Етикет: Демократична България

Странна политическа шизофрения тресе от месец политическият ни елит. Със сигурност той е боледувал и преди, но сега заболяването на здравия му разум е особено видимо. Състои се в противоречието между рационални аргументи при вземането на решения, и ирационални очаквания за изпълнението им.

Дилемата е: предсрочни избори или технократско правителство. Тя терзае две от партиите в доскоро управляващата коалиция – Продължаваме промяната и Демократична България. Промяната иска избори, ДБ – ново правителство в рамките на този парламент.

И двете решения на политическата криза имат своите аргументи, да ги наречем предпоставки. Парадоксът е, че от сходни предпоставки се стига до противоположни решения, при това с надеждата, че те ще доведат до еднакъв резултат.

Това е логическо, философско, политическо и каквото друго искате противоречие. А в природата в противоречия не съществуват. Природата е една безкрайна и вечна хармония. Затова ако решите, че сте се натъкнали на противоречие, проверете предпоставките си, и ще откриете, че една от тях е погрешна.

Погрешната предпоставка в първото решение – предсрочни парламентарни избори през есента, е очакването на Продължаваме промяната, че след два месеца ще вземе толкова гласове в повече отпреди девет месеца, че ще съумее да състави ако не самостоятелно, то поне категорично доминирано от нея коалиционно правителство. Без Има такъв народ, а в идеалния случай – и без БСП.

Ще ги разочаровам – за девет месеца толкова много нови гласовоподаватели не се раждат, и толкова много стари не се преразпределят. В идеалния за ПП вариант те би трябвало да имат 90 плюс мандата, а Демократична България – 30 плюс. При положение, че според досегашните заявки, партиите се явят самостоятелно на изборите, и направят следизборна управленска коалиция.

Това е възможно само в един идеален свят, в който теоретичните математически модели, маскирани като „социологически“ проучвания, работят безотказно като природните закони. Или в един измислен свят, където тези закони не действат. Не живеем в нито един от тези два свята.

67-те народни представители на Промяната могат да станат 100, а 16-те на Демократична България – 32, само ако ги няма „Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова“, както правилно идентифицира силите, свалили правителството му, Кирил Петков. Но не знам дали си дава сметка, че това са само агентурни псевдоними на комунистическата номенклатура и нейните тайни служби, които превърнаха България в своя псевдокапиталистическа бащиния. Чрез десетилетни колосални кражби те натрупаха практически неограничен ресурс. Да, именно те свалиха Петков и колкото пъти да дойде на власт, толкова пъти ще се опитва да го свалят. А преди това ще му пречат да спечели властта с лъжи и интриги и с (по)мощта на партиите си, с медиите си, със социолозите и политолозите си, с платените тролове в интерент и безплатните полезни идиоти в села и малки градове, с руските шпиони в службите и държавната администрация…

Комунистическите ченгета са дяволски изчадия. Те са сили на мрака, и да искат, не могат да направят нищо светло. И като дявола никога не се предават. Губят битки, но продължават войната. Справка – Путин и кариерата му след 1989-та. Душманите на Промяната са „хората на Путин“ в България. И все още я владеят. България може да бъде променена само ако скъса пъпната връв с Русия. Това може да направи единствено идеологически мотивирана партия/партии с абсолютно мнозинство в парламента и силна обществена подкрепа. Сама Продължаваме промяната не разполага с нито едно от двете. С помощта на Демократична България (може би) ще разполага. „Продължаваме промяната на Демократична България“ би било подходящо име за ПРЕДИЗБОРНА коалиция между двете партии.

Погрешната предпоставка във второто решение – технократско правителство с мандата на Демократична България, изпълянващо програмата на проектокабинета Василев и с премиер Никола Минчев.

Самата формула „технократско правителство с премиер политик“, е вътрешно противоречива. Няма как министрите да са „технократи“, а премиерът им – бивш председател на Парламента! Дори лидерите на Продължаваме промяната да са технократи по произход, с влизането си в политиката те станаха политици. Ще станат отново технократи, ако излязат от нея. Дотогава и начинът им на мислене, и действията им, ще са политически. Това важи и за технократите, които биха влезли в правителството. С това те автоматично ще изгубят не само технократския си статус, но и възможноста да мислят като технократи.

Сега да предположим, че технократското правителство ще има технократ за премиер. Някой дежурен професор, има ги в изобилие. Такъв тип правителство предполага неполитическа програма с ограничени цели. Проектопрограмата на несъстоялия се кабинет Василев не може да бъде изпълнявана от технократски кабинет. Освен че компресира в 6 месеца цял четиригодишен мандат, тази програма си постави суперполитически цели като енергийна независимост, съдебна реформа и борба с корупцията. Как си представяте такива цели да бъдат постигнати от технократски кабинет? При това поддържан от политици, поне половината от които активно ще пречат на осъществяването им?

А ако кабинетът ще е технократски, и ще му се поставят неполитически цели, защо да го назначават политици? По-добре това да направи президентът. Всъщност „технократско правителство“ в България е синоним на служебно правителство. В Италия, най-често давана за пример на успешни технократски правителства, служебни кабинети няма. Мен ако питате, не трябва да има и в България, но това е тема на друг анализ.

И така, истинската дилема пред Продължаваме промяната и Демократична България, е: политически кабинет с мандата на Демократична България, но с премиер от Продължаваме промяната, или предсрочни избори, на които двете партии се явяват в предизборна коалиция и ги печелят с абсолютно мнозинство.

Всичко друго налива вода в мелницата на силите на мрака. И пречи на всякава промяна и демократизация.

Колкото по-ясно става, че ще има избори наесен, толкова по-очевидна е нуждата от общо явяване на ПП и ДБ на тях.От 2009 г. разочарованите от десните партии устойчиво се разпределят приблизително в следното съотношение – половината престават да гласуват, около една четвърт са твърдо зад ГЕРБ, а останалите 25 на сто подкрепят някоя друга формация, в това число партии като „Атака“ и „Възраждане”. Миналата есен Продължаваме промяната промени това съотношение за сметка на псевдонационалистите, но с ковид-кризата и Македония те отново набраха скорост. Няма никаква гаранция, че този октомври те ще повторят успеха си от миналия ноември. Подобни щастливи стечения на обстоятелствата рядко се повтарят.

Затова вариантът за общо явяване на изборите тази есен на ПП и ДБ не само трябва да бъде обсъждан. Трябва максимално бързо да бъде приет и да бъде потърсена подкрепата за него на гласувалите и за двете партии. Впрочем ПП ВСЕ ОЩЕ не е регистрана като партия! След учредителното събрание през април, ПП още няма подадени документи за регистрация в съда. Срокът изтича след две седмици, трябва и поне месец, докато излезе самата регистрация. Може да се окаже, че Кирил Петков и Асен Василев отново ще се нуждаят от „ракета-носител“, за да участват в изборите!

Но дори това да не се случи, предизборната коалиция с ДБ е задължителна. Преговорите за нея трябва да започнат с взаимно преглъщане на егото. Ако щете – със смирението, за което заговори дори нарцис като Борисов! Смирението е добродетел, не подчинение. Победа, не поражение. Това, че сте смирени, не означава че сте унижени. Гордостта е смъртен грях. Двойна коалиция обаче няма да е достатъчна за спечелване на изборите. Задължително е двете партии да се огледат и около себе си и да се „отворят“ и към организации и личности, които не са техни формални членове.

Има световни практики в това отношение. Добър начин да се случи такова отваряне е чрез някакъв вид дългосрочно споразумение, което гарантира непрекъснато взаимодействие между политическите субекти и гражданските структури. Последните трябва да са активен участник във формиране на политики, определяне на конкретните проблеми, генериране на идеи и експертната работа за създаване на ефективни решения. Партиите като политически субекти да поемат ангажимента да изразяват интересите на гражданите и гражданските сдружения, а те от своя страна се включат със своя експертен потенциал във формирането на политики. Този съюз може да бъде скрепен чриз вътрешнокоалиционни националнопредставителни избори на лидер, ръководство и програма на коалицията ПРЕДИ тя да се яви на избори през тази есен. ДБ има изпробвана в практиката електронна платформа за „праймъриз“. И няма значение, че избирателната ни система е пропорционална, а предсрочните избори ще са за парламент, а не за президент. Разривът между политиката и реалния живот е толкова голяма, че хората вече не правят връзка между политиката и ежедневието. Поради това не „привиждат” „нормални”, талантливи и достойни хора в ролята на политици. Ето един начин за селектирането им!

В противен случай една не особено многобройна, но изключително важна от гледна точка на позициите си в обществото негова част, пак ще бъде лишена от политическо представителство – частта на умните, инициативни и предприемчиви българи, които така плашат ретроградното статукво. Това няма да е драма за тях – те се оправят сами, но би могло да се превърне в изборен провал за една демократична коалиция, която ги пренебрегне. Може пък след изборите тези индивидуалисти с предприемчив дух да станат ядро на „партия от нов тип“ – отворена, диалогична, не толкова централизирана, която уважава личността и ѝ помага да се развива. И най-вече: оглавявана от ТАКИВА личности. Това прилича повече на политически клуб – с алтернативни форми на организационен живот, със защита на професионални или съсловни интереси, с конкретни политики. И ПП, и ДБ са такива по дух.

Така би била решена дилемата на дясното от разпада на СДС насам: „реорганизиране на наличните политически субекти или старт на чисто”. Преди 5 години „Демократична България“ избра първия път, но това не тушира вътрешните напрежения между отделните съставни части на коалицията и не притъпи лидерските амбиции. Не изключвам възможността една предизборна коалиция като описаната по-горе след изборите да прерасне в така мечтаната „голяма дясна партия“, която да управлява България. И двата пътя, които по принцип са успоредни, а не се пресичат!- да се слеят.

Преди това обаче трябва да бъдет спечелени следващите избори. Опитах се кажа как.