„ХОРА ВТОРА РЪКА“ ПРЕВЗЕХА ПОЛИТИКАТА

Гледате тия дни и не вярвате на ушите си. В телевизорите, радиата и сайтовете дефилират субекти, които на две магарета сеното не могат да разделят, но искат държава да управляват да ги изберат. Чак незаконно заемащият поста генерален директор на БНТ Емил Кошлуков с половин уста се извине на драгите зрители и на основните си водещи за това, което им причинява по силата на член 18, алинея 3 от изборния кодекс. той задължава БНТ БНТ да предоставя еднакво време на всички регистрирани партии и кандидати. А там виждате какъв паноптикув е.

Питате се що за хора са тези ….? Отговорът е прост – това са хора втора ръка. Айн Ранд ги е описала преди 70 години. Не им давайте да вземат ръка.

„Те нямат собствено аз. Живеят чрез другите. Живеят сякаш „втора ръка“.

Други диктуват убежденията му, каквито той всъщност няма, но му стига другите да вярват, че има. Другите бяха за него водеща сила и основна грижа. Искаше не да бъде велик, а да го смятат за велик. Не искаше да строи, а да му се възхищават като строител. Крадеше от други, за да впечатлява други.

Човекът, който мами и лъже, но запазва фасадна почтеност. Знае, че е нечестен, но другите го мислят за честен и той извлича себеуважение от това на втора ръка. Човекът, който печели престиж чрез чуждо постижение. Знае колко е посредствен, но е велик в очите на другите. Неудовлетвореният неудачник, който изповядва любов към по-низшия и се вкопчва в некадърните, за да докаже превъзходството си със сравнение. Такива са хората втора ръка.

Те не се интересуват от факти, идеи, работа. Интересуват се само от хората. Не питат: „Истина ли е?” Питат: „Това ли е истината според другите?” Не разсъждават, а папагалстват. Не действат, а създават впечатление, че действат. Не творят, а се показват. Не се стремят към съзидание, а към приятелство. Не търсят изява на способностите си, а влияние.

Хората втора ръка нямат усещане за реалността. Тяхната реалност не е в самите тях, а някъде в пространството, което разделя едно човешко тяло от друго. Няма цялост, а свързаност, но тя не се опира на нищо.

Хора без его. Мнение без мислене. Движение без спирачки или двигател. Власт без отговорност. Човекът втора ръка действа, но изворът на неговото действие е пръснат сред всички хора. Той е навсякъде и никъде. С него не можеш да разговаряш разумно. Не е в състояние да разсъждава. Излишно е да му говориш – той не чува. Заставаш пред съда, но съдиите ги няма. Изправяш се пред вилнееща сляпа маса, която те мачка без мисъл или цел.

На престъпниците прощават. На диктаторите се възхищават. Престъпленията и насилието създават обвързаност. Форма на взаимна зависимост. А тези хора имат нужда от обвързаност. Трябва да налагат нищожните си личности на всеки, когото срещнат. Свободният човек ги убива – защото не ги допуска в себе си, а за тях това е единствената форма на живот. Забележи как злобно негодуват срещу всяка идея, насърчаваща независимостта. Забележи колко са злобни към свободния човек.

Мотивът за всички негови желания, усилия, мечти и амбиции, са другите хора. Той дори не се бори за материални блага, а за заблудата на човека втора ръка – славата. За клеймото на одобрението, но не собственото му одобрение. Не изпитва радост нито от борбата, нито от успеха. Не е в състояние да каже за каквото и да било: „Точно това исках, защото го исках аз, а не защото кара съседите да ме зяпат.” И после се чуди защо е нещастен. Всяко щастие е съвсем лично.“ Айн Ранд, „Изворът“.

На 2 април не им давайте да вземат ръка.