Етикет: номенклатура

Току-що завършилото посещение на премиера Борисов в САЩ и подписаната от него и президентът Тръмп „Рамка за стратегическо партньорство“ е прекрасен повод да се вгледаме и в най-старателно критата характеристика на номенклатурата. Номенклатурчиците я наричат „да си пазим взаимно гърба“. Народът: „Гарван гарвану око не вади“. Мафията – „закон на омертата“.

Споменах в миналата част кариеристите, драпащи за власт. Те не са „правили революция“, но напират да заемат топлите местенца, след като вече е направена. Безспорно тези апаратчици са беззаветно предани на своя вожд. Но и той им е предан. Най-добре го бяха казали братята сърби по времето на Титова Югославия: „Тито е наш, ми смо Титови“ („Тито е наш, ние сме на Тито“).

Между вожда и номенклатурчиците съществува тясна връзка. Те са социалната опора на неговия режим, той е институционалната опора на тяхното благополучие. Това е брак по сметка, не по любов. Всеки номенклатурчик поотделно може да бъде понижен, уволнен, даже съден от вожда, но номенклатурата като цяло е недосегаема дори за него. Номенклатурчиците са негови протежета, но и той е тяхно протеже. Вождът се грижи за интересите и авторитета на номенклатурчиците както за своите интереси и за своя авторитет. Номеклатурчиците безпрекословно изпълняват неговата воля, докато той изпълнява тяхната. Номенклатурчиците и вождът им са колективен диктатор.

Така може да се живее дълго и щастливо. Но не вечно. В един хубав ден или вождът умира, или някой/нещо го принуждава „да обърне курса“. Какво се случва тогава?

Номенклатурата с всички сили се съпротивлява. Отначало тайно, после явно, и накрая, ако се наложи, обявява война на вожда. И побеждава. Изпраща стария вожд „с благодарност за приноса към партията и държавата“ и избира нов. Освен ако самата тя не бъде победена.

Какво може да обърне сегашния курс при толкова „стабилна“ власт и толкова добре подредена къщичка? В България за съжаление нищо. Извън България – Тръмп. По всичко личи, че метаните на Запад и целуването на…да речем, ръка, на Изток, скоро няма да са едновременно възможни. В някои части на света Путин и Тръмп може и да имат общи цели и интереси, но Балканите не са сред тях. Русия смята страните от региона за своя сфера на влияние и от 300 години гледа на тях като на предмостие към Проливите. През по-голямата част от това време обаче Турция е била в упадък. Сега Ердоган е почти толкова силен, колкото Путин. Двамата никога няма да бъдат съюзници в съперничеството с Америка, но е достатъчно да са едновременно срещу нея, за да потърси който и да е американски президент пренебрегвани дотогава съюзници. Като България.

По щастливо стечение на обстоятелствата този път България е на правилното място в правилното време. Не че можем да заместим Турция – нито една от натовските страни в региона сама по себе си не може. Но можем да сме част от един средиземноморско-черноморски вал, който нито Путин, нито Ердоган, могат поотделно да прегазят. И ще бъдем. Доброволно или доброзорно – зависи от Борисов. И от номенклатурата.

С какво промяната на курса ще засегне номенклатурчиците? Много просто – ще стане много трудно да крадат. Сега им е обидно лесно. “Рамката за стратегическо партньорство“ касае сигурността, отбраната и енергетиката. Именно там е грандкорупцията в България. Всички тези сфери са доминирани от Русия. От поддръжката на бойна техника, доставките на газ, доставките на ядрено гориво, българските олигарси, българските политици и българските номенклатурчици, крадат стотици милиони годишно. Русия ги калкулира в цената. Ние ги плащаме. Когато САЩ започне да доставя тези стоки и суровини, кражбите ще секнат – или поне драстично ще намалеят. Капиталистите не обичат да (ги) крадат.

Колкото и малки да са бъдещите размествания в изброените сфери, те са неизбежни. И ще предизвикат упорита, макар и безгласна съпротива. Загубят ли възможността да придобиват и увеличават собствеността си, тоест да крадат, номенклатурчиците ще загубят и властта си. Те не властват, защото имат, те имат, защото властват. И искат все повече власт. Човек може да се пресити от всичко, но не и от властта. Затова номенклатурчиците ще бойкотират всяка промяна, която ги ощетява, и ще се опитат да свалят всеки, който я извършва. Точно както „службите“ четвърт век пречеха да излезе наяве истината за престъпленията на Държавна сигурност и да бъдат огласени нейните служители и агенти. Който политик се опитваше да го направи, падаше от власт.

Но истината за ДС все пак излезе наяве. Ще излезе и тази за кражбите на номенклатурата. Бедна ни е фантазията да си представим техния размер. Още по-трудно ни е да си представим, че ще я кажат службите и прокуратурата. Но нека си спомним, че месец преди Борисов, в Съединените щати бяха новоизбраният главен прокурор, бъдещият шеф на КПКОНПИ, и шефовете на ДАНС, външното и военното разузнаване. При това седяха доста по-дълго от „премиера на Белгия“…

Така че който трябва, ще каже истината – или поне тази част от нея, която не може повече да бъде крита. По простата причина, че ще има кой друг да я каже. Все пак корупцията е „танго за двама“. При партньорство с руснаци втори няма. При партньорство с американци вторият е първи.

Колко ще ни възмути казаната част от истината и дали ще разклати властта, е друг въпрос. По-вероятно е Борисов да се задейства срещу номенклатурата, за да предотврати нейни действия срещу себе си. Вождът ще бъде принуден да се сбие с племето, което сам създаде. Можем само да се надяваме, че двете страни ще се омаломощят взаимно.

По-нереалистичната надежда е, че докато лошите се бият, зад ринга ще загрява някой добър, който ще играе с победителя от срещата между двамата лоши. И ще я спечели.

Но него трябва сами да си го създадем.

Номенклатурчиците далеч не са само в съдебната власт. Тази власт се оформи като еквивалент на комунистическото Политбюро заради общия интерес на партийните елити, дошли под строй от комунизма, да не бъдат съдени за кражбите и некомпетентността си. Но далеч не тя роди прословутите „калинки“. Те по естествен път избуяха под сянката на „революционерите“, извършили Великата герберска революция.

Тя избухна в края на 2006, когато бившият главен секретар на МВР и вече столичен кмет първи мандат Бойко Борисов, създаде ГЕРБ. Основна причина за появата му бе сривът на десните партии, предизвикан от кризата на легитимността им вследствие на клиентелизъм, самозатваряне около тесен елитарен кръг, неспособност за адекватна и смислена комуникация със собствения електорат, и безкрайни лидерски битки. Почти същите хора правят същото и сега, но вече почти претопени от ГЕРБ. Преди 13 години ГЕРБ се самоопредели като дясна партия, макар да „всмука” симпатизанти както на СДС и НДСВ, така и на БСП, „Атака“ и негласуващи. Ако имаше повече проблеми и по-малко генерали вляво, партията на Борисов щеше да бъде лява.

Самият Борисов обра болшинството гласове на първите парламентарни избори, на който партията му се яви през 2009, с демонстративната си опозиционност срещу партийните елити и представителите на съдебната власт, срещу всички, на които масовият избирател вменява отговорността за проблемите в страната. Съвсем скоро обаче индивидуално и колективно се вля в редиците на тези, които критикуваше, за да постигне властовите си интереси.

Защо се връщам толкова назад? Защото съм сигурен, че вече никой не помни варненската съдийка Душана Здравкова, пръв председател на неправителственото сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Това бе прототипът на ГЕРБ преди немските политически фондации „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ да бабуват на партизирането му. Никой не помни и първата външна министърка на Борисов – Румяна Желева, провалила се с гръм и трясък на изслушването като български кандидат-еврокомисар в европарламента. Именно Желева свърза ГЕРБ с баварския Християнсоциален съюз. Малко хора помнят и ракетата-носител на Борисов в политиката – бизнес-медийното сдружение „Глобална България“. Още по-малко хора изобщо знаят, че прототип на нарицателното „калинки“ бе 28-годишната злополучна изпълнителна директорка на Фонд „Земеделие“ Калина Илиева, чиято немска диплома през 2010 се оказа фалшива. Калина бе дъщеря на шефа на столичната пожарна и протеже на първия земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов, който пък бе пръв душманин на бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов…

Никой вече не помни тези хора, а те изнесоха на плещите си „Великата герберска революция“. Бяха нейния „революционен авангард“ – или ако предпочитате, децата, които революцията по правило изяжда. Защото са по-малко, защото са по-възрастни, по-уморени и по-малко пробивни от „втората вълна“, която неминуемо идва след тях. Вълната на номенклатурата.

Как се образува номенклатурата? Като към отговорните длъжности във все по-разрастващия се „партиен и държавен апарат“ се устремят глутници кариеристи. Те трябва да отговарят на много прости изисквания, за да заемат желаната длъжност. В края на краищата изискванията се свеждат до едно – да са членове на победилата и здраво хванала властта партия. Ако са сред основателите на ГЕРБ, им се признава и статут на активни борци срещу комунизма. Но този бонус понякога е нож с две остриета – справка изброените по-горе гербопроходци.

Основополагащ критерий за кариерата на номенклатурчиците са не комептентността и деловите им качества, а партийната лоялност. Комунистите я наричаха „политически качества“. Това означава за министър на правосъдието например вместо безпартийните проф. Живко Сталев или доц. Кристиян Таков (светла им памет!), да бъде предпочетен (много)партиеца Данаил Кирилов.

Това никак не е глупав подход. Когато правителството наистина има нужда от добри специалисти на ръководен пост, то просто ги „наема“ или направо купува от професионалните им общности. Списъкът е дълъг и тъжен, а покупката – съпроводена с интелектуални и професионални предателства. Но системата работи безотказно.

Назначаването на партийни послушковци – „калинки“ – на ръководни постове, има и много по-дълбок смисъл. Всеки номенклатурчик трябва да знае, че заема мястото си не по право, а по милост. По Височайшата милост на Първия. Ако тя секне, калинката моментално бива заменяна с друга калинка. Не случайно и по време на комунизма, и в посткомунизма в който живеем, най-популярната „мъдрост“ е „Незаменими хора няма“. А тя се прилага по-лесно спрямо Данаил Кирилов, отколкото спрямо Кристиян Таков. Следователно трябва да бъде назначен Данаил Кирилов.

И го назначават. Той пък от своя страна се опитва да стане незаменим с послушание. Готов е всячески да обслужва висшестоящите, за да задържи поста си и да получи още по-висок.

Не мислете обаче, че само партийното членство или височайше ходатайство е достатъчно, за да попаднеш, и особено за да се задържиш в номенклатурата. Трябва да ти знаят и номера на обувките. Или както Сталин още през 1923 обяснява на делегатите на ХII конгрес на ВКП(б): „…необходимо е хората да бъдат проучени до мозъка на костите“, необходимо е „да се познават, да имаме око за техните достойнства и недостатъци“.

Е, познават се. Специалните служби, прокуратурата и антикорупционните органи в България са много…да кажем, познавателни. И всеобхватни – обхващат всички области на икономиката и управлението. Пряко или косвено те „препоръчват“ на низшестоящите лицата, които трябва да бъдат избрани. Управляващата партия и властта се бюрократизират. Обществото се разделя на „ония там, горе“, и на „ние тук, долу“.

Ако се вгледаме в модела на съветска Русия, който за съжаление политическата ни класа в момента копира, след това разслояване следва гибелта на „старата гвардия“. Някои нейни представители си отиват сравнително лесно. Други – след ожесточена съпротива. Най-упоритите ги обвиняват, съдят и затварят. Затова „органите“ са особено ценен сегмент от номенклатурата.

…Но накрая и измислилият „тройките“ Ежов го обвиняват в държавна измяна и го разстрелват. И наследникът му Берия, макар и да става вицепремиер и вътрешен министър, също „намазва куршума“. И така докато падне и Горбачов.