Току-що завършилото посещение на премиера Борисов в САЩ и подписаната от него и президентът Тръмп „Рамка за стратегическо партньорство“ е прекрасен повод да се вгледаме и в най-старателно критата характеристика на номенклатурата. Номенклатурчиците я наричат „да си пазим взаимно гърба“. Народът: „Гарван гарвану око не вади“. Мафията – „закон на омертата“.
Споменах в миналата част кариеристите, драпащи за власт. Те не са „правили революция“, но напират да заемат топлите местенца, след като вече е направена. Безспорно тези апаратчици са беззаветно предани на своя вожд. Но и той им е предан. Най-добре го бяха казали братята сърби по времето на Титова Югославия: „Тито е наш, ми смо Титови“ („Тито е наш, ние сме на Тито“).
Между вожда и номенклатурчиците съществува тясна връзка. Те са социалната опора на неговия режим, той е институционалната опора на тяхното благополучие. Това е брак по сметка, не по любов. Всеки номенклатурчик поотделно може да бъде понижен, уволнен, даже съден от вожда, но номенклатурата като цяло е недосегаема дори за него. Номенклатурчиците са негови протежета, но и той е тяхно протеже. Вождът се грижи за интересите и авторитета на номенклатурчиците както за своите интереси и за своя авторитет. Номеклатурчиците безпрекословно изпълняват неговата воля, докато той изпълнява тяхната. Номенклатурчиците и вождът им са колективен диктатор.
Така може да се живее дълго и щастливо. Но не вечно. В един хубав ден или вождът умира, или някой/нещо го принуждава „да обърне курса“. Какво се случва тогава?
Номенклатурата с всички сили се съпротивлява. Отначало тайно, после явно, и накрая, ако се наложи, обявява война на вожда. И побеждава. Изпраща стария вожд „с благодарност за приноса към партията и държавата“ и избира нов. Освен ако самата тя не бъде победена.
Какво може да обърне сегашния курс при толкова „стабилна“ власт и толкова добре подредена къщичка? В България за съжаление нищо. Извън България – Тръмп. По всичко личи, че метаните на Запад и целуването на…да речем, ръка, на Изток, скоро няма да са едновременно възможни. В някои части на света Путин и Тръмп може и да имат общи цели и интереси, но Балканите не са сред тях. Русия смята страните от региона за своя сфера на влияние и от 300 години гледа на тях като на предмостие към Проливите. През по-голямата част от това време обаче Турция е била в упадък. Сега Ердоган е почти толкова силен, колкото Путин. Двамата никога няма да бъдат съюзници в съперничеството с Америка, но е достатъчно да са едновременно срещу нея, за да потърси който и да е американски президент пренебрегвани дотогава съюзници. Като България.
По щастливо стечение на обстоятелствата този път България е на правилното място в правилното време. Не че можем да заместим Турция – нито една от натовските страни в региона сама по себе си не може. Но можем да сме част от един средиземноморско-черноморски вал, който нито Путин, нито Ердоган, могат поотделно да прегазят. И ще бъдем. Доброволно или доброзорно – зависи от Борисов. И от номенклатурата.
С какво промяната на курса ще засегне номенклатурчиците? Много просто – ще стане много трудно да крадат. Сега им е обидно лесно. “Рамката за стратегическо партньорство“ касае сигурността, отбраната и енергетиката. Именно там е грандкорупцията в България. Всички тези сфери са доминирани от Русия. От поддръжката на бойна техника, доставките на газ, доставките на ядрено гориво, българските олигарси, българските политици и българските номенклатурчици, крадат стотици милиони годишно. Русия ги калкулира в цената. Ние ги плащаме. Когато САЩ започне да доставя тези стоки и суровини, кражбите ще секнат – или поне драстично ще намалеят. Капиталистите не обичат да (ги) крадат.
Колкото и малки да са бъдещите размествания в изброените сфери, те са неизбежни. И ще предизвикат упорита, макар и безгласна съпротива. Загубят ли възможността да придобиват и увеличават собствеността си, тоест да крадат, номенклатурчиците ще загубят и властта си. Те не властват, защото имат, те имат, защото властват. И искат все повече власт. Човек може да се пресити от всичко, но не и от властта. Затова номенклатурчиците ще бойкотират всяка промяна, която ги ощетява, и ще се опитат да свалят всеки, който я извършва. Точно както „службите“ четвърт век пречеха да излезе наяве истината за престъпленията на Държавна сигурност и да бъдат огласени нейните служители и агенти. Който политик се опитваше да го направи, падаше от власт.
Но истината за ДС все пак излезе наяве. Ще излезе и тази за кражбите на номенклатурата. Бедна ни е фантазията да си представим техния размер. Още по-трудно ни е да си представим, че ще я кажат службите и прокуратурата. Но нека си спомним, че месец преди Борисов, в Съединените щати бяха новоизбраният главен прокурор, бъдещият шеф на КПКОНПИ, и шефовете на ДАНС, външното и военното разузнаване. При това седяха доста по-дълго от „премиера на Белгия“…
Така че който трябва, ще каже истината – или поне тази част от нея, която не може повече да бъде крита. По простата причина, че ще има кой друг да я каже. Все пак корупцията е „танго за двама“. При партньорство с руснаци втори няма. При партньорство с американци вторият е първи.
Колко ще ни възмути казаната част от истината и дали ще разклати властта, е друг въпрос. По-вероятно е Борисов да се задейства срещу номенклатурата, за да предотврати нейни действия срещу себе си. Вождът ще бъде принуден да се сбие с племето, което сам създаде. Можем само да се надяваме, че двете страни ще се омаломощят взаимно.
По-нереалистичната надежда е, че докато лошите се бият, зад ринга ще загрява някой добър, който ще играе с победителя от срещата между двамата лоши. И ще я спечели.
Но него трябва сами да си го създадем.