Чета тия дни за малоумен шведски „професор“ от Стокхолмското училище по икономика, който бил провел семинари за възможността от хранене с човешка плът. Шведският канал TV4 http://fbclid=IwAR2g_dMdWJU9P4moMhc-_scis2j0fA-JNoLk1If3Hzqd0kgGYaf6IEqvQGA дори направил сериозна дискусия на тема дали да почнем да ядем човешко месо, за да опазим природата.
„Професорът“ повдигнал въпроса за канибализма (нарочно няма да му спомена името и нарочно пиша „професор“ в кавички), за да не остави „необърнат камък“ в името на опазването на климата. Нямаше изобщо да се занимавам с него, ако идеята му не илюстрираше брилянтно една перфидна манипулативна технология, наречена „прозорец на Овертън“, и ако не подозирах, че „затоплистите“ готвят световна офанзива, след която от света може да не остане камък върху камък. Скорошната трансатлантическа разходка до Ню Йорк на Киборг Грета (с яхтата на принца на Монако, ако не знаете!), само ми подхранва подозренията.
„Прозорецът на Овертън“ служи не просто за промиване на мозъци. Чрез тази технология, стъпка по стъпка, обществото първо започва да обсъжда нещо неприемливо, после да го смята за уместно, и накрая се примирява с новата норма, която узаконява и защитава немислимото някога. Може да се онагледи с права, в двата края на която се поставят двете екстремни позиции по конкретното изследвано събитие, а по цялата дължина на правата се разполагат конкретни случили се (и все още неслучили се) събития, влияещи върху мнението на обществото. Прозорецът често се намира някъде в средата, където мненията са умерени. Той се е отворил, когато крайностите са се придвижили една към друга – от „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, през „радикалното“, вече широко обсъждано, до стадия на „актуалната политика“, приета от масовото съзнание.
В учебниците прозорецът на Овертън най-често се илюстрира… с канибализма. Този прозорец се открехва, като желаната тема се премества от областта на немислимото в областта на радикалното – в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото, към (по-)позитивно. Прозорецът вече е полуотворен. Стигне ли се до обсъждане на близката до канибализма позиция, наричана „радикална“ и обикновено маскирана като псевдонаучна (може да се свика етноложки симпозиум на тема „Екзотичните обреди на племената в Полинезия“, например), прозорецът е широко отворен. До легитимацията на канибализма има една крачка.
Как чрез канибализма може да се легитимира енвиронментализма, който за яснота наричам затоплизъм? Като на двете страни на правата се поставят затоплистите и отричащите ролята на човека в климатичните промени им, а по средата – „обикновените хора“, в общия случай умерено загрижени за природата. Затоплизмът може да стане приемлив, ако първо бъде отречен като еквивалент на канибализма, после умерената грижа за природата бъде маркетирана като радикалната му приемлива разновидност, и накрая се стигне до уж отречения затоплизъм.
Помнете ми думата – съвсем скоро някакви европейски или световни чиновници ще искат да определят начина, по който да живеем, от люлката ни до гроба! Защо ли? За пари. Много, много пари. Колкото повече ни изплашат, толкова повече ще ни одерат. То не бяха искания да се изплашим (Грета Тунберг), то не бяха прогнози за „климатична катастрофа“, то не бяха призиви за въвеждане на „извънредно положение за климата“… Всичко това създава впечатлението, че човечеството няма друг избор, освен да спре незабавно емисиите на всички парникови газове!
Но никой не казва колко ТОЧНО ще ни струва намаляването на земната температура с 2 градуса до 2100 г. Отвреме-навреме с половин уста някой ни информира с колко ще поскъпнат въглеродните емисии, с колко – бензина, с колко – тока, с колко – самолетните билети…
Силно подозирам, че съмнителното удоволствие да преборим глобалното затопляне ще ни струва трилиони. И това при положение, че климатът е хаотична система, усилията за механичен контрол върху която са безсмислени, защото подобни системи имат собствени организационни способности. Учените твърдят, че хаотичните системи включват безкрайно много самостоятелно и непредсказуемо работещи части, и притежават фундаментална склонност да се самоорганизират в стабилни и гъвкави работещи конфигурации, които постоянно се приспособяват към средата.
Контролът върху такива системи е по силите само на Господ. И той го упражнява перфектно от поне 4 милиарда години. Сега някакви чиновници искат да му свършат работата за по-малко от век! При това след като сами са създали много от проблемите, които искат да решават!
Трябва да сме луди да им го позволим. Или наистина да почнем да се самоизяждаме.