ПАМЕТ ЗА УТРЕ, БЪДЕЩЕ ЗА ДНЕС

Днес отбелязваме Деня за памет за жертвите на комунизма. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 е изпълнена смъртната присъда, издадена от Първи състав на „Народния съд” срещу регентите Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители (вместо първоначално предвидените 25) и 8 царски съветници. Те са осъдени въз основа на приетата от правителството на Отечествения фронт Наредба-закон за създаването на Народен съд на 6 октомври 1944 г.

През 2011 г. по инициатива на бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов, Народното събрание обяви 1 февруари за Ден за почит към жертвите на комунизма. България обаче още не се е противопоставила открито на комунистическото си минало, защото преобладаваща част от обществото не схвана комунистическото безвремие като резултат от собствената си политическа воля. Което не прави бившата комунистическа партия по-малко престъпна.

Проф. Асен Игнатов прекрасно описа това умствено заболяване в книгата си „Психология на комунизма“. Комунизмът не е само идеология, но и култура, и стил на обществено поведение, и драматичен дефицит на морални ценностти, на ангажираност и на грижа за ближния.

Най-характерните черти на комунизма са:
– ирационалност
– амбивалентност на комунистическото съзнание
– страх от отговорност
– обезсмислена работа на съветници и експерти
– паралелизъм партия-държава
– догматизъм

Целта на комунизма е продукт най-малко на два ирационални импулса:
– копнеж за пълно ощастливяване на човечеството и готовност това ощастливяване да бъде постигнато с груба сила
– двойственост на мислене и действие.

Комунистите имат комплекс за малоценност. Комунистът не е убеден в идеите си, той само фанатично вярва в тях.

Комунистическото общество е геронтократично. Затова не е изненадващ съюза между стари и нови еснафи – възрастни хора, които не са приемали комунистическия строй, започват да откриват положителни черти в него.

Типичният комунист е бездарен човек, който се обединява с останалите бездарници на основата на общата посредственост – така приспива комплекса си за малоценност. Поведението му е псевдорелигиозно. Комунистическата екзалтация е религиозна по характер, партията си изработва цяла своя мистична система, има своите апостоли и евангелисти, своя рай. Партията е въплъщение на божествената „историческа необходимост“.

Комунизмът е демоничен строй, структурите му са създадени така, че за индивида да не остане никакъв изход, да му се внуши, че в този свят всичко е предвидено, че е хванат в непробиваема репресивна мрежа (адресни регистрации, изходни визи, пълна цензура). ИНДИВИДЪТ Е АБСОЛЮТНО БЕЗСИЛЕН СРЕЩУ РЕЖИМА. Всичко това обаче се дължи на селската недоверчивост на комунистическите лидери, притежаващи селски манталитет.

България дълбоко е затънала в блатото на комуноидния манталитет и трябва да хвърлим всички усилия, за да я изтеглим оттам. Най-сигурният начин за това е като преборим корупцията, която комунистите от престъпление превърнаха в норма на обществено поведение. Вече обаче съм скептичен, че искаме и можем да направим това сами…

Вечна памет на мъчениците на комунизма! Дано се окажем достойни за жертвата им!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *