секат в източните части на Германия, благодарение на нейните първокласни университети и изследователски институции. Компания в провинция Тюрингия спечели Deutscher Zukunftspreis два пъти последователно. Дългоочакваните мощности за производство на полупроводници се създават в Саксония, а скоро и в Саксония-Анхалт. Водещи компании в областта на електромобилитеотварят магазини в Бранденбург. Всичко това не са само отделни островчета на надежда. Нека работим за изграждането на тази нова, устойчива сила в източните части на Германия. Това е нашата обща задача.

Укрепването на това, което ни свързва, е задача и за градските и селските райони. Мнозина, които живеят в селските райони (всъщност мнозинството от хората у нас), не се идентифицират с дебатите, които водим в столицата. Тези дискусии често са по-далеч от техните действителни проблеми, отколкото следващият медицински специалист или пощенската служба. По същия начин мнозина в големите градове гледат романтично или надменно на онези, които живеят в провинцията. Те копнеят за тихия, спокоен живот – но искат да му се наслаждават само през уикендите. Това, което често липсва, е честната оценка на различните условия, в които живеят хората в градските и селските райони, както и желанието да се вземат насериозно нуждите на хората в страната и да се запази стандартът на живот в селата и малките градове. Това изисква повече от надеждна интернет връзка. Това означава да обръщате внимание и да показвате съпричастност. Нека да продължим напред и да си създадем навик да гледаме отвъд границите на собствения си живот и реалности. Дължим го на себе си!

Богати и бедни, млади и стари, жители на градовете и селата – да укрепим това, което ни свързва, независимо от кое поколениея и коя сфера на живота сме! Благодарен съм на всеки, който мисли за нещо повече от собствените си нужди. Много хора у нас правят това и те са гръбнакът на нашето общество. И все пак похвалата за доброволческата работа вече не трябва да се ограничава до неделните проповеди. Вярно е, че доброволчеството, както го познаваме, започва да излиза от мода и отговорността лежи върху все по-малко рамене. И все пак да помагаме на другите – особено във времена, когато вятърът е в лицето ни – е от решаващо значение. Всъщност системно релевантни. Ето защо трябва да намерим нови начини за борба с отчуждението и за укрепване на нашата общност и дух на заедност.

Затова направих предложение. Не очаквам идеята за задължителна социална услуга навсякъде да бъде посрещната с аплодисменти. Искам да има честен дебат в обществото, от което всички сме част. Това е дебат, който се надявам да не завърши отново без резултат. Твърдо вярвам, че не е излишно да питаме хората какво са готови да допринесат за сближаването.

Демокрацията няма да функционира без сплотеност. А сплотеността няма да се появи сама. Изисква се практика. Това се случва чрез хората и съпричастността; ражда се от отговорност и милосърдие. Самото отхвърляне на идеята за задължителна социална услуга не е отговор на предизвикателствата на нашето време. Може би има и други убедителни идеи. Но ако безкрайните призиви за укрепване на сплотеността не водят до резултати, тогава ще имаме нужда от повече: повече идеи и повече хора, които поне веднъж в живота си се посвещават на това да помогнат за облекчаване на тревогите на другите, да помогнат на хора, които преди са били напълно непознати, да им се посветят за определен период от време. По този начин можем да укрепим това, което ни свързва – и това е, от което се нуждаем сега – сега повече от всякога.

Да бъдем граждани по време на криза, да докажем, че можем да устоим на насрещния вятър – това изисква много. Днес, за първи път в историята на обединена Германия, сме на кръстопът. Осмеляваме ли се да тръгнем към нов ден и епоха? Готови ли сме да направим това, за което сме призовани?

Твърдо вярвам, че изправяйки се пред това предизвикателство, можем да подхранваме нова сила и ново единство. Няма да е лесно. Ще трябва да преминем през период на трудности и несигурност, преди отново да стъпим на твръда почва. Надявам се да не се изпускаме от поглед в тези трудни времена, да не хабим енергията си в ежедневни конфронтации с другите. Ако проявим солидарност, ако проявим смелост и амбиция, съм убеден, че ще се справим със задачата, която ни е поставена.

Ние ще запазим нашата свобода и нашата демокрация. Ние ще превърнем Германия в нов тип индустриализирана държава – лидер в технологиите и добър стопанин на климата, в сърцето на Европа. Взаимносвързана, но по-малко уязвима. Издръжлива, но не войнолюбива. Отворена, приятелска страна с повече нови международни партньори.

Страната ни е достатъчно силна, за да издържа на кризи. Имаме хора, които отново и отново полагат необходимата работа, бизнесмени, изследователи, инженери, квалифицирани работници. Страната ни има необходимите знания и идеи, опита на много поколения и амбицията на младото поколение.

Нека имаме вяра един в друг – и нека имаме вяра в себе си. Нека не се обезсърчаваме от вятъра в лицето ни, който носи този нов ден и епоха. Не трябва всички да правим едно и също, а да имаме обща цел: укрепване на всичко, което ни свързва!

Това е задачата. Нека се заемем с нея!

One Reply to “ДА УКРЕПИМ ВСИЧКО, КОЕТО НИ СВРЪЗВА!”

  1. Приятно изненадана бях от публикуването в Блога на речта на германския президент. И при нас в Германия я бях чела само в извадки.
    Надявам се,че българските читатели на твоя Блог, Калин, има над какво да се замислят и мислено да преработят. И може би ще усетят и разликата между размишленията на германския президент и плакативните изказвания на българския президент по различни поводи. БЛАГОДАРЯ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.