Прохибиционистите (противниците на притежанието и употребата на оръжие за самозащита) са благодушни хора. Те обичат да говорят за светостта на човешкия живот – до момента, в който лично на тях не им откраднат колата или изнасилят дъщерята. Чак след това разбират, че заклинанията за светостта на човешкия живот са престъпна демагогия.
Тая демагогия се развихри за пореден път, след като на 8 май 2019 депутатите приеха на първо четене промени в Наказателния кодекс, които предвиждат, че няма превишаване на пределите на неизбежна отбрана, когато „нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище“, както и когато „нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“.
Тези „поправки“ всъщност ще възстановят приетите през май 1997 от СДС и отменени през ноември 1997 г. от Конституционния съд промени в НК, които за няколко месеца бяха позволили на спазващите закона български граждани адекватно да защитят имота, живота и честта си от престъпни посегателства. АКО ги възстановят. Защото очаквам демагогията на прохибиционистите да достигне висоти, след които повечето правителства, опитващи се да изглеждат „европейски“, дават заден ход.
Защо противниците на притежанието и употребата на оръжие за самозащита са демагози? Защото отнасяйки се прекалено хуманно към престъпниците, държавата се отнася нехуманно и изключително несправедливо към спазващите закона граждани. На това също има лесно обяснение – държавата и престъпниците са си социално близки. Те преразпределят нашите пари и вещи в тяхна собствена полза. За да ги преразпределят обаче, първо трябва да ги присвоят. За целта държавата трябва да ни забрани да ги пазим. Това не е кражба – не! Това е грижа за човека, избиват го на чувства съвременните Маниловци.
Кой човек обаче? Защото хората са различни. Има такива, които спазват законите, и други, които ги нарушават. Животът на престъпника, откраднал чуждо имущество, по-ценен ли е от имуществото на честния човек, заработил това имущество? И кой изобщо определя стойността на имуществото? Само в пари ли се измерва тя?
Собствеността е продължение на човека, плод на неговия труд, резултат на неговото време, енергия и таланти. Собствеността отличава хората от животните. Който открадне наше имущество, краде това, което ни прави хора. Той отнема тази част от нашия живот, през която сме спечелили съответната вещ. Това не е ли убийство?
За да гарантираме правото си на живот, трябва да можем да упражнява упражняваме правото си на собственост върху този живот. Правото на собственост трябва да стане толкова свещено по закон, колкото здравето и живота.
Когато забраняват на хората да пазят собствените си пари и вещи чрез закон, законодателите дават израз на дълбокото си подсъзнателно убеждение, че могат да ни ги отнемат чрез закон. А това, както казваше един комунистически поет, е фашизъм.
От друга страна, ако нямаше комунизъм, нямаше да има и фашизъм.
А от трета, ако можехме с оръжие да се защитаваме срещу тиранията на властта, нямаше да има нито комунизъм, нито фашизъм.