Етикет: алтруизъм

На днешния ден преди 118 години е родена Алиса Зиновиевна Розенбаум ( Айн Ранд ) . От 2006 г. полагам систематични усилия да я представя на просветената и свободомислеща българска публика. Останаха малко хора, които да питат :“Коя е тая?“, като чуят името ѝ. Това е чудесен подарък за рожден ден.

Все пак има и неразбрали. Малко повече обективна информация за тях, за да не четат и не им преразказват конспиративни и левичарски сайтове.

Айн Ранд е един от най-великите американски философи и писатели на миналия век. Оказва мощно въздействие върху три поколения американци. През 40-те и 50-те години на ХХ век се прочува с провокативните теми на своите произведения. В проучване, спонсорирано от Конгресната библиотека, американците посочват „Атлас изправи рамене“ като книгата, повлияла най-силно на живота им (преди нея е само Библията). Когато през 1998 г. издателство „Модърн Лайбръри“ се обръща към читателите да назоват стоте най-велики книги на ХХ век, „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“ са на първо и второ място в списъка. „Химн“ и „Ние, живите“ са на седмо и осмо, изпреварвайки „Великият Гетсби“, „Гроздовете на гнева“ и „Одисей“.

По произход Ранд е руска еврейка, родена в Петербург в семейството на аптекаря и фармацевтичен предприемач Зиновий Захарович. Починала в Ню Йорк през 1982 г. , на 77 годишна възраст. Най-голямата от три сестри – Алиса, Наташа и Нора.

Алиса е изключително надарено дете. Научава се да пише на 6 години, едва деветгодишна започва да пише кратки разкази и стихове, изучава усилено логика, геометрия и алгебра. „За да разбера света отвътре и отвън“, както споделя в дневника си по-късно.

След като болшевишката Октомврийска революция национализира собствеността на семейството ѝ и го праща в изгнание в Украйна, тя взима всички матури за средно образование за три месеца. През 1921 г. семейството се връща от в Русия. Ранд замисля бягството си и се подготвя пет години за него. Започва да учи английски, през 1924 г. завършва философия и история. След дипломирането си се записва отново да следва – киноизкуство, специалност “Сценарий“ в Петербургския университет., и взима три години за една. В края на 1925 г. получава разрешение да отиде на гости на роднини на майка си Анна в Чикаго. Напуска Русия на 26 януари 1926 година, току-що завършила философия, история и киносценарий Заминава за Калифорния, амбицирана да работи като сценарист в Холивуд.

Малко след пристигането си в Лос Анжелис се запознава с „кръстника на Холивуд“ – режисьора Сесил Б. Де Мил (Оскар за „Десетте Божи заповеди“ през 1952 с Чарлтън Хестон и Юл Брунер). Впечатлен от ерудицията и енергичността ѝ, Де Мил я кани да наблюдава работата му при снимането на филма за Христос „Царят на царете“ (1929). При снимките Айн се запознава и с Франк О’Конър, с когото се среща отново две години по-късно и започва връзка, която завършва с брак.

Въпреки това успешно начало, Ранд се изолира за около пет години от средите на киното. През тях прави всевъзможни опити да опознае Америка такава каквато е, и да открие мястото си в свободното общество. През 1931 г. става американска гражданка. Това събитие я изважда от петгодишното ѝ „многострадално интелектуално скитане“, както споделя в мемоарите си. Омъжва се за О’Конър и успява да приключи малко преди да навърши 28-та си година с „времето на блуждаене и търсене на идентичност след напускането на Русия“. Насърчена от съпруга си, Айн решава да започне да пише. Категорично се противопоставя на мистицизма и колективизма в руската литература и смята себе си за автор от европейска величина.

През зимата на 1932 г. Ранд продава първия си сценарий на Юнивърсал Пикчърс – за филма „Червен залог“ (1933) г. Първият ѝ роман, автобиографичният „Ние, живите”, е публикуван през 1936 г. и е посрещнат от критици и читатели изключително негативно. Острата критика на комунизма в него, описаните лични спомени на Ранд, с които безпощадно разкрива истинското лице на системата на комунизма в СССР, карат много издатели да откажат печатането ѝ.

Следват Химн, Изворът (започнат 1935, издаден 1943), Атлас изправи рамене (започнат през 1946, издаден 1957) – прокапиталистически бестселъри, добили широка известност като контрапункт на левите марксически и маоистки движения на 1968-те в САЩ, Германия и Франция.

Ранд смята себе си за първата от завръщащите се в литературата романтици. Главната цел в творчеството ѝ е да изобрази идеалния човек, човекът, какъвто той може и трябва да бъде. Философията е необходимото средство за достигане на тази цел. Що се отнася до писателя, той трябва да бъде активен духовен лидер на своето време, а не нечий пасивен последовател, носещ се по течението. Той е длъжен да формира ценностите на своята култура, да изразява и конкретизира ценностните авторитети в човешкия живот. Това е същността на романтическата школа в литературата, типична за ранното творчество на Ранд (под влияние на Виктор Юго), и лесно откриваема във всичките й романи, където нещата са представени такива, каквито могат и трябва да бъдат (под влияние на Аристотел).

След 1949 г. Айн Ранд напуска Холивуд и се отдава изцяло на писането и изнасянето на лекции. Лекциите й през 60-те години затвърждават славата на Ранд като упорит, донкихотовски, драматично пламенен социален мислител. Била е гостуващ лектор в университетите Йейл и Принстън (1960), Колумбийския университет (1960, 1962), университета “Джон Хопкинс” (1961), Харвард (1962) и Масачузетския технологичен институт (1962). От 1961 г. до 1979 г. изнася ежегодни лекции във Форд Хол Форум, прочутата твърдина на свободното слово в кампуса на Североизточния университет в Бостън. Речите обикновено започват в седем и половина вечерта, но привържениците й, които пристигат от цял свят, за да я чуят – дори от Африка – се редят на опашка още през нощта. Тъй като след средата на 60-те години събитието се провежда в средата на април, то става известно като „обективистки Великден“. Междувременно клубове на Ранд никнат като гъби в кампусите на университети от Харвард и МТИ до Станфорд. Тя редовно говори по радио WKCR-FM в университета Кълъмбия и по WBAI-FM, радиостанцията на „свободното слово“ в Ню Йорк. Някои от лекциите ѝ се излъчват на живо по Националната образователна радиомрежа, предшественик на NPR.

Заедно с последователите си Натаниел Брандън и Алън Грийнспан години наред издава „Бюлетин на обективиста“, който прераства в сп. „Обективист“, издавано от 1962 до 1976 г. Създава собствен интелектуален кръг от ярки индивидуалисти, самонарекъл се „Колектива“.

През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята философия и приложението ѝ спрямо актуалните обществени събития. Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологични и философски дебати, са изключително интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.

Ранд лансира едно фундаментално убеждение, до което много хора никога не достигат, други споделят само в младостта, и единици – до края на живота си. Убеждението, че идеите имат значение. Знанието има значение, Истината има значение. Разумът има значение. Липсата на разум е саморазрушителна.

Ранд вярва, че обществените тенденции се определят от идеите. Именно идеите създават и разрушават обществените системи. Следователно трябва да се защитават и разпространяват правилните идеи, правилната философия. Бедите на съвременния свят, включително и разрухата на капитализма, са причинени от алтруистичната, колективистична философия.

Ранд не одобрява тенденциите в политиката, икономиката, отношението към секса и жените, бизнеса, изкуството и религията на американското общество по времето, в което живее. Сама казва, че с творчеството си предизвиква културните традиции на последните 2500 години. И говори напълно сериозно.

Ранд нарича философията си „обективизъм“. Обобщава я по следния начин: „Моята философия, накратко, е концепцията за човека като героично същество, с неговото собствено щастие като морален смисъл на живота му, с продуктивното постижение като неговата най-благородна дейност, и разума като неговото съвършенство„.

Обективизмът е систематична философия за разума и свободата. На конференция, организирана от Рандом Хауз във връзка с публикуването на “ Атлас изправи рамене”, Айн Ранд е помолена да представи същността на обективизма, докато стои на един крак. Отговорът ѝ е:

Метафизика: Обективната реалност

Епистемология: Разум

Етика: Егоизъм

Политика: Капитализъм

Айн Ранд пише „За новия интелектуалец“ – своеобразен манифест на обективизма, събирайки внимателно философските откъси от романите си и заявявайки, че „кралете” и „мистиците” не бива повече да управляват този свят, защото точно те – човекът на силата и човекът на вярата – са го довели до морален колапс. Героите в „За новия интелектуалец”, чиито думи звучат като сентенции, извадени от контекста на повествованията си, произнасят истини, чиято актуалност ни боли да признаем днес: единствената сила на човека е неговият разум и негово най-естествено право е свободата на личен избор, свободата да се бори за своето щастие.

„Добродетелта на егоизма” представя популярно етичния компонент от философската система на Айн Ранд. Ранд твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма; че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа воден от собствения си  рационален интерес. Който отрича това исконно право на човека, директно атакува чувството му за собствено достойнство.

Това не е систематична дискусия по етика, а поредица от есета по онези етически теми, които се нуждаят от изясняване и днес. Книгата много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и журналистическата конкретност на ежедневното битие, и напълно заслужено оглавява читателската класация на „Рандом хауз” за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на нехудожествената литература.

Новаторската теза на Айн Ранд, че не е необходимо нито ние да се жертваме за другите, нито да жертваме другите заради нас, полага етическата основа за индивидуалните права. Това е нейният безсмъртен принос към философското наследство на човечеството.

В “Капитализмът: непознатият идеал” Ранд идентифицира алтруизма като основна причина за колапса на модерния свят. Гледната ѝ точка е толкова радикално различна от общоприетия начин на мислене, че предизвиква философска революция. Тази книга нарушава мълчанието за истинската същност на капитализма, подложен от противниците си на линч, с който обявилите се за негови „защитници” мълчаливо са се съгласили. Една от най революционните и силни книги за капитализма и политиката, публикувани някога в България.

Впрочем всички нейни книги са такива. Приятно четене!

Айн Ранд

 Лекция в Принстънския университет, 7 декември 1960 г.

…В политическо отношение днешният световен конфликт е последен етап от битката между капитализма и етатизма.

…Свободата в политически контекст означава свобода от държавната принуда. Тя не означава свобода от хазяина, свобода от работодателя или свобода от законите на природата, които не осигуряват на човека автоматично благоденствие. Това означава свобода от насилствената власт на държавата – и нищо повече.

Днешният световен конфликт е конфликт между индивидa и държавата, същият конфликт, който се води в цялата история на човечеството. Имената се променят, но същността и резултатите остават същите, независимо дали индивидът се бори срещу феодализма, срещу абсолютната монархия, срещу комунизма, фашизма, нацизма, социализма или социалната държава.

Ако подкрепя свободата, човек трябва да подкрепя правата на човека – правото му на живот, на свобода, на стремеж към щастие. Трябва да подкрепя политическата система, която гарантира и защитава тези права – политико-икономическата система на капитализма.

Индивидуалните права, свободата, справедливостта, прогресът, бяха философските ценности, теоретичните цели и практическите резултати от капитализма. Никоя друга система не може да ги създаде или поддържа; никоя друга система не го е правила и няма да го направи. Ако искате доказателство, разгледайте характера и функцията на базисните принципи; за свидетелства се обърнете към историята, както и към и днешното състояние на различни страни в Европа.

Въпросът не е робство за “добра” кауза, противопоставено на робство за “лоша” кауза; въпросът не е диктатура на “добра” банда срещу диктатура на “лоша” банда. Въпросът е свобода срещу диктатура. Едва след като хората са избрали робство и диктатура, те могат да започнат обичайната бандитска война на социализираните страни – днес тя се нарича битка на групите за натиск – за това коя банда ще управлява, коя кого ще поробва, чия собственост ще бъде открадната и в чия полза, кой ще бъде пожертван и за чии “благородни” цели. Всички подобни спорове идват по-късно и всъщност нямат никакво значение – резултатите винаги ще са същите. Първият избор – и единственото от значение е: свобода или диктатура, капитализъм или етатизъм.

…Шири се мнението, че онези, които подкрепят “консерваторите”, очакват от тях да поддържат системата, замаскирана чрез неясния израз “американски начин на живот”. Моралното предателство на “консервативните” лидери е във факта, че те се крият зад тази маскировка: те наистина нямат смелостта да признаят, че американският начин на живот е капитализмът, че това е политико-икономическата система, родена и утвърдена в Съединените щати, системата, която само за един век постигна равнище на свобода, на прогрес, на просперитет, на човешко щастие, ненадминати от всички останали системи и векове, взети заедно – и че това е системата, която сега с бездействието си оставят да загине.

Ако “консерваторите” не защитават капитализма, те не защитават нищо и не са нищо; те не могат да предложат на никого цел, посока, политически принципи, социални идеи, интелектуални ценности, водачество.

И въпреки това “консерваторите” не смеят да се застъпват за капитализма и да го бранят. Те са парализирани от дълбокия конфликт между капитализма и моралния кодекс, господстващ в нашата култура: морала на алтруизма. Алтруизмът твърди, че човекът няма право да съществува заради себе си, че службата в името на другите е единственото оправдание за съществуването му, и че саможертвата е най-висшият морален дълг, добродетел и ценност. Капитализмът и алтруизмът са несъвместими; те са философски противоположности; те не могат да съществуват едновременно в един и същи човек или общество. Конфликтът между капитализма и алтруизма подрива устоите на Америка от самото начало, и днес е достигнал своята връхна точка.

Американската политическа система е била основана върху друг морален принцип – върху принципа за неотменимото право на човека на собствен живот, тоест върху принципа, че човек има правото да съществува заради себе си, като не се жертва за другите, нито жертва другите заради себе си, и че хората трябва да си взаимодействат като продавачи и купувачи, чрез доброволен избор за взаимна изгода.

Но този етически принцип е бил само подразбиращ се в американската политическа система, той не е бил заявен недвусмислено, не е бил назован, не е бил формулиран под формата на цялостен философски етичен кодекс. Това е била неизпълнената задача, оставаща като фатален недостатък в нашата култура, която руши Америка днес. Капитализмът загива поради липса на морална основа и на пълноценна философска защита.

…Тъй като не смеят да се противопоставят на алтруистичния морал, “консерваторите” се опитваха да избягат от въпроса за морала или да го заобиколят. Това им струваше увереността, смелостта и каузата им. Вижте гузната уклончивост, извиняващата се плахост, странно неинтелектуалната, нефилософска нагласа, вложена от повечето “консерватори” в техните речи и текстове. Никой човек и никое движение не могат да постигнат успех без морална увереност, без да са изцяло и рационално уверени в моралната правота на каузата си.

…През последните години “консерваторите” постепенно стигнаха до смътното осъзнаване на слабостите в своята позиция, на философския недостатък, който трябваше да се поправи. Но средствата с които се опитват да го поправят, са по-лоши от самия него; средствата са дискредитиране и унищожаване на последните останки от правото им на интелектуално водачество.

Има три взаимносвързани аргумента, които се използват от днешните “консерватори” за оправдаване на капитализма, и те могат най-точно да се формулират така: аргументът на вярата, аргументът на традицията, и аргументът на греховността.

Усещайки потребността си от морална основа, много “консерватори” избраха религията като свое морално оправдание; те твърдят, че Америка и капитализмът са основани върху вярата в Бога. От политическа гледна точка подобно твърдение противоречи на фундаменталния принцип на Съединените щати: в Америка религията е частен въпрос, който не може и не бива да се въвлича в политическите проблеми.

От интелектуална гледна точка да основаваш правотата си върху вярата значи да признаеш, че разумът е на страната на противника ти – че не разполагаш с рационални аргументи. “Консерваторите” твърдят, че правотата им се корени във вярата, тоест те нямат рационални аргументи в подкрепа на американската система, нямат рационално основание за свободата, справедливостта, собствеността, индивидуалните права, които почиват върху едно мистично откровение и могат да се приемат само на вяра; те казват, че по отношение на разума и логиката противникът е прав, но хората трябва да подкрепят вярата като по-висша от разума.

…Да се чуе, че молитвата се предлага като единствено оръжие от представители на най-могъщата страна на света – страна, която уж е посветена на борбата за свобода – само това стигаше, за да дискредитира Америка и капитализма в очите на всекиго, и у дома, и в чужбина.

А сега да разгледаме вторият аргумент: опитът да се обоснове капитализмът на основата на традицията. Някои групи се опитват да заменят думата “консервативен” с точно обратната на днешната й употреба в Америка, да я върнат към значението от ХІХ век, и да я пласират сред обществото. Тези групи заявяват, че да бъдеш “консервативен” значи да поддържаш статуквото, даденото, утвърденото, независимо какво може да е то, независимо дали е добро или лошо, правилно или погрешно, защитимо или незащитимо. Те заявяват, че ние трябва да браним американската политическа система не защото е правилна, а защото предците ни са я избрали, не защото е добра, а защото е стара.

Америка е била създадена от хора, които са скъсали с всички политически традиции и са сложили началото на система без прецедент в историята, разчитайки единствено на “оставената сама на себе си” сила на своя ум. Но “неоконсерваторите” сега се опитват да ни кажат, че Америка е била плод на “вяра в разбулените истини” и на безкритично уважение към традициите от миналото (!).

…Апелът да се запази “традицията” сама по себе си може да се понрави само на онези, които са се предали, или никога не са смятали да постигнат каквото и да било в живота си. Това е апел, който се обръща към най-лошото у човека и отхвърля най-доброто; той се обръща към страха, леността, малодушието, конформизма, неувереността – и отхвърля съзидателността, оригиналността, смелостта, независимостта, упованието в себе си. Възмутително е подобен апел да се отправя към хората където и да било, но е особено възмутително тук, в Америка, страната, основана върху принципа, че човекът трябва да стои на собствените си крака, да живее както намери за добре, и непрестанно да напредва като продуктивен, съзидателен новатор.

Аргументът, че трябва да уважаваме “традицията” като такава, да я уважаваме само защото е “традиция”, означава, че трябва да приемаме ценностите, които други са избрали, само защото други са ги избрали – с неизбежното подразбиране: кои сме ние, че да ги променяме? Обидата към самоуважението на човека в подобен аргумент, и дълбокото презрение към човешката природа са очевидни.

Това ни води до третия – и най-лош! – аргумент, използван от някои “консерватори”: опитът капитализмът да се защити на основата на човешката греховност.

Този аргумент гласи следното: тъй като хората са слаби, податливи на грешки, не са всезнаещи и са покварени по природа, на никого не може да се повери отговорността да бъде диктатор и да управлява всички останали; следователно свободното общество е правилният начин на живот за несъвършените хора. Моля ви, осъзнайте напълно импликациите на този аргумент: тъй като хората са покварени, те не са подходящи за диктатура; заслужават само свобода; ако бяха съвършени, щяха да са достойни за тоталитарната държава.

…Циничните, изпълнени с омраза към човека поддръжници на тази теория презират всички идеи, надсмиват се над всички човешки стремления, и подиграват всички опити да се подобри съществуването на човека. “Не можете да промените човешката природа”, е изтърканият отговор, който те дават на социалистите. Така те признават, че социализмът наистина е идеалът, но човешката природа е недостойна за него; след което призовават хората да се борят за капитализма – борба, което човек би трябвало да започне, като сам си плюе във физиономията. Кой ще се бие и ще загине, за да брани статута си на жалък грешник? Ако в резултат от подобни теории хората започнат да презират “капитализма”, не се чудете и не приписвайте това на способностите на социализма.

Такива са уж защитниците на капитализма – и такива са аргументите, посредством които те предлагат той да бъде спасен.

Очевидно е, че с подобен род теоретични инструменти и с ненадминат рекорд от поражения, отстъпки, компромиси и предателства, днешните “консерватори” са безплодни, немощни и мъртви в културно отношение. Те нямат какво да предложат и не могат и да постигнат нищо.

…Във време, в което светът е раздиран от дълбок идеологически конфликт, не се нареждайте сред онези, които нямат идеология – както и идеи или философия, които да ви предложат. Не влизайте в битка, въоръжени единствено със стари лозунги, религиозни баналности и нищо не значещи общи приказки. Не се присъединявайте към никоя т. нар. “консервативна” група, организация или човек, защитаващи капитализма с който и да е от трите аргумента за вярата, традицията или греховността. Всеки доморасъл софист в който и да е селски дебат може да обори тези аргументи, и да ви обърне в бягство само за пет минути.

…Докато “консерваторите” си затварят очите за въпроса какво е разрушило капитализма, и просто апелират към хората да “се върнат”, те не могат да избягат от въпроса: към какво? И никое от техните бягства не може да прикрие факта, че негласният отговор е: към по-ранен етап от развитието на тумора, който ни изяжда днес и който почти е стигнал до последната си фаза. Този тумор е моралът на алтруизма.

Докато “консерваторите” отбягват въпроса за алтруизма, всички техни апели и аргументи се свеждат по същество до следното: защо не може просто да се върнем в XIX век, когато капитализмът и алтруизмът някак съществуваха заедно? Защо трябва да стигаме до крайности и да мислим за операция, когато по-ранните етапи на болестта бяха безболезнени?

Отговорът е, че фактите от реалността, включващи историята и философията, не могат да се заобиколят. Капитализмът беше унищожен от етиката на алтруизма. Капитализмът се основава върху индивидуалните права, а не върху жертвата на индивида за “общественото благо” на колектива. Капитализмът и алтруизмът са несъвместими. Въпросът е или-или. Твърде късно е за компромиси, за баналности, за таблетки аспирин.

Няма начин капитализмът – или свободата, или цивилизацията, или Америка – да се спаси другояче, освен чрез интелектуална операция, тоест чрез унищожаване на източника на унищожението, чрез отхвърляне на морала на алтруизма.

Ако искате да се борите за капитализма, трябва да приемете само един вид аргумент, единственият, който изобщо може да победи в спор по въпросите на морала: аргументът на основата на самоуважението. Това значи: аргументът на основата на правото на човека на съществуване, неговото неотменимо индивидуално право на собствения му живот.

… Онези, които искат да се борят за него, трябва да отхвърлят названието “консерватори”. “Консерватизмът” винаги е бил подвеждащо название, неподходящо за Америка. Днес вече няма какво да се “запази”: утвърдената политическа философия, интелектуалната правоверност и статуквото на колективизма. Онези, които отхвърлят всички основни постулати на колективизма, са радикали в буквалното значение на думата: “радикално” означава “фундаментално”.

Днес борците за капитализма трябва да бъдат не несъстоятелни “консерватори”, а нови радикали, нови интелектуалци и най-вече нови, ангажирани хора на морала.