Лекция, изнесена пред дискусионен клуб „Свободна България“ на 3 октомври 2023
НАДОЛУ С ПОКРИВА
Темата за дясното е толкова обширна и многопосочна, че дълго се чудих откъде да я подхвана и докъде да я свърша. Най-лесно е от раждането до смъртта, но автентично дясно в България на практика не се е раждало, съответно няма как да умре.
Другата гледна точка е, че дясното в България е толкова витално, че чак е безсмъртно. Че идва от дълбините на времето и се е насочило към вечността. За съжаление това е още по-невярно.
Преди 34 години тоталитарната държава бе изненадващо лесно разградена институционално. Но нейната социална и културна основа остана непокътната. А тази основа непрекъснато възпроизвежда насилие, авторитаризъм, антимодерност, противопоставяне на правилата и законите, недосегаемост на властимащите…
Самите ние, вместо да станем активни граждани, се превърнахме в безпросветни и ценностно неутрални поданици.
Накратко: 34 години строим капитализма, който не само аз отъждествявам с дясното, от покрива към основите. И затова се чувстваме обърнати надолу с главата. Има една такава къща с покрива надолу по пътя между Черноморец и Созопол. Къщата е около 300 квадрата, но на практика се крепи върху 9.
Такъв ни е и капитализмът – къща с тясна основа, на едно-единствено място в страната. Може да се построи такава къща, но малко хора вярват в строежа, а още по-малко са готови да платят цената му. Но ако някой я построи, от любопитство ще минат да я видят. Друг е въпросът дали ще платят вход да я разгледат. Басирам се, че малцина ще сторят това.
КОИ ВЪПРОСИ ОБЪРКАХМЕ?
Смъртта на комунизма в България е силно преувеличена, но той все пак има някаква алтернатива. Демокрацията. Демокрацията обаче не е капитализъм. Капитализмът се основава на частна собственост, пазари, и власт на закона в икономически план, и на индивидуалните права в политически план. Капитализъм е името на автентичното дясно по цял свят.
Ние обаче 34 години не „строяхме капитализъм“, а „установявахме демокрация“. Най-вече защото изначално бяхме задали погрешно въпроса какво всъщност искаме.
Дилемата след падането на комунизма в България трябваше да е: „Комунизъм или капитализъм?“ Верният отговор на този въпрос е „капитализъм“. Но ние попитахме : „Комунизъм или демокрация?“ и отговорихме: „Демокрация“. Тя не е капитализъм, но не е и антикомунизъм, с който дълго я бъркахме. Антикомунимът стана синоним на дясност. Не знаехме или забравихме, че най-големите антикомунисти са социалдемократи и земеделци, тоест други левичари, но без диктатура и без пролетариат.
Трябваше да зададем друг въпрос: „Тоталитализъм или демокрация?“ На него верният отговор е: „Демокрация“. Това е и фундаменталната философска причина да няма дясно в България. Защото демокрацията не е свобода.
Отъждествявайки демокрацията със свободата, лъжедемократите всъщност лишиха българите от икономическа свобода. Така го лишиха и от политическа свобода, защото няма политическа свобода без икономическа свобода.
Огромна част от първите български демократи не разбираха това. Те се наричаха антикомунисти, но антикомунизмът им бе всъщност комунизъм наопаки. Те също бяха колективисти, и също като комунистите бяха чужди на идеята за автономната личност. Само че вместо в БКП, БЗНС, ОФ или концлагер, вкарваха личността в друг калъп – калъпа на „гражданското общество”, което ПРОТИВОПОСТАВИХА на държавата, вместо да го превърнат в неин коректив. Създаването на активни граждани се подмени с превръщането ни в безпросветни и ценностно неутрални поданици.
Българските демократи спестиха всички тези истини на хората. Нещо повече – замениха ги с твърдения, че индивидуалната свобода се плаща с липса на сигурност, влошаваща се околна среда, по-висока престъпност, по-лошо образование, никаква солидарност.
Подобни твърдения са или израз на въпиющо невежество, или са интелектуално предателство. Не знам дали си струва да се спори с тях, защото според опонентите на капитализма той не може да направи нищо добро, точно както и дяволът не може. Именно затова толкова години демокрацията бе представяна за свобода, а тя от своя страна – за капитализъм.
Първите демократи не разбираха, че трябва да заменят държавата с пазар, за да поправят пораженията от комунистите, които замениха пазара с държава. Казваха, че не го правят, за да смекчат тежестта на прехода. И в името на „доброто за всички” периодично сключваха безпринципни сделки. Докъде докара това България, вече всички виждат.
КАКВИ СА РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА?
Свободата е правото да вземаш решения и да предприемаш действия по твой собствен избор, без да се оправдаваш за своите мотиви. Свободата неизбежно означава, че ще се извършват много неща, които самите ние не харесваме. Цената на свободата е вечна бдителност.
Свободата определя целите на управлението, демокрацията характеризира метода на управление. Свободата е двигател на демокрацията. Демокрацията подпомага свободата и не допуска пораждането на тирания. Демокрацията може да има контрол и организация, но нейната жизненост се поддържа от свободата. От индивидуалната свобода.
„Демокрация” не значи свобода. По дефиниция демокрацията е колективистична система, въведена преди 150 години, за да се осъществят социалистическите идеи в либералните, дотогава свободни, общества. Оттогава парламентарната демокрация подкопава свободата, независимостта и предприемачеството и неизбежно води до държавна намеса, обществена инертност и разхищение на средства. Води до антагонизъм. И това не се случва, защото някои политици не се справят с работата си или защото на власт е дошла погрешната партия, а защото системата работи така.
И така, преди 34 почнахме да „установяваме демокрация“, вместо да строим капитализъм. И си мислехме, че сме десни. Лидерите ни или мислеха същото, или ни залъгваха. В техен интерес ще предположа, че са били не по-малко заблудени от нас. Поне един бивш президент, марксист, партийно назначен за десен „политик“, беше. Преди 15 години той описа драмата на дясно в България така – „дясното“ било пазарна икономика и път към Европа. И тъй като лявото вече било приело и пазарната икономика, и пътя към Европа, мисията на дясното била иззета.
Струва ми се, че това обяснение се приема за валидно и днес. А в него има три фалшиви тези.
Първо – „дясно” като политическа философия и политическо представителство в България все още няма.Така че няма как да е залиняло, още по-малко умряло.
Второ – икономиката в България е непазарна.
Трето – мисията на дясното тепърва предстои.
ЗАЩО ЗАГЪРБИХМЕ ИДЕИТЕ?
Когато говорим за „преход“ от комунизъм към демокрация, всъщност говорим за хода на историята през последните 34 години. А ходът на историята се предопределя от силата на идеите. Ако знаете убежденията на даден човек, можете да прогнозирате неговите действия. Ако разбирате господстващата философия на едно общество, можете да прогнозирате пътя му.
Но убежденията и философията са въпроси, за които човек може да прави избор. Няма фаталистична, предопределена историческа необходимост. Затова ние НЕ СМЕ ОБРЕЧЕНИ на комунизъм. Избрали сме си го. И преобладаващата част от нас продължават да го избират. Не защото им е по-хубаво. Защото им е по-лесно. Преобладаващата политическа култура в България днес е безидейна, и затова – посткомунистическа. „Пост“ е за благозвучие.
Идеите са най-важната и най-практичната сила в човешкото битие. Нашите идеи променят света, не нашите правителства. Силата и парите са безсилни срещу идеите. Затова тези, които упражняват силата и притежават парите, не допускат разпространението на идеи в обществото. Така освен идеите, убиват и морала, защото моралът е набор от ценности и идеи.
Ценността не се намира вътре в обектите, ние им я придаваме. Ценноста е вътре в нас; това е начинът, по който човек реагира на условията на средата си. Тя се отразява в човешкото поведение. В обществен план това означава – в политиката.
Политиката се базира на система от ценности и идеи, която освен да обясни обществото, мотивира и направлява определен тип обществени действия. Тоест – базира се на идеология. Без философия не може да има политика, политиката е дял от философията. Тя не е цел, която може да бъде постигната без по-широк идеологически контекст.
Драмата на партиите в България е преди всичко морална и след това организационна и личностна. Не се решава с механични коалиции. Решава се с връщане на ценности и добродетели в обществото. От страна на политиката, щом църквата отказва да прави това.
КАКВО СА ЦЕННОСТИТЕ?
На базата на идеите си определяме нашите ценности.
Ценност е това, което човек с действията си се стреми да придобие и/или да запази; добродетел е актът, чрез който човек го придобива и/или запазва.
Ценностите ни влияят на начина, по който интерпретираме и разбираме света около нас.
От нашите ценности зависи какво ще разглеждаме като добро и зло.
Нашите желания зависят от нашите ценности.
Избираме целите си на базата на нашите желания.
„Интересите“ ни зависят от вида на целите, които сме избрали да преследваме.
Ако нямаме ценности, на практика нямаме интереси – освен парите и властта.
Липсата на ценности е най-отличителната обща характерна черта на българската политическа класа.
Казах по-горе, че капитализмът е общество, основано на частна собственост, пазари и власт на закона. Но капитализмът е и системата на огромното създаване на ценности.
Всеки аспект от съществуването на човека – от чистото физическо оцеляване, до материалното изобилие и интелектуалното удовлетворение, зависи от създаването на ценности.
Моралната стойност на една социална система се измерва чрез способността й – или съответно липсата й – да насърчава създаването на ценности.
Правото на човек да създава и да изоставя ценности трябва да бъде защитавано от закона. Това е същността на индивидуалните права. Те са най-голямата ценност на дясното, наречено капитализъм. Основните са три: живот, свобода, собственост.
В Декларацията на независимостта те са наречени „неотменими“ и брилянтно дефинирани като право на живот, свобода и стремеж към щастие, т. е., собственост. Но и трите могат да се сведат до едно: правото на живот
Правото на живот (себепритежанието) – да вземаме сами решения за собствения си живот и да носим отговорност за тях
Правото на свобода – правото на живот води до право на свобода. Това са просто два различни начина да кажем едно и също нещо.
Правото на собственост – продуктът на твоя живот и твоята свобода е твоята собственост.
Упражняването на всички свободи е свързано със собственост. Тоест – с капитализма – или с дясното, употребявам ги като синоними.
Чували ли сте за партия в България, която говори тези неща? Ако не сте, значи в България няма автентична дясна партия.
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПОЯВИ АВТЕНТИЧНА ДЯСНА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ?
Не, или поне не сега.
КОЯ Е НАЙ-ПЕЧЕЛИВШАТА ДЯСНА ПОЛИТИКА?
Моралът. Най-голямата битка на капитализма е, била е, и винаги ще бъде, битката за фундаменталните морални принципи.
Как се възприема правенето на политика, базирана на морала, в момента? Ако бяха честни, тоест морални към избирателите си, а те не са, българските политици щяха да им кажат, че политиката не би издържала нито един морален тест, но това не е проблем, защото моралът не е предназначен за нея. На политиците трябва да се гледа като на търговци, а не като на герои, би казал несъществуващият морален политик. Героят може да те подведе, но търговецът – никога, ако имате взаимни интереси
Откакто през 1990 г. Кръглата маса замени марксизма/ленинизма с „национален консенсус”, политиците от всички цветове мълчаливо се съгласиха, че всичко е разрешено, че всичко се продава или се договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства. Всяко следващо от изредилите се през последните 34 години дузина правителства бе с все по-неограничена власт, по-необвързано с политика, и по-неограничавано от идеология. Всяко оставяше предшествениците си безнаказано да се измъкват с плячката си. Това се наричаше и продължава да се нарича „политически прагматизъм”.
Всъшност днешният интелектуален и политически елит на България – и в ляво, и в „дясно“ – познава само комунистическия идеал. Левите вече не се опитват да го постигат чрез диктатура на пролетариата и класова борба, а чрез социалната държава. Десните, дори да не им пригласят, не им се противопоставят.
Може да се каже, че в българската политика няма идеология!
Когато няма идеология обаче, няма политически принципи. Няма посока, няма цели, няма интелектуално водачество. Няма проект(и) за бъдещето.
За да имаш проект за бъдещето, трябва да имаш твърд набор от принципи – тоест, да имаш етичен кодекс. С една дума – да имаш морал.
На два пъти- през 2013 и 2020-2021 година улицата се опита да вкара морала в политиката. Не успя. Чакам следващият опит. Дано го направи някой от тази зала.
Благодаря за вниманието!