На днешния ден преди 118 години е родена Алиса Зиновиевна Розенбаум ( Айн Ранд ) . От 2006 г. полагам систематични усилия да я представя на просветената и свободомислеща българска публика. Останаха малко хора, които да питат :“Коя е тая?“, като чуят името ѝ. Това е чудесен подарък за рожден ден.
Все пак има и неразбрали. Малко повече обективна информация за тях, за да не четат и не им преразказват конспиративни и левичарски сайтове.
Айн Ранд е един от най-великите американски философи и писатели на миналия век. Оказва мощно въздействие върху три поколения американци. През 40-те и 50-те години на ХХ век се прочува с провокативните теми на своите произведения. В проучване, спонсорирано от Конгресната библиотека, американците посочват „Атлас изправи рамене“ като книгата, повлияла най-силно на живота им (преди нея е само Библията). Когато през 1998 г. издателство „Модърн Лайбръри“ се обръща към читателите да назоват стоте най-велики книги на ХХ век, „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“ са на първо и второ място в списъка. „Химн“ и „Ние, живите“ са на седмо и осмо, изпреварвайки „Великият Гетсби“, „Гроздовете на гнева“ и „Одисей“.
По произход Ранд е руска еврейка, родена в Петербург в семейството на аптекаря и фармацевтичен предприемач Зиновий Захарович. Починала в Ню Йорк през 1982 г. , на 77 годишна възраст. Най-голямата от три сестри – Алиса, Наташа и Нора.
Алиса е изключително надарено дете. Научава се да пише на 6 години, едва деветгодишна започва да пише кратки разкази и стихове, изучава усилено логика, геометрия и алгебра. „За да разбера света отвътре и отвън“, както споделя в дневника си по-късно.
След като болшевишката Октомврийска революция национализира собствеността на семейството ѝ и го праща в изгнание в Украйна, тя взима всички матури за средно образование за три месеца. През 1921 г. семейството се връща от в Русия. Ранд замисля бягството си и се подготвя пет години за него. Започва да учи английски, през 1924 г. завършва философия и история. След дипломирането си се записва отново да следва – киноизкуство, специалност “Сценарий“ в Петербургския университет., и взима три години за една. В края на 1925 г. получава разрешение да отиде на гости на роднини на майка си Анна в Чикаго. Напуска Русия на 26 януари 1926 година, току-що завършила философия, история и киносценарий Заминава за Калифорния, амбицирана да работи като сценарист в Холивуд.
Малко след пристигането си в Лос Анжелис се запознава с „кръстника на Холивуд“ – режисьора Сесил Б. Де Мил (Оскар за „Десетте Божи заповеди“ през 1952 с Чарлтън Хестон и Юл Брунер). Впечатлен от ерудицията и енергичността ѝ, Де Мил я кани да наблюдава работата му при снимането на филма за Христос „Царят на царете“ (1929). При снимките Айн се запознава и с Франк О’Конър, с когото се среща отново две години по-късно и започва връзка, която завършва с брак.
Въпреки това успешно начало, Ранд се изолира за около пет години от средите на киното. През тях прави всевъзможни опити да опознае Америка такава каквато е, и да открие мястото си в свободното общество. През 1931 г. става американска гражданка. Това събитие я изважда от петгодишното ѝ „многострадално интелектуално скитане“, както споделя в мемоарите си. Омъжва се за О’Конър и успява да приключи малко преди да навърши 28-та си година с „времето на блуждаене и търсене на идентичност след напускането на Русия“. Насърчена от съпруга си, Айн решава да започне да пише. Категорично се противопоставя на мистицизма и колективизма в руската литература и смята себе си за автор от европейска величина.
През зимата на 1932 г. Ранд продава първия си сценарий на Юнивърсал Пикчърс – за филма „Червен залог“ (1933) г. Първият ѝ роман, автобиографичният „Ние, живите”, е публикуван през 1936 г. и е посрещнат от критици и читатели изключително негативно. Острата критика на комунизма в него, описаните лични спомени на Ранд, с които безпощадно разкрива истинското лице на системата на комунизма в СССР, карат много издатели да откажат печатането ѝ.
Следват Химн, Изворът (започнат 1935, издаден 1943), Атлас изправи рамене (започнат през 1946, издаден 1957) – прокапиталистически бестселъри, добили широка известност като контрапункт на левите марксически и маоистки движения на 1968-те в САЩ, Германия и Франция.
Ранд смята себе си за първата от завръщащите се в литературата романтици. Главната цел в творчеството ѝ е да изобрази идеалния човек, човекът, какъвто той може и трябва да бъде. Философията е необходимото средство за достигане на тази цел. Що се отнася до писателя, той трябва да бъде активен духовен лидер на своето време, а не нечий пасивен последовател, носещ се по течението. Той е длъжен да формира ценностите на своята култура, да изразява и конкретизира ценностните авторитети в човешкия живот. Това е същността на романтическата школа в литературата, типична за ранното творчество на Ранд (под влияние на Виктор Юго), и лесно откриваема във всичките й романи, където нещата са представени такива, каквито могат и трябва да бъдат (под влияние на Аристотел).
След 1949 г. Айн Ранд напуска Холивуд и се отдава изцяло на писането и изнасянето на лекции. Лекциите й през 60-те години затвърждават славата на Ранд като упорит, донкихотовски, драматично пламенен социален мислител. Била е гостуващ лектор в университетите Йейл и Принстън (1960), Колумбийския университет (1960, 1962), университета “Джон Хопкинс” (1961), Харвард (1962) и Масачузетския технологичен институт (1962). От 1961 г. до 1979 г. изнася ежегодни лекции във Форд Хол Форум, прочутата твърдина на свободното слово в кампуса на Североизточния университет в Бостън. Речите обикновено започват в седем и половина вечерта, но привържениците й, които пристигат от цял свят, за да я чуят – дори от Африка – се редят на опашка още през нощта. Тъй като след средата на 60-те години събитието се провежда в средата на април, то става известно като „обективистки Великден“. Междувременно клубове на Ранд никнат като гъби в кампусите на университети от Харвард и МТИ до Станфорд. Тя редовно говори по радио WKCR-FM в университета Кълъмбия и по WBAI-FM, радиостанцията на „свободното слово“ в Ню Йорк. Някои от лекциите ѝ се излъчват на живо по Националната образователна радиомрежа, предшественик на NPR.
Заедно с последователите си Натаниел Брандън и Алън Грийнспан години наред издава „Бюлетин на обективиста“, който прераства в сп. „Обективист“, издавано от 1962 до 1976 г. Създава собствен интелектуален кръг от ярки индивидуалисти, самонарекъл се „Колектива“.
През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята философия и приложението ѝ спрямо актуалните обществени събития. Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологични и философски дебати, са изключително интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.
Ранд лансира едно фундаментално убеждение, до което много хора никога не достигат, други споделят само в младостта, и единици – до края на живота си. Убеждението, че идеите имат значение. Знанието има значение, Истината има значение. Разумът има значение. Липсата на разум е саморазрушителна.
Ранд вярва, че обществените тенденции се определят от идеите. Именно идеите създават и разрушават обществените системи. Следователно трябва да се защитават и разпространяват правилните идеи, правилната философия. Бедите на съвременния свят, включително и разрухата на капитализма, са причинени от алтруистичната, колективистична философия.
Ранд не одобрява тенденциите в политиката, икономиката, отношението към секса и жените, бизнеса, изкуството и религията на американското общество по времето, в което живее. Сама казва, че с творчеството си предизвиква културните традиции на последните 2500 години. И говори напълно сериозно.
Ранд нарича философията си „обективизъм“. Обобщава я по следния начин: „Моята философия, накратко, е концепцията за човека като героично същество, с неговото собствено щастие като морален смисъл на живота му, с продуктивното постижение като неговата най-благородна дейност, и разума като неговото съвършенство„.
Обективизмът е систематична философия за разума и свободата. На конференция, организирана от Рандом Хауз във връзка с публикуването на “ Атлас изправи рамене”, Айн Ранд е помолена да представи същността на обективизма, докато стои на един крак. Отговорът ѝ е:
Метафизика: Обективната реалност
Епистемология: Разум
Етика: Егоизъм
Политика: Капитализъм
Айн Ранд пише „За новия интелектуалец“ – своеобразен манифест на обективизма, събирайки внимателно философските откъси от романите си и заявявайки, че „кралете” и „мистиците” не бива повече да управляват този свят, защото точно те – човекът на силата и човекът на вярата – са го довели до морален колапс. Героите в „За новия интелектуалец”, чиито думи звучат като сентенции, извадени от контекста на повествованията си, произнасят истини, чиято актуалност ни боли да признаем днес: единствената сила на човека е неговият разум и негово най-естествено право е свободата на личен избор, свободата да се бори за своето щастие.
„Добродетелта на егоизма” представя популярно етичния компонент от философската система на Айн Ранд. Ранд твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма; че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа воден от собствения си рационален интерес. Който отрича това исконно право на човека, директно атакува чувството му за собствено достойнство.
Това не е систематична дискусия по етика, а поредица от есета по онези етически теми, които се нуждаят от изясняване и днес. Книгата много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и журналистическата конкретност на ежедневното битие, и напълно заслужено оглавява читателската класация на „Рандом хауз” за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на нехудожествената литература.
Новаторската теза на Айн Ранд, че не е необходимо нито ние да се жертваме за другите, нито да жертваме другите заради нас, полага етическата основа за индивидуалните права. Това е нейният безсмъртен принос към философското наследство на човечеството.
В “Капитализмът: непознатият идеал” Ранд идентифицира алтруизма като основна причина за колапса на модерния свят. Гледната ѝ точка е толкова радикално различна от общоприетия начин на мислене, че предизвиква философска революция. Тази книга нарушава мълчанието за истинската същност на капитализма, подложен от противниците си на линч, с който обявилите се за негови „защитници” мълчаливо са се съгласили. Една от най революционните и силни книги за капитализма и политиката, публикувани някога в България.
Впрочем всички нейни книги са такива. Приятно четене!