Етикет: Апартаментгейт

Статия https://www.elconfidencial.com/espana/comunidad-valenciana/2019-10-05/revuelta-firmas-consul-bulgaria-valencia-plamen-georgiev_2269252/?fbclid=IwAR1fH7CNHpvkHle3jPDmYhKXahPonZCE5uFJhugl0UIyqckWc8n0h1KqL6U от Виктор Ромеро, публикувана в испанския в. „Ел Конфиденсиал“ на 5 октомври 2019

Стотици българи, живеещи в Испания, се бунтуват срещу назначаването на Пламен Георгиев Димитров за нов генерален консул на България във Валенсия. Предвижда се Георгиев да заеме новия си пост идната седмица на мястото на Цветелин Цолов, който бе преместен в Барселона след две години на поста. Назначението зависи от Правителството под ръководството на премиера Бойко Борисов и стана повод за силна полемика в страната, тъй като се случва, след като новият консул принудително напусна поста си на началник на Комисията за борба с корупцията и конфискация на нелегално придобито имущество. Става дума за органа, натоварен да следи за етичното поведение на българските управници и да контролира нарастването и законността на тяхното имущество.

Работата на Георгиев бе поставена под съмнение, след като се разкри, че не е декларирал строителството на нередовни строителни елементи в помещение на последния етаж, придобито от строителната фирма Артекс в сграда в дипломатическия квартал на София. Случаят е част от скандал с недвижимо имущество, известен като „Апартментгейт“, разкрит в началото на тази година след журналистическо разследване на европейската радиостанция Радио Свободна Европа / Radio Liberty RFE-RL, заедно с Антикорупционния фонд, една антикорупционна НПО, дигиталната медиа Бивол и телевизионната верига БТВ. Този държавен служител е придобил апартамент с повече от 400 квадратни метра площ на цена едва 265.000 евро, въпреки че официално е декларирал само 204 квадрата жилище за 146,000 евро.

Българската прокуратура започна разследване за тези покупки, без досега да е потвърдено наличие на подкуп или принуда. Но фактът, че точно Пламен Георгиев е бил най-висшият представител на органа, който трябва да следи и проверява законността на имуществото на държавните служители, го постави във фокуса на средствата за комуникация на източноевропейската държава, смятана за една от страните с най–голям индекс на корупция в Европейския съюз. След няколко седмици извън държавната сцена, Георгиев напусна поста си на 31 юли 2019, защитавайки невинността си, и обяви, че се връща в прокуратурата, откъдето бе тръгнал. Парламентът прие оставката му.

Пламен Георгиев подаде оставка, след като се оказа забъркан в „Апартментгейт“, но правителството на Борисов го изпраща във Валенсия с напълно платени разходи.
Георгиев не бе единственият висш публичен представител, който придобива имущество в същата сграда. Тогавашната министърка на Правосъдието Цецка Цачева подаде оставка на 23 март 2019, разобличена, че е купила апартамент на цена четири пъти под пазарната. Пет дни по-късно напусна поста си и Цветан Цветанов, лидерът на парламентарната група на управляващата партия ГЕРБ, смятан за „дясна ръка“ на премиера. Луксозната жилищна и офис сграда е могла да бъде построена през 2017 година благодарение на промяна в строителните правилници.

Въпреки това, изненадващо, няколко дни след като обяви желанието си да се върне в съдебните органи, българското правителство официално назначи държавния служител за генерален консул на страната във Валенсия. Това назначение подхрани полемиката в българските медии, които не разбират защо Борисов пази бившия антикорупционен шеф, и се съмняват, че той има необходимата подготовка, за да влезе в дипломатическия корпус. Георгиев е обявил, че знае испански език, въпреки че сертификатите, до които има достъп Ел конфиденсиал, акредитират само ниво Б1, много далеч от професионална или двуезична компетентност / Ц1 и Ц2/.

Генералното консулство на България във Валенсия обхваща област Валенсия, Мурсия, Кастилия – Ла Манча и Балеарските острови. Това дипломатическо поделение се занимава основно с улесняване на всякакви видове бюрократични постъпки за български граждани, постоянно или временно пребиваващи в Испания. Така те избягват пътуването до посолството в Мадрид за подновяване на лични документи или паспорти, служи за изборна секция и оказва помощ. Освен генералния консул и заместник консулът, в офиса на консулството (на улица Антони Суарес), работят около шест души.

Според източници, които познават отношението, което България дава на генералните си консули в Испания, Георгиев ще получава заплата от около 3300 евро на месец. Предишни консули са получавали освен това сумата от 500 евро месечно за съпругите си, по 200 за всяко дете и платен наем на жилище, намиращо се на ъгъла на бул. Франция с ул. Пинтор Маеля, една от луксозните зони на града. Българското правителство поема разходите за жилището и също така за частните училища на децата. Освен това плаща пътуванията до България на консула и семейството му.

Скорошното пристигане на Пламен Георгиев, предвидено за идната седмица, породи оплаквания от стотици българи, които се мобилизираха чрез дигиталната платформа Петиция, за да изискат обяснение от премиера Борисов и министъра на Външните работи Екатерина Захариева. Към писмото са прикрепени над 3 500 подписа, в голямата си част от български граждани, живещи в различни испански градове като Валенсия, Торевиеха, Мадрид или Бенидорм. Писмото е подкрепено също така от живеещи в самата България.

Кампанията срещу назначаването на Георгиев стигна дори до испанския Кралски дом под формата на жалба от „българската общност“, подадена до Хайме Алфонсин Алфонсо, началник на Сарсуела. По същия начин недоволството е изразено пред Женералитат Валенсиана, ръководена от Симо Пуиг. В изпратените писма новият консул се описва като човек с „тъмно минало“ и се твърди, че назначението на новия представител на дипломатическия корпус „е породило възмущението не само сред българите, живеещи в Испания, но и сред цялото българско население в страната и чужбина“.

Външно министерство вече е обяснило пред българските медии, че утвърждаването на назначението на консула е компетенция на правителството на изпращащата държава.

В Световния ден на театъра, 27 март 2019, първият и вторият в ГЕРБ изиграха посредствено ролите си в най-слабата постановка на „Много шум за нищо“ в българската политика. Цветан Цветанов напусна парламента, но остана заместник на Бойко Борисов в партията. Запази поста си и на председател на предизборния щаб на ГЕРБ. Бойко Борисов съхрани предизборно партията, но сериозно накърни личния си авторитет, като не посмя, или по-точно – не можа да отстрани заместника си (макар че му се искаше повече от всеки друг път). И Борисов, и Цветанов, постигнаха по една пирова победа. Студената война между тях не прерасна в гореща. Засега.

Едва ли обаче студеният им мир ще трае дълго. Едни избори – в случая за Европейски парламент, са достатъчно важни за всяка партия, за да тушират напреженията между нейните лидери, докато се проведат. След това обаче отложената битка се провежда още по-ожесточено. И е на живот и смърт.

Досега ГЕРБ се опазваше от вътрешни разцепления, типични, да не кажа хронични за останалите партии, защото Борисов отстраняваше когото иска и когато трябва. В същото време си гарантираше, че провинилият се активист няма да му „разбутва къщичката“. Очевидно вече няма тази вътрешнопартийна власт. Дали поради лична умора, политическо изхабяване, променена международна конюнктура – няма значение. Борисов не е това, което беше.

И Цветанов не е. Макар и арогантно защитаващ своята невинност, той все пак напусна парламента. Загуби по-малко, отколкото ако беше принуден да се оттегли от партийния си пост, но загуби много. Особено като утре се види, че парламентът събира кворум и без той да обикаля стаите на парламентарните групи, за да спазари гласовете им. Както впрочем стана и днес.

Но дори Цветанов и Борисов да си оближат раните, ГЕРБ няма да може. Покрай „Апартаментгейт“ стана кристално ясно, че в партията вече има непреодолими вътрешни напрежения. Няма начин те да „не избият“ нанякъде – най-често в изборните резултати. Може би не на първите възможни избори, но на вторите – със сигурност. А през тази година в България ще се проведат два редовни избора. Все по-вероятен става и трети. Но с него или без него, през октомври ГЕРБ неудържимо ще тръгне надолу, докато не се маргинализира и обезличи. Така стана със СДС, после с НДСВ, така става вече и с ГЕРБ. Агонията може да трае с години, но започне ли, не може да бъде спряна.

А защо агонията няма да започне още през май? Защото атаката срещу Цветанов, която той самият определи като „добре планирано мероприятие във връзка с предстоящите евроизбори и във връзка с много решения и коментари, които съм правил през всичките тези години“, временно ще сплоти ГЕРБ. Особено когато от това колко евродепутати ще заминат в Брюксел зависи главата на шефа на предизборния щаб. И особено ако герберите си дадат сметка, че зад въпросното мероприятие стои не Вашингтон, а Москва.

Изглежда обратното, но Цветанов никога не е имал толкова общо с американците, колкото с руснаците – вижте биографията му, особено шофьорлъка в ДС преди 10 ноември. Същото и с още по-голяма сила важи за Борисов. След 10 ноември той предпочете да напусне МВР вместо БКП, а когато през 2006 създаваше ГЕРБ, се самоопредели като десен, тъй като „в БСП има прекалено много генерали”. Новата партия „всмука” симпатизанти както на СДС и НДСВ, така и на БСП, „Атака“ и негласуващи. Да не припомням бизнес-съдружията на Борисов с босове на подземния свят. Това, че Щатите закичиха и двамата с по една -две дузини значки, не значи нищо. Щяха да го направят с всеки друг на техните позиции по една проста причина – те са легитимно избрани да управляват България. От нас. За трети път.

„Американците“ нямат много общо и с разкритията на „Свободна Европа“, освен че сайтът е финансиран от американския Конгрес. Какъв интерес биха имали да атакуват „най-проамериканския български политик“ два месеца преди изборите за Европейски парламент? Никакъв. Какъв интерес биха имали руснаците? Огромен. Правете си изводите сами.

Накрая – най-важното. Ако ГЕРБ си отива, кой идва? Или кой се връща?

Не знам колко автентична енергия за промяна е останала в обществото, и достатъчна ли ще е тя за структурирането на жизнеспособни алтернативи и вляво, и вдясно. Нуждата и от двете е въпиюща, но аз ще кажа за дясното. За лявото има кой да се грижи.

Има достатъчно десни обединяващи принципи и вдъхновяващи идеи. Следователно има и база за дясно единство – или по-точно единодействие. Сегашните десни политици и огромна част от техните поддръжници възприемат единността като една-единствена партия – или в най-добрия случай като една-единствена коалиция. Това е ясен признак за колективистично мислене, тоест, за лявост. Ако единната и монолитна левица, обединена в БСП, и огледалният ѝ образ в ГЕРБ, са успешните модели, защо да им търсим алтернативи? Който иска, да гласува за оригиналите, който не иска – да не гласува изобщо!

Това е мокрият сън и на двете големи партии в България и основна цел на политическото им инженерство. Добрата новина е, че то вече не работи. Лошата – че още няма алтернатива. А няма, защото разривът между политиката и реалния живот е толкова голяма, че хората не правят връзка между тях. Поради това все още не „привиждат” „нормални”, талантливи и достойни хора в ролята на политици.

Но пък и вече не приемат безкритично посредствените и недостойните. Коментарите в профилите на Борисов и Цветанов от „Апартаментгейт“ насам са ярко доказателство за това. Полуоставката на Цветанов – тоже.

За да завърша с оптимизъм, ще перифразирам любимия и на двамата Тодор Живков: „Е, айде, тая година полуоставка, догодина-цяла оставка!“

И в Псалом 91 пише така.