Етикет: Пражка пролет

Из доклад на на съветския посланик в София Александър Пузанов за негов разговор с Тодор Живков, 1 авугст 1968

Ние сме убедени, че независимо от резултати от двустранните преговори в Черна над Тиса, ситуацията в Чехословакия и цялостният ход на събитията не дават основание да се запази сегашното ръководство, поради неговата неспособност да промени положението там. Политбюро на БКП потвърждава по-рано потвърдената позиция: тъй като ситуацията в Чехословакия трябва да бъде променена и комунистическата партия и социалистическите завоевания следва да бъдат запазени, ние сме длъжни да употребим всички възможни и необходими мерки, включително въоръжените сили на Варшавския договор, ако ситуацията го изисква.
А.Дубчек, О.Черник и И. Смръковски не дадоха никакви гаранции, че желаят да променят ситуацията. Те са националисти и ревизионисти, които не обичат Съветския съюз.

Ако не успеем да променим хода на събитията, ще бъде катастрофално: това ще бъде блам за Съветския съюз, за всички социалистически страни, за цялото международно комунистическо движение, за развитието на нашите социалистически страни.

Накъде отиваме? Китай скъса с нас, същото се случи и с Албания. Положението е само на йота по-добро с Куба, Румъния и Югославия.
Ние не можем и не трябва да отстъпим нито педя земя повече!

Ние напълно съзнаваме трудностите, които ще възникнат в международното комунистическо движение в резултат на извънредни мерки, които ще трябва да предприемем по отношение на Чехословакия. Но какво можем друго да направим?

Ние трябва ясно да признаем колко опасно развитие има вече ревизионизмът в международното комунистическо движение. Вземете за пример Италианската комунистическа партия. Тя не е вече същото, което беше преди 10 години: социалдемократичните възгледи са я изцяло завладели. Само поради обстоятелството, че това е масова партия, не можем да твърдим, че тя е марксистко-ленинска партия.

Или вземете Френската комунистическа партия, която е попаднала изцяло под влияние на ционизма.

Ние вярваме, че враждебни последици в международното комунистическо движение и врявата, която ще се вдигне от международните реакционни сили ще ни поставят само ефимерни трудности. Ако възстановим Чехословакия като част от социализма, ние ще заздравим силите на Варшавския договор и силата на социализма като цяло.

Но ако, противно на това, Чехословакия напусне Варшавския договор или остане в него по начина на Румъния или други ревизионистически държави, силите на Варшавския договор ще бъдат значително отслабени и това ще постави пред голямо изпитание ГДР, Полша и Унгария. В случай на война, съветската армия ще трябва да се бие не на чехословашко-германската граница, но на съветско-чехословашката.

Ако събитията в Чехословакия не се променят бързо и решително, това ще доведе освен всичко друго и до пълна реабилитация на Тито. Хрушчов вече го реабилитира веднъж, и ние ще направим това втори път. Ще изглежда, като че ли Тито е най-големият световен политик.

Делегация на БКП ще бъде в Братислава. Ние гледаме на предстоящото съвещание на 6-те комунистически партии само като на тактически ход. Що се отнася до събитията в Чехословакия, най-вероятно нищо няма да произлезе от тази среща. „Дано Господ да помага да се лъжем.” Срещата ще бъде успешна, само ако убедим чехословашкото ръководство да подпише декларация или комюнике в духа на писмото на Варшавския договор за овладяване на положението в Чехословакия, съгласно предложените в писмото мерки.

Нашето мнение е просто: Да ги принудим да капитулират. Ако откажат, трябва да приложим други, крайни мерки“.

На снимката: Архитектът на „Пражката пролет“ Александър Дубчек (в средата). Вляво от него е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.

Хенри Кам, в.„Ню Йорк таймс”, 13 октомври 1968 

Москва – За три дни миналата седмица Пражката пролет изглежда, че пристигна в една мръсна московска улица. От сутрин до вечер дисиденти, несъгласни със съветската действителност открито представяха убежденията си пред събралите се неформални групи, докато полицията блокира движението на съседните улици.

Бунтовните интелектуалци говореха и пред очите на КГБ (тайната полиция), защото знаеха, че мнозина, с които разменяха мисли са редовни членове на службите за сигурност, или работят неофициално за тях.

Ако интелектуалците се бяха събрали на друго място и в друго време със сигурност щяха да бъдат арестувани, както петимата дисиденти, заради които стояха пред съда на мръсната улица.

Вътре петимата, Лариса Даниел, Павел Литвинов, Вадим Делоне, Константин Бабицки, Владимир Дремлюга, са изправени пред съда, задето около обед на 25 август 1968 на Червения площад за няколко минути открито изказаха мнението си за нахлуването в Чехословакия.

Същото стори и Наталия Горбаневская, поетеса, която избягна съда, защото има две малки деца, и Виктор Файнберг, изкуствовед, изгубил четири зъба при ареста и затова властите решиха, че не е за пред ограничената публика на политическия процес. Вместо това го изпратиха в психиатрична клиника.

За трима от обвиняемите правителството възроди старото царско наказание за радикални политически агитатори – заточение. Останалите двама получиха присъди в затворнически лагер.

Литвинов, 30-годишен физик, внук на Максим Литвинов, външния министър на Сталин, беше осъден на пет години заточение в отдалечена, все още неназована област на Русия. Г-жа Даниел, съпруга на Юлий Даниел, затвореният писател, беше изпратена на каторга за четири години на подобно място. Бабицки, 40-годишен езиковед получи три години заточение.

Дремлюга, 28 годишен, безработен, беше осъден на максималния срок – три години затвор. Делоне, на 33 години, студент и поет, получи три и половина години затвор и му беше заповядано да лежи още четири месеца – остатък от предишна условна присъда.

Иронията тук е, че само когато няколко дисиденти се опитват да събудят съвестта на политически инертната нация, се появяват публично други дисиденти, като слушателите им са хора, имунизирани против радикални идеи. Това показва безкрайно малката активност на малкото на брой съветски дисиденти.

Средният гражданин изобщо не знае, че петима мъже и две жени заклеймиха агресията на страната си, поради което бяха дадени под съд, защото пречели на автомобилното движение в огромния и пуст Червен площад. Единствените граждани, които знаеха бяха изпратени в мръсната улица да се преструват на обикновени комсомолци и работници. Задачата им е да наблюдават и фотографират неколцината, отхвърлили чрез необяснима лична алхимия конформизма на единственото общество, което познават; същото общество вече ги прокуди.

Но дисидентите не могат да се променят.  В друга съдебна зала Лариса Даниел заяви: „Не мога да сторя нищо друго”. Те познават само тези, които ги мразят. Мразят ги, задето са се осмелили да протестират. Познават ги и тези, които ги обичат, защото са толкова малко и имат нужда от подкрепа. Двама от основните участници в уличните демонстрации (те нямат водачи) миналата седмица само свиха рамене в отговор дали  някой друг освен тях знае за протеста им.

Но Владимир Дремлюга, заклеймен в съда като провинциален Дон Жуан, отговори в сряда на въпроса на съдията, който искаше да знае дали е правилна постъпката му на Червения площад: „Бих ли отишъл в затвора за нещо, което не е правилно?”

Малката група не се колебае да изразява мненията си не защото съветското общество днес е по-толерантно към несъгласните. В думите им се чете отчаяние, заради това че бледата светлинка на свободата от ерата на бившия премиер Никита Хрушчов в началото на десетилетието, сега е задушена. Смелостта им е родена от това отчаяние.

Те знаят, че някои, особено сред учените, са недоволни от безкрайните ограничения на всекидневието. Но те казват, че повечето от учените не се интересуват от политика и само страстта може да донесе свободата. Знаят, че има известни поети-дисиденти в чужбина, но ако наистина искат да бъдат такива, защо не са тук, с нас – питат радикалите.

Те не са политически наивни, въпреки че притежават благородството и страстта на Дон Кихот, видение от друг свят. И двамата са като Вадим Делоне, земен и емоционален, който без никаква поза заяви на съдията преди произнасянето на присъдата: „За три минути на Червения площад бях свободен човек. Радвам се, че ще получа вашите три години за това”.