След Европейския съюз, Лили Павлова поема разцъфващите ни връзки с Китай.
Министерството на китайските работи ще бъде в Илиенци.
Първото е вярно, второто – не. В смисъл, че ако струпат ново министерство на Лилето, то в никакъв случай няма да е на толкова непрестижно място. Но и двете новини са еднакво „сериозни“. Благодарение на Борисов Китай ще построи два ядрени реактора и две магистрали в България толкова, колкото Станишев внесе природен газ от Катар, а Ахмед Доган – биволи от Индия. Китай просто е новата дъвка на управляващите след току-що приключилото европредседателство. И – както те се надяват – нова касичка за партийните обръчи от (предимно строителни) фирми, след като през 2020 пресъхнат европейските фондове за магистрали.
Дъвката е за огрооомни балончета. Само делегацията, която премиерът Ли Къцян доведе миналия четвъртък в София, бе от 700 души. Те дойдоха за среща във формата 16+1 – тоест, със страните от Източна и Централна Европа. Срещата е шеста поред – първата беше през 2012 във Варшава, но съм сигурен, че поне 6 милиона 990 хиляди българи чуват за този формат за първи път. Както сигурно за стотен път около 500 милиона европейци чуха, че Китай иска да се съобразява с правилата на Европейския съюз за прозрачност и обществени поръчки, докато развива бизнес отношенията си с Централна и Източна Европа. Новото за тях е, че България ще учи Китай как да прави това!!!
Касичката обаче ще бъде като детска играчка. Нали си спомняте „Опасен чар“: „Куче касичка, къща -касичка, заек-касичка… имаме и модерни: зарче-касичка и шлем-касичка“. Китай е Русия на квадрат: колкото и „много“ да ни даде, в пъти повече ще вземе. Който мисли, че може да излъже китаец, да се пробва в Илиенци.
За управляващите бизнесът с Китай е чиста конюнктура. За Поднебесната империя обаче стъпването в Източна Европа е от стратегически интерес. При това десетилетен – комунистически Китай има дълга традиция на сътрудничество с 16-те бивши комунистически държави от Източна Европа. Затова още на първата среща в този формат – във Варшава през 2012, когато премиер беше Вън Цзябао, Китай отпусна кредитна линия в размер на 10 милиарда долара за различни инфраструктурни и екологични проекти. Сега обещанията са за няколко пъти повече, след като само при посещението си в София Къцян обеща милиард и половина евро на Българската банка за развитие (ББР). Реалните пари за ББР обаче са 95 милиона евро, и никой не знае или не казва за какво ще бъдат използвани.
Точно това е големият проблем. За Китай държавите-членки на ЕС от региона са входна врата за инвазия към стратегическите пазари на Западна Европа. Удобно място за заобикаляне на европейските директиви чрез политическо лобиране на най-високо ниво. Особено подходяща е България. Не случайно още през 2013 Карел де Гухт, еврокомисар по въпросите на търговията, заяви, че Китай се опитва да изправя европейците едни срещу други. Китайското правителство обикновено отговаря, че в много сфери на политиката за развитие, както и в инфраструктурата в източна и Централна Европа, „съществуват китайски алтернативи“.
Тези алтернативи обаче не са пазарни. Финансират се от трите най-големи китайски държавни банки. Чрез отпускането на държавни кредити Китай оказва политическо влияние върху страните-рецепиенти. И макар че избраният наскоро за пожизнен президент Си Цзинпин подчертава постоянно, че Пекин няма интерес да изнася своя политически модел в други страни, Китай също толкова постоянно го прави.
„Китайският модел“ е вид пазарен социализъм, патент на Китайската комунистическа партия от времето на Дън Сяопин, който покойният вече стратег на БСП Александър Лилов рекламираше през 90-те години на миналия век. И не само рекламираше – записа го в първата след падането на комунизма програма на БСП “Нови времена, нова България, нова БСП“, приета на общопартиен референдум на 15 октомври 1994: “БСП е за съчетаване на приватизационните подходи. Пазарният и социалният път на приватизация не бива да се противопоставят. Стопанският потенциал на страната е изграждан с усилията на цялото общество и затова БСП отстоява правото на българските граждани да участват,включително и безвъзмездно,в преразпределянето на националния капитал“.
Раоботническо-мениджърската приватизация, измислена от Виденов и осъществена при Костов, бе може би най-яркият пример на такова преразпределение. Свободни икономически зони пък искаше да прави „теоретикът на новото българско ляво“ Александър Томов, когато напусна БСП през 1994 и основа първо ГОР, а после и Българската евролевица. На 15 януари 1998 г. Парламентарната група на Евролевицата даже внесе Закон за свободните зони в българския парламент. Аргументът на Томов беше, че България се нуждае от чужди инвестиции и няма нищо лошо да се създадат свободни зони на територията на България както в периода до приемането на страната в Европейския съюз, така дори и след това. „Убедени сме, че подобно решение ще разкрепости българската икономика, ще създаде по-голяма пазарна среда, ще помогне за това ние да имаме повече чужди инвестиции. България не може изведнъж да се придвижи към равнището на обмен на инвестиции, както е в цивилизования свят. Но България може да направи това чрез влекачи, може да направи това чрез отворени зони“, каза лидерът на Евролевицата на 1 ноември 2000, когато законопроектът му се добра до пленарна зала след тригодишен престой във фризера. Любопитен съм кой от управляващите или от присъдружните им партии в парламента ще изтупа от праха свободните икономически зони. Бих заложил на Веселин Марешки.
Всъщност вече 30 години България се развива по китайски модел – частични икономически реформи, съпроводени с отказ от радикална политическа промяна, и съсредоточаване на управлението в ръцете на няколко десетки знатни семейства. В икономически план сме типична пирамидална олигархия от азиатски тип, съставена от едри „назначени бизнесмени“, псевдополитици, шпиони и мутри, която се възпроизвежда чрез държавната власт. Стремейки се да запазят заграбеното през преходния период, тези хора корумпират политиката и правораздаването. Благодарение на тях през последните 11 години, като членове на ЕС, отказваме да изградим европейския модел на либерална демокрация – общество, основано на права на собственост, пазари и власт на закона, за краткост наречено капитализъм. А от година-две „тинк-танкове“ на управляващите започват да подготвят почвата за преход към „нелиберална демокрация“ по руски модел. Чудя се дали сега ще започнат да пропагандират китайския…
Това впрочем никак не е безобидно. И не е за смях. Опасността от „китаизиране“ на България, тоест от връщане на комунизма с човешко лице, е много реална. Почтно толкова, колкото от „русизирането“ – преход към православно-патриотичен „капитализъм“ от протофашистки тип.
Двамата президенти също не са много различни. През март 2018 Путин бе избран от руснаците за президент за четвърти път, а Цзинпин – преизбран от парламента за президент на Китай без ограничение на броя на мандатите. Открийте 10-те разлики между Поднебесната империя и Третия Рим. И смисълът за българите да бъдат част от която и да е от тях.
Освен за един конкретен българин, който люто завижда на двамата свои „колеги“ за гарантирания им престой във властта.