Етикет: корупция

Канят се да ви страхуват! Ама много! Със студ, глад, бедност, американски централи, еврогейове… Накратко – с капитализма и четирите годишни времена!

Всъщност не се канят, а го правят. От години, но от февруари насам – много целенасочено и методично. Откакто Русия нападна Украйна и разпали война в сърцето на Европа, хибридната война навлезе в нов етап. Страхуването, което е в основата ѝ – също. Пикът му за България ще бъде по време на предизборната кампания за 48-то Народно събрание. Тези, които ще ни плашат 24 по 7, са руските петоколонници, образно наречени от предците ни „рубладжии“. Мястото, на което ще го правят – тази част от българските медии, която е напълно или частично под контрола на Кремъл.

Със съжаление трябва да призная, че въпросната част включва най-тиражните медии и най-известните им журналисти. Медийната среда в България е силно замърсена. Тя никога не е била бистро планинско езеро, но сега в блатото на корпоративните интереси, престъпните картели, политическото влияние, правителствения натиск, и разбира се – корупцията, които дотогава я деформираха, мощно цопна и хибридната пропаганда. Руската връзка, дотогава крита от кумова срама, лъсна в новините и най-вече – в политическите предавания на мейнстрийм медиите. В резултат голяма част от българската общественост е манипулирана в проруска и антиамериканска посока. Целта е да се убедят българите да търсят алтернатива, идваща от Евразия.

Това не е много трудно с елит, който, ако използвам едно определение на английския философ и политик Франсис Бейкън, е „ненационален“. Според Бейкън за такъв елит собствените интереси винаги са над интересите на страната и народа. Членовете му никога нямат готовност да жертват нищо в полза на своя народ или страна. Олигарсите са класически представители на този вид елит. Те защитават до смърт своите бизнес интереси, наричайки ги национални, защото разбират, че чуждите конкуренти ще ги смачкат извън „тяхната държава“. Все пак ненационалният елит не е съвсем ялов – той може да удържа позиции или да реализира по-слаби стратегии. Но не може да чертае нови перспективи за държавата и да води народа към тях.

Преобладаващият тип избиратели в България улесняват ненационалния елит. Той определено не е прозападен, както и българите не са. Но и да беше, за 33 години видяхме, че Западът не можа да изтръгне бившите комунистически от изостаналостта и стагнацията, наследени от комунизма. Във великолепната си книга „Истинският вярващ“, Ерик Хофър, американски историк и философ, обяснява защо: демокрациите нито са склонни, нито са способни да разпалват ентусиазма на масите в домодерните страни. Напротив, Западът разпали антизападен кипеж, който пробуди Изтока от вековния му застой. Путин толкова рязко се събуди, че когато се почувства достатъчно силен, тръгна да променя световния ред.

От всичко казано дотук излиза, че страхуването е фасулска работа. Единственият му антидот е критичното мислене – прилагането на здрав разум, основан на доказателства, в определянето на едно твърдение като вярно или невярно. Но за това трябват знания, а за придобиването им са нужни усилия. Трябва време – за месец не можеш да научиш на критично мислене човек, който никога не е мислел сам. Трябва и увереност в себе си, каквато пасивните и плъзгащи се по течението хора обикновено нямат, защото не са постигнали кой знае какво в живота си. А тези хора са най-много и гласуват най-често. Особено когато ги е страх. Опасно е да се живее, когато гладът и студът са по петите ни. Тогава хората избират познатото зло. Което е и целта на страхуването.

Това сякаш прави мисията на искащите промяна невъзможна, а връщането на статуквото – сигурно. Така и ще говорят политиците на статуквото по медиите от мейнстрийма. Освен да плашат с глад, студ и бедност, ще обезверяват с несигурност.

Политиците на промяната обаче имат своя Хаймарс, който може да достигне окупираните от статуквото територии. Те трябва да разпалят, дори да раздухат надежда – надеждата за по-добър живот. И това като страхуването не е трудно – животът без кражба и лъжа със сигурност е и по-богат, и по-сигурен. Но за целта тези, които са крали досега, не трябва да бъдат избирани, а съдени, а тези, които ще управляват занапред, не трябва да лъжат и крадат. Преди това обаче трябва да ги изберат.

И накрая, в този изпълнен с цитати на по-умни от мен хора коментар, една застраховка по Монтен: „Всичко, което казвам, е под формата на беседа, и нищо под формата на съвет. Едва ли бих говорил толкова смело, ако очаквах да ми повярват“.

Малко да се опита някой да въведе ред в чудовищните кражби, които вече 33 години наричаме политика, и го обявяват ни повече, ни по-малко, за фашист! С това прозвище се сдоби вчера финансовият министър Асен Василев заради „изтеклия“ към БНР законопроект за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата. Законопроектът бе набързо обявен за мракобесен, Междуведомствения съвет, който ще брани държавата от рискове за икономическата и финансовата система – за протиконоституционен, а списъците на извършващите финансови престъпления“ – за нарушаване правата на човека.

Все силни думи. Максимално силни. Думи като куршуми, чиято ако не единствена, то поне основна цел е да предотвратят всяка възможност извършващите престъплението „кражба“ да бъдат наказани ако не от българската, то поне от чужда държава, която покрай себе си пази и нас.

Нали никой не се съмнява, че името на Човека, който опозицията и повечето управляващи, стреснати от силните епитети защитават, е Делян Пеевски? Нали не сте забравили, че миналото лято подопечната на ГЕРБ/ДПС и лично на Пеевски прокуратура запита Департамента по правосъдието на САЩ на базата на каква информация бяха наложени санкциите на Делян Пеевски, Илко Желязков, Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов? Нали помните, че тази зима два различни тричленни състава на Върховния административен съд (ВАС) обявиха за нищожни части от акта на Министерския съвет, свързан със санкциите по закона „Магнитски“? Същият този съд, чиийто председател Георги Чолаков онзи ден се скара на депутатите, че приемат поправка в Закона за досиетата, която позволява на Комисията да обявява имената на комунистическите ченгета? На практика през февруари 2022 Върховният административен съд обяви за нищожно решението на служебното правителство да създаде т.нар. „черен списък“ на хора и фирми след санкциите по глобалния закон. Сега финансовият министър се опитва да създаде отново този списък с нарочен закон. И го обявяват за фашист!

Ще отворя малка скоба, за да обясня нелепостта на епитета „фашизъм“, особено в устата на „бивши“ комунисти. Фашизмът централизира властта, не позволява опозиция или критика, съсредоточава контрола над всички видове дейност в ръцете на държавата, но ЗАПАЗВА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ! Комунизмът, освен тоталния контрол върху обществото, установява контрол и върху средствата за производство, капитала, земята и т.н., в името на пролетариата. По-точно казано – направо ги краде. Така че закон, който отнема чужда собственост, би трябвало да бъде наречен комунистически, а не фашистки. Ама обръща ли им се езика на всичките бивши комунисти, разпределени във всичките настоящи партии ???

Да продължа по същество: такъв закон трябва да има, такива списъци трябва да се направят, такива последствия включените в тях (проверка по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество) трябва да понесат. ЗАЩОТО СТАВА ДУМА ЗА НАГЛИ И ЧУДОВИЩНИ КРАЖБИ! Мога да разбера гневните реакции на бившите управляващи от ГЕРБ и прокситата им от ДПС – те опоскаха държавата и се страхуват от възмездие. Но съм неприятно изненадан от паническите оправдания на партии от управляващата коалиция, която дойде на власт с посланието „нулева толерантност срещу корупцията“. Какво друго, ако не нулева толерантност срещу корупцията, е подобен закон? При това не само националната, но и глобалната? Защо се плашат от сянката си? Кого „внимават да не обидят“? Защо?

Ако е заради опасенията за злоупотреби и субективните преценки на политици, които могат да използват закона за разправа с политически противници, това са пълни глупости. По-големи дори от епитета „фашистки“, с който очевидно оттук нататък ще бъде „брандиран“ всеки опит да се бори корупцията, облечена във власт. Списъците били тоталитарен инструмент – сякаш ги няма за всичко в живота, което е някакъв дефицит – в случая дефицит на справедливост. Финансовият министър щял да взема субективни решения, понеже е политик. Нима решенията на председателя на Върховния административен съд или главният прокурор са гарантирано обективни, понеже са юристи??? От какъв зор тогава да ги сменяме, като толкова право съдят ? И не беше ли съдебната реформа основен приоритет на управляващата коалиция наред с борбата срещу корупцията? Прави ли си още някой илюзии, че с тази прокуратура и този съд тази корупция ще векува?

И друга илюзия вече трябва да не си правят продължаващите промяната – че ще се радват на медийния комфорт и социлогическото благоразположение, които им помогнаха да дойдат на власт. Злополучният проекозакон изтече през националното радио, което поне през последните години бе бащиния на ДПС (както впрочем и БНТ). Няма как журналист да се добере до подобен документ, ако не му бъде подхвърлен. Жокер – най-острите критики към законопроекта отправиха от ИТН…

С такива приятели на Кирил и Асен не им трябват врагове.

Статия https://www.elconfidencial.com/espana/comunidad-valenciana/2019-10-05/revuelta-firmas-consul-bulgaria-valencia-plamen-georgiev_2269252/?fbclid=IwAR1fH7CNHpvkHle3jPDmYhKXahPonZCE5uFJhugl0UIyqckWc8n0h1KqL6U от Виктор Ромеро, публикувана в испанския в. „Ел Конфиденсиал“ на 5 октомври 2019

Стотици българи, живеещи в Испания, се бунтуват срещу назначаването на Пламен Георгиев Димитров за нов генерален консул на България във Валенсия. Предвижда се Георгиев да заеме новия си пост идната седмица на мястото на Цветелин Цолов, който бе преместен в Барселона след две години на поста. Назначението зависи от Правителството под ръководството на премиера Бойко Борисов и стана повод за силна полемика в страната, тъй като се случва, след като новият консул принудително напусна поста си на началник на Комисията за борба с корупцията и конфискация на нелегално придобито имущество. Става дума за органа, натоварен да следи за етичното поведение на българските управници и да контролира нарастването и законността на тяхното имущество.

Работата на Георгиев бе поставена под съмнение, след като се разкри, че не е декларирал строителството на нередовни строителни елементи в помещение на последния етаж, придобито от строителната фирма Артекс в сграда в дипломатическия квартал на София. Случаят е част от скандал с недвижимо имущество, известен като „Апартментгейт“, разкрит в началото на тази година след журналистическо разследване на европейската радиостанция Радио Свободна Европа / Radio Liberty RFE-RL, заедно с Антикорупционния фонд, една антикорупционна НПО, дигиталната медиа Бивол и телевизионната верига БТВ. Този държавен служител е придобил апартамент с повече от 400 квадратни метра площ на цена едва 265.000 евро, въпреки че официално е декларирал само 204 квадрата жилище за 146,000 евро.

Българската прокуратура започна разследване за тези покупки, без досега да е потвърдено наличие на подкуп или принуда. Но фактът, че точно Пламен Георгиев е бил най-висшият представител на органа, който трябва да следи и проверява законността на имуществото на държавните служители, го постави във фокуса на средствата за комуникация на източноевропейската държава, смятана за една от страните с най–голям индекс на корупция в Европейския съюз. След няколко седмици извън държавната сцена, Георгиев напусна поста си на 31 юли 2019, защитавайки невинността си, и обяви, че се връща в прокуратурата, откъдето бе тръгнал. Парламентът прие оставката му.

Пламен Георгиев подаде оставка, след като се оказа забъркан в „Апартментгейт“, но правителството на Борисов го изпраща във Валенсия с напълно платени разходи.
Георгиев не бе единственият висш публичен представител, който придобива имущество в същата сграда. Тогавашната министърка на Правосъдието Цецка Цачева подаде оставка на 23 март 2019, разобличена, че е купила апартамент на цена четири пъти под пазарната. Пет дни по-късно напусна поста си и Цветан Цветанов, лидерът на парламентарната група на управляващата партия ГЕРБ, смятан за „дясна ръка“ на премиера. Луксозната жилищна и офис сграда е могла да бъде построена през 2017 година благодарение на промяна в строителните правилници.

Въпреки това, изненадващо, няколко дни след като обяви желанието си да се върне в съдебните органи, българското правителство официално назначи държавния служител за генерален консул на страната във Валенсия. Това назначение подхрани полемиката в българските медии, които не разбират защо Борисов пази бившия антикорупционен шеф, и се съмняват, че той има необходимата подготовка, за да влезе в дипломатическия корпус. Георгиев е обявил, че знае испански език, въпреки че сертификатите, до които има достъп Ел конфиденсиал, акредитират само ниво Б1, много далеч от професионална или двуезична компетентност / Ц1 и Ц2/.

Генералното консулство на България във Валенсия обхваща област Валенсия, Мурсия, Кастилия – Ла Манча и Балеарските острови. Това дипломатическо поделение се занимава основно с улесняване на всякакви видове бюрократични постъпки за български граждани, постоянно или временно пребиваващи в Испания. Така те избягват пътуването до посолството в Мадрид за подновяване на лични документи или паспорти, служи за изборна секция и оказва помощ. Освен генералния консул и заместник консулът, в офиса на консулството (на улица Антони Суарес), работят около шест души.

Според източници, които познават отношението, което България дава на генералните си консули в Испания, Георгиев ще получава заплата от около 3300 евро на месец. Предишни консули са получавали освен това сумата от 500 евро месечно за съпругите си, по 200 за всяко дете и платен наем на жилище, намиращо се на ъгъла на бул. Франция с ул. Пинтор Маеля, една от луксозните зони на града. Българското правителство поема разходите за жилището и също така за частните училища на децата. Освен това плаща пътуванията до България на консула и семейството му.

Скорошното пристигане на Пламен Георгиев, предвидено за идната седмица, породи оплаквания от стотици българи, които се мобилизираха чрез дигиталната платформа Петиция, за да изискат обяснение от премиера Борисов и министъра на Външните работи Екатерина Захариева. Към писмото са прикрепени над 3 500 подписа, в голямата си част от български граждани, живещи в различни испански градове като Валенсия, Торевиеха, Мадрид или Бенидорм. Писмото е подкрепено също така от живеещи в самата България.

Кампанията срещу назначаването на Георгиев стигна дори до испанския Кралски дом под формата на жалба от „българската общност“, подадена до Хайме Алфонсин Алфонсо, началник на Сарсуела. По същия начин недоволството е изразено пред Женералитат Валенсиана, ръководена от Симо Пуиг. В изпратените писма новият консул се описва като човек с „тъмно минало“ и се твърди, че назначението на новия представител на дипломатическия корпус „е породило възмущението не само сред българите, живеещи в Испания, но и сред цялото българско население в страната и чужбина“.

Външно министерство вече е обяснило пред българските медии, че утвърждаването на назначението на консула е компетенция на правителството на изпращащата държава.

Левът на глас партийна субсидия мина на първо четене. Ако мине и на второ и държавата престане да налива в партиите по 30 милиона лева годишно, те ще трябва да избият отнякъде тези пари.

В олигархични структури няма да се превърнат, защото повече от това няма накъде. Проблемът е, че олигарсите предпочитат анонимното дарителство. Значи ще почнат да „даряват“ индивиди. Скоро ще тръпнем, друг път невидели, пред баби и дядовци с 300 лв. пенсия, които ще даряват по 3000 на любимата партия. И това далеч няма да е само БСП.

Скъсващият се от работа напоследък депутат Делян Пеевски вярно каза, че е добре да се премине към американски модел на финансиране с дарение от физически и юридически лица. Средства там се набират през специални събития за преки дарения, до онлайн краудфъндинг. Но Пеевски пропусна да информира, че от 1975 г. в САЩ частните дарения се контролират от нарочно създаден независим орган, който регулира финансирането на партиите, публикува информация за получените средства и следи за спазването на съответните закони, така че да бъдат пресечени корупционните практики. От 1995 г.функционира и Закон за разкриване на лобизма (Lobbying Disclosure Act), който въвежда регистър за това, кой какво прави и с чии пари, и етичен кодекс на поведение. Колко се спазват, е друг въпрос. Но ги има.

Борисов и Пеевски не предлагат нищо подобно. Което означава, че и през ум не им минава да се борят с партийната корупция. Тя по принцип трудно може да се пребори чрез промяна на финансирането на политическите партии. Докато няма работеща съдебна система, полиция и разследване, ще е направо невъзможно. Корумпираните и корумпиращите трябва да знаят, че има реална заплаха да бъдат изобличени и наказани за това, което правят. В противен случай нямат стимул да го избягват. Докато няма работеща съдебна система, полиция и разследване, партийната корупция няма да намалее. Няма да се подобри и дейността на политическите партии.

И финансите им няма да станат по-прозрачни. Публична тайна е, че партиите декларират само даренията, които искат да декларират. Всичко останало е в „черната каса“ и трудно може да се види. Затова има много начини: например радио прави 90% отстъпка за рекламата на политическа партия или печатница безплатно отпечатва плакати и пр. Това финансиране е забранено, но се случва заради слабата съдебна система.

Но пък липсата на стабилни приходи в партиите може да ги настрои реформаторски, ако няколко либерални икономисти отделят време, за да изработят и популяризират нови реформаторски предложения. Както през 2007/2008, когато току-що учредената и несубсидирана партия ГЕРБ застана зад плоския данък. Чакам сега някой пропазарен експерт да разработи план за капиталонатрупваща пенсионна система и безпарични партии да я гласуват в парламента.

Далеч по-реалистично е обаче предизборният рекет на ГЕРБ да е само мутренски вид пазарлък. От днес субсидията е на тезгяха. Да видим кой най-успешно ще я купи и (пре)продаде.

Хванаха го за три дни и никой не им повярва! Като на лъжливото овчарче – веднъж „Помощ!“ и няма вълк, втори път „Помощ!“ и няма вълк… На третия път вълк има, ама няма кой да помогне на овчарчето.

Та и с МВР и прокуратурата така. Половината криминалисти и психолози от София воглаве с министъра си Младен Маринов, плюс главния прокурор Цацаров с говорителката му се изсипаха вчера в Русе, за да търсят убиеца на Виктория Маринова. (Ама как си приличат двамата с Николай Кожухаров, шефа на криминалната полиция в Русе! Само дето си бяха свалили ланците). И кого хванаха на следващия ден? Украинец с румънски паспорт, който няколко дни безцелно се разхождал из Русе. Спрели го за проверка и го откарали в полицията. Сигурно в момента го „убеждават“ да си признае.

Вярно, че Русе се разглежда за няколко часа. Но да станеш подозрителен, само защото се „разхождаш безцелно“ по улиците му???? Това не е само прекалено. Това е мракобесно.

Чудесно знам, че докато пиша това, може да се появи по-нова версия с друг „подозрителен“. И съм сигурен, че ще е още по-скалъпена. Нещата с това зловещо убийство тръгнаха така от самото начало. Цялата история сякаш е преписана от третокласна кримка. Ако аз я издавах, щях да предложа на автора да я кръсти: „Случват се такива неща“. Заглавието е плагиат на любимия напоследък на политици, чиновници и шефове на обръчи от фирми, израз. Подзаглавието пък ще е плагиат от „24 часа“: „Шефка в русенска телевизия бита, изнасилена и задушена на кей“. Брилянтно, „колеги“!

Сюжетът на МВР е скроен като по мярка на Виктория. Какво „по-естествено“ да изнасилят, удушат и захвърлят на пуста алея в близост до лудница край Дунава млада и красива жена, бивш модел и моден журналист, отскоро шеф в телевизията на бившия си съпруг? „Обилният биологичен материал“, откраднатите документи и изключения от деня на смъртта ѝ мобилен телефон са подробности за цвят и съспенс. Сексът продава от Адамово време…

Прощавайте, ама не вярвам. Не вярвам на удобно – и най-вече – координирано! – „изтеклата информация“, че днес са хванали убиеца. Не вярвам, че Виктория е убита на кея, не вярвам, че е душена, не вярвам, че е изнасилена, не вярвам, че убийството няма нищо общо с работата ѝ. Грях ми на душата, но след свободните съчинения за шесторния „убиец“ от Нови Искър и за единия от избягалите от Софийския централен затвор, ако МВР и прокуратурата ми кажат „Добър ден“, гледам към слънцето. А и са ме учили да търся поне два независими източници на информация за всяко събитие.„Органите“ вече са ми съмнителни и като първи…

Пак да кажа: цялата публична информация е крайно удобна за версията, която властта упорито ни внушава от самото начало: убийството е по сексуални подбуди, няма общо с разследвания за корупция, убиецът е психопат, клошар или сериен изнасилвач. Бас държа, че наистина ще бъде такъв, когато го „хванат“ – независимо дали е украинец с румънски паспорт, румънец с украински паспорт, или циганин без паспорт. Калъпът е излят, само трябва да напъхат подходящ човек в него.

Може и да имам проблем с подозрителността, властта обаче има проблем с доверието. И като лъжливото овчарче няма на кого да се сърди, като я изядат, тоест свалят.

За едно нищо и никакво убийство.

Миналата седмица лидерът на френската крайна десница Марин Льо Пен призова европейските популистки партии да се обединят на изборите за Европейски парламент през 2019 и на мястото на изчерпания Европейски съюз да учредят „Съюз на европейските нации“. Льо Пен бе провокирана от стартираната на 12 септември 2018 наказателна процедура срещу Унгария по т.7 от Договора за ЕС заради „ясен риск страната да извърши тежко нарушение на ценностите, на които се основава съюза“. Евродепутатите от ГЕРБ гласуваха срещу процедурата.

На 20 септември 2018 , в отсъствието на Борисов, двете вицета Симеонов и Каракачанов плюс Нено Димов, прокараха решение на правителството, че при евентуално гласуване да бъде ли лишена Унгария от право на глас в ЕС, България ще наложи вето. Същият ден, на неформалната среща на евролидерите в Залцбург, Борисов защити Орбан пред Еворпейската комисия. Унгарски  сайт отбеляза събитието с красонречиво заглавие : „Най-корумпираната държава в ЕС (за България става дума, ако някой се направи, че не е разбрал) защитава Орбан и неговото правителство пред Европейската комисия“.

Оттогава на новоизлюпените български консерватори им замириса на кръв. Те и преди това се бяха превъзбудили  от възможността да се разправят с либералите и соросоидите, но процедурата срещу Унгария (която вероятно никога няма да завърши) им дойде дюшеш. Орбан се превърна първо в национален, а после и в европейски герой – пламенен борец срещу диктатурата на лошия Брюксел, оглозгал почти до кокал 110-годишния, свято пазен български суверенитет. Новите български консерватори като същи матросовци заслониха с гърдите си  Орбан и зачакаха картечните откоси на Меркел и Макрон. Да се чуди човек дали да се нареди до тях, или да им издигне паметник, когато паднат в неравен бой с врага.

А врагът всъщност е общ – ако наистина новите български консерватори се борят срещу онези евролидери  и евродепутати, които искат  да ни наложат един все по-хомогенизиран, наднационален, командван от (евро)комисари Съветски съюз в задния двор.

В началната фаза на европейската интеграция до средата на осемдесетте години, либерализационният модел наистина преобладаваше. Днес обаче в ЕС триумфално шества хармонизационния. Само много пристрастен наблюдател може „да не види“ това. Само много пристрастен наблюдател може и да „не забележи“, че либералите водят борба за възстановяване на първоначалния модел на европейска интеграция от 30 години – откакто социалистът Жак Делор започна да търси „душата на Европейския съюз“. 

Идеите за интернационализма – глобализма – мултикултурализма – универсализма, никога не са били либерални. Те винаги са били социалистически. А това, което Льо Пен нарича „съюз на европейските нации“, е много близо до либерализационния модел на европейска интеграция. Този модел се основава на междудържавно сътрудничество, при което действащи лица са отделните европейски страни. Те запазват голяма част от контрола върху политическите, социалните и икономическите системи в собствените си ръце, като премахват само ненужните бариери, поставени пред действията на гражданите от държавните граници.

Приравняването на хармонизацията с либерализма е лоша политика – ако плашенето на хората изобщо може да се нарече политика. „Новите консерватори“ в типично комунистически стил твърдят,  че съответната национална държава, често с многовековна история, ще отмре за сметка на нещо, което все още е само „набор от наднационални институции“, а не единна държава. И не могат или не искат да си дадат сметка, че с общи усилия  ЕС може да си остане НАЙ-МНОГО набор от наднационални институции. Може част от излишните институции да бъдат закрити или принудени да работят в полза на гражданите, а не на политиците. Може даже самата идея данъци, социални помощи, всякакви видове „стандарти“, да се„хармонизират“ под мъдрото ръководство на европейската бюрокрация и европейските политици, да бъде преосмислена.

Нищо не пречи на новите консерватори да се присъединят към тази борба на старите либерали. Тогава те наистина от принципни позиции ще са се противопоставили на „намесата на омразния Брюксел”. Само че „новите български консерватори“ не защитават националните традиции срещу заплащващия ги мултикутурен социализъм. Те защитават българския политически елит. А българският политически елит се бори с  правилата на ЕС, защото те му пречат да лъже и краде. Скандалният случай с изгарянето на документи край Радомир, свидетелстващи за функционирането на широко разклонена в държавната администрация мрежа за източване на еврофондове, за пореден път доказва това .

Българският политически елит е лъжлив и крадлив, защото  е (пост)комунистически. България е дълбоко затънала в блатото на комуноидния манталитет и ние, либералите, тоест защитниците на свободата, трябва да хвърлим много усилия, за да я измъкнем оттам. „Новите български консерватори“ едва ли ще помогнат. Помощ от автентичните обаче – ако такива изобщо има – ще е добре дошла.

Ограничим ли корупцията на елита, ще преборим и комунизма. Защото, както казваше Кенеди, комунизмът никога не е идвал на власт в страна, която не е разрушена от война, от корупция или и от двете.

Вече писах , че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари. Смятам да го повтарям, докато Картаген бъде разрушен.