Етикет: МВР

Хванаха го за три дни и никой не им повярва! Като на лъжливото овчарче – веднъж „Помощ!“ и няма вълк, втори път „Помощ!“ и няма вълк… На третия път вълк има, ама няма кой да помогне на овчарчето.

Та и с МВР и прокуратурата така. Половината криминалисти и психолози от София воглаве с министъра си Младен Маринов, плюс главния прокурор Цацаров с говорителката му се изсипаха вчера в Русе, за да търсят убиеца на Виктория Маринова. (Ама как си приличат двамата с Николай Кожухаров, шефа на криминалната полиция в Русе! Само дето си бяха свалили ланците). И кого хванаха на следващия ден? Украинец с румънски паспорт, който няколко дни безцелно се разхождал из Русе. Спрели го за проверка и го откарали в полицията. Сигурно в момента го „убеждават“ да си признае.

Вярно, че Русе се разглежда за няколко часа. Но да станеш подозрителен, само защото се „разхождаш безцелно“ по улиците му???? Това не е само прекалено. Това е мракобесно.

Чудесно знам, че докато пиша това, може да се появи по-нова версия с друг „подозрителен“. И съм сигурен, че ще е още по-скалъпена. Нещата с това зловещо убийство тръгнаха така от самото начало. Цялата история сякаш е преписана от третокласна кримка. Ако аз я издавах, щях да предложа на автора да я кръсти: „Случват се такива неща“. Заглавието е плагиат на любимия напоследък на политици, чиновници и шефове на обръчи от фирми, израз. Подзаглавието пък ще е плагиат от „24 часа“: „Шефка в русенска телевизия бита, изнасилена и задушена на кей“. Брилянтно, „колеги“!

Сюжетът на МВР е скроен като по мярка на Виктория. Какво „по-естествено“ да изнасилят, удушат и захвърлят на пуста алея в близост до лудница край Дунава млада и красива жена, бивш модел и моден журналист, отскоро шеф в телевизията на бившия си съпруг? „Обилният биологичен материал“, откраднатите документи и изключения от деня на смъртта ѝ мобилен телефон са подробности за цвят и съспенс. Сексът продава от Адамово време…

Прощавайте, ама не вярвам. Не вярвам на удобно – и най-вече – координирано! – „изтеклата информация“, че днес са хванали убиеца. Не вярвам, че Виктория е убита на кея, не вярвам, че е душена, не вярвам, че е изнасилена, не вярвам, че убийството няма нищо общо с работата ѝ. Грях ми на душата, но след свободните съчинения за шесторния „убиец“ от Нови Искър и за единия от избягалите от Софийския централен затвор, ако МВР и прокуратурата ми кажат „Добър ден“, гледам към слънцето. А и са ме учили да търся поне два независими източници на информация за всяко събитие.„Органите“ вече са ми съмнителни и като първи…

Пак да кажа: цялата публична информация е крайно удобна за версията, която властта упорито ни внушава от самото начало: убийството е по сексуални подбуди, няма общо с разследвания за корупция, убиецът е психопат, клошар или сериен изнасилвач. Бас държа, че наистина ще бъде такъв, когато го „хванат“ – независимо дали е украинец с румънски паспорт, румънец с украински паспорт, или циганин без паспорт. Калъпът е излят, само трябва да напъхат подходящ човек в него.

Може и да имам проблем с подозрителността, властта обаче има проблем с доверието. И като лъжливото овчарче няма на кого да се сърди, като я изядат, тоест свалят.

За едно нищо и никакво убийство.

Ръководството на Областната дирекция на МВР-София ще бъде освободено заради „допуснати грешки по случая с издирването на избягалия затворник“ Владимир Пелов, обяви днес вътрешният министър Валентин Радев. Освен това в Ботевград ще бъдат назначени още петима полицаи, а през лятото – мъка, мъка!- ботевградските пазители на реда няма да бъдат командировани по морето.

Това може би малко ще затрудни един доходоносен бизнес в региона. Днес чета, че смъртно раненият от Пелов Марио Панчев обикалял арестите на софийски районни управления, за да „оправя обвиняеми“ с  помощта на полицаи и магистрати от София. Снимал се и с полицейска униформа, както личи по снимката. Услугата струвала между 30 и 50 000 лева и явно е била доста търсена от престъпниците. За разлика от ченгетата, следователите, съдиите и прокурорите – съучастници на Панчев, които никой не търси.  

Но нещата бързо ще си дойдат на местата. Днес министърът „недоумява“ защо хората ги било страх да сигнализират на полицията. Как да кажеш на полицая, че си видял престъпник, ако е много вероятно двамата да са комбина? Как избягали опасни затворници два месеца могат да живеят необезпокоявано в родния си край,  ако полицаите не си затварят широко очите? Срещу съответното заплащане, разбира се. И съответните донесения срещу другарчетата си от престъпния контингент– според бившия вътрешен министър Румен Петков, въоръженият и много опасен Пелов, е бил „порта“.  Макар че и двамата бандити са мъртви, покровителите и партньорите им с пагони също трябва да влязат в „интерактивната карта на престъпността“, че иначе на нея ще останат големи бели петна. В затвора не се надявам да влязат.

Макар че като си спомня как избягаха Пелов и Колев („Тоя втория трябва да го хванете!“, заповядал МВР-шефът. Надявам се, жив), тия затвори не са никакви затвори. Който не трябва – не влиза, който трябва – излиза.  „Ние ги хващаме – ние ги пускаме“.  Те се избиват сами.

А може, по-иначе може, както казва поета. Като държавните затвори са стари и несигурни, а държавата няма пари за нови, защо да не позволи на частни лица да ги сторят? За блокове и хотели вече не останаха престижни места, а затворите не е нужно да са на оживени булеварди и в морски и планински курорти. Позволи ли това българското правителство, както преди двадесетина години го направи английското, пред „Дондуков” 1 ще се извие опашка от строителни предприемачи…

И понеже строителните фирми се понаучиха да сторят по европейски, предлагам и затворите, построени от тях, да са по-луксозни. Ако щете – и по-красиви. И в тях да влизат и политици, както преди десетина години помечта тогавашният главен прокурор Борис Велчев. Представете си само – коалиционни затвори с подходящ вътрешен интериор! С килии в червено, сиво, синьо, виолетово, оранжево… Красота!

„Цветовете на дъгата”. Така може да се казва новият ВИП частен затвор, за да не депресира обитателите си. Всъщност, най-сигурният начин да  депресираме бивши властимащи, е да ги накараме да си платят. Поне престоя – на цената на 4-5 звезден хотел. Който не може да си плати, ще работи – хем за строежите на нови затвори ще трябва работна ръка, хем 2 дни ще му се броят за три.

… Човек често сънува в цвят. И все някога сънищата му се сбъдват.