Номенклатурните рокади във върховете на съдебната система през последните два месеца окончателно връщат България в комунизма, от който тя 30 години се мъчи да излезе. Заради спецификите на системата и пълното медийно затъмнение за процесите в нея, повечето българи не осъзнават това. Трябва да им бъде обяснено какво се случи for dummies (в по-благозвучен превод – като на…манекени), за да разберат в каква държава ги натикват да живеят. И поне българите с достойнство и чест да не допуснем това.
На 3 декември 2019 действащият главен прокурор Сотир Цацаров, чиито мандат изтича през януари 2020, бе изслушан в парламента и следващата седмица ще стане председател на антикорупционната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Самият той си избра този пост след края на мандата, за да не чака почти година да стане главен съдебен инспектор. Според номиниралия Цацаров за шеф на КПКОНПИ одиозен депутат Емил Димитров-Ревизоро, в това си качество Цацаров ще бъде „втори главен прокурор“. Титуляр формално е досегашният заместник на Цацаров – Иван Гешев, когото на 24 октомври 2019 ВСС скандално избра.
Рокадата стана възможна заради „Апартаментгейт“. Замесен лично в него, председателят на КПКОПНИ Пламен Георгиев подаде оставка. Според упорити слухове дотогава именно Пламен Георгиев бе готвен за наследник на Цацаров, и никак няма да се изненадам, ако един хубав ден се окаже, че Георгиев е бил „сготвен“, за да заеме мястото му Гешев. Още повече, че самият Гешев категорично отказаше да се кандидатира за главен прокурор. „В момента продължавам 99%, дори някой да ме предложи, да не участвам в това състезание, което се очертава изключително мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма как да не се оцапаш. Аз не искам да се търкалям, ако някой иска, да се търкаля“, публично заяви Гешев на 5 юни 2019.
В същия ден Висшият съдебен съвет определи дата за изслушване на кандидатите за главен прокурор – 14 ноември 2019. Междувременно „нещо се случи“ и Висшият съдебен съвет пренасрочи изслушването на кандидатите за главен прокурор за 24 октомври 2019.
През юли 2019 Иван Гешев бе назначен за заместник-главен прокурор и единодушно номиниран за кандидат-главен прокурор от всичките 11 прокурори във Висшия съдебен съвет, а президентът насрочи местните избори за 27 октомври 2019.
През август 2019 Пламен Георгиев бе назначен от правителството за консул във Валенсия. Българите там направиха две подписки срещу това назначение.
В средата на ноември 2019, няколко дни преди да изтече срока за номинации на кандидати за председател на КПКОНПИ, управляващата коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти предложи за поста действащия главен прокурор Сотир Цацаров. Съдебният пъзел се нареди.
Цацаров и Гешев си размениха постовете не както Путин и Медведев, а както бившия регионален министър Николай Нанков и сегашната регионална министърка Петя Аврамова. След трагедията в Своге през 2018, Нанков стана заместник на Аврамова и е на практика министър в сянка. Цацаров ще бъде главен прокурор в сянка на Гешев поне до 2024, когато свършва мандата на бившия председател Пламен Георгиев. Или пък Гешев ще бъде в сянката на Цацаров ?
Всичко това бе ежедневие при комунизма. При него обаче поне имаше Член Първи и никой не оспорваше нито ръководната роля на Партията, нито контролните ѝ функции. Е, Конституцията от 1991, с помощта на политически квоти, трансформира еднопартийния контрол над съдебната система в многопартиен. Системата обаче остана обществено безконтролна. Ако не беше така, изборите на Иван Гешев и Сотир Цацаров за шефове на Главната прокуратура и КПКОНПИ нямаше да бъдат възможни.
Що за институции са това?
Главна прокуратура е създадена по съветски образец с т.нар. „Димитровска конституция“. Дотогава прокурорите са служители на съответните съдилища. От 1947 Народното събрание назначава главния прокурор за 5-годишен срок, а той се отчита пред него за дейността си. Главният прокурор назначава, уволнява и ръководи работата на всички прокурори и следователи. Има и право на законодателна инициатива. През 1971 с т.нар „Живковска конституция“ придоби и правото ДА УПРАЖНЯВА КОНТРОЛ ЗА ЗАКОННОСТ и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. По-късно стана и партийна номенклатура: получи право на съвещателен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет.
С Конституцията от 1991 законодателната инициатива на главния прокурор бе отнета, но другите му правомощия останаха. Увеличи се и неговата независимост – главният прокурор вече се назначава от президента по предложение на Висшия съдебен съвет. Мандатът му стана 7 години. Не носи отговорност за действията си, освен ако не извърши тежко криминално престъпление. Съдейки по упоритите слухове за друг бивш главен прокурор, е безотговорен и тогава.
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е хибриден орган, създаден през януари 2018 чрез сливане на няколко други антикорупциионни звена. Има множество правомощия: проверява конфликта на интереси у отговорните представители на властите и ги санкционира при нарушения; получава, проучва, проверява сигнали за корупция, като има право да събира доказателства „със средствата на оперативното издирване“ – тоест подслушване, следене, филмиране и пр.; установява и отнема „незаконните богатства”, и пр. Но не е специализирана прокуратура (каквато има от 2012 и на която Иван Гешев бе ръководител, преди през юли 2019 да бъде назначен за заместник-главен прокурор), нито е специализиран съд (какъвто също има и с който Гешев често се споразумяваше, включително за „недосегаемите“).
Извънпарламентарната опозиция в България с основание твърди, че истинското предназначение и на прокуратурата, и на КПКОНПИ, са да бъдат „бухалка за саморазправа с опонентите на властта“. Нейни лидери виждат в избора на новите им шефове „признаци на институционална криза“. Колко ли широко затоворени очи трябва да имаш, за да не видиш самата криза ??? Та тя се вихри от 30 години!
Толкова засега трае и посткомунизмът, в който живеем. Той предопределя и комунистическия модел на прокуратурата и антикорупционната комисия. Моделът от своя страна осигурява безконтролността им. И изисква кадрите в тях да „израстват“ по законите на комунистическата номенклатура.
„Номенклатура“ се наричаха най-важните длъжности на режима, изредени в строго секретен списък. Кандидатите да ги заемат предварително се разглеждаха, препоръчваха и утвърждаваха, от съответния партиен комитет. Номенклатурата бе създадена, за да упражнява властта. Тя бе новата потисническа класа в уж безкласовото комунистическо общество. Крепеше се на терор и налагаше тотален идеологически контрол. Превърна „диктатурата на пролетариата“ в диктатура НАД пролетариата, както още през 30-те години на миналия век констатира Лев Троцки.
Сега номенклатурен списък (може би) няма, но кадровата политика в българската съдебна система още функционира на номенклатурен принцип. Биографиите на Сотир Цацаров и Иван Гешев категорично доказват това.
От 1992 г. Цацаров е съдия в Районен съд – Асеновград, а от 1996 г. до 1998 – негов председател. През януари 1999 става заместник-председател на Окръжния съд – Пловдив, наказателно отделение, без да е бил редови съдия в този съд. До 2012 г. е председател на Окръжния съд – Пловдив. Като такъв през 2006 индиректно помага на небеизвестния пловдивски „бизнесмен“ Георги Гергов да придобие мажоритарен дял от забранения за приватизация Пловдивски панаир. Самият той и съпругата му са обвинявани в съмнителни имотни сделки и укриване на данъци. Над 80 решения на оглавявания от Цацаров съд са произвели голям брой осъдителни решения в Страсбург. През 2012 Цацаров бе избран за главен прокурор след спорни промени в правилата за избор. До последния ден от срока за номинации (когато се появиха двама негови формални съперници), бе единствен кандидат за поста, ползващ се с откритата протекция на премиера Бойко Борисов.
След дипломирането си през 1994 във Висшия институт на МВР в Симеоново, Иван Гешев работи в полицията и следствието в София като оперативен работник, помощник-следовател и следовател. През 2006 година става прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2009 е командирован в Софийска градска прокуратура, а от 2012 е официално назначен там. През 2010 получава ранг на прокурор от Върховна касационна прокуратура. През юли 2016 прокурорската колегия на ВСС го избира за председател на специализираната прокуратура, без никога да е работил в нея, след като единственият друг претендент се оттегля от конкурса. Покрай „Апартаментгейт“ стана ясно, че „жената до него“ си е купила евтин апартамент от строителния предприемач Александър Ваклин, обвинил в корупция кметицата на “Младост“ Десислава Иванчева, която пък Гешев зрелищно арестува. На 3 декември 2019 Гешев бе представен на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в европарламента. Лявата евродепутатка от Ирландия Клеър Дейли му каза в очите, че авторитетът на заседанието се подрива от присъствието му. Гешев отговори, че изборът му не е работа на Европейския парламент. Сигурно няма да стъпи скоро там.
Безспорно и Цацаров, и Гешев са „дялани камъни“. Партиите искат да ги вградят в темелите на нови къщи, нацията – да ремонтира старите. Но … „ние си ги избрахме“. Ако не тях, то поне тези, които избраха тях.
Как ще реформират двамата новите си работни места според собствените им концепции?
Цацаров „ще прецизира“, разбирай-намали, кръгът на лицата, заемащи висши публични длъжности, които подлежат на контрол от КПКОНПИ. После ще размести някое бюро. Накрая може и да въведе по-модерни проверки за почтеност. Но може и да не въведе. За сметка на това незабелязано ще разшири правомощията си.
Макар да смята за политически мит твърденията, че главният прокурор е напълно безконтролен (както констатира Европейският съд по правата на човека през 2009), че прокуратурата е направена по съветски модел и че това я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване (както заяви председателят на Венецианската комисия Джани Бокикио през 2016), Гешев „ще съдейства за изработването на механизъм, по който и от главния прокурор да може да бъде търсена отговорност.“
Това за механизма буди само смях. Кьораво и кьопаво, което се изреди във властта, от години се кълне, че ще изпълни тая брадясала препоръка на Венецианската комисия. За последен път на 7 ноември 2019 обеща премиерът Борисов. Тогава в София бе делегация на Венецианската комисия. Досещате се колко той и съпартийците му имат воля да претворят думите си в дела. И колко работа, работа, работа, ще свършат.
Особено когато могат легитимно да оправдаят бездействието си. Никаква промяна в съдебната система не е възможна без основен ремонт на Глава 6 от Конституцията. Заради безпрецедентно разширително тълкувание на Конституционния съд от 2003, подобна промяна попада в графата „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“. Това изисква свикване на Велико народно събрание, което единствено е оправомощено да прави такива промени.
Никоя парламентарно представена партия в България не е готова на това. Сложната процедура е само част от проблема. Истинската причина е нежеланието на политическата класа да реформира ефикасно съдебната система въпреки съществуващата от 2010 Стратегия за продължаване на съдебната реформа в условията на членство в Европейския съюз.
Когато на 26 ноември 2019 подписа указа за назначаването на Гешев, президентът Радев обяви началото на конституционен дебат за реформа на съдебната власт. Засега българските партии – и на власт, и в опозиция! – отказват да се включат в него. Без аргументи, но по една и съща причина: статуквото перфектно ги урежда. Шеста поправка на основния ни закон не се задава.
Освен ако, както предишните пет пъти, Европейският съюз и Съединените щати не я предизвикат. Изявления на американския президент и двама американски посланици в България от миналата седмица дават знаци, че предстои нов етап в безкрайната борба с корупцията. Той със сигурност ще включи реална реформа на неработещата съдебна система. Именно благодарение на нея корупцията, облечена във власт, е безказана десетилетия.
Разбира се, САЩ и ЕС евентуално ще окажат натиск за преструктуриране на българската съдебна система заради себе си, не заради нас. Но ние трябва безусловно да ги подкрепим.
Ама това щяло „да ограничи суверенитета ни“? Все още обичаният от много българи и от всички политици Тодор Живков бе казал на пленум на ЦК на БКП през юли 1963: „Суверенитетът народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.
„Суверенитет или правова държава“ е дилема, подобна на „Свободата или салама“. Крайно време е да изберем Свободата.