Етикет: Кремъл

Звънки удари на сърп и чук се носят откъм парламента. „Възраждане“ кове референдум срещу въвеждането на еврото от 1 януари 2024. За да „предотврати национално предателство“!

Няма да коментирам смисъла и ползата от влизането ни в еврозоната, нито времето, когато това трябва да стане (защото с присъединяването си към ЕС сме се съгласили, че ВСЕ НЯКОГА ще приемем единната европейска валута). Ще кажа няколко думи за референдумите като такива, защото левите почнаха прекалено често да спекулират с тях като символ на неосъщественото народовластие. Толкова често, че направо „референдумизираха“ социалистическия идеал. Което само добави нова щипка лицемерие към старата лудост.

Референдумите в България отколе са начин да се стори социализъм. До 10 ноември 1989 е имало само три – на 19 ноември 1922 г., на 8 септември 1946 г., и на 16 май 1971 г. На първия национален референдум, свикан от земеделското правителство, са осъдени т. нар. „виновници за националните катастрофи”. На втория, свикан от отечественофронтовското правителство, Царство България е провъзгласено за Народна Република България. На третия, свикан от комунистическото правителство, е приета Втората републиканска конституция (1971-1991 г.), по-известна като Живковската конституция.

На този фон изключването от обхвата на действащия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на „въпросите за допълнение и изменение на Конституцията, въпроси от компетенциите на Великото народно събрание, въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане”, е направо политическа мъдрост.

Макар че и с разрешените за референдум въпроси имаме печален опит. Между 2013 и 2016 г. проведохме три „всенародни допитвания“. За улеснение ще ги наричам по имената на инициаторите им : БСП-референдум (2013, за Белене, провален поради ниско участие), президентски референдум (2015, за електронно гласуване,  иницииран от Росен Плевнелиев и спечелен, но електронно гласуване все още няма) , шоу-референдум (2016, иницииран от Слави Трифонов, с 6 въпроса, които или бяха обявени за конституционно несъобразни, или обезсмислени с последващи законови актове). Седми за еврото, осми за излизане от ЕС и девети за излизане от НАТО не ни трябват!

Но ни трябва политическа, а в случая – и логическа култура. За специализирани, свързани с експертна оценка неща, каквото е влизането или излизането в международни съюзи, не се питат лаици. Още по-малко се питат манипулативно, както стана през 2013 на „ядрения референдум“, организиран по инициатива на БСП. Социалистите събраха над 770 000 подписа с въпроса: „За“ или „против“ строежа на АЕЦ „Белене“? Впоследствие обаче ГЕРБ редактира въпроса на: „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“ След като първоначално бяха „за“, в последния момент привържениците на Борисов не гласуваха или гласуваха с „не“. Референдумът се провали.

Така ще стане и с еврото, ако Копейкин събере 48 подписа на депутати или поне 200 000 подписа на простосмъртни, за да разгледа Народното събрание предложението за референдум. Срокът е 3 месеца, през което време лидерът на „Възраждане“ ще се „конвъртне“ поне 90 пъти. Но ще си направи брутален политически пиар както със зелените сертификати и оръжието за Украйна, и бадева ще качи още някой процент.

Управляващата коалиция не трябва да допуска референдум за еврото не само защото такъв по закон не може да бъде проведен според чл.9, ал 4 на Закона: „Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация“. Не трябва да допуска, защото „пряката демокрация“ може лесно да бъде „продадена“ на бедни и лошо управлявани страни като България. „Пряката демокрация“ по български няма нищо общо с демокрацията. А няма, защото е вдъхновявана от „нелибералната демокрация“ на Путин. Политинженерите на Кремъл от години маскират марксизма като консерватизъм. Затова дирижираните и финансирани от тях български партии не искат политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на основните човешки права и свободи, разделение на властите и развито гражданско общество, каквито са елементите на пряката демокрация в цивилизования свят. Искат „контролирана демокрация“, в която парламентът служи като гумен печат на батюшката-цар. Е, и покривът на парламента върши някаква работа. На него по стар български обичай побиваме знамето. „По заповед на щуката“, т.е. на Путин, то ще бъде „неоконсервативно“.

И леко опърпано. Консервативният политинженерен байряк първо го вя ГЕРБ, после БСП, после обединените и разединени патриоти, сега в редичката клефуцат Възраждане и Български възход. Всички искат европейските пари, които се задават. Но не искат законите, по които те се правят. Още по-малко са петимни за идеите, които стоят в основата на законите.

Така че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари. И референдумите са начин да се доберат до тях.

Вчера почетният лидер на ДПС Ахмед Доган държа традиционното си новогодишно обръщение, чакано с трепет и зяпнали уста от партията му. Посланието му обаче бе толкова… да го кажем, нетрадиционно, че другите политически лидери или го подиграха за него (Валери Симеонов си спомни за Джером Джеромовите „Празни мисли на един празен човек“), или го неглижираха, подкрепяйки само изгодната им част от посланието (Цветан Цветанов се съгласи, че няма нужда от предсрочни избори, а Корнелия Нинова хареса диагнозата, че бедността и неравенствата са проблем номер едно на обществото, но не и предлаганото лечение).

Мога да свърша коментара си дотук. Още повече, че предлаганият лек не е нов – номиналният лидер на движението Карадайъ го предложи още преди 3 месеца, но много по-радикално. Доган обаче намали дозата. Което всъщност обезсмисля „лекарството“.

Мога и да почна да изброявам драстичните примери на политическо лицемерие, с които изобилства предновогодишното словоблудство на Доган. Ако някой е минирал основите на „обществения договор” между партии и избиратели, което „рефлектира пагубно върху самата същност на представителната демокрация“, това е именно той. Ако бедността на най-бедното население в страната – етническите турци, непрекъснато нараства, „заслугата“ е на Доган и обкръжението му, които държат едноверците си бедни, за да са покорни. А не само будните млади, но и много успешни бизнесмени, ги прогонва от България главно един крупен корпулентен „бизнесмен“, който е … депутат от ДПС.

Има и един важен знак в обръщението обаче – всъщност единствено важният. Доган се опитва да ни пробута болест, маскирана като собствения си лек. България се нуждаела от програмно правителство, в което да участват всички представени в парламента партии, за да се осигури ускорено догонващо развитие на страната следващите години. Но… без предсрочни парламентарни избори, а в рамките на този парламент. За да не влязат в следващия парламент още по-опасни за демокрацията политици от патриотите.

След като само преди три месеца ДПС ултимативно искаше разпускане на този парламент, понеже бил изчерпал потенциала си, сега изведнъж се втурва да го съхранява, понеже, видите ли, нито една партия в момента няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на стратегическите цели на България, но всички заедно имат, и са длъжни да се обединят в името на България.

Това вече сме го живели – при Беров, който на 30 декември 1992, след като ДПС свали правителството на СДС, състави правителство с мандата на ДПС. Тогава се роди българската мафия, а това правителство остана в историята под името „правителство на Мултигруп“. Също и при „тройната коалиция“ от 2005 до 2009 г., когато Симеон, Станишев и Доган разпределяха порциите в държавата в съотношение 3:5:8. И след двете правителства имаше икономически и политически потоп.

Май и сега се задава такъв. И ще е толкова голям, че очевидно ще повлече всички, качили се на кораба на властта. Чак се налага ДПС да предотвратява „вътрешната имплозия“ в ГЕРБ ! И да пази държавата от улицата. Май затова му харизаха на хидроинженера ТЕЦ Варна и студения резерв… Вече е и енергетик. Все „откати“ (руската дума за подкупи) заради това, че винаги е бил най-близкото прокси на Кремъл в България. Макар че през септември се срещна и с американския посланик…

Ако обаче Доган пази кабинета, Кремъл трябва много да го харесва. А Кремъл харесва само послушните правителства, които му позволяват да строи газопроводи и атомни електроцентрали, или които купуват руски изтребители, защото Русия няма какво друго да продава. Само че след посещението на заместник-държавния секретар Джон Съливан, телефонния разговор на Борисов с началника му Майк Помпео, и вече сигурната покупка на Ф-16, далаверите на Путин май няма да му се получат. Изобщо кост-бенефит анализа на опитите на Русия да налага желанията си в България при управлението на ГЕРБ, не е много розов. Логично е по-скоро Кремъл да иска да свали Борисов. Защо тогава Доган да го пази, включително от вътрешната му опозиция?

Отговорът, който ми се иска да е верен, е че съвсем скоро предстои толкова голямо разместване на пластовете във вътрешната политика, че всички сегашни играчи се чувстват застрашени и се подкрепят един друг срещу все още неизвестна на широката публика опасност. Това кореспондира с прогнозата, че предсрочни парламентарни избори ще има, и то дори преди тези за европейски парламент. В такъв случай на третия кабинет на Борисов му остава малко, твърде малко.

Ако случаят не е такъв, значи Доган говори наизуст. Осман Октай, който добре го познава, също каза нещо подобно. Тоест Доган, не без основание определян като „злият гений на прехода“, наистина е излязъл/залязъл от българската политика. Тогава ще ни се наложи да чакаме още 100 години да се роди нов Доган, ако повярваме на наследника му в ДПС Мустафа Карадайъ, че това се случва веднъж на век.

Совсем неплохо, бих казал на езика на дългогодишните господари на Сокола. Доган няма да ни липсва следващите сто години. А най-добре да не му се ражда и наследник.