Етикет: главен прокурор

Президентът ще свика 48-то Народно събрание следващата сряда, 19 октомври. Длъжен е да направи това до месец след провеждането на изборите, и от конституционна гледна точка даже избързва. На фона на продължаващата две години политическа криза в България обаче Радев необяснимо се бави. Какво чака? Или кого?

Мисля, че правилният въпрос е „Кого?“ А правилният отговор – Бойко Борисов. Избягвам да говоря персонално за политици, особено за бившия премиер, но сега се налага.Че Борисов и Радев играят комбина звучи невероятно на фона на ледените отношения между двамата до май тази година. Но ако се вгледаме в казаното и направеното от двамата след това, нещата си идват на мястото.

Борисов и Радев в съучастие свалиха правителството на четворната коалиция по поръчка на Кремъл. И пак по поръчка на Кремъл сега се опитват частично да го възстановят. С малката подробност, че искат водеща да бъде партията на бившия премиер, което значи самият той, тъй като когато казваме ГЕРБ, разбираме Борисов. В тази конфигурация на ДБ и Продължаваме промяната е отредена ролята на младши евроатлантически партньори.

На съучастниците им трябваше време, за да опитат да направят двете партии част от тази схема. Ако използваме любимата на Борисов футболна терминология, Радев тупаше топката, докато витошкият тигър рутеше Продължаваме промяната и Демократична България. Освен дебелашки комплименти, не липсваха подаръци и цветя. „Евроатлантическото мнозинство“ бе букетът, а „Кръглата маса“ – пръстенът в тези епична политическа свалка.

Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев обаче излязоха непреклонни. Затова Борисов и прилежащите му медии и анализатори ги обвиниха в егоизъм и деструктивизъм.

Който повярва на тези обвинения, все едно че не е живял в България през последните 15 години. И в конкретния случай, и по принцип, егоизмът е фалшив виновник за реалните политически проблеми на България. Сега може свалените да изглеждат лоши, защото не искат да разговарят със свалилите ги, а това ще направи невъзможно съставянето на редовно правителство. Но на фона на събитията от близкото минало действията им са разумни. Следователно – не са морално укорими.

Макар че принцип егоизмът не е осъдителен.Той е заложен в природата на човека, който прави всичко, което прави, за да задоволи егото си. Предполага се, че пътем прегазва всички, които му пречат. Но истинският егоизъм не се състои в това да попречиш на другите да ти пречат. Истинският егоизъм се състои в това другите да не ти трябват. Състои се в преследването на смислени, важни за живота ти цели, които не си готов да жертваш заради никого. Такъв егоизъм е действие според ценностната йерархия на индивида. Такъв егоизъм предизвиква щастие и е себеориентиран.Това означава, с безсмъртните думи на Шекспир, „на себе си човек да е верен“.

Политиците ни не са такива „добродетелни егоисти“. Просто защото не защитават ценности, а преследват интереси. За разлика от ценностите, интересите рядко се припокриват. И ако не можеш да наложиш своя, обслужваш чуждия. Досега другите обслужваха политическите интереси на Борисов. Дойде време той да обслужва политическите интереси на другите, за да се съхрани – и политически, и физически.

За хора с миналото на Борисов присъствието във властта, или поне в политиката, е въпрос на оцеляване. И в мутренското, и в политическото си битие, той си създаде твърде много врагове. Достатъчно е да споменем Сретен Йосич. Без охрана от службите и вън от светлината на прожекторите Борисов е мишена. Вижте Путин – човекът, чийто интерес чрез Турски поток, в съучастие с Радев, Борисов обслужи. Путин се страхува за живота си, та какво остава за Борисов! По тези и много други причини бившият премиер няма да напусне лидерския пост на ГЕРБ на никаква цена и по ничий „съвет“ – нито от „Козяк“, нито от „Драган Цанков“. Това би означало да превъзмогне инстинкта си за самосъхранение, което е невъзможно. Но пак тази невъзможност превръща атавистичния страх на бившия премиер за живота и свободата му, в национален проблем.

Вместо безучастно да приемат този факт заедно с перспективата за още едни избори напролет, по-добре „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ да се възползват от Борисовия страх. И да му поискат нещо, което той в никакъв друг случай не би дал. А именно – парламентарна подкрепа за максимално орязване на правомощията, или дори за премахване длъжността на главния прокурор. Да не се замита корупцията под килима, както миналата неделя пожела лидерът на Демократична България Христо Иванов, е добре. Още по-добре е обаче въпросният килим да се изтупа добре. И да се тупа, докато не остане грам прах под формата на всесилен главен прокурор.

Не съм юрист, но вярвам на анализите на юристи, че в момента главният прокурор е паралелна институция в българската прокуратурата. Той „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на ВСИЧКИ ПРОКУРОРИ“, като това се отнася и до заместниците му, които са ръководители на Върховната касационна и Върховната апелативна прокуратура. Или правата за надзор и методическо ръководство, или цялата длъжност трябва да се премахне, и в Закона за съдебната власт да се въведат длъжностите ръководител на ВКП и ръководител на ВАП, компетентни само в тези прокуратури.

Това би било много по-ефикасна борба с корупцията от трудното разделяне на КПКОНПИ и още по-трудната смяна на верните на Гешев членове на Висшия съдебен съвет. Когато органът, призван да наказва корумпираните, ги прикрива, трябва да бъде реформиран първо той. И когато осемгодишните опити за „умерен прогрес в рамките на закона“ не дават никакъв резултат, трябва да се опита по друг, по-радикален начин. С промяна на конституцията, а ако трябва – и със свикването на Велико народно събрание.

Може и да сте забравили, но през август 2020 ГЕРБ поиска именно това. Тогава депутатите му внесоха в парламента проект за Конституция и проект на решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание, което да я приеме. БСП обаче обяви текстовете за „кьорфишек“, а от ДПС заявиха, че това е удар срещу демокрацията и държавността. През ноември 2020 със 111 гласа „за“ и 93 „против“ 44-тото Народно събрание отхвърли и двата проекта.Може ли през ноември 2022 ГЕРБ да предложи свикването на Велико народно събрание, което да премахне длъжността главен прокурор, и това предложение да мине?Чисто аритметимно – да. Дори без ДПС, Възраждане и Български възход, общият сбор на мандатите на другите 4 партии в 48-то Народно събрание е 162 – с двама повече от двете трети мнозинство, нужно да реши да се произведат избори за Велико Народно събрание. А ако БСП е против, но ДПС се присъедини към това антикорупционно, което би трябвало автоматично да означава – и евроатлантическо мнозинство, гласовете стават 178. Дали ще се съберат, зависи от това доколко е заплашен животът и доколко застрашена свободата на Бойко Борисов. И доколко опозицията е готова да се възползва от неговия страх.

Политическата съдба на България е по-важна от кожата на едно ченге.

Ако не беше тъжна, „изненадата“ на партии и анализатори как било възможно изборът на главен прокурор така да се политизира, щеше да е смешна. „Изненаданите“ прекрасно знаят, че този избор ВИНАГИ е бил политически. Ако не знаят, толкова по-зле за тях. Поне от 75 години главният прокурор на републиката е част от номенклатурата. От Главната номенклатура.

Родените след комунизма може и да не знаят тази дума. То и по време на комунизма не беше много популярна. Съществуването на номенклатурата, тоест на висш партийно-държавен апарат, който упражнява властта, бе пазено в дълбока тайна. В строго секретния списък бяха изредени най-важните длъжности на режима: от Политбюро до заводски партиен комитет, от началник на ДС до оперативен работник, от главен редактор на „Работническо дело“ до кореспондент в провинцията. Кандидатите за тези постове предварително се разглеждаха, препоръчваха и утвърждаваха от съответния партиен комитет. Попаднали веднъж в номенклатурния списък, неистово се страеха да останат завинаги в него.

Старанието им се състоеше в потискане. Номенклатурата бе потисническата класа в уж безкласовото комунистическо общество. Бе създадена, за да упражнява властта. Крепеше се на терор и налагаше тотален идеологически контрол. Превърна „диктатурата на пролетариата“ в диктатура НАД пролетариата. Опияняваше се от властта, беше нагла и безнаказана, издевателстваше над експлоатираните, презираше ги дори. Те я мразеха, но под страх от наказание й се подчиняваха, нагаждаха се към нея, мечтаеха да станат част от нея.

Между номенклатурата и останалата част от обществото зееше бездънна пропаст. Нежните антикомунистически революции в Източна Европа преди 30 години се опитаха да я запълнят.

Поне в България не успяха. Държавата не се промени, нито пък обществото. Член 1 бе отменен, но ръководната роля на БКП бе (пре)разпределена между комунистическата и новопоявилите се „опозиционни“ партии. Това не стана изведнъж, нито открито. Стана постепенно и перфидно – чрез запазените за парламента и президента политически квоти в много органи на изпълнителната и съдебната власт. Уж за да са максимално представителни. Така в Конституционния съд, Съвета за електронни медии, Сметната палата, КПКОНПИ, Комисията по досиетата, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация и Господ знае още в какви съвети, агенции и комисии, бяха осигурени кресла за разцноцветни партийни апаратчици. Иначе казано – за номенклатурчици.

Да обобщим: „номенклатура“ и при комунизма, и в посткомунизма, е централната политическа бюрокрация, партийно-бюрократичният елит, който дърпа всички конци на обществото. Преди 1989 бюрокрацията беше изцяло съставена комунисти, след това в нея влязоха (пишман) „специалисти“. Те са новата експлоататорска класа. Те са по-равните от другите животни.

Но да речем, че днес е демоде номенклатурата да се нарича „класа“. Дори да е „само“ социална група, тя укрепва властта в ръцете на едни и същи хора. Тя е НАД обществото, тя е самовластна, тя е закрита, и най-важното – тя е безконтролна. Това са новите господари. Главният прокурор, без значение #Кой, е сред тях.

Всъщност, дори е на върха. При това не от комунистическо, а от посткомунистическо време. След като Партията загуби ръководната си роля и след като бе разпусната политическата й полиция, някой трябваше да контролира номенклатурата. Този „някой“ трябваше да бъде толкова безконтролен, колкото разтурените БКП и ДС, взети заедно, но и да се подчинява на сценаристите на „прехода“. Сценаристите възложиха на прокуратурата отговорната задача да замени Политбюро, а на мутрите – не по-малко отговорната задача да заменят отдела за мокри поръчки на Държавна сигурност. Мутрите трябваше да вършат черната работа, прокуратурата трябваше да „свива перките“ на прекалено развилнели се мутри. Но да остава цялата в бяло.

Колко наивен трябва да си, за да вярваш, че шефът на такава всевластна структура се избира от колегите си? Или колко трябва да мислиш другите за наивни, за да го твърдиш?

Дали главният прокурор вместо във ВСС, се избира в Министерския съвет, Банкя, Бояна или хотел „Берлин“, дали е Цацаров или Гешев, няма значение. И няма да има, докато има номенклатура.

А номенклатура ще има, докато има посткомунизъм. Посткомунизъм ще има, докато не се извърши посткомунистическа революция. Само хора, необременени от комунизъм, могат да направят това. Млади хора – на години и по дух, които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат.

Тези млади хора трябва не да надграждат, а съзидателно да разрушат посткомунистическата държава, която им оставихме. Първата им работа трябва да е да пренапишат конституцията така, че която и да било група хора да не може да придобие решаваща власт в държавата. Това всъщност значи – да нормализират съдебната власт. Сега съдебната власт не се съставя пряко от суверена, а от политически пълномощници в лицето на законодателния орган, президентството, и което е потресаващо – от представители на самата съдебна власт. Една власт не може да участва в своето собствено съставяне, освен ако не е самият суверен! В противен случай тя е политически зависима и абсурдна. Политически зависима – защото политически пълномощници участват в съставянето на Висшия съдебен съвет, Конституционния съд и Инспектората. Абсурдна – защото съдебната власт е поставена преди суверена, и тя самата се явява източник на власт.

Отговорът на въпроса как ще бъде пренаписана конституцията и преоснована държавата, не е лесен. Но ако оставим решението му само на „опозиционните партии“, чиито лидери са част от номенклатурата, вечно ще остане такъв.