Патриарх Неофит и Светият синод няма да участват в „каквато и да е форма на отслужване на общо богослужебно или молитвено последование“ с папа Франциск в храм „Св. Александър Невски“ при посещението му у нас от 5 до 7 май 2019. „За нас е неприемливо и поставянето на богослужебни одежди, тъй като Светите Канони не допускат това. В тази връзка участието на патриаршеския хор също се явява невъзможно“, реши още Светият Синод. Владиците ни дори „не дадоха благословение“ на дякон Иван Иванов да превежда на папата по време на посещението му в България. Господи, прости им, макар да знаят чудесно какво правят!
Знаят, защото го правят от 10 века. От схизмата през 1054 г. православието яростно се съпротивлява на модерността. Тогава Източната Римска империя е трябвало да легитимира своята църква, и затова е приела названието ортодоксална, тоест православна, и още по-конкретно – „единствено вярната”. Това е клишето, наложило се в руската и по-късно в гръцката православна църква. Но то не е исторически правдоподобно. Ако православието е запазило истинската вяра, то би трябвало дотогава да притежава всички необходими качества като религия и богослужение, а 200 години след разделението на двете църкви православието възприема седемте тайнства от римокатолическата църква, която е обявило за лъжовна и еретична. Което не пречи за еретизма на римокатолическата църква още да се учи във всички православни факултети.
Това не е само провинциален комплекс, придобит през дългите векове на робство, когато религиозната вяра не е могла свободно да се изявява. Това е преди всичко целенасочена политика: антагонизмът между източната и западната църква съзнателно да се поддържа както на най-висше ниво като държави, така и на най-нисше, монашеско ниво, например в Света гора. Този тип говорене и поведение води до логичния извод, че западното общество по своята същност е лъжовно, тоест еретично. И всяко нещо, което то произвежда, всяка производна на него култура, в крайна сметка също е лъжовна.
Такъв тип мислене подготви почвата за болшевизма. Затова той намери много добра почва в Русия – страна-типичен представител на слаба информираност и ниска култура. Слабата религиозна култура на православието е негова политика. Целта е хората за живеят в невежество.Това обслужва болшевизма. Не случайно всички български владици са учили в Русия. Там те са възприели този враждебен на прогреса феодален тип християнство. Следователно чрез българската православна църква – в не по-малка степен отколкото чрез българската енергетика – в Евросъюза ще влезе Русия. А това вече не е само български проблем.
Върнало се след 10 века в Европа, българското православие трябва да поеме своя риск като духовна институция и да преосмисли историята си. Църквата не е стерилна конструкция, църквата е социален организъм. В нея през вековете е имало течения, наричани еретични. Когато на Запад в края на Средновековието се заражда гражданското общество, става възможно тези течения да съществуват. Най-типичният пример е протестантството, възникнало след като Лутер реформира католицизма.. Православието обаче все още смята и католицизма, и протестанството, за еретични. Което е парадоксално, защото самите ние от 1872 до 1945 не сме били признавани от нито една от православните църкви по света, защото сме били схизматици. Църквата ни става автокефална през 1945, когато я признава Москва. Тогава се и провинциализира, защото комунистите даряват религиозните региони в Солун, Одрин и Истанбул на Цариградската патриаршия, и по-точно на Вселенския патриарх, контролиран от Москва. Това е цената на „самостоятелността”. Преди да ни признаят Московската и Вселенската патриаршия, сме били много по-самостоятелни. И много по-близо до Европа.
Ще се върнем окончателно в нея, когато православието се европеизира.