Това е основен фашистки девиз. Цитирам го, защото мисля, че вървим натам.
В „Битката за България“ писах, че настъпващият „нов консерватизъм“ заплашва свободата, и няма да се поколебае да ограничи и дори отмени индивидуалните ни права. Това неизбежно се случва при управления като сегашното. В същността си те са протофашистки.
За фашизма има много дефиниции: и „масово движение», и „революция на дребната буржоазия“, и „отчаяна борба на средните слоеве за самосъхранение“, и „дясна революция“, и „превантивна контрареволюция“, дори „идеологическа шизофрения на нацията“ и „епилептичен припадък на цял един народ“. Ето как го описва самият Мусолини: „Фашизмът се противопоставя на класическия либерализъм, който възникна като реакция на абсолютизма и изчерпа своята историческа функция, когато държавата стана израз на съзнанието и волята на народа. Либерализмът отрича държавата в името на индивида; фашизмът утвърждава наново правата на Държавата като изразяваща истинската същност на индивида.”
Най-добре обаче да се вгледаме в Русия, защото ще копираме нейния модел. Политическата система на Путин се нарича евфемистично „нелиберална демокрация“ или „авторитаризъм“, но е чист протофашизъм. Може би по-мек от варианта на Мусолини, но със сходна структура на икономиката; със същото и по-голямо идеализиране на държавата като източник на морален авторитет; с не по-малко агресивна външна политика. И най-важното – с огромна пропагандна машина. Най-великото протофашистко постижение на Путин.
Новият български консерватизъм няма идеология, а фашизмът е идеология. Тоест, не са едно и също нещо. Преди да стигне до фашизма, новият български консерватизъм ще мине през етатизма. Етатизмът е квази-идеологията, с помощта на която човек може да управлява без идеологически ангажименти. Стар е колкото света – води началото си от пещерните хора, които не са разбирали от нищо друго освен от груба сила. Съществувал е и преди да има държава, защото винаги е съществувал колектив. Колективизъм е другото име на етатизма. Затова и мнозинството хора, които нямат идеология, прегръщат етатизма.
Това ги превръща в безпомощна тълпа, чиято психология управляващите добре познават. Познават и желанията ѝ, блестящо описани през 1895 от френския социолог Густав льо Бон: „Днешните изисквания на тълпите стават все по-ясни и стремежът им е да разрушават открай докрай обществото такова, каквото е, за да го доведат до онзи примитивен комунизъм, който е бил нормалното състояние на всички човешки групи преди зората на цивилизацията. Съкращаване на работното време, експроприация на мините, жп линиите, заводите и земята, поравно разпределение на продуктите, премахване на висшите класи в полза на народните класи и т.н. Такива са техните искания“.
Етатизмът е въпросният „примитивен комунизъм“. Теоретично погледнато, фашизмът е негов по-висш стадий – както комунизма на социализма. Следователно фашизмът е стратегически проект, който може и да не бъде осъществен, ако успешно му се попречи. Но етатизмът е налице и засега върши чудесна работа. Особено със заявката си да ускори икономическия растеж като основа за обществен просперитет. Разбира се, чрез държавата и в полза на държавата.
И тук челният пример е руски: националното богатство на Русия е почти концентрирано в държавните банки, Лукойл и Газпром се наричат „национално богатство“, създават се нови „държавни корпорации“, независимо, че делът на държавата в икономиката вече е повече от 60%. А социалната държава, която „консерваторите“ с изискан цинизъм наричат „идеална“, е обща крайна цел на всички политици. Следователно след етатизма ни чака фашизъм.
Затова казвам, че съвременните български етатисти са протофашисти. И без да са Мусолини или Путин, силно централизират властта и съсредоточават контрола над всички видове дейност в ръцете си. Потъпкват всяка критика срещу тях. Смазват всяка неконтролирана опозиция. И са разпределени във всички партии.
Изход има, но не е бърз и лесен. В България максимално бързо трябва да бъде създадена автентична, не-етатистка дясна партия, която да се закълне в капитализма и свободата. Сега идеите за икономическа и политическа свобода трудно излизат извън тесния кръг на шепа интелектуалци и просветени бизнесмени, които се познават лично. Този кръг трябва да се разширява и в двете посоки. Все повече интелектуалци трябва да прегръщат идеите на свободното общество, защото те движат съвременния свят. Въпрос на време е това да повлияе върху политиката. Все по-голяма част от онзи милион и половина българи, които се занимават с частен бизнес, трябва да заживеят както намерят за добре, зачитайки същите права на другите. Това ще промени и икономиката.Чрез икономическата свобода ще бъде постигната политическа свобода.
Нищо по-малко няма да ни спаси от пълзящата фашизация на България.