Етикет: ГЕРБ

Христос, разпнат за да изкупи греховете ни, днес воскресе и от утре можем на нова сметка да грешим. Поне политиците със сигурност смятат да правят това. Те винаги наричат грешките си с различни имена, и всеки път тези грешки са все по-големи.

Тази година актуалното име е „преговори по управленски приоритети“, на коитo партиите да определят важните национални цели и така да се излезе от задънената улица, в която сме попаднали.

През 1990 наричаха тази пунта-мара „Национална кръгла маса“. ГЕРБ и всички останали „партии на прехода“ могат да оцелеят само ако струпат някакъв вид „национален консенсус” като преди 33 години. Не трябва да им позволяваме това. Не защото ще върне на власт комунизма. А защото ще докара фашизма.

Той вече е заченат – през последните 12 години ГЕРБ, “патриотите“ и ДПС постигнаха завиден консенсус около силното централизиране на властта и съсредоточаването на контрола над всички видове дейност в свои ръце; около потъпкването на всяка критика срещу тях; около смазването на всяка неконтролирана опозиция. С две думи: постигнаха консенсус около основните принципи на фашизма. От три години „Възраждане“ надгражда „подробностите“. От 5 години експоненциално расте.

Да припомня, че Костадинов създаде „Възраждане“ през 2014, след като ВМРО и НФСБ не можаха да удовлетворят амбициите му. Три години по-късно, на парламентарните избори през 2017, „Възраждане“ получи малко над 1 % от гласовете. На 2 април 2023 процентите на неприкрития кремълски рупор вече бяха 14. Ако ГЕРБ и ПП-ДБ преговарят като на Кръглата маса през 1990, на следващите избори Възраждане ще им диша във врата. И те ще са главните виновници за това.

Знак, че лидерите на спечелилите първите две места коалиции осъзнават опасността, ще бъде тяхното радикално „анти-Възраждане“ говорене. Необяснимо е, че не сме го чували досега. И ако Борисов си мълчи, защото Костадинов налива вода в неговата воденица, „тактичността“ на лидерите на ПП-ДБ спрямо „Възраждане“ е напълно неразбираема. Дори ако е високомерие. Тогава бих казал, че е направо самоубийствена. (Не искам дори да мисля, че толерантността на новата коалиция към Възраждане се дължи на страх от Русия. Защото основните цели на Възраждане напълно съвпадат с тези на руската външна политика: неприемане на еврото, отказ от Шенген, недаване оръжие на Украйна, излизане на България от НАТО и ЕС. Който не иска да дразни Русия, не критикува Костадинов).

А Коцето громи всички джендъри и соросоиди, и мечтае да ги изселва и разстрелва. Даже не само мечтае. През 2019 „Възраждане“ пусна предизборен клип, в който млад мъж с два автомата открива безразборна стрелба в пълна с хора, предполага се – парламентарна зала. 10-секундният масов разстрел бе последван от нагъл надпис: „Възраждане. Само ние можем“. Следваха кадри с ръка, зареждаща автомат, и тогавашният номер на бюлетината на формацията. И ако е иронично, че кадрите бяха взети от сериала „Слуга на народа“ със сегашния украински президент Владимир Зеленски и върл руски душманин в главната роля, направо е трагично, че нямаше никакви последици за „Възраждане“ тогава. Въпреки наглите им и непрекъснати провокации, последствия няма и сега.

Но може би има признаци на проглеждане. Точно преди седмица Асен Василев каза: „Ако се коалираме с ГЕРБ, на следващите избори „Възраждане” ще са първи“. Аз бих допълнил: „Ако преговаряте за управленски приоритети с ГЕРБ, на следващите избори „Възраждане“ ще са втори!“ Това повече ли ви харесва?

Рискът вече не е само в получаването на поредното лошо управление. Рискът е за демокрацията като начин за организация и функицониране на обществото. Ако постигнат съгласие тази седмица, ГЕРБ и ПП-ДБ ще зачеркнат окончателно идеологиите. За ГЕРБ това няма да е голям проблем, те отдавна са заменили идеите с пари. За ПП-ДБ ще е смърт.

Обществото винаги е плод на идеологии. Действието се насочва от идеи. То реализира онова, което мисленето преди него е планирало. Няма идеологии – няма общество. Няма визии за бъдещето. Няма нужда и от партии. Особено такива, които твърдят, че се борят срещу статуквото. Статуквото винаги ще предпочете да пусне във властта фашистка, а не реформистка партия. По една много проста причина – сегашното статукво е комунистическо. Фашизмът е пораснал комунизъм.

Ако продължават да го игнорират, Копейкин ще фашизира България, както Путин фашизира Русия. Не се съмнявайте – идеите и моделът идват оттам! И не се надявайте – войната в Украйна няма да попречи на пълзящата фашизация на България! Българските петоколонници и полезни идиоти струват на кремълското джудже жълти стотинки. При това извадени от нашия джоб.

Твърде малко утешение е, че българският Путин ще се казва Костадин Костадинов, а не Бойко Борисов. И двамата трябва да бъдат спрени навреме. Което означава – веднага!

От царя и пъдаря до наши дни

Преди пет години написах кратък коментар върху пост на приятел във Фейсбук:

„Кампанията либералите да бъда обявени за комунисти е част от стратегия комунистите да бъдат обявени за консерватори. А целта е ГЕРБ и БСП да управляват открито заедно.Три института трета година работят за нея – за дясна политика, за модерна политика и за икономически напредък. Пътем събират подкрепа от МКК и БЛО. Тук няма грам идеология“.

Вярно е. Но върху главата ми се изсипа огън и жупел.

Сега ще напиша точно обратното – част от споменатата стратегия е да изкарат всички комунисти либерали. И пак ще е вярно. Очаквам още повече огън и жупел.

Не ми се нагазва в дълбоки и мътни идеологически води, но все пак няколко кратки терминологични уточнения на понятията са необходими.

Какво е (нео)консерватизъм? Това не е класическата анти-егалитарна, аристократична, анти-етатистка идеологическа сила (защото философска система консерватизмът никога не е бил) на Едмънд Бърк. Днес консерватизмът е движение на културално-консервативни етатисти. Тоест, дясна социалдемокрация.

Какво е (нео)либерализъм? Това не е „доминиращата глобална идеология, експериментирана първо от Пиночет в Чили след 1973 г., и наложена на света от Рейгън и Тачър през 80-те години, която довела до неравенства, непознати в световната история“. Терминът „неолиберализъм“ бе изобретен през 1938 от немския икономист и социолог Александър Рюстов, който е съгласен с марксистите и социалистите, че капитализмът е несъстоятелен и трябва да бъде отхвърлен, но търси своеобразен „трети път“ между свободното либерално и марксисткото колективистко общество. Днес либерализмът защитава всевъзможни „малцинствени“ права за сметка на неотменимите живот, свобода и собственост, които са сърцевината му от Джон Лок насам. Тоест, е лява социалдемокрация.

Припознавате ли в двете описания ГЕРБ и БСП – социализъм с повече или по-малко лед? Сложен на едно и също питие, което се нарича „етатизъм“?

Между етатизмите има „принципна разлика“ колкото между левия и десния ви крак. „Либералите“ искат да прокарат етатизма на социалната държава стъпка по стъпка, чрез конкретни мерки, увеличаващи експоненциално властта на правителството. Целта на „консерваторите“ е само да бавят процеса, не да го предотвратят.

Толкова за идеологията и пълната ѝ липса в българската политика. Какво политинженерство обаче имам предвид?

Среди от ГЕРБ заедно със свои партньори от БСП под натиск от Москва от години правят систематични опити да превърнат бившата комунистическа партия БСП в приемлив коалиционен партньор на сегашната комунистическа партия ГЕРБ. По един максимално труден начин обаче, наложен от нуждата да не бъдат отблъснати традиционните избиратели на БСП. За целта трябваше привидно да се запази опозиционния ѝ характер, и чак после екскомунистите да бъдат маркетирани като неолиберали. Според мен повече им подхожда „неоконсерватори“, но както писах по-горе, особена разлика няма. БСП беше залитнала по социал-либерализма по времето на Станишев, каръщисвайки се с ДПС,та либералната ро(к)ля преди пет години щеше да ѝ е по мярка. Сега облеклото е консервативно костюмче, а екскомунистите се самоопределят като социални консерватори.

Преди пет години консервативният костюм го беше нахлузил ГЕРБ. Той, както се полага, беше в три части: сако християнство, жилетка патриотизъм, панталони капитализъм. ГЕРБ облече сакото като расо, „Патриотите“ се напъхаха с пъшкане в жилетката, за да може в двупартийния модел да бъде вкаран и удобен балансьор. В панталоните още няма никой.

След като „консерватизъм“ и “либерализъм” бяха превърнати в мъгляви, недефинирани и разтегливи понятия, които могат да бъдат употребявани така, че да означават всичко за всеки, „кливиджът“, тоест политическият разлом в България, бе трансформиран от „леви – десни“, в „консерватори-либерали“. В интервю от 12 октомври 2017 пред сайта news.bg тогавашната директорка на Института за дясна политика Ирена Тодорова констатира: „Тогава (при създаването на института през 2013) либералните политолози нарекоха тази хипотеза глупост, а днес тя е общопризната и никой не е в състояние да опише политическите процеси, без да я използва. Включително и някогашните ѝ критици“. https://news.bg/…/izsledvane-tarsi-starite-i-novite…

Вдъхновявани от „нелибералната демокрация“ на Путин, Орбан, Качински и сие, българо-руските политически инженери искат да запазят свободния пазар, тоест икономическата свобода, но да унищожат политическата свобода. Това няма как да стане. Затова политинженерите маскират марксизма като консерватизъм.

Каква е крайната цел на това политическо инженерство? Чиста и проста като къпан милиционер: в страната да останат две големи партии – ГЕРБ и БСП, които да управляват заедно или да се сменят във властта.

Тази цел сама по себе си не е тайна, но явно е „за служебно ползване“, след като разбуни толкова духове. Нейн знаменосец е замисленият през 2013 г. като „мост между ГЕРБ и Реформаторския блок“ Институт за дясна политика. Ръководителите му, които станаха я министър, я заместник-министър , я изпълнителен директор на Регионалния център на ЮНЕСКО в София, не криеха амбицията си да управляват процеси, „които ще бъдат от съществено значение за българската политическа система през следващите години“. В месечния политически анализ на института от 5 май 2015 се констатира оформянето на либерално-консервативен разлом, който „…все повече измества традиционния кливидж на прехода, който се водеше по оста комунизъм-антикомунизъм. Развитието на политическия дебат по оста либерали-консерватори има потенциал да премести цели електорални масиви от левия спектър на прехода в десния на постпрехода и обратното – от десния спектър на прехода в левия на постпрехода“. https://fakti.bg/…/141817-zaforma-se-liberalno…

Звучи като местене от левия в десния крачол. И е такова. Само че тогавашният председател на Института за дясна политика Нено Димов и „левият“ му партньор от Института за нов икономически напредък – Росен Карадимов, го наричаха „завръщане на двуполюсния модел със силна опозиция“. Двамата участваха в изборното студио на БНТ на 26 март 2017, където Карадимов каза, че левицата е възкръснала, а Димов – че големият губещ е Рефоматорският блок. Сделката изглеждаше финализирана. https://www.mediapool.bg/analizatori-zavarna-se…

Коалиция ГЕРБ-БСП, версии за която се лансираха до последния момент, обаче не се сключи. Попречи личната амбиция на Корнелия Нинова да се утвърди на председателското място в БСП. Не се случи и в следващите години. Затова сега почвата се подготвя по-отдалеч. От сватовници.

На 20 януари 2023 младите публично се взеха. Борисов заяви, че БСП много се е променила и ГЕРБ ще преразгледа конгресната забрана да не влиза в коалиция с нея. Това вероятно ще стане през март 2023, защото първо схизмата ще вдигне конгресът на БСП на 11 февурари 2023. Бракът ще бъде консумиран през април, когато ще се състави новата „Три и половина коалиция“ – ГЕРБ, БСП, ДПС и ако пак го вкарат и в 49-тия парламент – Български възход.

Колко консервативна ще бъде новата управленска коалиция?

През октомври 2017 Институтът за дясна политика поръча изследване, от което излезе, че според над 90% от българите смятат, че образованието и здравеопазването трябва да са безплатни; 86% са убедени, че държавата трябва да им намери работа; 44% намират, че държавната намеса в икономиката е нещо добро, и само 6% смятат пазарната икономика за ценност. Почти половината от хората (49%) вярват, че в страната не може да се забогатее с труд.

Това си е жив комунизъм, но при всички медийни коментари тези нагласи бяха наричани „консервативни“. „Един от базисните изводи от проучването е, че от гледна точка на социалните ценности българското общество се движи изцяло в консервативния спектър“, казва на 30 октомври 2017 Ирена Тодорова. https://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2017-10-30/tsennostnata-matritsa-na-balgarina-ostava-konservativna

Къде е тук Русия? Отпред, отзад и отстрани. Сценарият е изцяло кремълски, дори не всички участници в него да съзнават това. И последствията за българската политика ще са сходни на тези в руската. Което през последната година стана особено опасно. Защото Борисов поразително прилича на Путин.

Всички етапи от политическата кариера на Бойко Борисов, по примера на тази на Путин, са последователни телевизионни сюжети. С помощта на хора от комунистическите специални служби, “национално-отговорни бизнесмени“ и послушни медии, Борисов успя да изгради телецентрична държава, в която всички обществени институции от църквата до армията бяха подменени със съответната телевизионна картинка. Беше улеснен от предшествениците си, от които до голяма степен наследи послушните медии. За да компенсират създадената от самите тях национална „суматоха“ по Радичков, управлявалите преди ГЕРБ „традиционни партии“ опитаха да възпитат у хората еднакви възгледи. За целта създадоха огромна пропагандна машина. Борисов с удоволствие я ползва.

Но от няколко години му се появи проблем. Заради неизгодни за Кремъл решения, които бе принуден да взема под натиск от Брюксел и Вашингтон, властта на Борисов започна да се оспорва. Не от конкурентни партии – от подкокоросвани от Кремъл конкуретни кланове. А за Борисов е жизнено важно да бъде начело на страната. За целта трябва да остане начело на партията си. Което означава да я държи единна. За да сплотява единството ѝ, му трябва враг – виновник за всички беди на страната, който да се превърне в изкупителна жертва. Тази изкупителна жертва, по примера на „Единна Русия“, са истинските защитници на свободата, не размахваните от партийната пропаганда като шутове и плашило ЛГБТ-та. Ако говорим за хора, това са оскъдните свободомислещи медии, журналисти и анализатори. Ако говорим за партии – това са Продължаваме промяната и Демократична България. Срещу тях в членската маса на ГЕРБ започва да се разпалва истинска омраза. Борисов не можа да ги купи и реши да ги чупи.

За целта обаче освен изпълнители, са нужни съюзници – младежта и интелигенцията. Защо трябват на една партия млади и интелигентни хора по принцип е безсмислен въпрос. Особено ако достатъчно много членове на партията са такива. Случаят с ГЕРБ обаче не е точно такъв. За БСП да не говорим. Очевидно се налага да се компенсира.

Сещам се за няколко причини. От 2007 до 2021 ГЕРБ беше спечелил 8 от 9-те избора, в които участва. От 2021 до 2023 обаче загуби последователно три. Партията на Борисов систематично губи подкрепа. В сравнение с първите парламентарни избори, които спечели през 2009 г. с 1 678 641 гласа, през 2013 ГЕРБ взе 530 хиляди гласа по-малко, тоест, загуби една трета от избирателите си. През април 2021 взе едва 837 707 гласа, тоест загуби 840 934 гласа. През октомври 2022, на изборите за 48 НС, ГЕРБ взе едва 634 627 гласа. За 13 години партията на Борисов се стопи с милион. Как да не се притесниш ?!

Електорален резерв в средните и възрастните поколения няма – те са устойчиво разпределени между ГЕРБ и БСП. Има обаче потенциал за привличане на млади хора, защото част от тях не гласуват изобщо, а друга част гласуват за малки, непредставени във властта партии. Това най-често са „градската десница“ и националистите. И ГЕРБ прави необходимото да привлече младите чрез младежките си структури и чрез нарочно създадени за целта неправителствени организации.

Втората причина е, че за изпълнителната власт трябват И качествени хора (нямам предвид министрите и депутатите). Една управляваща партия има да „запълва“ всевъзможни „властови дупки“ – селски, общински, областни, национални администрации, агенции, евроструктури, и т.н. Те, разбира се, са любимо място за уреждане на партийните партизани, но поне за част от позициите, особено „за навън“, трябват компетентни и образовани хора. Тях в редиците на първите партийци обикновено ги няма. Трябва или да се откраднат от малките партии, или да се вземат „от улицата“.

И третата причина е политическото изхабяване на лидера. Вярно, че мнозинството от потенциалните избиратели на ГЕРБ и Борисов са обладани от своебразна „политическа есхатология”. Те искрено мислят, че политическата история на България свършва с ГЕРБ и Борисов. Може и Борисов да мисли така. Тези, които го вкараха и държат в политиката обаче, от 4-5 години са на друго мнение. Последно доказателство: въпреки че коленопреклонно се извини на Путин, на 31 май 2018 българският премиер се прибра скоропостижно от Москва след демонстративно пренебрежително отношение на руския президент към него. После кабинетът официално размрази Белене. Миналата година на Борисов се наложи да нарече батюшката „агресор“! Онзи ден заяви, че след петите предсрочни парламентарни избори ГЕРБ ще се коалира с БСП. БСП върви в коплект с ДПС и Български възпод. Очевидно Кремъл е все още достатъчно силен да дърпа конците в България…

Впрочем, всички политически инженери в България – пишман-консерватори, комични националисти и „социално загрижени“ етатисти, са насъсквани от Путин. Глобалната им цел е един беззъб, разединен и изпразнен от идеологическо съдържание Европейски съюз. В „консерватизирането“ на българската политика по руски модел обаче няма грам идеология. То е част от челобитието пред Путин. Именно затова ухажването и приобщаването на младите и интелигентни хора към ГЕРБ – извън тези, които са директно купени чрез позиции във властта – минава през „консерватизма“.

Нека ви разкажа за руския „консерватизъм“. Това е идеологията на „Единна Русия“ от 20 години. Путин се самоизживява като негов нов международен лидер поне през последните 15. От 2013 г., когато заради инвазията на Русия в Донбас и намесата ѝ във войната в Сирия разривът със Запада стана отчетлив, Путин обвинява държавите от ЕС, че съзнателно разрушават традиционните европейски ценности, националните обичаи и границите между етносите и културите. Противопоставя им „традиционните руски ценности“ – опора на Русия срещу размиването на моралните норми от западните елити. В публичните му изяви централно място заемат теми като семейството, човешкия живот и свободата на вероизповеданията, благодарение на които Русия се противопоставя на деморализацията от запад. Няма да припомням какви са отношенията между Путин и „колективния Запад“ сега, 11 месеца след вероломното му нападение над Украйна, което още не нарича война.

Как изглежда българската версия на консерватизма? Да припомня че, през 2013 Институтът за дясна политика (ИДП) лансира триадата „християнство-патриотизъм-капитализъм“ като визитка на новия български консерватизъм. Не съм чул да има промяна. Затова ще цитирам бившия изпълнителен директор на Инситута за дясна политика Георги Харизанов, който в коментар за Клуб Зет от април 2017 каза: „Консерватизмът не извежда на първо място индивидуалните права или личната свобода (въпреки липсата на конфликт с тях). Стъпвайки върху трите стълба християнство-партриотизъм-капитализъм, консерватизмът проповядва религиозни ценности, наричани също традиционни ценности или семейни ценности, и работи за правителство, което да налага тази ценностна система…Консерватизмът се бори за обществен морал чрез противопоставяне на прояви като употребата на наркотици и гей-браковете“. https://clubz.bg/52841-politicheskite_lyavo_i_dyasno_obyasneni_oshte_vednazh

Найс, а?

ГЕРБ рекрутираше млади хора по две линии – идеологическа и икономическа. По „идеологическа линия“ привличаше млади хора, свързани с Младежкия консервативен клуб, дясната платформа Мисълъ, „сайтът с открити консервативни пристрастия“ Петте кьошета. По икономическа приобщаваше млади интелигентни хора предимно от Българското либертарианско общество (БЛО), използвайки принципно верните им теоретични критики към бюркратизирането на ЕС и спорната полза от присъединяването на България към еврозоната. После се спекулираше с „неефективността“ на западните санкции срещу Русия, и с отрицателната роля на САЩ и положителната роля на Русия за (края на) войната в Сирия. Преди 2-3 години обаче, когато се появи Възраждане, покрай КОВИД-истерията, БЛО беше прилапано от Костя Копейкин.

Възраждане е част от българо-руското политическо инженерство, и съм изумен, че „партиите на промяната“ го неглижират. От четири години копейкаджиите се канят да инициират референдум срещу приемането на еврото в България, а от ноември миналата година събират подписи за целта. Лошото ми предчувствие е, че техните момци и моми по села и паланки ще ги съберат, докато ние, жълтопаветните интелигенти, улесняваме процедурата за поставяне на слънчеви панели по покривите. Да, по сегашния закон за референдумите такъв въпрос е недопустим. Но по СЕГАШНИЯ… Никой не знак какъв ще е бъдещият, ако ще го приема гореописаното мнозинство. Справка – връщането на харитените бюлетини.

Автентичните либерали не са единствената жертва на „консерватизма“ по руски. Жертва не е дори само демокрацията. Истинската жертва на всяко политинженерство е Свободата.

И така, „новият български консерватизъм“ не е идеология, а политически инженеринг, сделан в СССР. „Старият“ пък бе внесен от „освободителите“ от Русия. Неколкократните провали консерватизмът да бъде наложен като политическа тенденция в България – първо след Освобождението, в ново време – чрез късния СДС на Петър Стоянов и Пламен Юруков и комичния РЗС на Яне Янев, доказаха, че подобна партия не може да пусне корени в България. Но опитите продължават. Мястото на Яне е заето от Костя. „Редът, законността и справедливостта“ са заменени от „Възраждане“. На него такива глезотии не му трябват.

За наш късмет автентична консервативна тенденция трудно може да се утвърди в българския политически живот. Причината е обективна – почти пълната липса на социална среда за появата на консерватори. Преди години един от най-авторитетните изследователи на историята на политическите идеи у нас, доц. Светослав Малинов, прогнозира накъде ще тръгне българската десница след разпада на СДС. Изборът беше между консерватизъм и християндемокрация, а заключението – категорично в полза на християндемокрацията : “Целият арсенал на консерватизма е граден в различен контекст, използван е в различни битки и е бил насочван към други врагове. Ние можем да се възхищаваме на консерватизма и да се опитваме да подражаваме на неговите високи образци, но тази дистанция няма да намалее“, писа доц. Малинов. Но директивата е от високо място и затова политическите инженери опитват за пореден път. За консерватори първо бяха назначени „Атака“, после т. нар „Обединени патриоти“, пословични с послушанието си към Путин и добре платената си любов към Русия, сега в ролята са се вживели от „Възраждане“. И я играят с вдъхновение.

И така, „кръгът на прехода“ не се затвори нито на евроизборите през 2019, нито на серията парламентарни избори през 2021-2022 и тези, които предстоят през 2023. „Новият консерватизъм още шава. И ГЕРБ повече от всякога иска да му направи изкуствено дишане.

Заплахата за свободата не е измишльотина. Щом новият консерватизъм ще омаловажава индивидуалните права и личната свобода, щом ще слага ограничения „пред алчноста на бизнеса“, щом ще задушава свободата на словото – за каква свобода говорим? Може ли една фасадна демокрация да компенсира липсата на индивидуална свобода?

Има огромна разлика между свобода и демокрация. Подмяната на диктатурата с демокрация не води автоматично до свобода, а е само път към нея. Свободата е двигател на демокрацията, не обратното. Свободата определя целите на управлението, демокрацията е метод за тяхното постигане.

Това малко български политици го знаят. Затова вече 33 години ни представят демокрацията за свобода и социализма за капитализъм. И имат голям грях за настъплението на руския „консерватизъм“, който отрича свободата и прави фасадна демокрацията. Даже съзнателно и активно му помагат.

Това не е никак трудно в една парламентарна демокрация, откакто всички имат право на глас. Самата идея, че е желателно и правилно всички важни решения, касаещи физическата, социалната и икономическата организация на обществото, да се взимат колективно от хората, е социалистическа. Именно затова авторитарист като Путин е толкова успешен. Той просто черпи с пълни шепи от вековния опит на СССР, убедил Запада, че социализмът е съвместим с демократично управление и дори че програмата на демокрацията може да се осъществи напълно само в социалистическо общество. Затова Съветският съюз, който беше класическа диктатура, минаваше за демократична държава. Същото сега важи за Путинова Русия, която до 24 феврураи 2022 минаваше за консервативна държава. Сега вече е провалена държава, скоро ще стане държава-парий. Но за съжаление ще продължи да влияе върху българската политика. Около последните разкрития на Христо Грозев видяхме, че това ѝ струва жълти стотинки.Христо Грозев: ГРУ публикува в български медии срещу €150 | СЕГА (segabg.com)

По волята на Москва ГЕРБ се консерватизира от години. На 23 юни 2018 в профила си във Фейсбук проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека – БАН, „академично“ обясни защо:

„…2. За съжаление старата десница се разпадна и няма вътрешен капацитет за победа. Колкото по-бързо приемем заявилите се най-мащабно – ГЕРБ и БСП, като покриващи идеологическия терен, толкова по-бързо ще дадем шанс на себе си и на тях да функционират на принципа на махалото. А то е нужно, за да се възприемат сами себе си като устойчиви и да капиталовлагат в развитието си;

3. Колкото повече грешат, толкова повече отварят поле за нови формации, които силно ще ни изпратят в полето на популизма и ще трябва отново да върнем часовника на нула;

4. Ранният етап на развитие на политическата култура в България не предполага етапа на развитие на политическите субекти подобно на Франция, Испания, Австрия, въпреки че не можем да останем незасегнати от влияния. Нашият етап на развитие съответства на класическото структуриране през 60-70 години в тези страни и е период, през който не може да не се премине. Разбиването му забавя развитието ни.“

По-откровено от това – здраве му кажи! Основна, ако не единствена цел на консерватизирането на българския политически живот по руски образец, е да се даде алиби на дълго и старателно критата колаборация между ГЕРБ и БСП. Това няма да „направи филма шведски вместо съветски“, но ще даде възможност да бъде рекламиран като такъв.

За пореден път на 9 януари 2023 това направи Татяна Дончева в интервю за БНТ. Как ще се пренареди политическият пъзел? – Българска национална телевизия (bnt.bg) „Пренареждането на политическия пъзел“ отново се привижда на политинженерите като възстановяване на двупартийния англосаксонски модел на демокрация, заклеймен у нас като двуполюсен. Моделът бе методично разбиван през последните 20 години в България от царя насам. Очевидно е дошло време да бъде слепен. Парчетата са ясни – ГЕРБ и БСП. В момента се работи по лепилото. Иронично, и то ще е с корона, както беше чука. Царят разби двуполюсния модел през 2001, в стил Тарас Булба царят ще го възстанови през 2023. По-точно – политинженерите ще го въстановят от негово име. Не случайно от края на миналата година методично ексхумират НДСВ, а вчера му спретхана и конгрес. Още по-малко случайно седмица преди това руската посланичка Митрофанова намина да инструктира другарят цар, за което милостиво ни съобщи ….Московската патриаршия.

Ексхумацията на НДСВ – партия, която по българския закон би трябвало да е заличена поради неучастие в избори и непровеждане на конгреси – не е нужна за друго, освен да се преглътне „балансьорът ДПС“. Без надежден балансьор някоя колона от конструкцията ГЕРБ-БСП може да падне. С ДПС такъв риск няма. Столчето става трикрако , ерго – масксимално стабилно.

Както започна преходът, така ще завърши. По-точно – ще се върне в началото си. Змията ще захапе своята опашка. А ние за пореден път ще гризнем дръвцето.

Освен че ще даде алиби на колаборацията ГЕРБ-БСП, моделът, наричан в България „двуполюсен“, ще легализира съществуващото сливане на законодателната и изпълнителната власт с отчетливо надмощие на изпълнителната, която пък е функция на спечелилата изборите партия. На думи БСП е категорично против това и периодично го громи. Но при оферта, на която не може да устои, ще стане „за“ и за двете.

Каква ще е офертата? Естествено – оцеляването на лидера! От две години участието на БСП във властта, а скоро и влизането ѝ в парламента ще е под въпрос. Ако не ги гарантира, Нинова ще си ходи. Не в Москва. В Крушовица. Тя няма да допусне това.

Къде сме ние, истинските защитници на свободата? Градската десница, начело на която все още са последни отломки от първите „водачи-демократи“, я „нема в целата схема“. Или поне присъствието ѝ е крайно конюнктурно. Така че дори да опитат, и ДБ, и Продължаваме промяната, едва ли ще успеят да попречат на реализирането на двуполюсния план. Не очаквам и тази година да сглобят печеливш политически субект. Вече не знам колко време им трябва. Или може би – какви лидери…

Но десните могат поне да бият тревога за заплахата, надвиснала над свободата, която описах. Могат да започнат с обяснението, че “ прагматимният консерватизъм“ по руски е абсолютно идентичен с компрометиралия ги слоган „няма-ляво няма дясно“. Прагматизмът няма цвят и посока. Той изключва идеологията, защото изисква от лидера да действа съобразно ситуацията в момента. Тоест, консервативният прагматизъм е „няма ляво-няма дясно“ на квадрат. И ще се провали като него.

Какво ще правят десните след това, си е тяхна работа, но се надявам да се заемат най-после с партийно строителство.

Накрая, да обобщя опасността за свободата с цитат от бащата на българския консерватизъм Стоян Михайловски. През 1925 г., в края на жизнения си път, в своите „Размишления“, Михайловски се опитва да открие алтернатива на либерализма. И я намира …във фашизма на Мусолини. „Трябва да се яви, отбелязва той, желязната ръка, която ще постави всекиго на мястото му и ще докаже на българския народ, че ред не произлиза от безредие“.

Силно се надявам новите двуполюсници поне да не размахват фашизма на путин като алтернатива. Скоро путин няма да го има. А дай Боже, и русия. Поне в сегашния ѝ вид.

Номенклатурчиците далеч не са само в съдебната власт. Тази власт се оформи като еквивалент на комунистическото Политбюро заради общия интерес на партийните елити, дошли под строй от комунизма, да не бъдат съдени за кражбите и некомпетентността си. Но далеч не тя роди прословутите „калинки“. Те по естествен път избуяха под сянката на „революционерите“, извършили Великата герберска революция.

Тя избухна в края на 2006, когато бившият главен секретар на МВР и вече столичен кмет първи мандат Бойко Борисов, създаде ГЕРБ. Основна причина за появата му бе сривът на десните партии, предизвикан от кризата на легитимността им вследствие на клиентелизъм, самозатваряне около тесен елитарен кръг, неспособност за адекватна и смислена комуникация със собствения електорат, и безкрайни лидерски битки. Почти същите хора правят същото и сега, но вече почти претопени от ГЕРБ. Преди 13 години ГЕРБ се самоопредели като дясна партия, макар да „всмука” симпатизанти както на СДС и НДСВ, така и на БСП, „Атака“ и негласуващи. Ако имаше повече проблеми и по-малко генерали вляво, партията на Борисов щеше да бъде лява.

Самият Борисов обра болшинството гласове на първите парламентарни избори, на който партията му се яви през 2009, с демонстративната си опозиционност срещу партийните елити и представителите на съдебната власт, срещу всички, на които масовият избирател вменява отговорността за проблемите в страната. Съвсем скоро обаче индивидуално и колективно се вля в редиците на тези, които критикуваше, за да постигне властовите си интереси.

Защо се връщам толкова назад? Защото съм сигурен, че вече никой не помни варненската съдийка Душана Здравкова, пръв председател на неправителственото сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Това бе прототипът на ГЕРБ преди немските политически фондации „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ да бабуват на партизирането му. Никой не помни и първата външна министърка на Борисов – Румяна Желева, провалила се с гръм и трясък на изслушването като български кандидат-еврокомисар в европарламента. Именно Желева свърза ГЕРБ с баварския Християнсоциален съюз. Малко хора помнят и ракетата-носител на Борисов в политиката – бизнес-медийното сдружение „Глобална България“. Още по-малко хора изобщо знаят, че прототип на нарицателното „калинки“ бе 28-годишната злополучна изпълнителна директорка на Фонд „Земеделие“ Калина Илиева, чиято немска диплома през 2010 се оказа фалшива. Калина бе дъщеря на шефа на столичната пожарна и протеже на първия земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов, който пък бе пръв душманин на бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов…

Никой вече не помни тези хора, а те изнесоха на плещите си „Великата герберска революция“. Бяха нейния „революционен авангард“ – или ако предпочитате, децата, които революцията по правило изяжда. Защото са по-малко, защото са по-възрастни, по-уморени и по-малко пробивни от „втората вълна“, която неминуемо идва след тях. Вълната на номенклатурата.

Как се образува номенклатурата? Като към отговорните длъжности във все по-разрастващия се „партиен и държавен апарат“ се устремят глутници кариеристи. Те трябва да отговарят на много прости изисквания, за да заемат желаната длъжност. В края на краищата изискванията се свеждат до едно – да са членове на победилата и здраво хванала властта партия. Ако са сред основателите на ГЕРБ, им се признава и статут на активни борци срещу комунизма. Но този бонус понякога е нож с две остриета – справка изброените по-горе гербопроходци.

Основополагащ критерий за кариерата на номенклатурчиците са не комептентността и деловите им качества, а партийната лоялност. Комунистите я наричаха „политически качества“. Това означава за министър на правосъдието например вместо безпартийните проф. Живко Сталев или доц. Кристиян Таков (светла им памет!), да бъде предпочетен (много)партиеца Данаил Кирилов.

Това никак не е глупав подход. Когато правителството наистина има нужда от добри специалисти на ръководен пост, то просто ги „наема“ или направо купува от професионалните им общности. Списъкът е дълъг и тъжен, а покупката – съпроводена с интелектуални и професионални предателства. Но системата работи безотказно.

Назначаването на партийни послушковци – „калинки“ – на ръководни постове, има и много по-дълбок смисъл. Всеки номенклатурчик трябва да знае, че заема мястото си не по право, а по милост. По Височайшата милост на Първия. Ако тя секне, калинката моментално бива заменяна с друга калинка. Не случайно и по време на комунизма, и в посткомунизма в който живеем, най-популярната „мъдрост“ е „Незаменими хора няма“. А тя се прилага по-лесно спрямо Данаил Кирилов, отколкото спрямо Кристиян Таков. Следователно трябва да бъде назначен Данаил Кирилов.

И го назначават. Той пък от своя страна се опитва да стане незаменим с послушание. Готов е всячески да обслужва висшестоящите, за да задържи поста си и да получи още по-висок.

Не мислете обаче, че само партийното членство или височайше ходатайство е достатъчно, за да попаднеш, и особено за да се задържиш в номенклатурата. Трябва да ти знаят и номера на обувките. Или както Сталин още през 1923 обяснява на делегатите на ХII конгрес на ВКП(б): „…необходимо е хората да бъдат проучени до мозъка на костите“, необходимо е „да се познават, да имаме око за техните достойнства и недостатъци“.

Е, познават се. Специалните служби, прокуратурата и антикорупционните органи в България са много…да кажем, познавателни. И всеобхватни – обхващат всички области на икономиката и управлението. Пряко или косвено те „препоръчват“ на низшестоящите лицата, които трябва да бъдат избрани. Управляващата партия и властта се бюрократизират. Обществото се разделя на „ония там, горе“, и на „ние тук, долу“.

Ако се вгледаме в модела на съветска Русия, който за съжаление политическата ни класа в момента копира, след това разслояване следва гибелта на „старата гвардия“. Някои нейни представители си отиват сравнително лесно. Други – след ожесточена съпротива. Най-упоритите ги обвиняват, съдят и затварят. Затова „органите“ са особено ценен сегмент от номенклатурата.

…Но накрая и измислилият „тройките“ Ежов го обвиняват в държавна измяна и го разстрелват. И наследникът му Берия, макар и да става вицепремиер и вътрешен министър, също „намазва куршума“. И така докато падне и Горбачов.

На Йорданка Фандъкова ще й бъде толкова трудно да се откачи от кметския пост на София, колкото беше на Стефан Софиянски. По същите причини и заради същите хора, известни в политическите среди като братя Павлови. Любомир Павлов бе традиционен шеф на предизборните щабове на Софиянски, брат му Юлий – техен неизменен член. И ако Любомир изцяло се оттегли от политиката и бизнеса, Юлий Павлов вече четвърт век обслужва социологически партиите и кметовете, които управляват София.

В началото на този век двамата братя (не лично, разбира се) буквално изнасилиха Софиянски да се кандидатира за трети път. Новината за кандидатурата му „изтече“ още през април 2002 – две години преди изборите през 2004. Софиянски бе принуден да я „опровергава“ с уговорката, че само метрото би могло да го накара да се кандидатира за трети път. Е, през март 2003 „метрото“ (разбирай фирмите и олигарсите от „модела Софиянски“), го накара. През 2004 Софиянски спечели, но кметува само година. След това подаде оставка, за да отсъпи мястото си на Борисов. И макар да влезе в парламента, го повлякоха по съдилища…

Петнадесет години по-късно схемата се повтаря. На 15 юли 2019 излезе изследване на Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов, чиято прозрачна цел е да мотивира Фандъкова да се кандидатира за трети мандат. Намерен й е удобен съперник в лицето на Мая Манолова, и е „изследвано“, че ще я отвее с 13 % разлика на първия кръг и 10% на балотажа. (От друга страна БСП бележи странен ръст в София, макар да не съм забелязал кохорти червени бабички да напредват към столицата).

Накратко: ако Фандъкова пак се кандидатира, ще пропусне уникалния шанс да се оттегли с някакъв остатък от достойнство. Както го пропусна Софиянски.

Но пък който трябва, ще разкеши от „модела Фандъкова“. Останалите ще бъдем вкарани в поредното „информационно гето“, където хора с добри познания по маркетинг, специализирали в областта на социологията, социалния инженеринг и психологията на тълпата, са си присвоили монопола върху истината.

Ако, разбира се, за пореден път им позволим да ни направят на глупаци.

В Световния ден на театъра, 27 март 2019, първият и вторият в ГЕРБ изиграха посредствено ролите си в най-слабата постановка на „Много шум за нищо“ в българската политика. Цветан Цветанов напусна парламента, но остана заместник на Бойко Борисов в партията. Запази поста си и на председател на предизборния щаб на ГЕРБ. Бойко Борисов съхрани предизборно партията, но сериозно накърни личния си авторитет, като не посмя, или по-точно – не можа да отстрани заместника си (макар че му се искаше повече от всеки друг път). И Борисов, и Цветанов, постигнаха по една пирова победа. Студената война между тях не прерасна в гореща. Засега.

Едва ли обаче студеният им мир ще трае дълго. Едни избори – в случая за Европейски парламент, са достатъчно важни за всяка партия, за да тушират напреженията между нейните лидери, докато се проведат. След това обаче отложената битка се провежда още по-ожесточено. И е на живот и смърт.

Досега ГЕРБ се опазваше от вътрешни разцепления, типични, да не кажа хронични за останалите партии, защото Борисов отстраняваше когото иска и когато трябва. В същото време си гарантираше, че провинилият се активист няма да му „разбутва къщичката“. Очевидно вече няма тази вътрешнопартийна власт. Дали поради лична умора, политическо изхабяване, променена международна конюнктура – няма значение. Борисов не е това, което беше.

И Цветанов не е. Макар и арогантно защитаващ своята невинност, той все пак напусна парламента. Загуби по-малко, отколкото ако беше принуден да се оттегли от партийния си пост, но загуби много. Особено като утре се види, че парламентът събира кворум и без той да обикаля стаите на парламентарните групи, за да спазари гласовете им. Както впрочем стана и днес.

Но дори Цветанов и Борисов да си оближат раните, ГЕРБ няма да може. Покрай „Апартаментгейт“ стана кристално ясно, че в партията вече има непреодолими вътрешни напрежения. Няма начин те да „не избият“ нанякъде – най-често в изборните резултати. Може би не на първите възможни избори, но на вторите – със сигурност. А през тази година в България ще се проведат два редовни избора. Все по-вероятен става и трети. Но с него или без него, през октомври ГЕРБ неудържимо ще тръгне надолу, докато не се маргинализира и обезличи. Така стана със СДС, после с НДСВ, така става вече и с ГЕРБ. Агонията може да трае с години, но започне ли, не може да бъде спряна.

А защо агонията няма да започне още през май? Защото атаката срещу Цветанов, която той самият определи като „добре планирано мероприятие във връзка с предстоящите евроизбори и във връзка с много решения и коментари, които съм правил през всичките тези години“, временно ще сплоти ГЕРБ. Особено когато от това колко евродепутати ще заминат в Брюксел зависи главата на шефа на предизборния щаб. И особено ако герберите си дадат сметка, че зад въпросното мероприятие стои не Вашингтон, а Москва.

Изглежда обратното, но Цветанов никога не е имал толкова общо с американците, колкото с руснаците – вижте биографията му, особено шофьорлъка в ДС преди 10 ноември. Същото и с още по-голяма сила важи за Борисов. След 10 ноември той предпочете да напусне МВР вместо БКП, а когато през 2006 създаваше ГЕРБ, се самоопредели като десен, тъй като „в БСП има прекалено много генерали”. Новата партия „всмука” симпатизанти както на СДС и НДСВ, така и на БСП, „Атака“ и негласуващи. Да не припомням бизнес-съдружията на Борисов с босове на подземния свят. Това, че Щатите закичиха и двамата с по една -две дузини значки, не значи нищо. Щяха да го направят с всеки друг на техните позиции по една проста причина – те са легитимно избрани да управляват България. От нас. За трети път.

„Американците“ нямат много общо и с разкритията на „Свободна Европа“, освен че сайтът е финансиран от американския Конгрес. Какъв интерес биха имали да атакуват „най-проамериканския български политик“ два месеца преди изборите за Европейски парламент? Никакъв. Какъв интерес биха имали руснаците? Огромен. Правете си изводите сами.

Накрая – най-важното. Ако ГЕРБ си отива, кой идва? Или кой се връща?

Не знам колко автентична енергия за промяна е останала в обществото, и достатъчна ли ще е тя за структурирането на жизнеспособни алтернативи и вляво, и вдясно. Нуждата и от двете е въпиюща, но аз ще кажа за дясното. За лявото има кой да се грижи.

Има достатъчно десни обединяващи принципи и вдъхновяващи идеи. Следователно има и база за дясно единство – или по-точно единодействие. Сегашните десни политици и огромна част от техните поддръжници възприемат единността като една-единствена партия – или в най-добрия случай като една-единствена коалиция. Това е ясен признак за колективистично мислене, тоест, за лявост. Ако единната и монолитна левица, обединена в БСП, и огледалният ѝ образ в ГЕРБ, са успешните модели, защо да им търсим алтернативи? Който иска, да гласува за оригиналите, който не иска – да не гласува изобщо!

Това е мокрият сън и на двете големи партии в България и основна цел на политическото им инженерство. Добрата новина е, че то вече не работи. Лошата – че още няма алтернатива. А няма, защото разривът между политиката и реалния живот е толкова голяма, че хората не правят връзка между тях. Поради това все още не „привиждат” „нормални”, талантливи и достойни хора в ролята на политици.

Но пък и вече не приемат безкритично посредствените и недостойните. Коментарите в профилите на Борисов и Цветанов от „Апартаментгейт“ насам са ярко доказателство за това. Полуоставката на Цветанов – тоже.

За да завърша с оптимизъм, ще перифразирам любимия и на двамата Тодор Живков: „Е, айде, тая година полуоставка, догодина-цяла оставка!“

И в Псалом 91 пише така.

Вчера о.з. ген Радев си поиска още една звезда. Военните така са програмирани, чувал съм, биха дали ръка или крак за повишение. Накъде обаче може да расте един генерал, при това от запаса? В армията – наникъде. В новата си битност обаче само в една посока – премиер. В понеделник, 28 януари 2019, Румен Радев поиска точно това.

Съвсем доскоро бих заложил на схема, изкопирана от Русия: след две години, като им изтекат мандатите, Борисов и Радев си разменят креслата като Путин и Медведев. Все по-ясно става обаче, че Борисов „го нема в целата схема“. Решетников, разбирай Кремъл, е заложил изцяло на Радев. И крайната цел на плана не е изваждането на България от НАТО и ЕС. Много по-изгодно на Москва е да сме нейният троянски кон в двете организации, каквото и правителство да е на власт в София. Досега това се постигаше, трябва да признаем, с активното или пасивно съучастие и на НАТО, и на ЕС. От 2014 г. насам, заради поетата линия на твърда конфронтация със запада, играта загрубя и целта се промени. Крайната цел на Москва вече е превръщането на България в президентска република начело с Румен Радев.

Засега не го правят, макар Радев да игра с ръка, ако използвам познатата на премиера ни футболна лексика. Такива недвусмислени заявки за нов политически субект и за президентска република, каквито президента направи вчера, плачат за импийчмънт. Само дето ГЕРБ втори ден не го иска. Днешното изявление на Цвета Караянчева в Търново, че речта на Радев била мрачна, песимистична, очерняща и унижаваща България, и че сякаш е писана, за да бъде произнесена от президент на вражеска държава, няма да свърши работа. Трябва да се изкаже лично Борисов. Неговото мълчание е най-озадачаващо, още повече, че вчера Радев недвусмислено каза: не виждам възможност за диалог с правителството, въпросът за предсрочните избори да не е дали, а кога.

Не знам дали управляващите се страхуват от истинска конфронтация с Радев и защо. Вероятно скоро ще се разбере. Има обаче вариант и да не разбират, че времето на удобните пазарлъци с БСП и президента е свършило, и че страната всъщност е в нещо като революционна ситуация. Но тъй като подобно неразбиране ще докара много злини не само на тях, но и на България, си струва да бъде има бъде обяснено така, че да разберат – и да вземат мерки.

Това е „радикалната промяна на политическата среда и стила на управление“, която поиска държавният глава. Правенето на президентска партия е елемент от въпросната промяна, не нейна главна цел. И ако имат инстинкт за самосъхранение, „традиционните политически партии“, особено управляващата в момента, трябва всячески да се опитат да попречат на това.

Започвам хронологично.

Миналото лято БСП изработи, а на конгреса си миналата неделя прие „Визия за България“. Управляващите предпочетоха да я иронизират или игнорират, но това е стратегическа програма, предвидена да се осъществява в едно много близко бъдеще; с посланията, много близки не само до 500-те хиляди нейни избиратели. Най-вредните: държавата да се върне в икономиката, България да не влиза в еврозоната; да се отмени плоския данък; в българските търговски вериги да има определен процент храни „родно производство“; държавните и общинските болници на практика да се одържавят, и т.н.

БСП на практика се „орбанизира“, а ако дойде на власт, ще се опита да орбанизира и държавата. Дори да искат същото, ГЕРБ не може да не са обезпокоени от факта, че очевидно „национален консенсус“ по основните предложения на тази програма, която бе дискутирана половин година, и с която на уста хвърковата чета от 60 депутати от левицата няколко седмици обикаляше България, е постигнат. Затова в понеделник, ден след конгреса на БСП, Радев като един Бенковски се изправи пред нацията и каза: „“В сърцето на тирана отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. Сега Русия нека заповяда“. ( Само пътем да припомня, че Бенковски платил на панагюрските златари да му позлатят сабята и да изковат голям държавен печат, с 50 златни руски рубли. Априлското въстание с кланетата пък много вероятно да е било организирано от Азиатския департамент на Руската империя).

Над януарското такова, ако наистина се пече, тегне същата сянка. Есенните обиколки на червени депутати из страната бяха само най-видимата част от подготовката му. Междувременно, на заден план, БСП струпваше нов Отечествен фронт. За да стане по-ясно какво имам предвид, ще направя няколко исторически паралели.

В националния комитет на оригиналния Отечествен фронт през 1943 г. влизат деветнадесетомайските превратаджии Кимон Георгиев и Димо Казасов. През пролетта на 1944 година ОФ-ръководството обмисля съставянето на нелегално правителство на България. Кимон Георгиев е бил съгласен да го оглави. Заради слабостта на партизаните обаче се чака Червената армия. На 26 август 1944 комунистите пускат Окръжно номер 4, с което Георги Димитров нарежда на партийните ръководства, организации и членове, да призоват и вдигнат всички антифашистки сили за изгонване на хитлеристките войски, за събаряне на фашистката власт, и за установяване правителството на ОФ и народнодемократичната власт.

Почти същото се случва и сега. В новия Отечествен фронт ще влязат претъпкания с професори и академици комитет „Единение“, с който Радев се срещна миналия септември, доскоро никому неизвестното Движение за единение, начело със сина на личния телохранител на Людмила Живкова, което призовава за единение на българското войнство и за обединение на военно-патриотичните и родолюбиви организации в интерес на сигурността и просперитета на България, отломките от НДСВ, които гравитират около Радев, и т.н… Фронтът вероятно ще се официализира чрез Съвета за стратегическо развитие на България, който президентът се кани да свика като част от своята администрация, и в който ще влязат същите хора.

Е, затова на 27 януари 2019 БСП пусна новото Окръжно номер 4, а на 28 януари като един Георги Димитров се обърна към нацията. Истинската му роля обаче е на Кимон Георгиев. Ако му позволят да я изиграе.

Както казах в началото, крайна цел на тези усилия е превръщането на България в президентска република. Процесът е дълъг, но не невъзможен, макар да минава през Велико народно събрание и промяна на конституцията. И тук Радев беше пределно ясен: „Ако и следващият парламент излъчи компромисна и блокирана в зародиш коалиция, или пък формира безпринципна коалиция в името на властта, това ще бъде последното раздаване на картите в настоящата политическа система“, каза той.

Все още чакам отговора на Борисов. Време е !

Имаше такъв популярен лозунг по комунистическо време : „Петилетката – за четири години!“ Не си спомням случай да не беше изпълнен. Героите на социалистическия труд „опраскваха“ петилетния план и за три години. Сегашните политици обаче ги удрят в земята – те срутват парламентите средно за две. Затова предсрочните парламентарни избори не само са възможни, но и стават все по-близки.

БСП и ДПС усилено работят по въпроса – от миналата седмица не се регистрират в пленарна зала, докато управляващите сами не си осигурят нужното за започване на заседанието мнозинство. Тактиката е особено болезнена при приемане на бюджет и БСП и ДПС сигурно ликуват вътрешно, гледайки как всеки ден ГЕРБ и патриотите „мобилизират“ своите депутати. Особено безкомпромисно е Движението, което оттегли офертата си за подкрепа на правителство на малцинството с негова подкрепа в рамките на този парламент и вече говори за „отстраняване“ на целия кабинет. Извънпарламентарната опозиция „хейти“ ежедневно и ежечасно, макар и след 11 ч. Майките на деца с увреждания – спешени и с коли, опъват палатки под прозорците, протестиращите срещу скъпите горива блокират пътища, емигрантите свикват митинги … Всички са срещу Борисов.

Най-силният опонент на Борисов обаче е.. самият Борисов. Нямам предвид, че насърчава или поне не противодейства активно на опитите на опозицията да предизвика предсрочни избори (мнозина подозират, че възнамерява да се оттегли предсрочно за трети път, за да се върне на бял кон за четвърти). Имам предвид най-вече огромното му его, безпардонността и некомпетентността му, в контрастно съчетание с умората и изпуснатите юзди – не само над коалиционните партньори, но и върху собствената партия и парламентарна група. Те ясно предвещават близкия край както на политическата кариера на Борисов, така и на едноименния политически модел.

Този модел, противно на всякаква политическа логика, оцеля толкова дълго, защото беше квазирелигиозен. Преди 12 години ГЕРБ създаде една огромна надежда, която никой досега не успя да изкорени…защото нямаше корен. Нямаше предистория. Нямаше прадеди. А като нямаш прадеди, няма нито кого да наследяваш, нито кого да предаваш. Такава квазирелигия най-добре се изповяда, като непрекъснато я променяш. И като непрекъснато ѝ изменяш.

Като всяка квазирелигия, и ГЕРБ си има своята есхатология, своя представа за край на света. Мнозинството от избирателите на ГЕРБ все още са обладани от нея. Тази есхатология е персонализирана в лицето на Борисов. Гербаджиите вероятно искрено вярват, че политическата история на България свършва с ГЕРБ и неговия лидер.

Това е грешка по Фукуяма. През 1992 американският политолог написа в „Краят на историята и последният човек“, че либералната демокрация и свободният капитализъм са крайна точка в социокултурната еволюция на човечеството. Дори допусна, че са окончателна форма на човешко управление. Само три години по-късно обаче, в „Социалните добродетели и създаване на възход“, Фукуяма се обърна на 180 градуса с аргумента, че културата не може да бъде отделена от икономиката. После бе активен неоконсерватор, после през 2008 г. подкрепи Барак Обама… И „историята“ за него наистина свърши.

Така ще стане и с ГЕРБ и Борисов. И партията, и лидерът ѝ вече не са толкова…как да се изразя дипломатично… толкова „еластични“, колкото бяха. Когато си всякакъв, привличаш избиратели, които гласуват за предизвестения победител. Когато внушаваш сигурност и респект, привличаш избиратели, които гласуват за кандидати-мъжкари. Когато обаче се огънеш пред вътрешен или външен враг, преставаш да бъдеш мъжкар. И губиш едни избиратели. Ако не си мъжкар, не си и победител. Тогава губиш други избиратели. И постепенно се стопяваш. Снижаващата се непрекъснато подкрепа за ГЕРБ от 2009 година насам потвърждава това. Все по-крехките и неестествени коалиции, в които партията е принудена да участва – също.

Така че въпросът не е дали ще има предсрочни парламентарни избори, а кога ще бъдат те. Предобладаващото мнение е, че ГЕРБ ще ги слее с местните избори следващата есен. Нямам съмнение, че ще опита, съмнявам се обаче, че ще успее. Вече не съм сигурен, че правителството ще изкара и до евроизборите през май 2019. Вървят слухове, че обидени олигарси искат оставката на Борисов като Коледен подарък. А досега те са получавали всичко, каквото поискат. Не на последно място защото Борисов им го е давал. Не безвъзмездно, разбира се. И не от собствения си джоб. Но всяко нещо си има край.

Този край обаче може би ще е нечие чуждо начало. На президента, естествено. Той ще състави втори служебен кабинет за две години мандат. И този път едва ли в него ще има компромисни фигури като Огнян Герджиков. По-скоро ще има бъдещи строители на партията на президента. Или дори на президентската му република, за която Радев говори преди две седмици в Пловдив. Плахо се надявам най-после парламентарните партии да разберат какво бреме за тях е т. нар. „парламентарна рулетка“, описана в чл.99 на Конституцията, да се стегнат и да я отменят. Тя беше механизъм, предвиден да предотвратява предсрочни избори. Но ако не нарушаваше политическия баланс до началото на века – заради двупартийния модел и обикновено избирания от доминиращата партия в момента президент -, рулетката вече е заплаха за стабилността на системата. И плаче за отмяна.

Макар че ако бъдем точни, всички избори за парламент от началото на прехода насам, с изключение на периода 1997-2009 г. (три от осем обикновени Народни събрания), бяха предсрочни. И тепърва ще бъдат, ако се съди по установилото се статукво на коалиционни управления, кое от кое с по-неестествени „малки партньори“, наричани за благозвучие „резервни колела“. Занапред те ще са все по-малки и все по-неестествени, но няма да свършат. Двете големи партии периодично си ги отглеждат. И като узреят, ги берат.

Казаното по-горе дава положителни отговори на двата най-често задавани напоследък въпроса: има ли алтернатива сегашното управление и имат ли смисъл предсрочните избори. Да,  двете големи партии нямат алтернатива, но малките им коалиционни партньори имат. Да, предсрочните избори имат смисъл, даже само за да отстраниш тотално неадекватен малък партньор като сегашния. Като няма частични парламентарни избори, ще има предсрочни. Още един фундаментален дефект на конституцията, която плаче за генерална промяна. Мен ако питате, най-добре да приемем изцяло нов основен закон. И да преосновем държавата.

Ако миналото не може да ни събере, нека намерим поне допирни точки  за бъдещето.

Не бързайте да се радвате. Не три – може да не се търкулне нито една министерска глава.

Поисканите и получени на 31 август 2018 оставки на министрите на регионалното развитие, транспорта и вътрешните работи, ще бъдат равносилни на три спечелени от опозицията вотове на недоверие. Защо Борисов да върши работата на Нинова?

За ГЕРБ транспортното и регионалното са ключови министерства – не от гледна точка на държавното управление, а от гледна точка на партийното финансиране. През строителството на пътища мощно текат „легалните“ корупционни потоци към върховете на партията. Там Борисов винаги е поставял най-верните си хора. През вътрешното министерство се отчитат „спонсорите“ от подземния свят. Тях Борисов ги държи на „ръчно управление“, затова слага най-неадекватните си хора начело на МВР. Няма логика толкова лесно да похарчи трима министри наведнъж (или по-скоро двама, защото единият от тримата, Московски, даже не си е подал лично оставката, бил „болен“). И то в момент, когато БСП официално заяви, че ще иска вот на недоверие на целия кабинет.

Пламенната вътрешнопартийна защита на Московски, Ненков и Радев, започна в момента, в който Борисов поиска и получи оставките им. Ден преди това във Фейсбук бе създадена на пожар страница на ГЕРБ, чието основно послание е „Аз подкрепям достойните министри!“ За два дни тя събра около 6100 приятели и още толкова последователи, което е изключено без стройна организация – не само технологична, но най-вече партийна. Макар че очевидно това не е официалната страница на Политическа партия ГЕРБ, никой от ГЕРБ не се е разграничил от нея. Напротив, коментарите под мемето в подкрепа на „тримата достойни“ са предимно „не подкрепям, не приемам, не съм съгласен/съгласна с оставките, тримата министри нямат никаква вина, ние, народът, трябва да ги върнем, не на оставките, стоп на Нинова…“ , и пр.

Вдъхновени медийни трубадури на ГЕРБ също се усъмниха в „политическия ефект от политическата отговорност“. Опозицията искала не главите на отделни министри, а на цялото правителство, протестиращите от Своге нямали намерение да спрат да протестират, коалиционните партньори продължавали да се мръщят, президентът играел „немци в тила“… Що да похарчим (без)ценните кадри!

И най-вероятно няма да ги похарчат. Оставките на тримата министри трябва да бъдат приети от парламента. ГЕРБ има мнозинство да не ги приеме. А нищо чудно Бойко просто да не ги внесе в парламента. Второто е даже по-вероятно, тъй като циркът с неприетата и после оттеглена оставка на Делян Добрев миналата година за малко да му излезе през носа.

Ситуацията може да бъде отиграна по два начина:

а) през партията. „Аз давам, ама партията не дава!“ е прекрасен аргумент, който обаче трябва да си мине по сценария: лидерът да поиска оставки, първичните партийни организации и трудовите колективи да защитят достойните професионалисти, подопечните медии да тиражират народната подкрепа, и чак тогава, за да не върви срещу волята на народа, „жестокостта“ на лидера да се сломи.

б) през коалиционните партньори. Борисов не е консултирал оставките с тях, както гневно призна вицето Симеонов. Той дори употреби думата „идиот“ в словосъчетанието: „Трябва да си идиот, за да смяташ, че с подаването на тези оставки се решава някакъв проблем“, без да уточни кой е идиота. Но изборът на идиоти в случая не е голям. Ако наистина и тримата нови министри пак са от квотата на ГЕРБ, коалиционните партньори ще са в правото си да не ги одобрят. Тогава премиерът ще има пълно основание да не внася оставките на старите министри в парламента, за да не предизвика падане на правителството.

Може, разбира се, тримата нарочени наистина да минат в запаса. Но това няма да реши никакъв стар проблем, а със сигурност ще създаде нови проблеми на ГЕРБ. Маньоврите за гасене на пожари чрез отвъртане на бушони стават все по-карикатурни и все по-силно снижават личния рейтинг на Борисов. Освен от президента и Мая Манолова, той вече е изпреварван по одобрение и от Слави Трифонов (!!!), а един от заместниците му, Красимир Каракачанов, му диша във врата.

Борисов е твърде честолюбив, за да допусне падането му да продължи.

С цената на 17 човешки живота трагедията край Своге извади на показ най-големите проблеми на управлението на България през последните 30 години. Груба грешка ще е да се вържем отново на изтъркания номер на политиците да търсим един-единствен виновник, когото да превърнем в изкупителна жертва. По-добре да погледнем на пътищата и превозните средства като символ на прогреса ни във всеки конкретен момент, а на произшествията с тези превозни средства – като еманация на регреса, на който сме способни. В България регресът е много по-голям от прогреса.

Да започнем с „човешкия фактор“.  Всички знаем, че болшинството от българските шофьори „не могат да карат“. С неумението си те често предизвикват или усложняват вече създадени опасни ситуации. Може да говоря на ангро или да обиждам някого, но обликът на група хора най-често се определя от „най-некачествения матрял“ в нея. А качеството на въпросния „матрял“ зависи от качеството на неговия живот. Повечето българи са фрустрирани от настоящето си. Свободата, на която 30 години поне формално се радваме, задълбочи тази фрустрация, а за някои може би дори я създаде. Свободата хвърли цялата вина за неуспехите и провалите ни върху нас самите. А провалилият се човек не изпитва уважение към страната и времето, в което живее. Той смята своя живот и настояще за безвъзвратно провалени и е готов да прахоса и разруши и едното, и другото: оттук и неговото безразсъдство и стремеж към хаос и анархия. Безразсъдството най-често се проявява на пътя. Мислим си, че там ще компенсираме липсата на много неща, които сме имали или искаме да имаме – най-вече самоуважение. Това ни прави безразсъдни. В комбинация с вродения ни анархизъм – и опасни. Ако шофьорът, когото неговите съселяни от Курило спонтанно защитиха, наистина се е разсеял, наистина е карал по-бързо, и т.н., трябва да понесе отговорността си. Но само за самото произшествие!

За отвратителните пътища-убийци отговорността е на строителите. Не знам всъщност дали да наричаме с тази горда дума хора, които слагат в асфалта варовик, пепел, стрит на прах стар асфалт; които „икономисват“ един или повече слоя от това, което полагат на пътя, и което очевидно не е асфалт; които заменят стоманата на мантинелите с ламарина; които слагат бордюр пред мантинела; които правят завои с обратни виражи на тесни места, и камиони и автобуси се принудени да навлизат в насрещното движение, за да ги вземат…Според мен такива хора са рушители. 

Само край Своге ли обаче пътищата са в това състояние ? Не. Само „Трейс“ ли ги „строи“ така? Не, строят така всички фирми, които печелят обществените поръчки за изграждане и ремонта на пътища – и Главболгарстрой, и Пътища-Пловдив, и ПСТ, и Агромах, и не знам още кой.

Какво обаче ще намерят полицаите в офисите на „Трейс“ в София и на „Мегаинвест-холд“ в Дупница, в които вчера и онзи ден нахлуха? „Мегаинвест холд“ се появява на мястото на пътната фирма на братя Галеви в Дупница, и работи активно със Столичната община.  „Трейс“  е спечелила 108 обществени поръчки за ремонта на пътища за 1 милиард лева. Нито собственикът на Трейс проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, ръководител на катедра „Пътища“ към УАСГ, нито собственикът на „Мегаинвест холд“ Цветан Цветанов, водач на листа на ДПС, ще се напие колкото скандалния шеф на „Агромах“ Методи Бачев. Да припомня, че преди две години на кукерски събор в с. Черниче Бачев заяви, че кметът на Симитли е е… Бойко Борисов, . Няколко дни по-късно маскирани спецполицаи откриха 1 милион евро в брой в офиса му – за подкупи. (Впрочем пиянските откровения  на Бачев му струваха още милион и половина лева. Как ги загуби, виж тук. ) 

Така че в офисите и на двете фирми ще намерят само договори. Подписани, подпечатани, прошнуровани и прономеровани от министри и шефове на държавни агенции. Чисти и прости като къпани милиционери.

Стигаме до министерствата и агенциите. За да станат ясни обвързаностите им с фирмите-изпълнители на обществени поръчки, е достатъчно да споменем, че сегашният заместник-министър на регионалното развитие Деница Николова е била служител на Трейс Интернешънъл ЕООД, чийто собственик е Трейс Груп Холд АД. Същата талантлива дама дълго време е ръководила Управляващия орган на европейската Оперативна програма за регионално развитие. Била е и заместник-министър на Лиляна Попова, която замени Плевнелиев на министерския пост, след като той стана президент, и т.н. Нали сега си отговаряте на въпроса как е било възможно „Трейс“, приканена да си оправи дефектите по пътя край Своге, да се ослушва 7 пъти, за да изтече гаранционния срок на пътя и държавата да плати и ремонтите? Или как Агенция Пътна инфраструктура на юнашко доверие, само „по документи“, приема път, покрит с „асфалт“, в който има варовик? И т.н.

Накрая – за партиите. ГЕРБ и БСП отдавна втръснаха на всички с евтиното си театро по време на чие управление е станала една или друга далавера, причинила една или друга трагедия. Но този път махленските им свади по тв студиа и подопечни сайтове са отблъскващо цинични. Публична тайна е, че големите фирми плащат предизборните кампании на всички партии, които имат шанс да влязат в парламента, и след това тези партии им се отплащат с нагласени обществени поръчки. Огромен процент от получените пари обаче фирмите отново връщат на политиците, за да продължат да получават обществени поръчки. Също и за да не ги притесняват с дреболии като качество на ремонтите и строителството. ГЕРБ и БСП са еднакво виновни и за трагедията край Своге, и за станалите от 2001 г. насам трагедии, и за всички бъдещи такива трагедии. Фактът, че червените поискаха оставката на цялото правителство заради Своге, не ги облича в бяло. Нито пък прави непоискания още трети вот на недоверие печеливш.

Освен ако ДПС и „Атака“ не се присъединят към него. „Атака“ може и да го направи – Волен Сидеров по неизвестни причини не обича „Трейс“, а от 2012 насам вестникът му методично громи душманина Михайлов.  Вчера Сидеров заяви, че ще поиска всички договори, които през годините държавата е сключвала с „Трейс Груп Холд“ в първите работни дни след лятната ваканция. Нищо чудно да подкрепи и вот на БСП срещу коалиционния си партньор.

Няма шанс обаче ДПС да се присъедини към такъв вот. Кметът на Своге и бивш депутат от ДПС Емил Иванов, и собственикът на дупнишкия „Мегаинвест холд“ и бивш кандидат—депутат от ДПС, са близки приятели. Най-вероятно обща е и заверата с некачествения ремонт и варовиковия асфалт. 

Много е вероятно вот изобщо да няма. Борисов ще го изпревари, като жертва някой министър – най-вероятно Московски, и някоя по-дребна риба от изброените по-горе институции, още в началото на новия политически сезон. За да се изпълни реченото от него: „Към никого няма да има нито закрила, нито пощада“. 

Проблемът е, че ние самите нямаме закрила и пощада към себе си. Всеки има за какво да бъде съден за всяка трагедия. Шофьорите – за произшествието. Пътните фирми – за „строителството“. Чиновниците, които им го приемат – за корупция. Министрите – за некадърност. Всички останали – за бездушие и овчедушие.

И ще бъде така, докато не поискаме добро управление. За сведение на мътещите се нови български консерватори, „доброто управление“ е основно консервативно послание, което означава институциите да изпълняват функциите си прозрачно и некорумпирано, отчитайки се пред избирателите и подчинени на върховенството на закона. Единствено доброто управление може да създаде доверие и уважение към правителството и неговите институции. То обаче изисква цялостна реформа на политическата система, за да бъде промяната необратима.

Очевидно никой още не е готов за нея.

Тъкмо бях решил пак да громя политическото инженерство на ГЕРБ, и обединената част от управляващата коалиция така се стисна за гушите, че за малко да се хване за палците. Но премиерът привика на пожар тримата патриоти в Министерския съвет и след два часа цялото каре плюс писаря ни успокои и заплаши едновременно. Успокои ни, че коалицията е стабилна, осъзната и безалтернативна. Заплаши ни, че ако не си изкара мандата, България ще бъде завладяна от невиждан и нечуван хаос. И тъй като очевидно ще изкарат поне до есента, тоест ще имат време и за политинженерство, все пак четете този текст.

Четете го, и за да не стане като с Кейнс. През 1936 г. лорд Кейнс публикува своята прочута „Обща теория за заетостта, лихвите и парите“. Фон Хайек е силно изкушен да разгроми това недоразумение, наречено книга, но се въздържа по много човешка причина – през 1934 г. е публикувал унищожителна рецензия срещу вече забравения „Трактат за парите“ на Кейнс, а Кейнс, вместо да се разсърди, пренебрежително свил рамене със следните думи: „О, няма значение; аз вече не вярвам в тия неща“. Хайек явно не искал да се повтори същата ситуация и не написал нищо срещу „Общата теория…“ След това често съжалявал. Още повече съжаляваме ние, защото кейнсианството даде теоретично обоснован модел за законна кражба чрез инфраструктурни проекти на всички правителства от Рузвелт насам.

Затова продължавам да нищя политическото инженерство, чиято цел е да изкове новия български консерватизъм. Писах в „Битката за България“ , че „консерватизирането“ на българската политика става по руски модел, и откроих ролята на Института за дясна политика в процеса. Миналата седмица се включи и огледалният му образ – Институт за нов икономически напредък. Двата института от 5 години поддържат топла връзката между ГЕРБ и БСП и методично се опитват да възстановят двупартийния модел в България. Естествено, с основни партии ГЕРБ и БСП, и всички останали партии или всмукани , или обезличени от тях.

На 20 юли 2018 в „Панорама“ председателят на Института за нов икономически напредък Росен Карадимов, последен председател на комунистическия комсомол, два пъти депутат от БСП, радостно съобщи, че светът се е върнал 28 години назад. В хубавия смисъл, да не си помислите нещо друго! Коментирайки срещата Путин-Тръмп, Карадимов пътем прогнозира, че на следващите избори за европарламент в него масово ще влязат националистически и консервативни сили. Те няма да взривят базата на ЕС, но за да оцелее, евросъюзът ще бъде принуден да жертва либералната си надстройка. 

Тук за включилите се в политическото инженерство „десни“ младежки клубове и общества, които не са учили марксизъм-ленинизъм, се налага да поясня – базата и надстройката са термини от марксисткото обществознание. Според него общественото битие, респективно начинът на производство на материалните блага, е определящият елемент в структурата на една обществено-икономическа формация. Това е базата. Надстройката са идеологическите възгледи, обществените организации и учреждения, както и идеологическите отношения. „Основната идея на Маркс и Енгелс – пише Ленин – се състоеше в това, че обществените отношения се делят на материални и идеологически. Последните са само надстройка над първите“. Тоест, запазвайки базата, запазвате материалното, елиминирайки надстройката, елиминирате идеологическото. Взимате парите, но не и законите, по които те се правят. Да не говорим за идеите, които стоят в основата на законите.

Не бях чувал скоро толкова откровена и изчистена формулировка на отколешната комунистическа мечта за незаконно забогатяване. За сметка на капитализма, разбира се, и по-конкретно – на Европейския съюз. Не случайно комунисти, нарекли се социалисти, ни вкараха в него. Сега комунисти, нарекли се консерватори, искат хем да сме вътре, хем вън. Ако изтръгнете класическите му либерални корени, върху които е построен, Европейският съюз ще увисне във въздуха. На практика ще престане да съществува – или ще се трансформира в Евразийски.

За щастие тази трансформация е невъзможна именно заради идеологическата котва на Европейския съюз. Неговите бащи-основатели – Робер Шуман (французин, роден в Люксембург), Конрад Аденауер (Германия) и Алчиде де Гаспери (Италия), следват класическия либерален възглед за Европа. Класическият либерален възглед разглежда индивидуалната свобода като най-важната културна ценност на европейците и християнството. Според този възглед суверенните европейски държави защитават правата на частна собственост и свободния пазар в една Европа с отворени граници, като по този начин позволяват свободната размяна на стоки, услуги и идеи.

С всиките си кусури Европейският съюз оцеля над 60 години именно защото стъпи върху либерализма. Политическият проект на либерализма се нарича капитализъм. Капитализмът на свободната конкуренция създава условия за политическа свобода, тъй като отделя икономическата власт от политическата и по този начин позволява на едната да уравновеси другата. Никое друго обществено-политическо-икономическо обществено устройство не прави това. Не е възможно да сложите марксистка надстройка над либералната база. То е все едно да карате Кадилак, но да живеете в сламена колиба. Рано или късно ще си построите имение – или ще си купите Запорожец.

Вдъхновявани от „нелибералната демокрация“ на Путин, Орбан, Качински и сие, българските политическите инженери искат да запазят свободния пазар, тоест икономическата свобода, но да унищожат политическата свобода. Това няма как да стане. Затова политинженерите маскират марксизма като консерватизъм.

В България им помага…БСП. За целта партията написа цяла „Визия за България“, която щяла да бъде алтернатива не само на управлението на ГЕРБ, но и на целия преход. (Документът можете да прочетете тук )

Според изпълнителния директор на Института за дясна политика Георги Харизанов визията предлагала „одържавяване, национализация и наливане на държавни пари в губещи сектори…завръщане към годините на плановата икономика, на централизацията и на държавната собственост в най-важните сектори“. „Това е разговор как да продължим назад, а не как да продължим напред“, заключава Харизанов.

Така е. Но това „назад“ прекрасно урежда ГЕРБ, който и при трите свои управления прави именно това, което препоръчва БСП – „Повече държава там, тогава, където и когато това е необходимо“. Или поне му се иска, защото не винаги може. Помните ли фашисткия девиз „Всичко в държавата, нищо против държавата, нищо извън държавата“? Припомнете си и коментара, полезно е.

ГЕРБ иска, но не му стиска. Затова във „Визия“-та си БСП от свое име описва мокрия му сън: край на „крайно либералното отношение по отношение на обществени процеси, изискващи повече държавна намеса и контрол“, „поглед първо към държавата като инвеститор номер едно“, „раздвижване на националния капитал“, „създаване на „национални индустриални зони“, „премахване на търговския статут на държавните лечебни заведения“…

Това не е „връщане назад“ към комунизма. Ако беше, нямаше да бъдат допускани концесии и чуждестранни инвестиции, които предоставят природните ресурси на страната на чужди експлоататори, нито публично-частно партньорство, нито съществуването на частна собственост изобщо. Щеше да има сал една всемогъща държава.

Това е „път напред“ към етатизма. Етатизъм ала Путин, в резултат на който делът на държавата в руската икономика вече е повече от 60% и който изследователи на политиката му с основание наричат „протофашизъм“. Редица източноевропейски страни тръгнаха по този път – не случайно при представянето на „Визията..“ Корнелия Нинова посочи като възможна посока… пътят на Вишеградската четворка.

„Визия за България“ е една розова мечта, която бързо почернява, когато обикновеният човек се събуди пред празния хладилник, с треперещи болни ръце и липса на помощ“, както писа ляв критик  на програмата. Но тя е много удобна на „десните идеолози“, защото демонтира вместо тях неудобния „неолиберален модел, довел до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите“.

Накратко: и „отляво“, и „отдясно“, ни „омагьосват“. Искат да заменим свободата си за някаква имагинерна и невъзможна сигурност, която и през ум не им минава да осигурят. Истинската им цел е да крадат. Не само безсрамно, неограничено и безнаказано, но и без какъвто и да е външен контрол. Добър или лош, през последните 12 години той идваше от Европейския съюз. Ако следващата пролет в неговия парламент масово нахлуят новите варвари – националисти и консерватори от бившия Източен блок, те няма да се опитат да разрушат Евросъюза. Кой е луд да коли кокошката, която снася златни яйца? Ще се опитат да го варваризират, като го принудят да „жертва своята идеологическа надстройка“. Тогава няма да има кой да упражнява никакъв законов контрол – нито над страните-членки, нито върху самия съюз при търговията му с други страни.

Всички политически инженери в България – пишман-консерватори, комични националисти и „социално загрижени“ етатисти, са насъсквани от Путин. Глобалната им цел е един беззъб, разединен и изпразнен от идеологическо съдържание Европейски съюз.

Трябва локално да ѝ попречим.