Честит празник, българи!

Симеон Радев, из „Строители на съвременна България“

…Според намеренията на комитета превратът трябваше да се извърши към 15 септември, но някои непредвидени произшествия ускориха развязката. На 2 септември Панагюрище, без да има някакво споразумение с комитета, въстана против румелийската власт. Трима панагюрци: Събко Милков, Тодор Симеонов и Андон Орешков, развяха едно знаме и почнаха да гърмят, викайки: „Да живее княз Александър! Да живее Съединението!“ Към тях се присъедини още една група, която дигна на крак цялото село. Манифестацията не бе сериозна; властта без никакво препятствие арестува инициаторите и конфискува знамето. Намесата на полицията възбуди обаче цялото село. Една тълпа от 2 000 души обсади околийския началник и поиска от него освобождението на арестантите и възвръщането на знамето. След кратко противостоене началникът се съгласи и на едното, и на другото.

Докато комитетът вземаше тия решения, Николаев мислеше от своя страна кога ще бъде най-удобно да се пристъпи към действие. Първото опълчение бе вече под знамената; но кога щяха да почнат маневрите? Николаев бе получил един плик със съответствующето съдържание, но, разбира се, затворен. След дълги колебания Николаев го отвори: заповедта бе да тръгне на 7 септември. Значи, превратът трябваше да се извърши най-късно до 6-ти. Веднага след това Николаев разпореди да се приготвят за три дена сухари; всеки войник да има по 50 патрона. На сержант-майорите той заповяда да мобилизират и второто опълчение; същевременно взе мерки, за да им се изпрати и кадър.

…Управляющ комитета – след заминаването на по-първите водители – остана Стефов. Той трябваше да прати писма до революционните центрове, за да бъде провинцията предупредена. Писмата той приготви със Спиро Костова. Сетне те допълниха установения от комитета план: на 5-ти срещу 6-ти Стефов да дигне Мараша, като накара да бият камбаната на „Св. Георги“, сетне да иде да посрещне конарци и оттам – на лагера при Николаева, който трябваше да вземе командата на всички революционни сили. На 4-ти Стефов бе цял ден на крак. Сутринта той предупреди Гатева да бъде готов да се постави начело на марашлиите; те писаха заедно на Букова в Харманли да развалят железницата, щом се прогласи Съединението. Подиробед се срещна с поп Ангел, който обеща да доведе 1500 души от Конушката околия. Срещата с поп Ангела стана в салона на Кесякова, скрито. Полицията вече дебнеше. Началникът на пощенската станция Тодоров водеше шпионската служба със зорко око. Неговите агенти бяха денонощно по дирите на комитетските хора.

…Правителството обаче още не схващаше напълно размерите на опасността. На 3 септември вечерта Кръстевич свика частния съвет, който заседава от 10½ ч. до полунощ.Взе се решение да се ускоряват делата по печата и да се арестуват главните агитатори. На другия ден се изпрати заповед до пазарджишкия префект да екстернира Захари Стоянова в княжеството. В Панагюрище биде изпратен ротният командир Кънчев, адютант на генерал-губернатора, заедно с един съдебен следовател. Енергията на правителството бе обаче закъсняла: революционните манифестации бяха сега обхванали цялата област. На 4-ти се раздвижи Голямо Конаре, давайки сигнал за едно общо въстание.

…След като свали в лицето на Димитрова Източна Румелия и Кръстевича, Чардафон се упъти към пазарището, гдето народът бе почнал да се събира, известен вече за голямото събитие. Камбаната биеше като на Великден, дружината стреляше от радост и викаше: „Да живее Съединението!“ „Колко свят имаше по полето, кой през глава, кой през крака – скоро се озоваха в селото.“ След един час цялото Конаре се бе дигнало; и жените дори викаха „Долу Румелия!“ Чардафон с една реч, която Захари нарича пламенна, но която е била по-скоро живописна, обяви се за временно правителство и прогласи един вид военно положение в селото. После той взе за всеки случай отбранителни мерки: пусна патрули по улиците и постави караули по пътищата към Пловдив и Татар Пазарджик. Но с това се само почваше неговата мисия: той трябваше да дигне цялата околия и да върви с оръдията си към Пловдив. Стефов бе му писал:

„Чардафон! Въставайте, вземайте пушките и продължавайте за Пловдив. Реши се вече да се прогласи Съединението по тоя начин, чрез въстание, предвид на това, че правителството взима строги мерки. Това решение се взима днес и Паница замина да въстават чирпанци… Въставайте, без да чакате повече известие. Пловдив е готов и чака. Захари иде от Ихтиман и Пазарджик. Бавене не ще. Сбогом“.

Чардафон избра между дружината си най-големите юнаци, взе знамето и тръгна по селата да дига народа на въстание. Паница излезе по-малко щастлив в своята мисия. На 4 септември той направи в Чирпан един опит за въстание, обаче, обграден от полицията, той биде принуден да се предаде; сетне избяга и се скри в къщата на балдъза си Катинка хаджи Стамова, гдето се барикадира. Ив. Стоянович, който бе дошел в Чирпан от Стара Загора, успя да се изтръгне из ръцете на полицията и се върна тайно в Пловдив.

…В Пловдив правителството продължаваше да не счита положението за много критическо.

На 4 септември – разказва г. Ив. Ст. Гешов – аз в качеството си на председател на постоянния комитет свиках тоя комитет, както и директорите и питах последните какви сведения имат за смутовете в областта. Те отговориха, че тук-таме имало наистина вълнения, но не трябвало да се преувеличава тяхното значение. Те бяха много оптимисти. до вечерта обаче се получиха тревожни новини: Паница въстанал в Чирпан, в Конаре обявено Съединението… На другия ден сутринта аз пак свиках съвета. Тоя път директорите бяха изгубили много от своята самонадеяност. Съгласихме се всички, че положението е опасно и че ще бъде много трудно да се спре революционното движение. Тогава взе се решение една депутация да отиде в руското консулство и да пита дали Русия ще подкрепи Съединението; ако отговорът е насърчителен, то ние самите ще го прогласим. Трима делегати: свещеник Тилев, Ив.Вазов и аз, отидохме в консулството и изложихме мисията си на Игелстрома, който заместваше временно Сорокина, заминал в отпуск. Игелстром ни отговори, че Русия осъжда агитацията за съединението и че една революция в настоящите времена би била катастрофална за българския народ. Докато ставаше разговорът обаче, влезе Чичагов и почна да се мръщи, слушайки заявленията на Игелстрома. По едно време той почна да го дърпа за редингота, за да го подсети, че е отишъл много далече, но Игелстром не разбра това предупреждение и продължаваше да хули размирниците. За да покаже на всички, че Русия счита съединението за неблаговременно, Игелстром заяви, че той ще замине сам за Голямо Конаре.

На излизане от руското консулство Гешов отправи до видните партизани на правителството следната окръжна депеша:

„Знаете, че частни незначителни смущения се случиха в Чирпан и Голямо Конаре, произведени по партизански и долни мотиви. Средствата и следствията на туй движение не могат да не бъдат много вредни и опасни за народните интереси. Руското консулство не одобрява движението. Управляющият Игелстром замина в Конаре, за да убеди населението, че всяко движение в настоящето време би било безполезно. Съдействувайте за съхранението на порядъка и тишината“.

Това окръжно издава известно външно спокойствие, но в действителност управляющите хора бяха сега много смутени. Правителството прибягна сега и до строги мерки. Директорът на милицията Дригалски паша телеграфира на дружинния командир в Стара Загора и до секционния командир в Станимака да употребят в случай на нужда оръжие срещу бунтовниците. Но тия заповеди трябваше да останат по силата на събитията неизпълнени.

Между туй Игелстром според обещанието си замина да увещава въстаниците. По пътя, в с. Цалапица, той събра селяните и им заяви, че Русия е против съединението. В Голямо Конаре той пристигна привечер. Преди да се рискува вътре, той изпрати своя гавазин да направи рекогносцировка. „Скоро гавазинът се върна, придружен от един патрул, въоръжен от главата до петите. Патрулът обяви на руския представител, че в селото няма вече никого, но че, ако той желае, молят го да приеме тяхното гостоприемство. Г-н Игелстром отиде в къщата, пазена от стражата, в която се държеше пловдивския префект Димитров, който му съобщи, че преди 4 часа резервистите под командата на Чардафона отишли в Пловдив и че имали намерение да нападнат Пловдив и да арестуват пашата. Като събра останалите в Конаре старци, г. Игелстром им повтори същото, което бе казал в Цалапица, и сетне бързо замина за Пловдив, за да предупреди опасността. Обаче беше вече късно – преди да влезе в Пловдив, той чу първите вистрели.