Етикет: Макрон

Снощи в обръщение към нацията френският президент Еманюел Макрон обяви социално и икономическо извънредно положение.Той обеща увеличение със 100 евро на минималната месечна заплата още от януари 2019 и заяви, че планираните данъчни увеличения върху пенсиите няма да се прилагат за хората с доходи под 2000 евро. Няма да се облагат и парите за извънреден труд. Макрон прикани работодателите, които могат да си го позволят, да платят на своите работници специална премия за края на годината, която да бъде освободена от данъци и социални удръжки, обаче отказа да върне данъка върху богатството.

Повечето от французите са доволни от обещанията му, цитира се днес проучване на OpinionWay  https://www.opinion-way.com/fr/component/edocman/opinionway-pour-lci-la-reaction-des-francais-a-l-intervention-d-emmanuel-macron-du-10-decembre-decembre-2018/viewdocument.html?Itemid=0.Това не ми звучи особено достоверно, като имам предвид, че само 1 % повече са повярвали на Макрон – 50% срещу 49%, които смятат обръщението му за неубедително. Разбира се, данъчните облекчения и увеличението на минималната месечна заплата с 100 евро, се харесват – съответно на 78% и 68% от анкетираните. Което не значи много – според френските медии само 54% от французите смятат, че е необходимо да се спрат протестите на „жълтите жилетки“. 45% подкрепят продължаването им.  Две трети от французите – 66%, продължават да подкрепят и самите „жълти жилетки“, които и да са те.

Въпросните жилетки обаче, точно както в една българска реклама, „искат всичко“. Ето най-членоразделно формулираните им искания в опит за някаква систематизация.

Обща данъчна реформа

Въвеждането на законова забрана върху данъци, превишаващи над 25% от състоянието на гражданина.

Непосредствено увеличение от 40% на минималната работна заплата, пенсиите и дневния екзистенц-минимум.

Масово създаване на нови работни места в здравеопазването, образованието,обществения транспорт, законността и т.н., за да се гарантира правилното функциониране на всички обществени услуги.

Изграждане на 5 милиона жилища на достъпни цени, което ще доведе до намаляване на наемите, ипотеките и до създаване на работни места в строителната индустрия.

Строги наказания на градските власти и регионалните администрации, които оставят бездомни под открито небе.

Намаляване на размера на банките и разбиване на банковия монопол, като по този начин се защити финансовия сектор от кризата. Забрана на банките да се занимават със спекулации с акции.  Забрана на рефинансирането на неликвидни банки с пари на данъкоплатците.

Отмяна на дълга като несъществуващ. Вече е платен многократно.

Политика

С подкрепата на суверенния народ да се пренапише Конституцията в интерес на суверенитета на народа.

Узаконяване на общите референдуми по инициатива на народа.

Забрана на лобирането и схемите за влияние. Да се забрани на осъждани лица да заемат изборни длъжности пожизнено. Забрана да се заемат няколко изборни длъжности по съвместителство.

Freхit.Напускане на ЕС, за да „си върнем нашия политически, финансов и икономически суверенитет (такава беше волята на народа на референдума от 2005 г.)“.

Връщане на собствената валута чрез излизане от Лисабонския договор на основание на член 123 („само това ще ни спести 50 милиарда евро годишно“).

Спиране практиката за укриване на данъци. Връщане на 80 милиарда евро, които най-големите 40 компании дължат на държавата.

Незабавно спиране на по-нататъшната приватизация и ренационализация на приватизираната държавна собственост: магистрали, летища, паркинги и железопътни линии

Незабавно премахване от пътя на радарите и вербалните предупреждения. Те са безполезни в предотвратяването на пътно-транспортни произшествия и не са нищо повече от скрит данък.

Национална образователна система – премахване на идеологията от министерството на образованието и критично преразглеждане на разрушителните глобални методи на преподаване.

В сферата на правосъдието – да се увеличи бюджета четири пъти и да се ограничи със закон максималното време, позволено за правни процедури. Правосъдието да стане свободно и достъпно за всички.

Медиите

Прекъсване на медийния монопол, изкореняване на порочните връзки между медии и политици. Медиите да станат народни с гарантиран плурализъм на мненията.

Забрана на пропагандата от издателите. Спиране медийните субсидии от 2 млрд. евро годишно и премахване данъчните облекчения за журналистите.

Гарантиране на гражданските свободи. Вписване в Конституцията на пълна забрана за държавна намеса в образованието,здравеопазването и институцията на семейството.

Околна среда и здравеопазване

Със закон производителите на техника да бъдат задължени да удължат срока на годност до най-малко 10 години и да я поддържат с резервни части.

Забрана на производството и търговията с пластмасови контейнери и други опаковки , които замърсяват околната среда.

Ограничаване на въздействието на фармацевтичните компании върху системата на здравеопазването и болниците.

Селско стопанство

Забрана на ГМО, пестициди, които причиняват рак и заболявания на ендокринната система.

Промишленост

Реиндустриализация на Франция, за да намалее вноса и да се защити околната среда.

Геополитика

Веднага да се излезе от НАТО и да се забрани използването на френски войски в агресивни войни.

Отношенията между Франция и Африка: да се спре политиката на грабеж, да се спре политическата и военната намеса. Раздаване на парите и имуществото, взети от диктатори, на африканския народ. Незабавно връщане у дома на френските войски. Прекратяване на френската система CFA [тази финансова колониална система задължава африканските страни да поддържат валутни резерви – и да плащат много за тях – и в Централната банка на Франция], която поддържа Африка в бедност. Равнопоставени отношения с африканските държави.

Спиране потока имигранти, които не могат да бъдат приети и интегрирани, и които хвърлиха страната ни в цивилизационна криза.

Във външната политика – стриктно зачитане на международното право и подписаните споразумения.

Като гражданин на Европейския съюз, тоест 1/27 французин, подкрепям с две ръце ограничаването на размера на данъците до 25 % от дохода на лицата (макар че 2,5%звучи десет пъти по-добре), десетгодишната трайност на техниката (ми откъде-накъде ще трябва да си хвърлям смартфона на всеки две години, той и без това е по-умен от мен ???), както и премахването на радарите от пътищата (още по-добре – в комплект с пътните полицаи).

А сериозно – много от исканията са утопични, други – фантасмагорични, някои – направо мракобесни. Като цяло ми звучат така, сякаш първо са писани на руски и след това – преведени на френски. Нали си спомняте ония двамата мужици, дето развяваха знамето на Донецката народна република на Шан-з-Елизе?

Обвиняват Макрон, че не обърнал внимание на протестите преди три седмици, а се отнесъл високомерно към тях като един истински „президент на богатите“. А с кого всъщност трябваше да преговаря и за какво? Въпросът продължава да е актуален, защото протестите във Франция ще продължат (макар и неопитен политик, дори Макрон едва ли се заблуждава, че ще мине само със 100 евро към минималната заплата)? И ако даде на едни, как ще откаже на другите?

Това впрочем важи и за България, където Борисов се опита да отбие номера с 20 стотинки на литър по-евтин бензин. Една продължаваща десетилетия политика на постоянни отстъпки пред всеки, който има ресурса да блокира кръстовище или разбие магазин, дава своите горчиви плодове навсякъде в Европа. Силно се съмнявам, че създателите или крепителите ѝ могат да ѝ измислят алтернатива. Още по-скептичен съм, че улицата ще им го позволи.

Изобщо, идват интересни времена. Пак.

Пръв тази библейска мъдрост цитира в първите седмици след 10 ноември 1989 математикът Благовест Сендов, бъдещ председател на парламента. През юли 2014, след като пи кафе с Борисов и предаде Орешарски, председателят на ДПС Лютви Местан каза същото. На 11 юли 2018 го потрети бившият президент Росен Плевнелиев. „Всички лидери в дясното пространство трябва вкупом да си подадат оставките. Да се засрамят от ситуацията, в която поставиха около половин милион проевропейски, демократични, по-дясно ориентирани гласоподаватели. Единственото работещо решение е оставки на всички и един нов български Макрон – млад, чист, прогресивен, с много ясна дясна идеология. Който да може отново да ги обедини“, каза пред „24 часа“ Плевнелиев.

Плевнелиев не е единственият, който предлага сегашните десни партии да се саморазпуснат и нови хора да направят нова, автентична дясна партия. Разпускайки преди месец нейното „Синьо единство“, Надежда Нейнски каза същото:„…единствено верния път напред – кухите партийни структури да се саморазпуснат, лидерите им да се откажат от смешната привилегия да се наричат „председател на нищото“ и да разчистят пространството за създаването на силна и модерна дясна партия“.

Вдясно нито ще ги послушат, нито ще ги чуят. Първо, защото с основание ще привидят зад призива им Борисов (Плевнелиев беше президент на ГЕРБ, а Нейнски е посланик в Турция, изпратен от ГЕРБ), а още през март бившият лидер на ДСБ Радан Кънев каза, че преди да се върви към ново обединение в дясно, всички партии там трябва да намерят своето място спрямо ГЕРБ. Второ, защото ако искаха, щяха да са го направили досега, без някой да ги подканя.

Писах преди месец в този блог, че дилемата „реорганизиране на наличните политически субекти ИЛИ старт на чисто”, е фалшива. „Професионалните политици“ вдясно трудно създадоха „Демократична България“, но това не тушира вътрешните напрежения между отделните части на обединението и не притъпи лидерските амбиции. „Автентичните десни“, които не се хранят от политиката, са за изцяло нов десен проект, но тъй като правенето или участието в партия не им е приоритет, такава партия още няма. И препоръчах двата проекта да се развиват успоредно, тъй като не стъпват върху едни и същи концепции и не си оспорват едни и същи симпатизанти. 

Още мисля така. Но „успоредността“ ще е възможна само до следващите евро- и местни избори. Както върви, сегашните десни ще загубят и евродепутата си (защото и в идеалния за тях случай няма как той да е повече от един), и общинските си съветници в София и големите градове. Не че не могат и тогава да пропуснат възможността да се саморазпуснат, но това вече няма да има значение. Дори да запазят „арогантността и политическия си инат, граничещ с некомпетентност“, в които ги обвини Плевнелиев, „старите десни“ вече няма да имат ресурса да пречат на създаването на изцяло нова дясна партия.

Ако някой „нов български Макрон“ вече мисли по въпроса, може би ще е разумно да изчака следващата есен, за да не го обвинят в деструктивизъм. Има предостатъчно подготвителна работа за вършене, преди да се тръгне към партийно строителство. Най-важната – и най-неблагодарна! – част от нея, е разработването на философския фундамент, върху който бъдещата дясна партия ще развива свободното българско общество. Сегашното не е свободно, защото прекалено много българи гласуват против промяната. Всеобщият морален разпад е следствие най-вече от факта, че всеки действа, мотивиран от краткосрочна материална изгода. Което означава, че политиката се прави само от политици, а за обществените дела се грижат само държавни служители, тъй като само на тях им се плаща за това. В резултат политиците и администраторите са практически безконтролни.

Една истинска дясна партия трябва да промени първо тази нагласа. Няма нищо по-трудно от това. Няма нищо по-трудно от осигуряването на истинска и безкористна подкрепа за една системна политика, ориентирана към свободата. За да може да я провежда без силна обществена съпротива, когато дойде на власт, един прозорлив бъдещ десен лидер първо трябва да си осигури подкрепа от хората, които формират общественото мнение – интелектуалците. Първо на тях той трябва да предложи нова либерална програма, която да запленява въображението. Либерализмът е философията на свободата, не консерватизмът – особено пропутинския му вариант, който група гербаджии се опитват да пробутат в България.

Накратко, новият десен лидер ще трябва да напише програма, която да не съдържа само „нещата такива, каквито са“, нито да е вид разводнен социализъм. В основата на тази програма трябва да стои истински либерален радикализъм. Именно такъв вид теоретизиране би привлякъл интелектуалците и би ги мотивирал да разпространяват идеите му, като така повлияят и върху развитието на обществото.

За целта идеите в програмата на лидера трябва да са достатъчно умозрителни и дори авантюристични, а самата програма да не е прекалено практична и да не се ограничава до политически възможното. Добре е тя да предлага промени в социалната структура, които надхвърлят дори богатото въображение на интелектуалците. Да бъде, както писа преди 70 години Фридрих фон Хайек, вид Либерална утопия. Комунистите спечелиха, защото имаха дързостта да бъдат утописти. Едно либерално „Мир! Хляб!Свобода!“ ще спечели на лидера подкрепата на интелектуалците и ще му осигури влиянието върху общественото мнение. Това, което днес изглежда безнадеждно далеч, ще стане възможно утре.

Макрон така дойде на власт. Бъдещият български десен лидер също може да напише книга, в която да предложи приемлив за България баланс между икономическия либерализъм и социалната защита. Разполага с година за това. „Революция: битката за България“ би било чудесно заглавие. С удоволствие ще му я издам.

След това българският Макрон с чиста съвест може да се отдаде на партийно строителство.