Етикет: Държавна сигурност

Откъс от книгата „Времето на убийците“ от Клеър Стърлинг – Издателска къща МаК ООД, София, 2006

 

…Ето какво научих за универсалната българска организация за внос-износ:

“Кинтекс” е създадена през 1965. Намира се на бул. “Антон Иванов” в София, разполага с няколко тайни квартири в София и офиси във Варна и Бургас, както и складове край София за контрабандни стоки. „Кинтекс” поддържа тесни връзки с други български търговски организации като „Интерпред” и „Интеркомерс”, на които вероятно преотстъпва част от дейността си. В Турция „Кинтекс” е представена от „Балкантурист”, „Балканшип” и „Tap–Ek”.

Служителите на „Кинтекс” изглежда са обучени от секретните служби и със сигурност работят за тях. Те често сменят колите и местата на срещите си, използват пароли, разговорите им са кратки. Например, срещат се с клиент на определено място, качват се в кола на Кинтекс и го водят в тайна квартира близо до хотел “Плиска”. Изискват препоръки за контрабандистите, с които работят. Всичко подробно се уточнява, преди да се сключи сделка. Плащането се извършва след натоварването на стоките. Кинтекс прекратява връзките с контрабандист, който е заловен повече от два пъти в родната му страна.

Контрабандистите са задължени да изпълняват безпрекословно заповедите на Кинтекс. Контрабандата се извършва с тирове от Европа. Когато трябва да се натовари стока, шофьорът паркира камиона, оставя вътре ключовете, по-късно се връща и докарва камиона до постоянното място за паркиране. След това камионът веднага трябва да замине за границата с Турция, където не се проверява от българската митница.

Ако стоката се изпраща по море, корабът се приближава до българските териториални води. Там е пресрещнат от български патрулен катер.

Контрабандистът трябва да знае паролата, след това го водят до мястото, където е стоката. Екипажът не се допуска на брега. Стоката се товари на кораба и заминава през нощта. Капитанът се среща с представител на Кинтекс и се контролира от организацията, докато корабът напусне българските териториални води.

Понякога корабът на контрабандистите се среща с български товарен кораб, и стоката се претоварва от единия в другия кораб.”

Към материалите беше приложен списък с операции, извършени от „Кинтекс”:

1978 г. – „Кинтекс” внася контрабандно леки оръжия в Турция.

1979 г. – България закупува пет хиляди 9-милиметрови броунинга от Аржентина през

1977 г. Оръжията се появяват в Турция през 1979 г. Намерени са в турски терористи. Идентифицирани са, когато аржентинските власти съобщават регистрационните номера на турските власти.

1979 г. – Турските власти арестуват кораб с 1.500.000 патрона за кюрдските сепаратисти в източна Турция. По това време пристанищата във Варна и Бургас усилено се използват за контрабанда за Турция. Доставките включват съветски пистолети „Макаров” и чешки пистолети „Скорпион”, новият 9-милиметров модел.

1979 г. – Съветски оръжия са внесени през Сирия в Турция, от Варна и Бургас

1979 г. – Херметически контейнери, пълни с оръжия са пуснати от български и съветски товарни кораби, взети са от турски кораби.

1980 г. – Съветски товарен кораб е натоварен с оръжия във Варна през януари. Оръжията за закарани в Самсун и Трабзон, на турското черноморско крайбрежие.

1980 г. – Турската Национална партия на действието внася контрабандно хероин в Германия. Използва спечелените пари, за да закупи оръжие.

Имаше и примери за българо-съветските намерения към Турция:

1980 г. – MLAPU (Марксистко-ленинска въоръжена пропагандна група), обучавана от години в България, изпраща бойци, за да дестабилизира Турция.

1981 г. – Осем турци, обвинени в шпионаж в полза на България са изправени пред съда. Главният обвиняем е Музафер Сенгил, висш функционер на Dev–Sol. Без шум, много хора са арестувани. Съветският военен аташе е заловен на местопрестъплението с материали и информация, предназначени за Dev–Sol.

В средата на 1982 г. съветски съветници работят в „Кинтекс” на всички нива, включително и на ръководни позиции.

Около 1969 г. Абузер Угурлу започва да работи с българските власти и да им прави услуги. В замяна му е позволено да организира контрабанден канал от Варна. През 1974 г. е завербуван от българските служби по сигурност.

Буквално всяка дума от документите беше потвърдена от доказателствата, които открих в Европа през следващите няколко месеца.

 

Превод: Огнян Дъскарев

Откъс от книгата „Времето на убийците“ от Клеър Стърлинг , Издателска къща МаК ООД, София, 2006

…Мумчу не можеше да прости това предателство: “Мога да потвърдя, че огромно количество оръжие е било доставено на турските терористи чрез България. Оръжието идва от различни страни, главно Белгия, Италия и Франция. Тези грешки и престъпления са срам за страна, наричаща се социалистическа, която дава свобода на действие на контрабандисти на оръжие и наркотици. Наркотици се изнасят от Турция и се разменят за оръжия, транспортирани от Европа. България е основна част от тази мръсна търговия. Небезизвестната българска държавна организация „Кинтекс” изпраща оръжия на десните и левите терористи в моята страна” – казва той пред италианския социалистически вестник “Аванти!”

“От години се борим да разкрием външните и вътрешните източници на тероризма.. .. да разобличим българската връзка с контрабандата и турските фирми. Оказаха ни огромен натиск поради това проследяване, сблъскахме се с протежета…” – пише той в книгата си “Контрабанда и тероризъм”, бестселър през онази зима в Турция.

Книгата на Мумчу е пълна с непроизносими имена и градове, които не са на картата. Но фактите сами говорят. Той разказва как през 1965 г. в София е била създадена държавната организация за износ-внос „Кинтекс”, и за дебюта на Абузер Угурлу като Кръстник следващата година. Първата пратка с оръжие на Угурлу била заловена през септември 1967 г. : 1070 броя леко автоматично оръжие, 400 револвера и “голямо количество амуниции”. Оръжието било доставено „по море от Прага до Варна, от Варна до Трабзон”, турското пристанище на Черно море.

През септември 1973 г. военен турски съд издал заповед за арест на Угурлу. Обвинен бил в незаконни доставки на оръжие от България за Турция за времето от 1967 г. до 1973 г.: 70731 оръжия с различна направа, и 27 601 000 патрона.

Мумчу пише, че тогава Угурлу бил избягал от Турция. Адресът му бил: ул. „Арх. Миланов” № 18, София, България”.

Тук е важно да отбележа следното:

През онези години, от 1967 г. до 1973 г., турският тероризъм се ражда, расте и набира сили. Едва ли е случайно, че точно по това време бил изграден българският контрабанден канал на оръжие. Сега е ясно, че българските власти нарочно са подхранвали турското терористично чудовище – въоръжавали са и двете му страни. Това е бил част от големия съветски план за унищожаване на турската демокрация. Турската мафия, създадена от българските тайни служби, е била инструмент за това.

Когато денят на равносметката настъпи и се разбушува международна буря заради участието на българските власти в покушението срещу папата, западните анализатори положиха изключителни усилия да прикрият тази неудобна истина. Те твърдяха, че ако турската мафия е била свързана с Агджа, то това се е отнасяло само до бизнеса на мафията. Ако „Кинтекс” е бил свързан по някакъв начин с турската мафия, и това било само бизнес. Всички източноевропейски страни имали остра нужда от твърда валута. Ако българската митница си е затваряла очите за изобилния оръжеен поток през България, това не значи непременно, че са го правили по заповед отгоре – дори и в комунистическа страна има корумпирани ченгета.

Но тези твърдения бяха измамнически, или тези хора просто не искаха да видят истината.

Мумчу не беше първия, който писа за политическите връзки на турската мафия.

Десет години по-рано няколко журналисти от “Нюздей” се натъкнали на „Кинтекс”. Събирали материали за контрабандните канали на наркотици от Турция до САЩ за книгата си “Пътят на хероина”. Книгата беше рядка и ми отне време, докато я закупя. Главата за България започва така:

“Беше последният ни ден в България. Колата ни зави по Площада на свободата, мина край откритите кафенета и статуята на руския цар, възседнал бронзов кон. Отправихме се към кубето на катедралата “Александър Невски”, след това наляво към ЦУМ и влязохме в тясна улица с едри павета, пълна с хора и магазини.

С нас пътуваха двама контрабандисти, с които се бяхме запознали в Истанбул. Колата спря пред безименно, квадратно, ново здание от бетон и стъкло. Няколко мъже стояха на входа и ни гледаха.

„Това е новото здание на „Кинтекс” – каза един от контрабандистите.”

Журналистите от “Нюздей” били по следите на канал за наркотици, не на оръжия, което още тогава говори за многостранните контрабандни функции на „Кинтекс”. Описанието им, от преди повече от десет години, ми звучи съвсем познато.

„Галип Лабернас, бившият бос на контрабандистите на наркотици в Истанбул, бе чувал за „Кинтекс”. По време на разговора ни в истанбулския му апартамент той ни каза: „Има една важна агенция в българското правителство, която даде картбланш на някои от най-големите ни контрабандисти да организират канал за морфин през страната. Знаем, че е така, но не знаем много подробности. Агенцията се казва „Кинтекс”.

“Известен търговец на опиум в Истанбул, който нямаше нищо против да говори за колегите си поименно, изведнъж млъкна, когато го запитахме за „Кинтекс”: „Чувал съм, това е българската връзка”. И веднага смени темата.”

“Източник от посолството на САЩ в Анкара: „Не знаем много, само това че „Кинтекс” е официалната организация за внос-износ на Народна Република България. Организацията трябва да развива износа и да контролира вноса. Изглежда, че е обикновена държавна организация”.

Един от контрабандистите, пътуващ с журналистите от “Нюздей” твърди нещо различно: “Кинтекс” има огромно влияние в страната…повече е от държавна организация. Ако „Кинтекс” реши, че няма да внасяте контрабандно стоки в България, ще си имате големи неприятности’ “.

Другият контрабандист добавя: “Ако имате връзки в тази организация, може да пренасяте наркотици през България без абсолютно никакви проблеми’ “.

Първият контрабандист описва дейността си до 1972 г.: “Да кажем, че искате да пренасяте американски цигари в Турция. Обаждате се на посредника, който работи с „Кинтекс”. Той изпраща името ви в София за проверка. Българските агенти в Истанбул също ви проверяват. Ако имате опит в контрабандата и нямате връзки с полицията, започвате работа с „Кинтекс”.

“България е единствената страна по целия път от Истанбул до Марсилия, в която всяка кола се спира и проверява. Но ако имате връзки с „Кинтекс”, няма да имате проблеми”. Единият контрабандист казва “Изпращате съобщение до София с описание на колата или камиона ви, както и регистрационния номер. Съобщавате приблизително кога ще прекосите границата. Тогава „Кинтекс” изпраща човек на границата, който урежда колата ви да не бъде претърсвана“.

Превод: Огнян Дъскарев

 

Вчера на кръгла маса: „Лустрация. Декомунизация. Памет. Незавършената реформа“, от политическия съюз „Демократична България“ настояха за промени в конституцията, с които да бъде въведена лустрация за ръководни кадри на БКП и тоталитарните служби за сигурност. Лустрацията трябвало да е на „две скорости“ – за бивши комунисти и ченгета, и за такива, които не могат да преминат проверки за лоялност и интегритет. Те не трябвало да заемат публични длъжности за определен период от време.

„Ние като политически представители на демократичната общност, чиято основна черта е антикомунизмът, сме длъжни, макар и късно, да предприемем, всички онези действия, които са възможни, за да намерим механизъм този процес да започне отново“, коментира лидерът на ДСБ Атанас Атанасов.

Да, лустрацията е антикомунизъм. И ни най-малко не е късно за него. Проблемът е дали поискалите вчера лустрация са антикомунисти. Защото българската политическа класа от 1992 насам многократно доказва прикрития си комунизъм.

Кратка хронология на предателствата ѝ.

През 90-те години на миналия век членовете на Конституционния съд, две трети от които са политически назначения, методично отменяха лустрационните текстове в редица закони – Закона за банките и кредитното дело от 1992, т. нар. „Закон Панев“ за лустрация във висшето образование от 1992, първия Закон за досиетата от 1997, Закона за администрацията от 1998 г., Закона за дипломатическата служба от 2011, който забраняваше на хората от ДС да заемат определени постове в системата на външното министерство. Отмениха и чл.6 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет през май 2000, според който не трябваше да тече погасителна давност за престъпления и нарушения на гражданските права по време на комунистическото управление, дори тези престъпления и нарушения по времето на комунизма да не са били противозаконни.

Парламентът също се представи „достойно“. През 2002 Народното събрание отмени втория Закон за досиетата, разтури Комисията „Андреев” и запечата архива на Държавна сигурност. Агентите с картончета останаха анонимни (чак през 2006 третият, най-нов Закон за досиетата, най-после позволи да се огласяват и техните имена). През 2012 Народното събрание не прие внесения от тогавашния депутат от Синята коалиция Лъчезар Тошев проектозакон за 10-годишно ограничение за кадри на ДС да заемат ръководни постове в редица държавни институции и дружества, сред които МВР, Висшият съдебен съвет, военното министерство, Българската народна банка, разузнаването и службите за сигурност, „Националната електрическа компания“ и „Българския енергиен холдинг“, и дружествата с преобладаващо държавно участие. През септември 2015 с „плач и скърцане на зъби“, както пише в Библията, бе приет внесения от депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов и от ГЕРБ Методи Андреев, законопроект за отпадане давността за престъпленията на българския комунизъм. Чрез поправка в Наказателния кодекс вносителите искаха поне част от престъпленията на комунизма да се третират по международното право като престъпления срещу човечеството и да се търси отговорност на престъпниците. През декември 2015 обаче главният прокурор Сотир Цацаров („Борисов, ти си го избра!“) атакува приетата поправка пред Конституционния съд с аргумента, че измененията не съответстват на принципите на равенство на гражданите пред закона, създават обратно действие за наказателни норми и дискриминират техните адресати на политически принцип. През октомври 2016 Конституционният съд я отмени.

През всичките тези години сегашни политици от партиите в Демократична България, Реформаторския блок и кой знае вече къде, имаха позиции във властта. Част от времето БЯХА НА ВЛАСТ. А един мандат – 1997-2001 – ИМАХА ЦЯЛАТА ВЛАСТ. И не направиха нищо. Нещо повече – НЕ КАЗАХА нищо. Не казаха, че в света не може да има модерна политика без дълбоко осмисляне на комунистическия опит от ХХ век. Не казаха, че комунистическото учение или негови елементи трябва да бъдат напълно отстранени от учебните програми в началния, среден и висш курс на обучение. Че мисия на просветените антикомунисти в България е да покажат моралната несъстоятелност на комунизма, да разобличават лъжите на комунистите, да защитават истината заради самата истина. Че антикомунизмът е борба за истината и че именно това му придава философско достойнство.

Подозирам, че сега изтупват лустрацията и декомунизацията от праха като последно, и бих казал, отчаяно средство, за връщане във властта. Само че ще спечели ли Демократична България следващите парламентарни избори с конституционно мнозинство, за да промени Конституцията и въведе лустрация (защото други партии няма да ги подкрепят)? Техен ли ще бъде следващият президент? Ще участват ли в избора на нов главен прокурор?

Иначе с удоволствие бих помогнал с каквото мога на работната им група. Стига наистина да иска да свърши някаква работа.