Днес в Официалния вестник на ЕС бе публикуван шестия пакет от санкции срещу Русия заради войната в Украйна. Поредният номер е символичен – списъкът е като есе, писано от отличник.
Европейските лидери заслужиха отлична оценка не заради дълго уговаряната и в крайна сметка компромисна забрана за покупката, вноса или преноса на руски суров петрол и петролни изделия. Там са по-скоро за 4. Пиша им щестица заради „ограниченията за износ на стоки и технологии с двойна употреба, както и на стоки и технологии, които може да допринесат за технологичното подобряване на отбраната и сигурността на Русия“.
С тези ограничения цивилизованият свят на практика възстанови КОКОМ и направи Руската федерация ембаргова държава. Което е много добра новина!
КОКОМ бе съкращението на Координационния комитет за многостранен контрол на износа, който осъществяваше контрола върху експорта на така наречените стратегически стоки за бившия СССР и социалистическите страни. Той функционираше от 1 януари 1950 г. до 31 март 1994 г. Предхождаше го тайно „джентълменско споразумение“, сключено през ноември 1949 г. по инициатива на САЩ, със 17 държави -15 от НАТО (всички без Исландия) плюс Япония и Австралия. Продукцията, подложена на експортен контрол, беше групирана в три списъка: оръжие и боеприпаси, както и материали и технологии за тяхното производство; оборудване, свързано с използването на атомната енергия; промишлено оборудване с двойно предназначение, което би могло да се използва и за военни цели. От 1996 г. действа НЕОКОКОМ, на който макар и трудно, и България стана член при Виденов.
Ембаргото върху стоките и технологиите с възможно двойно предназначение принуди Народна република България да създаде специализирано звено в Държавна сигурност за кражба на интелектуална собственост от западни фирми. Компютърните и оръжейни технологии, както и рецептите за антибиотици, бяха най-желаната плячка за “научно-техническото ни разузнаване”. Още повече, че бяхме “специализирани“ в тези производства по линия на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ, пародиен соцеквивалент на Европейския съюз).
Разцветът на промишления шпионаж бе в средата на 80-те години на миналия век. КГБ и Щази бяха особено ловки крадци… и не по-малко предприемчиви търговци. Останалите соцстрани плащаха с „твърда валута“ откраднатото на съветските и германски другари. А повечето от тази понякога струваща милиони заппадногермански марки информация и документация бе „извлечена“ от официални фирмени брошури и от каталози, подарявани на промишлени изложби. Другото бяха статии и снимки от западни вестници…
Е, руските разведчици пак ще им се наложи да правят така (макар че се съмнявам някога да са спирали). И преди приемането на Шестия пакет поради забраната за продажба на западни технологии руските инженери почнаха да влагат във военното оборудване на армията компютърни чипове, предназначени за домакински уреди. Така старият виц за самвовара, който накрая все се оказвал „Калашников“, придоби плът и кръв.
Ние, българите, обаче трябва да сме много внимателни с руския КОКОМ. Български посредници винаги са се изкушавали да помагат на братушки, заобикалящи някакво западно ембарго. Наскоро „Ройтерс“ разкри схема, чрез която руски бизнесмен изпращаше забранени за експорт в Русия американски чипове чрез български посредник. Българите монтираха чиповете на платки и повторно ги изнасяха в Москва. И днес чрез реално съществуващи компании и кухи фирми руската армия продължава да се снабдява с нужните чипове за направата на оръжия.
Руснаците имат много пушки. Скоро ще почнат да ядат прикладите им.