Етикет: мигранти

Редовното заседание на Министерския съвет на 18 юли 2018 започна с нервно изявление на министъра на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов, че срещу България се води кампания от фалшиви новини. Каракачанов имаше предвид слуха, че на български военни летища кацат самолети, които превозват нелегални мигранти от Германия и Европа. Каракачанов категорично отрече този слух, както и още един: че козите и овцете в Странджа се избиват, за да се изселят фермерите и мигрантите да се настанят на тяхно място. В заключение вицето определи разпространението на фалшиви новини като „саботаж срещу политиката на правителството и сигурността на държавата“, и препоръча с тях „да се занимават ДАНС и другите служби“. Премиерът се съгласи със заместника си, дори намекна , че срещу правителството се води операция „Пречупване“, какво и да значи това. Борисов обаче отказа да коментира споменатите фалшиви новини, защото след това думите му се преиначавали и излизали нови „чудовищни новини“.

Двамата вероятно разиграха предварително уговорена сценка, в която премиерът по традиция бе доброто ченге. Лошите ченгета от ДАНС и другите служби обаче няма много да помогнат в борбата с фалшивите новини. Те горе-долу знаят как да „правят сглобка“, тоест да ги измислят, но не знаят как да се борят с тях. Могат единствено да спират сайтовете, които ги разпространяват, както стана с блога на адрес xaknewzz.blogspot.com. Там преди няколко дни прочетохме, че Странджа умишлено се обезлюдява, за да бъде населена с бежанци. От няколко дни на този адрес излиза надпис :„Блогът е премахнат и адресът не може да се използва за нови блогове“. Седмица по-рано бе премахнат и друг сайт, който писа, че Борисов си бил купил гръцки остров. Но групата във Фейсбук „Да спрем разграбването на България“, която разпространи видеото за къщата в Барселона, подарена от Борисов на вероятната майка на детето му, от 7 юли насам събра почти 10 000 фенове и последователи. „Биволъ“ също активно боде Борисов. Без да съм особено технически грамотен си мисля, че българските служби ще могат „да се занимават“ само със сайтове на български домейни. А това може да не се окаже достатъчно.

Наистина, вестниците, телевизиите и сайтовете на Пеевски, са винаги готови да подпрат властта. Напоследък им се появиха и съюзници – обръч от сайтове за „всички дясно мислещи хора в България в истинския смисъл на тази дума – от консерватизма до класическия либерализъм“. Двете групи засега успешно лепят обидни етикети на партийните и премиерски душмани или притоплят готови руски хибридки. Но като ги гледам и чета, дълбоко се съмнявам, че ще могат да отбият сериозно обмислена, добре изпълнена и дълбоко ешалонирана медийна атака.

А такава вероятно тече. На националния конкурс за награди „Икономика на светло“ за 2017, организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България и проведен на 17 юли 2018 в София, премиерът каза : „Няма изобщо да им се дадем тоя път на старите ченгета!“ Би трябвало да е имал предвид сивата икономика, но според мен Борисов превантивно заплаши поредните гадове, които се опитват да го свалят. Те явно и така са твърде много, а от началото на годината правителството като че ли прави всичко възможно да ги увеличи и улесни. То не беше сделката с ЧЕЗ, сделката с изтребителите, леченията в чужбина, майките на деца с увреждания, бездимните цигари, горивата…

Последните драми около избиването на (може би) заразените с чума животни в Странджанско обаче имат далеч по-силен деструктивен потенциал. Най-вече заради емоционалния си заряд, който ги превръща в „сочни“ новини дори за приятелски настроени медии и те не могат да ги пренебрегнат. Посещенията в поставените под карантина села на президента Радев днес и на председателката на БСП Корнелия Нинова през уикенда очевидно пренатегнаха и без това опънатите нерви на премиера. Тази сутрин той с носталгия си спомни как армията при комунизма отцепвала заразените райони. А в тях и без това гъмжи от полиция и жандармерия. Та се чудя дали наистина „фалшивите новини“ няма да родят „чудовищни новини“.

И нямам предвид такива за извънбрачни деца.

 

„Имаме ценности, те са нашата основа и всеки път, когато ги предаваме, правим нещата още по-лоши. Европейските ценности са зачитането на човешките права и правата на отделните хора, уважението към другите държави, тяхната почтеност и солидарността, които ни държат заедно“, каза вчера френският президент Макрон на работната среща за миграцията в Брюксел.

По този начин той даде най-сигурната рецепта този проблем никога да не бъде решен ефективно. Първо, защото самите европейски страни, особено най-големите – Франция и Германия, често отстъпват от общите принципи и ценности на съюза заради собствения си интерес, и второ – защото принципите и ценностите на мигрантите тотално не съвпадат с тези на европейците.

Не искам да подценявам френския президент с предположението, че се заблуждава относно възможността проблемът с мюсюлманската емиграция да се реши на ценностно ниво, нито да го обиждам с подозрението, че всъщност не иска този проблем да бъде решен. Но спирането на бъдещите мигранти да влизат в Европа чрез задържането им в „горещи точки“, „приемни лагери“ или „регионални външни центрове за настаняване“, в Либия, Албания и други африкански или азиатски държави, е практически невъзможно. Или поне през годините, откакто идеята се обсъжда, не бе намерен начин тя да се осъществи. Сега обаче, под натиска на Вишеградската четворка, новото правителство в Италия и новия канцлер в Австрия, поясът от, да ги нарека обобщено, „бежански лагери“ извън границите на ЕС, изглежда спасителен.

Всъщност добре е първо да прецизираме терминологията, за да е ясно дали когато казваме „регионални външни центрове за настаняване“, „приемни лагери“, или „горещи точки“, става дума за едно и също нещо. Горещите точки, които бяха създадени в Италия и Гърция, не са бежански лагери. Както вече писах, те са екипи за подкрепа, съставени от европейски институции, работещи по миграционните въпроси и граничния контрол. На тях мигрантите просто подават молба за убежище в дадената държава, преместване в друга държава-членка, или връщане в държавата на произход. Тъй като процедурите са бавни, повече мигранти пристигат в горещите точки, отколкото ги напускат, и те са пренаселени. Няма признаци, че тази тенденция ще се промени. Ако „горещите точки“ в Африка, Азия или Балканите ще представляват нещо друго, това веднага трябва да бъде казано, за да не създаде по-големи проблеми, отколкото ще реши. Защото струпването за кратко време на стотици хиляди, да не говорим за милиони хора, на едно място, има взривоопасен потенциал. 

Много по-важен от липсата на дефиниции и правила за функциониране на „точките“ обаче е фактът, че държавите, в които бежанците ще бъдат спирани, за да не влизат в Европа, споделят принципи и ценности, много по-близки до тези на мигрантите, отколкото на европейците. (Да не говорим, че не бих нарекъл Либия, с която Италия разговаря, точно държава.) Основното различие в принципите и ценностите минава през религията.

Християнството е единствената монотеистична религия, в която човек е надарен със свобода, с възможност за самоопределяне към Бога и нравствените ценности. Свободата е необходимо условие за достойнството на човека, за осмислен и пълноценен човешки живот. Човек е свободен, защото е Божие творение, защото е сътворен по Божи образ и притежава богоподобна духовна природа.

Мнозинството мюсюлмани отхвърлят основните принципи на обединена Европа – свободата и демокрацията, не само защото не ги познават, но и защото не разбират същността им. Същността им е дълбоко противоположна на теократичния тоталитаризъм, какъвто сам по себе си е ислямът. В тази религия Аллах ръководи всичко. Аллах решава човешката съдба. Аллах не дава никакъв избор, никаква възможност за разум и разсъждение. За Аллах хората не са негови деца: те са поданици, роби.

Що се отнася до основната европейска ценност, както я формулира Макрон – зачитането на човешките права и правата на отделните хора – ако човекът има някакви права в исляма, те започват и завършват с вярата в Бог. В исляма няма автономен индивид, личност извън общността. Логично няма и свобода. Всъщност в Корана никъде не се употребява арабското съществително „хуррийа“, което значи „свобода“. Ако пък говорим „за уважението към другите държави“, ми е трудно да си представя как биха го проявили мюсюлмани, чието базирано на исляма разбиране за права оправдава дискриминацията, жестокостите, мъчителните убийства на неверници….

Силно се съмнявам, че европейските бюрократи ще успеят „конврътнат“ ценностно политиците и обществата в Либия, Албания и където и да е другаде извън ЕС. Ако там все пак се построят бежански лагери, то ще е защото ЕС ще е платил за тях. Ако италианското правителство склони да приеме обратно мигрантите от австрийско-германската граница с първоначална регистрация в Италия, то ще е защото Германия ще е платила за това.

Но тогава това ще е операция „спасяването на Меркел“, не на Европа. И единственият начин европейските лидери да постъпят принципно и в съответствие с ценностите на ЕС, е открито да го признаят.

 

Днес премиерът изненадващо отиде в парламента, за да отговори на БСП какви позиции ще защитава на неформалната среща на върха в Брюксел в неделя. Борисов заяви, че няма да подписва нищо там, но повтори позицията си от Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на ЕС в понеделник: да бъдат затворени всички граници в Европейския съюз (ЕС), за да се спре потокът от нелегални мигранти. Да припомня, че на 18 юни 2018 Борисов каза: „Всичко да отиде на КПП. Ако не са спазени изискванията, който откъдето е дошъл, да се върне там, откъдето идва“.

Само дето нито в понеделник, нито днес, не обясни какво разбира под “затворени граници“. Те би трябвало да са такива и сега. Естествено, не са, но не имигрантите – или поне не само те – са ги „пробили“. В пъти по-виновни са корумпираните гранични полицаи, безскрупулните каналджии, които са в комбина с тях, и техните чадъри във властта. Да не забравяме и строителите на афифните телени огради, които всеки по-силен дъжд срутва в дерето. За тях премиерът не казва нищо, защото не може да каже нищо добро.

По суша имигрантите могат да минават „само през КПП-тата“ единствено ако по цялата останала част от съответната граница има достатъчно здрава ограда. Достъпът им по море може да бъде регулиран, ако се създаде европейска брегова охрана. Горещи точки за мигранти извън ЕС може да бъдат създадени, но няма как да работят по-добре от тези вътре в съюза – в Гърция и Италия. По принцип точките не са центрове за задържане или подслоняване, а екипи за подкрепа, съставени от европейски институции, работещи по миграционните въпроси и граничния контрол. На тях мигрантите просто подават молба за убежище в дадената държава, преместване в друга държава-членка, или връщане в държавата на произход. Тъй като процедурите са бавни, повече мигранти пристигат в горещите точки, отколкото ги напускат, и те са пренаселени. Ако механизмът не работи добре в европейски страни, трудно ми е да повярвам, че ще е по-ефикасен в азиатски или африкански.

Така че призивът на Борисов звучи добре за избирателите, но е практически неосъществим. По-реалистично е друго – притисната от коалиционния си партньор ХСС, Меркел да сключи двустранни спогодби по подобие на тази с Турция, със страните-членки с най-много мигранти като Испания и Италия, и да почне да плаща и на тях да задържат сегашните и да приемат обратно дошлите от тях в Германия мигранти. Вероятно ще хартиса някое евро и за опазващите сухопътните външни граници на съюза, тоест за нас. Но само ако Меркел остане канцлер до следващите редовни избори през 2021 г. А вече почти половината германци искат да си ходи.

Борисов може да е прав във второто си твърдение от понеделник – че незаконните имигранти могат да се превърнат в „източник на войни в Европа“. Зависи какво разбира под война, естествено, и между кого и кого си представя, че ще бъде водена. Ислямската и европейската цивилизации вече се сблъскаха фронтално, но за щастие все още в полето на ценностите. Ислямът на имигрантите-мюсюлмани стана по-консервативен дори от исляма в страните, откъдето дойдоха, защото го превърнаха в средство да пазят идентичността си в чуждата им културна среда. Но европейските общества ерозират. Проблемът е, че дори рискът да се разпадне самият съюз, трудно ще накара Брюксел да промени досегашната си имиграционна политика. По една проста причина: политиците в демократичните страни предпочитат мързеливи и неграмотни имигранти, които създават „социални” проблеми“, защото самите те процъфтяват от съществуването и „решаването“ на такива проблеми.

Изходът е европейците да престанат да предпочитат такива политици.