Писах преди два месеца, че лумпенизираните протести, организирани тогава от шепа емигранти, целят замяната на сегашния политически модел със звенарски, а не с швейцарски.
Емигрантите се провалиха и кукловодите пак опряха до изпитаните агитки на футболни ултраси, скинхедове и партийни активисти. Ако бяха по-членоразделни, те щяха брилянтно да формулират причините за своя протест като превратаджиите от 19 май 1934: „ Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност, не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт“.
Възможно ли е повторение на тази част от българската история? Кои са днешните Дамян Велчев, Кимон Георгиев, Борис Трети?
Нямам отговор на тези въпроси, а и силно се надявам властта да има чувство за самосъхранение и да се намеси адекватно. Все пак да предупредя какво може да се случи, ако нови звенари дойдат на власт.
Превратът на Военния съюз на 19 май 1934 г. сваля от власт коалиционното правителство на Народния блок, съставено от демократи, земеделци, национал-либерали и радикали с премиер Никола Мушанов. В манифеста на превратаджиите се казва, че „само армията е останала незасегната от процеса на развалата“, и че „вдъхновявана от най-чист идеализъм, само тя е явява годна да тури край на днешната анархия и да осигури всестранната обнова на страната. Подбуждана от това съзнание, както и от чувството на дълг пред безпомощността, в която тъне българския народ, Армията счете, че е крайно време да премахне това опасно състояние и да открие пътя за възхода на страната“:
И започва един възход… В левицата на Военния съюз, която всъщност управлява чрез правителството, разбират безпартийността на управлението не като надпартийност и непартийност, а като антипартийност. За един ден са издадени повече от 180 указа. Формиран е нов безпартиен кабинет от дейци на Политическия кръг „Звено” и Военния съюз, оглавен от лидера на звенарите Кимон Георгиев. В изпълнение на манифеста, с който поема властта, новият Министерски съвет започва радикални и мащабни реформи, които бързо променят държавното устройство на страната и традиционната обществена организация.
Административните промени обхващат всички нива на държавата. Десетте министерства, регламентирани в Търновската конституция, са намалени на осем. Министерствата на железниците, пощите и телеграфите и на общите сгради, пътищата и благоустройството са обединени в Министерство на съобщенията, а тези на земеделието и държавните имоти и на търговията, промишлеността и труда – в Министерство на народното стопанство. На министър-председателя и по-късно на отделните министри са дадени извънредни права. Шестнадесетте окръзи са обединени в седем области, управлявани от областни директори, назначени от правителството. Общините са намалени от около 2600 на близо 800. В края на май 1934 г. правителството разпуска всички общински съвети в страната, като избраните дотогава кметове и помощник-кметове продължават да изпълняват задълженията си до назначаване на нови. Новите кметове са лоялни на властта, а в реформираните общински съвети преобладават висшите общински чиновници и представителите на кооперациите.
На 30 май 1934 г. „Звено“ се саморазпуска и започва рязко ограничаване на политическата дейност. Двадесет и третото Обикновено народно събрание е разпуснато, без да се насрочват нови парламентарни избори. Кабинетът започва да управлява с „наредби”, имащи силата на закон и издавани на основата на чл. 47 от конституцията, който действа само в случай „ако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опасност, а Народното събрание не би могло да се свика” (от август 1934 г. започва издаването на „наредби-закони”, в по-голяма степен съобразени с конституцията). Така изпълнителната власт фактически става и законодателна, впоследствие поставя под свой контрол и съдебната. Постепенно министрите разширяват правомощията си по прилагане на законите, като Министерството на финансите получава извънредни права.
Търновската конституция не е отменена или променена, но всички изборни органи, регламентирани в нея или в отделни закони, са премахнати. По този начин е прекъсната всякаква възможност за влияние на населението върху управлението. Ефект, точно обратен на този, който протестиращите в момента целят.
Успоредно с административните преобразования, в началото на юни 1934 г. е учредена Дирекция на Обществената обнова. Нейният постоянен съвет се състои от главния директор и двама директори на двата отдела – вътрешен и външен. Тя цензурира печата, пропагандира мерките на режима и съдейства на неговите планове за създаване на нова организация на обществото. Особено активен е вътрешният отдел. Неговото Отделение по контрол на печата има право на предварителна цензура като „спира всичко, което подкопава обществения ред, сигурност и морал“, а отделението по обществено възпитание трябва да проникне във всички обществени среди и да устройва подходящи беседи, събрания, радиосказки, гледане на филми и др.
Правата на Обновата са конкретизирани и от Наредбата за печата. Тя предвижда всички нови столични издания да излизат само след предварителното разрешение на Дирекцията на обществената обнова, а в провинцията – на областните директори, които действат като нейни органи. Съществуващите трябва в 10-дневен срок да поискат разрешение за продължаване на изданията, а в противен случай те се спират. Неполучилите разрешение прекратяват излизането си в 15-дневен срок. Въвеждат се изисквания към главните редактори – да бъдат задължително български поданици, да имат навършени 30 години за вестник и 21 години за списание, да са неосъждани. За редакторите чужди поданици се изисква разрешение от дирекцията. За нарушаване на наредбата се налагат строг тъмничен затвор до 3 години, глоба до 3 000 лева и конфискация на инвентара, а разпространението на изданията се спира от полицията, която ги унищожава.
На 14 юни 1934 г. са забранени всички политически партии и контролираните от тях обществени организации, вестниците им са спрени, а скоро след това имуществото им е конфискувано в полза на държавата. На 23 август 1934 г. са арестувани активистите на националноосвободителните движения на българите от Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. На 4 септември 1934 г. е издадена специална Наредба-закон за защита безопасността на държавата, насочена срещу тях, защото организират „враждебни действия спрямо чужда държава“ и „подбуждат към престъпления против личността или живота на длъжностни или частни лица“. Мерките са допълнени с Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията и полицията, който въвежда по-стегната организация на двете ведомства с оглед на новото териториално-административно деление на страната.
На мястото на забранените или закрити организации властта създава казионни структури. На 30 юли 1934 г. е публикувана Наредба-закон за формиране на професионални сдружения на държавните служители, които имат корпоративен характер и са копирани от италианския фашистки режим. С наредбата се забранява образуването на съюзи от професионалните сдружения, а всеки държавен служител не може да участва в сдружение към друго ведомство. Участието в съответните сдружения формално не е задължително, но членският внос е задължителен и се удържа по служебен път от заплатата. В нова Наредба-закон за професионалните организации от септември 1934 г., целите им са формулирани така: „…да служат като органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика“ и „да възпитават в национален дух“. Централизира се и кооперативното движение, където като съмишленици на властта са привлечени председателите на трите най-големи кооперативни централи – Общият съюз на българските земеделски кооперации, Съюзът на тютюневите кооперации и Съюзът на горските кооперации.
Тези мерки на правителството на Кимон Георгиев са продължени и при следващия кабинет, ръководен от председателя на Военния съюз генерал Петко (Пенчо) Златев. Властта установява контрол и върху свободните професии, като ги включва в системата на казионните корпоративни организации. През февруари 1934 г. корпоративизирането обхваща дори благотворителните дружества. Създадени са два държавни благотворителни съюза – за подпомагане на лица до 18 години – Съюз „Обществена подкрепа“, и под тази възраст – Съюз за закрила на децата. Невлезлите в тези структури благотворителни организации са разтурени.
Реформите на двете деветнадесетомайски правителства не само надхвърлят рамките на Търновската конституция, въпреки че се позовават на нейния чл. 47, но и често ѝ противоречат. Което не е проблем, а основание за гордост – пропагандата на режима представя Търновската конституция като една от основните причини за преживените национални катастрофи и за политическото разделение в обществото.
Борис Трети е подозрителен към много от дейците на „Звено“. Използвайки противоречията сред крилата на Военния съюз, с помощта на верни нему офицери, през януари 1935 г. царят налага смяната на Кимон Георгиев с генерал Пенчо Златев. Новият премиер заявява, че ще продължи делото на деветнайсетомайците, но че конституционно-монархическият принцип трябва да бъде основата на бъдещата държавна уредба. Няколко месеца по-късно Борис възстановява конституционно-парламентарния режим. Но не и партиите.
На 21 април 1935 г. с манифест монархът съставя ново безпартийно правителство с премиер Андрей Тошев. Събитието е известно като „царския контрапреврат”. Успоредно с декларацията, че „от крачката, която се направи в живота на държавата ни на 19 май 1934 година, няма да се отстъпи !“, царският манифест открито поставя под въпрос Търновската конституция: „В близко бъдеще всички тези набелязани преобразования ще намерят израз в една одобрена от народа конституция, в която ще бъдат зачетени националните традиции от времето на Възраждането, както и идеите на 19 май, понесени с такъв идеализъм от армията ни. Народът ни, преситен от вътрешно разединение, спъващо напредъка на страната, може да бъде уверен, че връщане назад в никой случай не ще се допусне!”
И не се допусна. Само дето на 9 септември 1944 г. Съветската армия окупира Царство България, болшевиките взеха властта, и наложиха открито, а не прикрито тоталитарен режим. И така 45 години.
Премиер на първото правителство на Отечествения фронт след 9 септември 1944 г., е…превратаджията от 19 май 1934 г. Кимон Георгиев.
