Политиците оправиха държавата и се прехвърлиха на църквата. Навръх Коледа с промени в Закона за вероизповеданията депутатите решиха, че държавата ще предостави на БПЦ-Българска патриаршия и другите регистрирани вероизповедания, държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на НСИ. Това стана след осемесечни умувания върху два законопроекта, единият от които бе общо дело на ГЕРБ, БСП и ДПС, а вторият – лично творчество на ВМРО. (Различното при Каракачанов бе само задължението на всички религии да проповядват само на български, и ограничението месечните заплати на свещенослужителите да не надвишават средната заплата на педагогически специалист). Заедно със субсидията бяха предвидени мерки срещу т.нар. религиозен радикализъм, „за да се защитят националната сигурност, обществения ред, здравето и морала, като се предотврати намесата на чужди лица и организации в дейността на религиозните общности и институции“. За да преборят въпросния радикализъм, депутатите забраниха възнагражденията на свещеници или други духовни лица да се финансират от други държави и чуждестранни лица.
Проблемът всъщност започна през 2017, когато служебният премиер Огнян Герджиков денонсира междуправителственото споразумение с Турция от 1999, което позволяваше на вероизповеданията да получават помощи отвън. В резултат над 800 имами останаха без заплати и някои от тях потърсиха прехраната си в чужбина. През 2018 държавата реши да помогне за решаването на проблема, който сама създаде, по описания по-горе ексцентричен и крайно небогоугоден начин.
Всички основни вероизповедания възразиха срещу него. На 3 октомври 2018 Светият синод на БПЦ излезе със силно критично становище, в което се казваше, че „…верското убеждение е несъвместимо с понятия като „религиозен радикализъм“ и тероризъм. Ако такива верски убеждения се проявяват в дейността на съответното вероизповедание, има съответните законови средства за противодействие“.
Възраженията им не бяха чути. В средата на октомври 2018 Народното събрание гласува законопроектите на първо четене, на 21 декември 2018 окончателно ги прие. Бе въведен партиен принцип за субсидиите – пари ще получават само вероизповедания, които представляват над 1% от населението. Разбирай, православието и исляма. По тази схема мюсюлманското вероизповедание ще получава около 5,7 милиона лева годишно, а БПЦ – около 15 милиона лева. Католици, протестанти, арменци, юдеи, ще пият по една студена вода.
Няма да коментирам моралната чистота и пастирското служение на членовете на Светия синод и Главното мюфтийство, облагодетелствани от новия закон. Навръх Великден обаче се оказва, че те ще бъдат облагодетелствани двойно. За да получат по-високата субсидия, правоимащите трябва да нямат дългове към държавата. Иначе от парите трябва да им се удържат старите задължения. Мюфтийството проплака, че не може да си ги плати. Според главния мюфтия Мустафа Хаджи голяма част от вакъфските имоти – 4700 броя (!!!) – били одържавени по време на комунистическото управление и след това не са върнати, затова мюфтийството си брояло стотинките.
Излъга Хаджито, Аллах да го съди. Бившият главен секретар на мюфтийството Николай Панков каза тези дни, че годишните му доходи от имоти били около 30 милиона лева. Но хич нищо да не взимат от тях, през последните 5 години Главното мюфтийство получава по 2 млн. лв. годишно от турския Дианет – службата, която отговаря за вероизповеданията в Турция. Парите се използват главно за духовни училища и Висшия ислямски институт. А дълговете на мюфтийството са 8 106 000 лв. Тоест, имат да платят и хартисват!
Сега Патриотите, който най-много протестираха срещу външното финансиране на свещенослужители, дерат ризи, че решението за опрощаването на дълговете е политическо, че облагодетелства само мюсюлманите, и че така ГЕРБ връща дълга на ДПС за подкрепата на връщането на преференциите. По изключение са прави. Само че политиците обикновено използват вярата и религията – както всичко останало! – за политически цели. Самият факт, че проектът миналата година бе общо дело на ГЕРБ, БСП, и ДПС, не само много ясно сочи наличието на политическа сметка, но и поръчителите на закона – Анкара и Москва. И принизява борбата за морал и вяра до недостоен спор за власт и пари.
По-важното обаче е, че не решава проблема с радикализма. Целевото предназначение на субсидията няма да попречи на турската Агенция по вероизповеданията да контролира мюфтийствата и големите джамии у нас. Още по-малко ще спре руския патриарх Кирил да поучава българския патриарх и президент. Но ще е част от вековната целенасочена политика на Москва да поддържа антагонизма между източната и западната църква – както на най-висше ниво като държави, така и на най-нисше, монашеско ниво, например в Света гора. Едва ли някой монах е обяснил това на премиера.
С новия закон католиците и протестантите, така или иначе заклеймени като еретици от православната църква, бяха наказани и финансово. Държавата, от която религията уж е отделена, възприе средновековния тип мислене на българското православие, вместо да спомогне за европеизацията му. Тя всъщност се присъедини към неговия тип говорене и поведение. Което значи, че се съгласи, че западното общество по своята същност е лъжовно, тоест еретично, и че всяко нещо, което то произвежда, всяка производна на него култура, в крайна сметка също е лъжовна и еретична.
Което прекрасно урежда Анкара и Москва.