В България няма нужда да убиват журналисти. Убиха журналистиката.
Никой не заплака, защото никой не забеляза.
Не забеляза, защото не искаме свобода на словото и не сме готови да воюваме за нея.
Свободата на словото не е отделно право. То е част от неотменимите ни права на живот, свобода и собственост.
Свободата на словото кореспондира пряко с общественото разбиране за демокрация. Тя се защитава чрез обществен дебат. Когато няма дебат, няма защита. Няма и демокрация.
Не е важно какво се е случило, важно е какво е показано. Всичко може да бъде показано, но повечето остава скрито.
Не важно какво е казано. Всичко може да бъде казано, но повечето е лъжа. Най-големите поръчители на лъжи са политиците.
Политиците лъжат чрез телевизиите. Телевизиите са по-важни от партиите. Вместо да са канал за комуникация между властта и обществото, те са ескорт-сървиз на победителите. На ВСИЧКИ победители.
Благодарение на технологиите всеки от нас стана медия, но не всеки има послание. За да има послание, трябва да има идеи и ценности. За да ги запази, трябва да има добродетели.
Идеите се изразяват чрез собственост. Ценностите – чрез Свободата. Добродетелите – чрез нашите действия.
Лош собственик – лоши идеи. Липса на ценности – липса на (медийна) свобода. Липса на добродетели – наличие на послушание и покорство.
Наличие на послушание и покорство – липса на бъдеще .