Следите остават

Вчера, 11 февруари 2019 г., столичните общински съветници от ГЕРБ и БСП се обединиха около идеята да се сложи възпоменателна плоча на Сергей Антонов на сектор „Излитащи“ на Терминал 1 на Софийското летище. Според тях Антонов е несправедливо обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, а годините, прекарани в италиански затвор преди оневиняването му, са разклатили непоправимо здравето му. Идеята е на Инициативен комитет „Памет за Сергей Антонов“, сред чиито членове „блестят“ имената на Виктор Вълков, Любен Гоцев, Вежди Рашидов, Боян Радев, ген. Стоян Топалов, почетен председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, и прочие престарели рицари на плаща и кинжала.

Почти 40 години след атентата срещу папа Йоан Павел Втори, „българската следа“ очевидно още смущава сънищата им. Може би защото бе един от най-големите провали на техен колега с лабилна психика и съмнителни професионални умения, който опетни имиджа на комунистическите тайни служби за десетилетия напред.

Атентатът без съмнение е бил проектиран и организиран от ГРУ по указание на съветския министър на отбраната маршал Устинов. Дали убийството на папата е целяло провокирането на социални вълнения в Полша, които да оправдаят нахлуване на Варшавския договор там, или по този начин ГРУ е искало да отмъсти на КГБ, тогава ръководен от Юрий Андропов, под чието влияние ЦК на КПСС два пъти отказва да разреши подобна инвазия, вече не е толкова важно. Но отдавна е доказано, че крайното решение било взето през ноември 1980 г. на тайно заседание на министрите на отбраната на Варшавския договор в Букурещ. И тъй като предложението на съветския военен министър Дмитрий Устинов да бъде убит папа Йоан Павел Втори не било прието с достатъчен ентусиазъм, с операцията било натоварено ГРУ. По този начин цялата отговорност по операцията поемал именно предложилият я Устинов.

ГРУ поискало в заем от КГБ един от най-добрите техни терористи, легендиран като десен и напълно управляем – „сивият вълк“ Мехмет Али Агджа . С помощта на няколко турски офицери, които се надявали, че Агджа ще елиминира активисти на турската левица в чужбина, ГРУ организирало бягството му от затвор в Турция, където чакал изпълнение на смъртната си присъда. Агджа бил прехвърлен в СССР и обучаван неопределено време в Крим, вероятно в лагери близо до Симферопол.

Обучавали го да стреля в профил, който се движи бавно, поставен на открит джип, и да се прицелва в долната част на целта. Терористът бил обучаван и да превъзмогне страха от линчуването на тълпата, и обучен да стреля с много бърза последователност, дори ако е неустойчив сред множество хора. Заплашили го, че ще го върнат на турците, ако не доведе операцията докрай, и със смърт, в случай че се предаде на полицията в някоя западна страна, и по-специално на италианската, признавайки своите планове.


Връзката на ГРУ и РУМНО с Агджа била сложна и минавала през КГБ и германските тайни служби (ЩАЗИ) като медиен дезинформатор. Агджа може дори да не е знаел за кого точно работи. Българското и съветското военно разузнаване обаче били в тясна връзка помежду си. Агджа бил вербуван в София и инструктиран от КГБ в Техеран. А българинът Сергей Антонов, ръководител-полети на представителството на авиокомпания „Балкан” в Рим, същият, на когото сега искат да поставят паметна плоча, в качеството си на агент „Крум“ на ПГУ на ДС режисирал атентата в Рим.

На процеса Али Агджа заяви, че в деня на атентата Антонов е бил на местопрестъплението. Неговата функция била да изведе убийците след атентата с кола до българското посолство, където ги чакал „дипломатически” ТИР, който след това щял да ги прехвърли на сигурно място зад граница. През 2005 г. италианската парламентарна комисия, разследваща дейността на руските специални служби в Италия, по-известна като Комисията „Митрохин“, доказа, че именно Сергей Антонов е мъжът зад Агджа на известната любителска снимка, направена веднага след атентата на пл. “Свети Петър”. На снимката Антонов наблюдава с изумление как папата се свлича след изстрелите. След това е забелязан да бяга от местопрестъплението.

На 25 ноември 1982 г., повече от година след атентата, служителят на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим – Сергей Антонов, е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Късно вечерта на 1 декември 1982 г. , след като вестниците публикуват снимките на Антонов на площад “Свети Петър”, българското посолство „ражда” комюнике, разпространено от италианската информационна агенция АНСА, с което „уведомява общественото мнение, че въпросната снимка изобщо не изобразява доктор Антонов.”

Медийните дезинформатори от ЩАЗИ широко разпространяват версията, че това е американски турист от унгарски произход. Истинско разследване на снимката с така наречения “американски гражданин от унгарски произход” и невероятната му прилика с Антонов, на практика обаче не е имало. Заради противоречивите показания на Агджа по време на процеса, през 1986 г. Антонов е освободен „поради липса на доказателства“. Не защото е невинен!

Ето какво обаче констатира т. нар .“експертиза Карлези”, назначена от комисията Митрохин на 5 юли 2005 г. Целта й е да “потвърди точната идентичност на един субект, присъстващ на няколко снимки, направени на площад “Свети Петър” по време на атентата срещу Светия отец Йоан-Павел ІІ, имащ изключителна прилика със Сергей Иванов Антонов на серия от снимки, представени по време на процеса пред Апелативния съд със съдебни заседатели – Рим”.

„Заключенията, до които – след 3 месеца изследвания с най-прецизна научна апаратура и 3D софтуер – достигнаха двамата експерти Карлези и Гавацени, е, че има пълна съвместимост между човека от снимката на атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ на площад “Свети Петър”, и Сергей Иванов Антонов, доколкото съществува пълно анатомично и антропометрично съответствие между двата субекта (съответстващи 99 % от измерванията) при липса на различия“.

„Снимките за сравняване бяха дигитализирани, като някои елементи, чиито размери после бяха пресметнати в пиксели и съпоставени, бяха изолирани“, пише в експертизата. „Бяха изследвани: челюстта, която също като ушната раковина има висока идентификационна стойност; върхът на долната устна; гънката на брадичката; глабелата (пространството над носа между очите на височината на веждите); върхът на носа; точката на отражение на крилото на носа; свързването на хеликса на ушния лобул; средната опорна точка на рамката на очилата; ушната раковина – но само като изучаване общите размери на ухото, а не морфологично, понеже двете снимки са противоположни и не представят една и съща страна – дебелината на стъклата на очилата“.

Ето резултатите от експертизата:

а) челюстната извивка на Антонов бе съпоставена с тази от фотограмата на площад “Свети Петър”: има пълно съответствие на движението и пропорциите, и двете изображения фактически могат да бъдат наложени едно върху друго.

б) челюстният ъгъл има аналогична ширина;

в) мандибулата е с отклонения в нормата и при двата субекта от двете снимки: погониона, т.е. най-ниската и издадена точка на челюстна издатина и в двата случая е в позиция на нормална челюстна ротация;

г) отправни точки в кранио-каудално отношение, връх на долната устна, бразда на брадичката и погонион: абсолютно съответствие в размерите на междинните дистанции и общата дистанция от 64 пиксела. Няма никакво различие;

д) анатомични отправни точки, глабелата, върхът на носа, точка на отражение на крилото на носа: пълно съответствие между разстоянията на точките: няма никакво различие върху разстояние от 124 пиксела;

е) анатомични отправни точки, точка на свързване на хеликса, точка на свързване на ушната раковина, средна опорна точка на рамката на очилата: пълно съответствие в размерите;

ж) дебелина на стъклата на очилата: посредством анализа на движение на светлината, минаваща през тях и необходимите пропорции, дебелината е оценена между 4 и 7 милиметра, и е съвместима с тази на очилата на Антонов от снимките, направени по време на процеса“.

От главните действащи лица в тази история само убиецът – Мехмет Али Агджа е още жив. Но на него никой не се кани да вдига паметник.

Всъщност 12 години и другарите на Сергей Антонов не се сетиха да го обезсмъртят. Какъв ти паметник – те не дойдоха на погребението му през август 2007! Сега се канят да извличат предизборни дивиденти.

Мога само да им пожелая „успех“ като този на провалилия се през 1981 г. в Рим техен колега.

За три минути се чувствах свободен

Хенри Кам, в.„Ню Йорк таймс”, 13 октомври 1968 

Москва – За три дни миналата седмица Пражката пролет изглежда, че пристигна в една мръсна московска улица. От сутрин до вечер дисиденти, несъгласни със съветската действителност открито представяха убежденията си пред събралите се неформални групи, докато полицията блокира движението на съседните улици.

Бунтовните интелектуалци говореха и пред очите на КГБ (тайната полиция), защото знаеха, че мнозина, с които разменяха мисли са редовни членове на службите за сигурност, или работят неофициално за тях.

Ако интелектуалците се бяха събрали на друго място и в друго време със сигурност щяха да бъдат арестувани, както петимата дисиденти, заради които стояха пред съда на мръсната улица.

Вътре петимата, Лариса Даниел, Павел Литвинов, Вадим Делоне, Константин Бабицки, Владимир Дремлюга, са изправени пред съда, задето около обед на 25 август 1968 на Червения площад за няколко минути открито изказаха мнението си за нахлуването в Чехословакия.

Същото стори и Наталия Горбаневская, поетеса, която избягна съда, защото има две малки деца, и Виктор Файнберг, изкуствовед, изгубил четири зъба при ареста и затова властите решиха, че не е за пред ограничената публика на политическия процес. Вместо това го изпратиха в психиатрична клиника.

За трима от обвиняемите правителството възроди старото царско наказание за радикални политически агитатори – заточение. Останалите двама получиха присъди в затворнически лагер.

Литвинов, 30-годишен физик, внук на Максим Литвинов, външния министър на Сталин, беше осъден на пет години заточение в отдалечена, все още неназована област на Русия. Г-жа Даниел, съпруга на Юлий Даниел, затвореният писател, беше изпратена на каторга за четири години на подобно място. Бабицки, 40-годишен езиковед получи три години заточение.

Дремлюга, 28 годишен, безработен, беше осъден на максималния срок – три години затвор. Делоне, на 33 години, студент и поет, получи три и половина години затвор и му беше заповядано да лежи още четири месеца – остатък от предишна условна присъда.

Иронията тук е, че само когато няколко дисиденти се опитват да събудят съвестта на политически инертната нация, се появяват публично други дисиденти, като слушателите им са хора, имунизирани против радикални идеи. Това показва безкрайно малката активност на малкото на брой съветски дисиденти.

Средният гражданин изобщо не знае, че петима мъже и две жени заклеймиха агресията на страната си, поради което бяха дадени под съд, защото пречели на автомобилното движение в огромния и пуст Червен площад. Единствените граждани, които знаеха бяха изпратени в мръсната улица да се преструват на обикновени комсомолци и работници. Задачата им е да наблюдават и фотографират неколцината, отхвърлили чрез необяснима лична алхимия конформизма на единственото общество, което познават; същото общество вече ги прокуди.

Но дисидентите не могат да се променят.  В друга съдебна зала Лариса Даниел заяви: „Не мога да сторя нищо друго”. Те познават само тези, които ги мразят. Мразят ги, задето са се осмелили да протестират. Познават ги и тези, които ги обичат, защото са толкова малко и имат нужда от подкрепа. Двама от основните участници в уличните демонстрации (те нямат водачи) миналата седмица само свиха рамене в отговор дали  някой друг освен тях знае за протеста им.

Но Владимир Дремлюга, заклеймен в съда като провинциален Дон Жуан, отговори в сряда на въпроса на съдията, който искаше да знае дали е правилна постъпката му на Червения площад: „Бих ли отишъл в затвора за нещо, което не е правилно?”

Малката група не се колебае да изразява мненията си не защото съветското общество днес е по-толерантно към несъгласните. В думите им се чете отчаяние, заради това че бледата светлинка на свободата от ерата на бившия премиер Никита Хрушчов в началото на десетилетието, сега е задушена. Смелостта им е родена от това отчаяние.

Те знаят, че някои, особено сред учените, са недоволни от безкрайните ограничения на всекидневието. Но те казват, че повечето от учените не се интересуват от политика и само страстта може да донесе свободата. Знаят, че има известни поети-дисиденти в чужбина, но ако наистина искат да бъдат такива, защо не са тук, с нас – питат радикалите.

Те не са политически наивни, въпреки че притежават благородството и страстта на Дон Кихот, видение от друг свят. И двамата са като Вадим Делоне, земен и емоционален, който без никаква поза заяви на съдията преди произнасянето на присъдата: За три минути на Червения площад бях свободен човек. Радвам се, че ще получа вашите три години за това”.