Тръмп може би постигна историческа победа над съвременната „империя на злото“ със срещата си с Ким Чен-ун, на която севернокорейският генсек обеща ядрено да се разоръжи. А може и да не е, тепърва предстои да видим. Проблемът е, че логиката на Тръмп много ми заприлича на тази на един бивш български президент, който преди десетина години се опита „да икономизира“ външната политика на България. Разбира се, в полза на Русия и на арабски страни като Йордания и Катар, в които български олигарси са изнесли своите откраднати капитали.
Неприятно ми е да правя паралели между Георги Първанов и Доналд Тръмп, и между българската комунистическа, сега социалистическа партия, и републиканците в САЩ. Но поне външнополитически паралелите се налагат. Дано не си приличат и резултатите.
Първанов, или по-точно този, който тогава е играл ролята на Решетников за България, измисли тезата за икономизация на външната политика като благовиден контрапункт на НАТО и ЕС. В икономически план икономизацията целеше „да си върнем загубените руски и арабски пазари“. В политически – да бъде разбит евроатлантическия консенсус на България.
Икономизацията по български игнорираше демокрацията – или поне либералната демокрация. Бяха важни само възможностите за търговия , не политическата система в съответната страна. Първанов мислеше за икономизацията като „деполитизация” на двустранния диалог, което ни задължаваше да приемаме статуквото в ответната страна като даденост. Много удобно за отношенията със страни с нелиберална или никаква демокрация.
Поне външно и Тръмп действа така. Не искам обаче да вярвам, че крайната му цел е да създаде нов световен ред в полза на Москва, и че сдобряването с Русия щяло да е за сметка на Китай. Наистина, Тръмп не гледа на света като на глобална общност. Вижда го като арена, на която народите се състезават за предимство, и на която САЩ са предизвестен победител. Но търсенето на търговски възможности в екзотични дестинации трудно може да бъде превърнато в цялостна външноикономическа доктрина. Особено на фона на далеч по-смислената вътрешноикономическа политика на Тръмп, която дава дългосрочен шанс на американската икономика.
Америка обаче не можа да бъде отново велика, ако нейният лидер не е мотивиран от ценностите на своето общество – защита на неотменимите права на живот, свобода и собственост на индивида. Засега не изглежда Тръмп да им е голям фен.
Напоследък сравняват Тръмп с Рейгън заради вътрешноикономическата му политика. Според мен обаче се очертават доста сходни черти между двамата в областта на външната политика. Като президент Рейгън беше избрал златната среда между реализма и агресивната външна политика спрямо соцлагера . Обвиняваха го дори в съглашателство с комунистите, когато през 1981 г. не осъди веднага въвеждането на военно положение в Полша, и особено когато в края на мандата си, подтикнат от страха от ядрена война и въодушевен от миролюбието на новия съветски лидер Михаил Горбачов, Рейгън подписа немислимо много договори за контрол над въоръжаването.
Върху страха от ядрена война се крепи и сегашния световен ред. За щастие в момента няма общо съгласие между нациите какъв да бъде новия, затова е в сила стария. Справедлив или не, той бе поставен на здрава основа.
Какво ще стане обаче, ако малкият човек с ракетите наистина „денуклеизира“ Северна Корея и страхът от ядрена война изчезне?