Фандъкова като Софиянски

На Йорданка Фандъкова ще й бъде толкова трудно да се откачи от кметския пост на София, колкото беше на Стефан Софиянски. По същите причини и заради същите хора, известни в политическите среди като братя Павлови. Любомир Павлов бе традиционен шеф на предизборните щабове на Софиянски, брат му Юлий – техен неизменен член. И ако Любомир изцяло се оттегли от политиката и бизнеса, Юлий Павлов вече четвърт век обслужва социологически партиите и кметовете, които управляват София.

В началото на този век двамата братя (не лично, разбира се) буквално изнасилиха Софиянски да се кандидатира за трети път. Новината за кандидатурата му „изтече“ още през април 2002 – две години преди изборите през 2004. Софиянски бе принуден да я „опровергава“ с уговорката, че само метрото би могло да го накара да се кандидатира за трети път. Е, през март 2003 „метрото“ (разбирай фирмите и олигарсите от „модела Софиянски“), го накара. През 2004 Софиянски спечели, но кметува само година. След това подаде оставка, за да отсъпи мястото си на Борисов. И макар да влезе в парламента, го повлякоха по съдилища…

Петнадесет години по-късно схемата се повтаря. На 15 юли 2019 излезе изследване на Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов, чиято прозрачна цел е да мотивира Фандъкова да се кандидатира за трети мандат. Намерен й е удобен съперник в лицето на Мая Манолова, и е „изследвано“, че ще я отвее с 13 % разлика на първия кръг и 10% на балотажа. (От друга страна БСП бележи странен ръст в София, макар да не съм забелязал кохорти червени бабички да напредват към столицата).

Накратко: ако Фандъкова пак се кандидатира, ще пропусне уникалния шанс да се оттегли с някакъв остатък от достойнство. Както го пропусна Софиянски.

Но пък който трябва, ще разкеши от „модела Фандъкова“. Останалите ще бъдем вкарани в поредното „информационно гето“, където хора с добри познания по маркетинг, специализирали в областта на социологията, социалния инженеринг и психологията на тълпата, са си присвоили монопола върху истината.

Ако, разбира се, за пореден път им позволим да ни направят на глупаци.

Историк поиска разпускане на БСП

Историкът проф. Никола Алтънков, автор на фундаменталната „История на БКП“ (2018), внесе на 26 февруари 2019 сигнал в Софийска градска прокуратура с искане за разпускане на БСП като наследник на престъпна партия. Ето основанията му.

До Софийската градска прокуратура

СИГНАЛ

от Никола Георгиев Алтънков

Уважаеми градски Прокурор на София,

На 26 април 2000 г. ХХХVIII-то Народно събрание на Република България прие ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН (ЗОКРБП, подпечатан с официалния печат на Народното събрание, обн. ДВ, бр. 37 от 5 Май 2000 г.).

В неговия член 1 се постановява, че Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

Българската комунистическа партия (БКП) е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

В член 2 се констатира, че ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за действията на тази престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Посочените в член 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

На 03.04.1990 г. БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП).

В Устава на БСП, регистрирана по Закона за политическите партии, приет на нейния 49 конгрес на 05.02.2017 г., се казва, че БСП е наследник и продължител на над вековната история на създадената през 1891 г. Българска социалдемократическа партия.

Декларира се, че БСП съхранява и продължава демократичните традиции от историческото си наследство, подчертава се значението на революционните борби на поколения български социалдемократи, комунисти и социалисти за свобода и човешки права и се оценява „по достойнство съграденото в страната по време на социализма през втората половина на миналия век“.

Символите на Българската социалистическа партия са: 1. знаме с аленочервен цвят и надпис с бели букви „БСП“; … 3. червена петолъчка – исторически символ на борбите и на жертвите, дадени от партията. Празник на БСП е 2 август, денят на нейното основаване през 1891 г.

Ноторно е, че създадената на 02.08.1891 г. БСДП (преименувана през 1894 г. на БРСДП) се разцепва през 1903 г. на „тесни“ (т.с.) и „широки“ (ш.с.) социалисти. През 1919 г. като наследник на БРСДП (т.с.), се създава Българската комунистическа партия. Официално това става на 28 май 1919 г. на нейния ХХII конгрес в София, който се обявява за Първи конгрес на БКП (т.с.) и се заявява присъединяването ѝ към Третия Комунистически интернационал (Коминтерн). Така е създадена нов тип организация, основана на методи и принципи, различни от социалдемократическите, възприела курса на перманентна въоръжена борба. Това е линията на Владимир Илич Улянов (Ленин), оглавяваната от него Руска комунистическа партия (болшевики) и Коминтерна. По-късно БКП (т.с.) скъсва изцяло със социалдемокрацията и остава просто Българска комунистическа партия.

Именно това е партията, чийто режим, продължил от 1944 до 1989 г., е обявен със ЗОКРБП за престъпен. Видно от Устава на БСП, тя е наследник на БКП – приема за празник датата на създаването на партията-майка на БКП, изтъква значението на борбите на поколения комунисти, оценява като достойно създаденото у нас по време на социализма през втората половина на миналия век (именно в периода 09.09.1944 – 10.11.1989 г.), парадира с комунистически символи от времето на социализма у нас като аленочервено знаме и червена петолъчка, номерира конгресите си в хронология, започваща от 1891 г., и включваща и периода 1944-1989 г.

На 26 януари тази година в София се проведе Четвъртото заседание на 49-тия конгрес на БСП, Това е последното доказателство за настояването на БСП, че партията ѝ е наследник и горд продължител на БКП от годините 1919-1990.

Всичко това дава основание да се приеме, че като наследник на партия, чийто режим е обявен от ЗОКРБП за престъпен, дейността на БСП противоречи на Преамбюла и на членове 4, 6 и 11, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ).

Съгласно императивната разпоредба на член 40, ал. 1, т. 2 от ЗПП горното е основание за разпускане на политическа партия.

Дейността на БКП, респективно на наследницата й БСП, се осъжда и от приетата на 25.01.2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Резолюция 1481 за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими, от Пражката декларация от 03.06.2008 г. за европейската съвест и комунизма, подкрепена на 18.09.2008 г. от Народното събрание на РБ (НС), и от Резолюцията на Европейския парламент (ЕП) за европейската съвест и тоталитаризма от 25.03.2009 г., по които България е страна. Съгласно член 5, ал. 4 от КРБ международните актове, ратифицирани от НС, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Уважаеми градски Прокурор,

Съгласно гореизложеното Ви сезирам с този сигнал да упражните правомощието си по член 40, ал. 2 от ЗПП и да подадете иск до Софийския градски съд за разпускане на БСП на основание член 40, ал. 1, т. 2 от ЗПП.

С почит: Никола Алтънков

БСП и Радев готвят преврат

Вчера о.з. ген Радев си поиска още една звезда. Военните така са програмирани, чувал съм, биха дали ръка или крак за повишение. Накъде обаче може да расте един генерал, при това от запаса? В армията – наникъде. В новата си битност обаче само в една посока – премиер. В понеделник, 28 януари 2019, Румен Радев поиска точно това.

Съвсем доскоро бих заложил на схема, изкопирана от Русия: след две години, като им изтекат мандатите, Борисов и Радев си разменят креслата като Путин и Медведев. Все по-ясно става обаче, че Борисов „го нема в целата схема“. Решетников, разбирай Кремъл, е заложил изцяло на Радев. И крайната цел на плана не е изваждането на България от НАТО и ЕС. Много по-изгодно на Москва е да сме нейният троянски кон в двете организации, каквото и правителство да е на власт в София. Досега това се постигаше, трябва да признаем, с активното или пасивно съучастие и на НАТО, и на ЕС. От 2014 г. насам, заради поетата линия на твърда конфронтация със запада, играта загрубя и целта се промени. Крайната цел на Москва вече е превръщането на България в президентска република начело с Румен Радев.

Засега не го правят, макар Радев да игра с ръка, ако използвам познатата на премиера ни футболна лексика. Такива недвусмислени заявки за нов политически субект и за президентска република, каквито президента направи вчера, плачат за импийчмънт. Само дето ГЕРБ втори ден не го иска. Днешното изявление на Цвета Караянчева в Търново, че речта на Радев била мрачна, песимистична, очерняща и унижаваща България, и че сякаш е писана, за да бъде произнесена от президент на вражеска държава, няма да свърши работа. Трябва да се изкаже лично Борисов. Неговото мълчание е най-озадачаващо, още повече, че вчера Радев недвусмислено каза: не виждам възможност за диалог с правителството, въпросът за предсрочните избори да не е дали, а кога.

Не знам дали управляващите се страхуват от истинска конфронтация с Радев и защо. Вероятно скоро ще се разбере. Има обаче вариант и да не разбират, че времето на удобните пазарлъци с БСП и президента е свършило, и че страната всъщност е в нещо като революционна ситуация. Но тъй като подобно неразбиране ще докара много злини не само на тях, но и на България, си струва да бъде има бъде обяснено така, че да разберат – и да вземат мерки.

Това е „радикалната промяна на политическата среда и стила на управление“, която поиска държавният глава. Правенето на президентска партия е елемент от въпросната промяна, не нейна главна цел. И ако имат инстинкт за самосъхранение, „традиционните политически партии“, особено управляващата в момента, трябва всячески да се опитат да попречат на това.

Започвам хронологично.

Миналото лято БСП изработи, а на конгреса си миналата неделя прие „Визия за България“. Управляващите предпочетоха да я иронизират или игнорират, но това е стратегическа програма, предвидена да се осъществява в едно много близко бъдеще; с посланията, много близки не само до 500-те хиляди нейни избиратели. Най-вредните: държавата да се върне в икономиката, България да не влиза в еврозоната; да се отмени плоския данък; в българските търговски вериги да има определен процент храни „родно производство“; държавните и общинските болници на практика да се одържавят, и т.н.

БСП на практика се „орбанизира“, а ако дойде на власт, ще се опита да орбанизира и държавата. Дори да искат същото, ГЕРБ не може да не са обезпокоени от факта, че очевидно „национален консенсус“ по основните предложения на тази програма, която бе дискутирана половин година, и с която на уста хвърковата чета от 60 депутати от левицата няколко седмици обикаляше България, е постигнат. Затова в понеделник, ден след конгреса на БСП, Радев като един Бенковски се изправи пред нацията и каза: „“В сърцето на тирана отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. Сега Русия нека заповяда“. ( Само пътем да припомня, че Бенковски платил на панагюрските златари да му позлатят сабята и да изковат голям държавен печат, с 50 златни руски рубли. Априлското въстание с кланетата пък много вероятно да е било организирано от Азиатския департамент на Руската империя).

Над януарското такова, ако наистина се пече, тегне същата сянка. Есенните обиколки на червени депутати из страната бяха само най-видимата част от подготовката му. Междувременно, на заден план, БСП струпваше нов Отечествен фронт. За да стане по-ясно какво имам предвид, ще направя няколко исторически паралели.

В националния комитет на оригиналния Отечествен фронт през 1943 г. влизат деветнадесетомайските превратаджии Кимон Георгиев и Димо Казасов. През пролетта на 1944 година ОФ-ръководството обмисля съставянето на нелегално правителство на България. Кимон Георгиев е бил съгласен да го оглави. Заради слабостта на партизаните обаче се чака Червената армия. На 26 август 1944 комунистите пускат Окръжно номер 4, с което Георги Димитров нарежда на партийните ръководства, организации и членове, да призоват и вдигнат всички антифашистки сили за изгонване на хитлеристките войски, за събаряне на фашистката власт, и за установяване правителството на ОФ и народнодемократичната власт.

Почти същото се случва и сега. В новия Отечествен фронт ще влязат претъпкания с професори и академици комитет „Единение“, с който Радев се срещна миналия септември, доскоро никому неизвестното Движение за единение, начело със сина на личния телохранител на Людмила Живкова, което призовава за единение на българското войнство и за обединение на военно-патриотичните и родолюбиви организации в интерес на сигурността и просперитета на България, отломките от НДСВ, които гравитират около Радев, и т.н… Фронтът вероятно ще се официализира чрез Съвета за стратегическо развитие на България, който президентът се кани да свика като част от своята администрация, и в който ще влязат същите хора.

Е, затова на 27 януари 2019 БСП пусна новото Окръжно номер 4, а на 28 януари като един Георги Димитров се обърна към нацията. Истинската му роля обаче е на Кимон Георгиев. Ако му позволят да я изиграе.

Както казах в началото, крайна цел на тези усилия е превръщането на България в президентска република. Процесът е дълъг, но не невъзможен, макар да минава през Велико народно събрание и промяна на конституцията. И тук Радев беше пределно ясен: „Ако и следващият парламент излъчи компромисна и блокирана в зародиш коалиция, или пък формира безпринципна коалиция в името на властта, това ще бъде последното раздаване на картите в настоящата политическа система“, каза той.

Все още чакам отговора на Борисов. Време е !

https://www.facebook.com/AtlasInstitute/videos/394242307814397/?hc_ref=ARSe5ioL1vpzuzfTRflKfgBDktbFZ7ZslYY9Up8H1I7UjnwbzaSj5Nasl-U_eUzfYZY&__xts__[0]=68.ARBATsVdNTpt0p00gNIOTW8i_D_xXYmWEh1NFf1yMNHiksqadsPoMV-KThWHELD0depCzABClJNhGDZHTYSbc69DddqifwPsuaPNSGTwTtlVZT8Sk5z5BWNELSmNwLnJpZOv955AJZLeOBuyzbayMLhaSLtJkc61fQR1ZjpTY97af9S4U0T7GHvPBw6AUs_lIbgkovWbdycPxjPNZXLBGCJwX70xkeqhHI1a0y1-OnyZzyWpOMPyu4n0kcRV-LjSRjseZ5rdbi9-aI35FG6ks_sSUf-ERt1Hv_2TuwAtjaXBqZKUhX1atnkucalnd_iShsTUqit71ZAgjFzzVqRposq6J3A&__tn__=FC-R
Видеото на този текст

Без закрила и пощада

 

С цената на 17 човешки живота трагедията край Своге извади на показ най-големите проблеми на управлението на България през последните 30 години. Груба грешка ще е да се вържем отново на изтъркания номер на политиците да търсим един-единствен виновник, когото да превърнем в изкупителна жертва. По-добре да погледнем на пътищата и превозните средства като символ на прогреса ни във всеки конкретен момент, а на произшествията с тези превозни средства – като еманация на регреса, на който сме способни. В България регресът е много по-голям от прогреса.

Да започнем с „човешкия фактор“.  Всички знаем, че болшинството от българските шофьори „не могат да карат“. С неумението си те често предизвикват или усложняват вече създадени опасни ситуации. Може да говоря на ангро или да обиждам някого, но обликът на група хора най-често се определя от „най-некачествения матрял“ в нея. А качеството на въпросния „матрял“ зависи от качеството на неговия живот. Повечето българи са фрустрирани от настоящето си. Свободата, на която 30 години поне формално се радваме, задълбочи тази фрустрация, а за някои може би дори я създаде. Свободата хвърли цялата вина за неуспехите и провалите ни върху нас самите. А провалилият се човек не изпитва уважение към страната и времето, в което живее. Той смята своя живот и настояще за безвъзвратно провалени и е готов да прахоса и разруши и едното, и другото: оттук и неговото безразсъдство и стремеж към хаос и анархия. Безразсъдството най-често се проявява на пътя. Мислим си, че там ще компенсираме липсата на много неща, които сме имали или искаме да имаме – най-вече самоуважение. Това ни прави безразсъдни. В комбинация с вродения ни анархизъм – и опасни. Ако шофьорът, когото неговите съселяни от Курило спонтанно защитиха, наистина се е разсеял, наистина е карал по-бързо, и т.н., трябва да понесе отговорността си. Но само за самото произшествие!

За отвратителните пътища-убийци отговорността е на строителите. Не знам всъщност дали да наричаме с тази горда дума хора, които слагат в асфалта варовик, пепел, стрит на прах стар асфалт; които „икономисват“ един или повече слоя от това, което полагат на пътя, и което очевидно не е асфалт; които заменят стоманата на мантинелите с ламарина; които слагат бордюр пред мантинела; които правят завои с обратни виражи на тесни места, и камиони и автобуси се принудени да навлизат в насрещното движение, за да ги вземат…Според мен такива хора са рушители. 

Само край Своге ли обаче пътищата са в това състояние ? Не. Само „Трейс“ ли ги „строи“ така? Не, строят така всички фирми, които печелят обществените поръчки за изграждане и ремонта на пътища – и Главболгарстрой, и Пътища-Пловдив, и ПСТ, и Агромах, и не знам още кой.

Какво обаче ще намерят полицаите в офисите на „Трейс“ в София и на „Мегаинвест-холд“ в Дупница, в които вчера и онзи ден нахлуха? „Мегаинвест холд“ се появява на мястото на пътната фирма на братя Галеви в Дупница, и работи активно със Столичната община.  „Трейс“  е спечелила 108 обществени поръчки за ремонта на пътища за 1 милиард лева. Нито собственикът на Трейс проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, ръководител на катедра „Пътища“ към УАСГ, нито собственикът на „Мегаинвест холд“ Цветан Цветанов, водач на листа на ДПС, ще се напие колкото скандалния шеф на „Агромах“ Методи Бачев. Да припомня, че преди две години на кукерски събор в с. Черниче Бачев заяви, че кметът на Симитли е е… Бойко Борисов, . Няколко дни по-късно маскирани спецполицаи откриха 1 милион евро в брой в офиса му – за подкупи. (Впрочем пиянските откровения  на Бачев му струваха още милион и половина лева. Как ги загуби, виж тук. ) 

Така че в офисите и на двете фирми ще намерят само договори. Подписани, подпечатани, прошнуровани и прономеровани от министри и шефове на държавни агенции. Чисти и прости като къпани милиционери.

Стигаме до министерствата и агенциите. За да станат ясни обвързаностите им с фирмите-изпълнители на обществени поръчки, е достатъчно да споменем, че сегашният заместник-министър на регионалното развитие Деница Николова е била служител на Трейс Интернешънъл ЕООД, чийто собственик е Трейс Груп Холд АД. Същата талантлива дама дълго време е ръководила Управляващия орган на европейската Оперативна програма за регионално развитие. Била е и заместник-министър на Лиляна Попова, която замени Плевнелиев на министерския пост, след като той стана президент, и т.н. Нали сега си отговаряте на въпроса как е било възможно „Трейс“, приканена да си оправи дефектите по пътя край Своге, да се ослушва 7 пъти, за да изтече гаранционния срок на пътя и държавата да плати и ремонтите? Или как Агенция Пътна инфраструктура на юнашко доверие, само „по документи“, приема път, покрит с „асфалт“, в който има варовик? И т.н.

Накрая – за партиите. ГЕРБ и БСП отдавна втръснаха на всички с евтиното си театро по време на чие управление е станала една или друга далавера, причинила една или друга трагедия. Но този път махленските им свади по тв студиа и подопечни сайтове са отблъскващо цинични. Публична тайна е, че големите фирми плащат предизборните кампании на всички партии, които имат шанс да влязат в парламента, и след това тези партии им се отплащат с нагласени обществени поръчки. Огромен процент от получените пари обаче фирмите отново връщат на политиците, за да продължат да получават обществени поръчки. Също и за да не ги притесняват с дреболии като качество на ремонтите и строителството. ГЕРБ и БСП са еднакво виновни и за трагедията край Своге, и за станалите от 2001 г. насам трагедии, и за всички бъдещи такива трагедии. Фактът, че червените поискаха оставката на цялото правителство заради Своге, не ги облича в бяло. Нито пък прави непоискания още трети вот на недоверие печеливш.

Освен ако ДПС и „Атака“ не се присъединят към него. „Атака“ може и да го направи – Волен Сидеров по неизвестни причини не обича „Трейс“, а от 2012 насам вестникът му методично громи душманина Михайлов.  Вчера Сидеров заяви, че ще поиска всички договори, които през годините държавата е сключвала с „Трейс Груп Холд“ в първите работни дни след лятната ваканция. Нищо чудно да подкрепи и вот на БСП срещу коалиционния си партньор.

Няма шанс обаче ДПС да се присъедини към такъв вот. Кметът на Своге и бивш депутат от ДПС Емил Иванов, и собственикът на дупнишкия „Мегаинвест холд“ и бивш кандидат—депутат от ДПС, са близки приятели. Най-вероятно обща е и заверата с некачествения ремонт и варовиковия асфалт. 

Много е вероятно вот изобщо да няма. Борисов ще го изпревари, като жертва някой министър – най-вероятно Московски, и някоя по-дребна риба от изброените по-горе институции, още в началото на новия политически сезон. За да се изпълни реченото от него: „Към никого няма да има нито закрила, нито пощада“. 

Проблемът е, че ние самите нямаме закрила и пощада към себе си. Всеки има за какво да бъде съден за всяка трагедия. Шофьорите – за произшествието. Пътните фирми – за „строителството“. Чиновниците, които им го приемат – за корупция. Министрите – за некадърност. Всички останали – за бездушие и овчедушие.

И ще бъде така, докато не поискаме добро управление. За сведение на мътещите се нови български консерватори, „доброто управление“ е основно консервативно послание, което означава институциите да изпълняват функциите си прозрачно и некорумпирано, отчитайки се пред избирателите и подчинени на върховенството на закона. Единствено доброто управление може да създаде доверие и уважение към правителството и неговите институции. То обаче изисква цялостна реформа на политическата система, за да бъде промяната необратима.

Очевидно никой още не е готов за нея.

Каквото и да ви консерваторят, става дума за пари

 

Тъкмо бях решил пак да громя политическото инженерство на ГЕРБ, и обединената част от управляващата коалиция така се стисна за гушите, че за малко да се хване за палците. Но премиерът привика на пожар тримата патриоти в Министерския съвет и след два часа цялото каре плюс писаря ни успокои и заплаши едновременно. Успокои ни, че коалицията е стабилна, осъзната и безалтернативна. Заплаши ни, че ако не си изкара мандата, България ще бъде завладяна от невиждан и нечуван хаос. И тъй като очевидно ще изкарат поне до есента, тоест ще имат време и за политинженерство, все пак четете този текст.

Четете го, и за да не стане като с Кейнс. През 1936 г. лорд Кейнс публикува своята прочута „Обща теория за заетостта, лихвите и парите“. Фон Хайек е силно изкушен да разгроми това недоразумение, наречено книга, но се въздържа по много човешка причина – през 1934 г. е публикувал унищожителна рецензия срещу вече забравения „Трактат за парите“ на Кейнс, а Кейнс, вместо да се разсърди, пренебрежително свил рамене със следните думи: „О, няма значение; аз вече не вярвам в тия неща“. Хайек явно не искал да се повтори същата ситуация и не написал нищо срещу „Общата теория…“ След това често съжалявал. Още повече съжаляваме ние, защото кейнсианството даде теоретично обоснован модел за законна кражба чрез инфраструктурни проекти на всички правителства от Рузвелт насам.

Затова продължавам да нищя политическото инженерство, чиято цел е да изкове новия български консерватизъм. Писах в „Битката за България“ , че „консерватизирането“ на българската политика става по руски модели откроих ролята на Института за дясна политика в процеса. Миналата седмица се включи и огледалният му образ – Институт за нов икономически напредък. Двата института от 5 години поддържат топла връзката между ГЕРБ и БСП и методично се опитват да възстановят двупартийния модел в България. Естествено, с основни партии ГЕРБ и БСП, и всички останали партии или всмукани , или обезличени от тях.

На 20 юли 2018 в „Панорама“ председателят на Института за нов икономически напредък Росен Карадимов, последен председател на комунистическия комсомол, два пъти депутат от БСП, радостно съобщи, че светът се е върнал 28 години назад. В хубавия смисъл, да не си помислите нещо друго! Коментирайки срещата Путин-Тръмп, Карадимов пътем прогнозира, че на следващите избори за европарламент в него масово ще влязат националистически и консервативни сили. Те няма да взривят базата на ЕС, но за да оцелее, евросъюзът ще бъде принуден да жертва либералната си надстройка. 

Тук за включилите се в политическото инженерство „десни“ младежки клубове и общества, които не са учили марксизъм-ленинизъм, се налага да поясня – базата и надстройката са термини от марксисткото обществознание. Според него общественото битие, респективно начинът на производство на материалните блага, е определящият елемент в структурата на една обществено-икономическа формация. Това е базата. Надстройката са идеологическите възгледи, обществените организации и учреждения, както и идеологическите отношения. „Основната идея на Маркс и Енгелс – пише Ленин – се състоеше в това, че обществените отношения се делят на материални и идеологически. Последните са само надстройка над първите“. Тоест, запазвайки базата, запазвате материалното, елиминирайки надстройката, елиминирате идеологическото. Взимате парите, но не и законите, по които те се правят. Да не говорим за идеите, които стоят в основата на законите.

Не бях чувал скоро толкова откровена и изчистена формулировка на отколешната комунистическа мечта за незаконно забогатяване. За сметка на капитализма, разбира се, и по-конкретно – на Европейския съюз. Не случайно комунисти, нарекли се социалисти, ни вкараха в него. Сега комунисти, нарекли се консерватори, искат хем да сме вътре, хем вън. Ако изтръгнете класическите му либерални корени, върху които е построен, Европейският съюз ще увисне във въздуха. На практика ще престане да съществува – или ще се трансформира в Евразийски.

За щастие тази трансформация е невъзможна именно заради идеологическата котва на Европейския съюз. Неговите бащи-основатели – Робер Шуман (французин, роден в Люксембург), Конрад Аденауер (Германия) и Алчиде де Гаспери (Италия), следват класическия либерален възглед за Европа. Класическият либерален възглед разглежда индивидуалната свобода като най-важната културна ценност на европейците и християнството. Според този възглед суверенните европейски държави защитават правата на частна собственост и свободния пазар в една Европа с отворени граници, като по този начин позволяват свободната размяна на стоки, услуги и идеи.

С всиките си кусури Европейският съюз оцеля над 60 години именно защото стъпи върху либерализма. Политическият проект на либерализма се нарича капитализъм. Капитализмът на свободната конкуренция създава условия за политическа свобода, тъй като отделя икономическата власт от политическата и по този начин позволява на едната да уравновеси другата. Никое друго обществено-политическо-икономическо обществено устройство не прави това. Не е възможно да сложите марксистка надстройка над либералната база. То е все едно да карате Кадилак, но да живеете в сламена колиба. Рано или късно ще си построите имение – или ще си купите Запорожец.

Вдъхновявани от „нелибералната демокрация“ на Путин, Орбан, Качински и сие, българските политическите инженери искат да запазят свободния пазар, тоест икономическата свобода, но да унищожат политическата свобода. Това няма как да стане. Затова политинженерите маскират марксизма като консерватизъм.

В България им помага…БСП. За целта партията написа цяла „Визия за България“, която щяла да бъде алтернатива не само на управлението на ГЕРБ, но и на целия преход. (Документът можете да прочетете тук )

Според изпълнителния директор на Института за дясна политика Георги Харизанов визията предлагала „одържавяване, национализация и наливане на държавни пари в губещи сектори…завръщане към годините на плановата икономика, на централизацията и на държавната собственост в най-важните сектори“. „Това е разговор как да продължим назад, а не как да продължим напред“, заключава Харизанов.

Така е. Но това „назад“ прекрасно урежда ГЕРБ, който и при трите свои управления прави именно това, което препоръчва БСП – „Повече държава там, тогава, където и когато това е необходимо“. Или поне му се иска, защото не винаги може. Помните ли фашисткия девиз „Всичко в държавата, нищо против държавата, нищо извън държавата“? Припомнете си и коментара, полезно е.

ГЕРБ иска, но не му стиска. Затова във „Визия“-та си БСП от свое име описва мокрия му сън: край на „крайно либералното отношение по отношение на обществени процеси, изискващи повече държавна намеса и контрол“, „поглед първо към държавата като инвеститор номер едно“, „раздвижване на националния капитал“, „създаване на „национални индустриални зони“, „премахване на търговския статут на държавните лечебни заведения“…

Това не е „връщане назад“ към комунизма. Ако беше, нямаше да бъдат допускани концесии и чуждестранни инвестиции, които предоставят природните ресурси на страната на чужди експлоататори, нито публично-частно партньорство, нито съществуването на частна собственост изобщо. Щеше да има сал една всемогъща държава.

Това е „път напред“ към етатизма. Етатизъм ала Путин, в резултат на който делът на държавата в руската икономика вече е повече от 60% и който изследователи на политиката му с основание наричат „протофашизъм“. Редица източноевропейски страни тръгнаха по този път – не случайно при представянето на „Визията..“ Корнелия Нинова посочи като възможна посока… пътят на Вишеградската четворка.

Визия за България“ е една розова мечта, която бързо почернява, когато обикновеният човек се събуди пред празния хладилник, с треперещи болни ръце и липса на помощ“, както писа ляв критик  на програмата. Но тя е много удобна на „десните идеолози“, защото демонтира вместо тях неудобния „неолиберален модел, довел до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите“.

Накратко: и „отляво“, и „отдясно“, ни „омагьосват“. Искат да заменим свободата си за някаква имагинерна и невъзможна сигурност, която и през ум не им минава да осигурят. Истинската им цел е да крадат. Не само безсрамно, неограничено и безнаказано, но и без какъвто и да е външен контрол. Добър или лош, през последните 12 години той идваше от Европейския съюз. Ако следващата пролет в неговия парламент масово нахлуят новите варвари – националисти и консерватори от бившия Източен блок, те няма да се опитат да разрушат Евросъюза. Кой е луд да коли кокошката, която снася златни яйца? Ще се опитат да го варваризират, като го принудят да „жертва своята идеологическа надстройка“. Тогава няма да има кой да упражнява никакъв законов контрол – нито над страните-членки, нито върху самия съюз при търговията му с други страни.

Всички политически инженери в България – пишман-консерватори, комични националисти и „социално загрижени“ етатисти, са насъсквани от Путин. Глобалната им цел е един беззъб, разединен и изпразнен от идеологическо съдържание Европейски съюз.

Трябва локално да ѝ попречим.

Битката за България – 3 част

Първите две части можете да прочетете  тук и тук

Няколко пъти в този анализ твърдя, че „новият“ български консерватизъм не е идеология, а политически инженеринг, сделан в СССР. (Старият пък е внесен от „освободителите“ от Русия). Неколкократните провали консерватизмът да бъде наложен като политическа тенденция в България – първо след Освобождението, в ново време – чрез късния СДС на Петър Стоянов и Пламен Юруков и комичния РЗС на Яне Янев, доказаха, че подобна партия не може да пусне корени в България.

Консервативната тенденция трудно може да се утвърди при почти пълната липса на консерватори и на социална среда за тяхната поява. Преди години сегашният евродепутат Светослав Малинов направи сравнение между християндемокрацията и консерватизма, за да прогнозира накъде ще тръгне българската десница. Заключението му бе категорично в полза на християндемокрацията: “Целият арсенал на консерватизма е граден в различен контекст, използван е в различни битки и е бил насочван към други врагове. Ние можем да се възхищаваме на консерватизма и да се опитваме да подражаваме на неговите високи образци, но тази дистанция няма да намалее“. Но директивата е от високо място и затова политическите инженери опитват за пореден път. За консерватори са назначени т. нар „Обединени патриоти“, пословични с послушанието си към Путин и платената си любов към Русия. Май се канят за следващите избори да ги окрупнят и със „седесаря“ Божидар Лукарски и „реформатора“ Петър Москов. И всички заедно да тръгнат по сините стъпки.

Така кръгът на „прехода“ ще се затвори. Хит на евроизборите ще бъде новият консерватизъм. Негови носители – патриотите (изцяло) и БСП (в антиевропейската му част). Зад тях обаче ще стои ГЕРБ. А зад рамото на всички ще наднича Путин.

И това не са измишльотини. Заплахата е реална – и не е само за демокрацията. Заплашена е свободата в България. Щом новият консерватизъм ще омаловажава индивидуалните права и личната свобода, щом ще слага ограничения „пред алчността на бизнеса“, щом ще задушава свободата на словото – за каква свобода говорим? 

Има огромна разлика между свобода и демокрация. Подмяната на диктатурата с демокрация не води автоматично до свобода, а е само път към нея. Свободата е двигател на демокрацията, не обратното. Свободата определя целите на управлението, демокрацията е метод за тяхното постигане.

Това малко български политици го знаят. Затова вече 30 години ни представят демокрацията за свобода и социализма за капитализъм. И имат голям грях за настъплението на руския „консерватизъм“, който отрича свободата и прави фасадна демокрацията. Даже – съзнателно или несъзнателно – активно му помагат. Това не е никак трудно в една парламентарна демокрация, откакто всички имат право на глас. Самата идея, че е желателно и правилно всички важни решения, касаещи физическата, социалната и икономическата организация на обществото, да се взимат колективно от хората, е социалистическа. Именно затова авторитарист като Путин е толкова успешен. Той просто черпи с пълни шепи от вековния опит на СССР, убедил Запада, че социализмът е съвместим с демократично управление и дори че програмата на демокрацията може да се осъществи напълно само в социалистическо общество. Затова Съветският съюз, който беше класическа диктатура, минаваше за демократична държава. Същото сега важи за Путинова Русия, която минава за консервативна държава!

По волята на Москва ние също се консерватизираме. На 23 юни 2018 в  профила си във Фейсбук проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека – БАН, академично обясни защо: „…2. За съжаление старата десница се разпадна и няма вътрешен капацитет за победа. Колкото по-бързо приемем заявилите се най-мащабно – Герб и БСП, като покриващи идеологическия терен, толкова по-бързо ще дадем шанс на себе си и на тях да функционират на принципа на махалото. А то е нужно, за да се възприемат сами себе си като устойчиви и да капиталовлагат в развитието си;
3. Колкото повече грешат, толкова повече отварят поле за нови формации, които силно ще ни изпратят в полето на популизма и ще трябва отново да върнем часовника на нула;
4. Ранният етап на развитие на политическата култура в България не предполага етапа на развитие на политическите субекти подобно на Франция, Испания, Австрия, въпреки че не можем да останем незасегнати от влияния. Нашият етап на развитие съответства на класическото структуриране през 60-70 години в тези страни и е период, през който не може да не се премине. Разбиването му – забавя развитието ни.“

По-откровено от това – здраве му кажи! Основна, ако не единствена цел на консерватизирането на българския политически живот по руски образец, е да се даде алиби на критата до момента колаборация между ГЕРБ и БСП. Това няма да „направи филма шведски вместо съветски“, но ще даде възможност да бъде рекламиран като такъв. Защото двупартийността е елемент от класическа британска политическа конструкция – т. нар. Уестминстърски модел на демокрация. При него след мажоритарни избори с просто мнозинство победилата партия взима цялата власт. Това в оригинала се компенсира от „едноизмерността“ на двата големи политически съперника. Те имат различия единствено в социално-икономическата област. В българския случай такова различие няма, следователно няма да има и компенсация.

Освен че ще даде алиби на колаборацията ГЕРБ-БСП, моделът, наричан в България „двуполюсен“, ще легализира съществуващото сливане на законодателната и изпълнителната власт с отчетливо надмощие на изпълнителната, което също е важна характеристика на Уестминстърския модел. На думи БСП е категорично против това сливане и периодично го громи. Против е и мажоритарната избирателна система, която също е част от Уестминстърския модел. Но при оферта, на която не може да устои, бързо ще стане „за“ и за двете. Каква ще е офертата? Познахте – стабилност! Стабилността, с която ГЕРБ ни проглушава ушите през последната година. И която е другото име на „застой“.

Време е „градската десница“, начело на която все още са последни отломки от първите „водачи-демократи“, да си даде сметка, че „нея я нема в целата схема“. И да (се опита да) попречи на реализирането ѝ. Не очаквам за година десните да сглобят печеливш политически субект. Надявам се да успеят за три, ако ГЕРБ за трети път не се самосвали и няма предсрочни избори. Но ако и тогава не сколасат, могат поне да бият тревога за заплахата, надвиснала над свободата, която описах.

За да имат стимул да го направят, могат да започнат с обяснението, че „прагматизмът на консерватизма“ е абсолютно идентичен с компрометиралия ги слоган „няма ляво – няма дясно“. Прагматизмът няма цвят и посока. Той изключва идеологията, защото изисква от лидера да действа съобразно ситуацията в момента. Тоест, консервативният прагматизъм е „няма ляво-няма дясно“ на квадрат.

Какво ще правят десните след това, е тяхна работа, но се надявам да не са само извънредни пресконференции в работно време.

Накрая да обобщя опасността за свободата с цитат от бащата на българския консерватизъм Стоян Михайловски. През 1925 г., в края на жизнения си път, в своите Размишления Стоян Михайловски се опитва да открие алтернатива на либерализма. И я намира във фашизма на Мусолини. Трябва да се яви – отбелязва той, желязната ръка, която ще постави всекиго на мястото му и ще докаже на българския народ, че ред не произлиза от безредие.

Христос казва: И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Иоан 8:32). По някои реакции на предишните две части от този текст съдя, че съм написал истината. Или поне съм разкрил част от лъжата.

Преди истината да те освободи, трябва да осъзнаеш коя лъжа те държи в плен.

Край