В Как се развива икономиката и защо изпада в криза? Ъруин Шиф (1928-2015) популярно обяснява източниците на икономическото развитие, откъде идва спестяването, как се създава капитал и защо държавата го руши, защо потребителските кредити са разрушителни за икономиката, откъде идва инфлацията, защо цените се покачват, и как държавата създава безработицата. Това е може би единственото по рода си произведение в духа на Австрийската икономическа школа, което съчетава по уникален начин хумор, фикция и здрава икономическа мисъл.
Комиксът е приказна история за един остров, на който живели трима души – Ейбъл, Бейкър и Чарли, които всеки ден ловели риба, за да се изхранват. Ейбъл е разумният и предприемчивият сред тях, докато Бейкър и Чарли предпочитат да почиват, вместо да работят, и да взимат потребителски заеми, вместо да инвестират.
Икономическото и социално развитие на острова започва, когато Ейбъл създава първото капитално съоръжение на острова – мрежата за ловене на риба. Потребителските кредити пък, които пропиляват спестяванията, докарват първата криза в островитянската икономика. Когато Ейбъл отказва да дава невъзвращаеми потребителски кредити на хора като Бейкър и Чарли, на сцената излиза грубиянът Франклин Ди, който раздава заеми наляво и надясно, и чийто прототип е американският президент Франклин Делано Рузвелт.
С развитието на остовитянската икономика се оказва, че подходящите места за съхранение на спестяванията с тяхната разменна единица – рибата, започват да не достигат, и тогава Макс Гудбанкс създава първата банка, благодарение на което островът продължава да се развива и благоденства. Междувременно Сенатът гласува нов закон за отпускане на нисколихвени държавни заеми, а Франклин Ди пуска парите без покритие „Франклин Ризърв Ноутс”.
В резултат спестителите губят по една на всеки десет техни риби, депозирани в банката. Тогава всички виждат, че апетитът на държавата е по-голям от щедростта й. Особено когато в края на първата година толкова голямо количество риба било изтеглено от банката чрез множеството необезпечени пари, че вместо да спечелят, спестителите загубили по една на всеки десет свои риби. За да не се разкрие измамата, в лабораторията за риби започнали да правят „официални риби” от изхвърлени рибешки кожи и кости в съотношение пет за четири – от 4 истински – 5 „официални”. Печатали се все повече необезпечени пари, „официалните” риби ставали все по-дребни, цените се удвоили. Безработицата растяла поради липсата на капитали за финансиране на индустриални проекти.
За да се справи с нея, Франлклин Ди започнал да печата неограничено количество чисто нови банкноти, с които плащали на работниците, но те веднага се втурвали към банката, за да обменят банкнотите си срещу малкото останал в наличност депозит от риби. В банката не останали нито истински, нито фалшиви риби, и тя затворила. Недоволството растяло, старите техники за изкуствена заетост, увеличени субсидии и лесни кредити, вече не давали резултат.
Франклин Ди бил принуден да каже единствените честни думи в кариерата си: „Струва ми се, че отново дойде време да се заловим с риболов!”