„Вие откраднахте мечтите и детството ми с вашите празни обещания. Как смеете?“, изригна Грета Тунберг от трибуната на ООН в Ню Йорк по адрес на световните лидери (взимам еднократно назаем този глагол от кафявите медии, защото много точно описва изблика на Грета онзи ден). С гримаса, достойна за Де Ниро, шведската тинейдръжка предупреди ръкопляскащите й политици: „Ще ви наблюдаваме!“
Вместо да изпише вежди обаче, екоактивистката извади очи. И сигурно накара генералният секретар Антонио Гутиереш горчиво да съжалява, че лично я бе поканил да говори на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата на 23 септември 2019.
Откакто през 1988 ООН създаде т.нар. „Междуправителствен панел“, или Комисията по климатични изменения, се изготвят доклади за състоянието на климата. Те служат за „научна обосновка“ на борбата срещу глобалното затопляне. Докладите обаче са по няколкостотин страници и политиците четат само резюмето, което са им подготвили техните политически представители в комисията. И се плашат, а после плашат и нас, с недоказаната „истина“, че затоплянето е предизвикано от човешката дейност. Няма значение, че след като бе публикуван четвъртият доклад на комисията, легитимирал този извод, много от учените, участвали в съставянето му, се разграничиха от него. Те заявиха, че техните изследвания не са отразени в доклада, и дори че заключенията в резюмето противоречат на написаното от тях. Някои дори заплашиха панела със съд, ако не бъдат извадени от списъка на авторите на доклада. Бяха организирани и подписки, които призоваваха правителствата да отхвърлят всякакви споразумения, свързани с намаляване емисиите на въглероден двуокис, защото няма убедителни научни доказателства, че въглеродният двуокис води до глобално затопляне. Това не попречи по темата десетилетия наред да се спекулира. Или направо казано – да се лъже.
След 2015 обаче нещата направо истеризираха. С Парижкото споразумение за климата, което замени Протокола от Киото, светът си постави за цел да ограничи глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса Целзий до 2050 (в сравнение с периода преди индустриализацията). Само четири години след подписването на споразумението, Гутиереш и компания вече твърдят, че ледниците се топят и морското равнище се покачва много по-бързо от очакваното, че кризата се е задълбочила, и че са нужни незабавни мерки. Това даде шанс на Грета да нахока световните лидери за бездействието им, а тях принуди смирено да й ръкопляскат. И по утвърден от социалистите модел да посягат към и без това доста изтънелите ни джобове.
Защото става дума за социализъм. Както Парижкото, така преди него Копенхагенското споразумение, а още по-преди Протокола от Киото от 1997, имат откровено антикапиталистически характер. През декември 2009 XV-тата конференция за климата на ООН в Копенхаген, която трябваше да очертае ново споразумение, заменящо Протокола от Киото, се провали, защото развиващите се страни категорично отказаха да ограничат емисиите си въглероден двуокис. Дотогава те не бяха длъжни да правят това, тъй като практически нямаха промишленост. В Копенхаген се предложи от задължения да се освобождават вече само най-бедните, които нямат шанса в близко бъдеще да я развият. На останалите се направи опит да се наложат ограничения, два пъти по-строги, отколкото на развитите страни. Това даде основание на тогавашния венецуелски президент Уго Чавес да заяви: „Капитализмът е разрушителен модел, който заплашва да сложи окончателен край на човешката раса. Историята изисква всички хора да се борят против капитализма, или планетата ни ще изчезне…“ Западните лидери не му опонираха и така негласно се съгласиха с него.
Иначе главната цел на устойчивото развитие, родено като концепция на Конференцията по околна среда и развитие на ООН в Рио де Жанейро през 1992, е благородна – задоволяване на човешките потребности и стремежи чрез поддържането на потребление в границите на екологичните възможности на страните. Прилагането му обаче му води до ред административни ограничения, негативните ефекти от които струват твърде скъпо на слабите икономики. Затова част от тях, начело с Индия и Китай, все още отказват да се развиват „устойчиво“.
Всъщност, и правителствата на развитите страни използват „климатичните промени” като оправдание за намесата си във всички индустрии. При това на базата на фундаментално несигурни дългосрочни прогнози, и климат, който никога не е бил толкова стабилен. За 150 години – от 1860 до 2010, температурата на земята се е повишила с 0,60-0,75 градуса Целзий. Концентрациите на въглероден двуокис, който по принцип не управлява климата, в момента са едни от най-ниските в течение на милиони години. Затоплянията и застудяванията следват естествен цикъл, върху който хората нямат влияние. Има влияние Слънцето. И фактът, че вече три десетилетия милиради се хвърлят на вятъра, е престъпление. Престъпление спрямо децата, умиращи на всеки пет секунди от глад (или болести, свързани с глада) в развиващите се страни.
Има много въпроси без отговор от затоплистите. Например, голяма част от сушата днес е възникнала в резултат на съзнателна човешка дейност. Какво се стремят да опазят – първичната природа, или това, което човекът до момента е направил с нея? Има ли някакво предварително зададено оптимално състояние на света, което да сме длъжни да запазим? И защо без да са научно доказани причинно-следствените връзки между дадена човешка активност и евентуална заплаха за човешкото здраве или околната среда, задължително трябва да бъдат взети предпазни мерки? Нормална научна практика ли е това?
Не можете да прочетете нито тези въпроси, нито отворите им, в повечето медии Затоплистите от години ги цензурират. Нещо повече – те фалшифицират данните, които не доказват тяхната теза, че глобално затоплянe има, и че човекът е виновен за него. В края на ноември 2009 г. в интернет бе публикувана част от вътрешната кореспонденция на научните сътрудници на Университета в Източна Англия – един от трите водещи центрове в света, които наложиха мита за човешката роля в климатичните промени. Оказа се, че „учените” съзнателно са фалшифицирали и укривали данни; че са отстранявали редактори в научни списания, които не подкрепят т.нар. „научен консенсус”; че са игнорирали становищата на учени, които опровергават ролята на човека в затоплянето на климата. Искали да дори да укрият и данъци с цел „да останат повече пари за нашата кауза”.
Преди конференцията на високо равнище в Рио де Жанейро през 1992, от която тръгна всичко, 425 световни учени и интелектуалци подписаха т.нар „Хайделбергски апел” до участващите в нея ръководители на държави и правителства, в който предупредиха: „Пазете се от лъжливи пророци и богове”, и прекрасно обясниха какво точно е поставено под заплаха: „Ние сме обезпокоени от настъпването на една ирационална идеология в началото на ХХ век, която се противопоставя на научния и промишлен прогрес и пречи на научното и социално развитие. Ние възразяваме срещу разбирането за обществено състояние, идеализирано от движение с тенденции, обърнати към миналото. Такова естествено състояние не съществува и вероятно никога не е съществувало. Поради това ние смятаме, че науката екология не е нищо повече, освен продължаване на прогреса на бъдещите поколения….Ние искаме да предупредим отговорните за съдбата на нашата планета дейци за опасността, за решенията, за псевдо-научните аргументи. Най-голямото зло, което заплашва нашата земя, е игнорирането, а не използването на науката, технологията и индустрията, чиито инструментариум, когато се използва адекватно, е неоценим за бъдещото решаване на възникналите глобални проблеми като свръхзамърсяването, глада и болестите”.
Предупреждението им още не е чуто. Гневните изблици на Грета обаче се посрещат с бурни продължителни аплодисменти. Хората от моето поколение знаят, че след тях следва ставане на крака и скандиране: я „Да живее БКП!“, я „Хайл Хитлер!“
