Етикет: предсрочни избори

Странна политическа шизофрения тресе от месец политическият ни елит. Със сигурност той е боледувал и преди, но сега заболяването на здравия му разум е особено видимо. Състои се в противоречието между рационални аргументи при вземането на решения, и ирационални очаквания за изпълнението им.

Дилемата е: предсрочни избори или технократско правителство. Тя терзае две от партиите в доскоро управляващата коалиция – Продължаваме промяната и Демократична България. Промяната иска избори, ДБ – ново правителство в рамките на този парламент.

И двете решения на политическата криза имат своите аргументи, да ги наречем предпоставки. Парадоксът е, че от сходни предпоставки се стига до противоположни решения, при това с надеждата, че те ще доведат до еднакъв резултат.

Това е логическо, философско, политическо и каквото друго искате противоречие. А в природата в противоречия не съществуват. Природата е една безкрайна и вечна хармония. Затова ако решите, че сте се натъкнали на противоречие, проверете предпоставките си, и ще откриете, че една от тях е погрешна.

Погрешната предпоставка в първото решение – предсрочни парламентарни избори през есента, е очакването на Продължаваме промяната, че след два месеца ще вземе толкова гласове в повече отпреди девет месеца, че ще съумее да състави ако не самостоятелно, то поне категорично доминирано от нея коалиционно правителство. Без Има такъв народ, а в идеалния случай – и без БСП.

Ще ги разочаровам – за девет месеца толкова много нови гласовоподаватели не се раждат, и толкова много стари не се преразпределят. В идеалния за ПП вариант те би трябвало да имат 90 плюс мандата, а Демократична България – 30 плюс. При положение, че според досегашните заявки, партиите се явят самостоятелно на изборите, и направят следизборна управленска коалиция.

Това е възможно само в един идеален свят, в който теоретичните математически модели, маскирани като „социологически“ проучвания, работят безотказно като природните закони. Или в един измислен свят, където тези закони не действат. Не живеем в нито един от тези два свята.

67-те народни представители на Промяната могат да станат 100, а 16-те на Демократична България – 32, само ако ги няма „Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова“, както правилно идентифицира силите, свалили правителството му, Кирил Петков. Но не знам дали си дава сметка, че това са само агентурни псевдоними на комунистическата номенклатура и нейните тайни служби, които превърнаха България в своя псевдокапиталистическа бащиния. Чрез десетилетни колосални кражби те натрупаха практически неограничен ресурс. Да, именно те свалиха Петков и колкото пъти да дойде на власт, толкова пъти ще се опитва да го свалят. А преди това ще му пречат да спечели властта с лъжи и интриги и с (по)мощта на партиите си, с медиите си, със социолозите и политолозите си, с платените тролове в интерент и безплатните полезни идиоти в села и малки градове, с руските шпиони в службите и държавната администрация…

Комунистическите ченгета са дяволски изчадия. Те са сили на мрака, и да искат, не могат да направят нищо светло. И като дявола никога не се предават. Губят битки, но продължават войната. Справка – Путин и кариерата му след 1989-та. Душманите на Промяната са „хората на Путин“ в България. И все още я владеят. България може да бъде променена само ако скъса пъпната връв с Русия. Това може да направи единствено идеологически мотивирана партия/партии с абсолютно мнозинство в парламента и силна обществена подкрепа. Сама Продължаваме промяната не разполага с нито едно от двете. С помощта на Демократична България (може би) ще разполага. „Продължаваме промяната на Демократична България“ би било подходящо име за ПРЕДИЗБОРНА коалиция между двете партии.

Погрешната предпоставка във второто решение – технократско правителство с мандата на Демократична България, изпълянващо програмата на проектокабинета Василев и с премиер Никола Минчев.

Самата формула „технократско правителство с премиер политик“, е вътрешно противоречива. Няма как министрите да са „технократи“, а премиерът им – бивш председател на Парламента! Дори лидерите на Продължаваме промяната да са технократи по произход, с влизането си в политиката те станаха политици. Ще станат отново технократи, ако излязат от нея. Дотогава и начинът им на мислене, и действията им, ще са политически. Това важи и за технократите, които биха влезли в правителството. С това те автоматично ще изгубят не само технократския си статус, но и възможноста да мислят като технократи.

Сега да предположим, че технократското правителство ще има технократ за премиер. Някой дежурен професор, има ги в изобилие. Такъв тип правителство предполага неполитическа програма с ограничени цели. Проектопрограмата на несъстоялия се кабинет Василев не може да бъде изпълнявана от технократски кабинет. Освен че компресира в 6 месеца цял четиригодишен мандат, тази програма си постави суперполитически цели като енергийна независимост, съдебна реформа и борба с корупцията. Как си представяте такива цели да бъдат постигнати от технократски кабинет? При това поддържан от политици, поне половината от които активно ще пречат на осъществяването им?

А ако кабинетът ще е технократски, и ще му се поставят неполитически цели, защо да го назначават политици? По-добре това да направи президентът. Всъщност „технократско правителство“ в България е синоним на служебно правителство. В Италия, най-често давана за пример на успешни технократски правителства, служебни кабинети няма. Мен ако питате, не трябва да има и в България, но това е тема на друг анализ.

И така, истинската дилема пред Продължаваме промяната и Демократична България, е: политически кабинет с мандата на Демократична България, но с премиер от Продължаваме промяната, или предсрочни избори, на които двете партии се явяват в предизборна коалиция и ги печелят с абсолютно мнозинство.

Всичко друго налива вода в мелницата на силите на мрака. И пречи на всякава промяна и демократизация.

 

Имаше такъв популярен лозунг по комунистическо време : „Петилетката – за четири години!“ Не си спомням случай да не беше изпълнен. Героите на социалистическия труд „опраскваха“ петилетния план и за три години. Сегашните политици обаче ги удрят в земята – те срутват парламентите средно за две. Затова предсрочните парламентарни избори не само са възможни, но и стават все по-близки.

БСП и ДПС усилено работят по въпроса – от миналата седмица не се регистрират в пленарна зала, докато управляващите сами не си осигурят нужното за започване на заседанието мнозинство. Тактиката е особено болезнена при приемане на бюджет и БСП и ДПС сигурно ликуват вътрешно, гледайки как всеки ден ГЕРБ и патриотите „мобилизират“ своите депутати. Особено безкомпромисно е Движението, което оттегли офертата си за подкрепа на правителство на малцинството с негова подкрепа в рамките на този парламент и вече говори за „отстраняване“ на целия кабинет. Извънпарламентарната опозиция „хейти“ ежедневно и ежечасно, макар и след 11 ч. Майките на деца с увреждания – спешени и с коли, опъват палатки под прозорците, протестиращите срещу скъпите горива блокират пътища, емигрантите свикват митинги … Всички са срещу Борисов.

Най-силният опонент на Борисов обаче е.. самият Борисов. Нямам предвид, че насърчава или поне не противодейства активно на опитите на опозицията да предизвика предсрочни избори (мнозина подозират, че възнамерява да се оттегли предсрочно за трети път, за да се върне на бял кон за четвърти). Имам предвид най-вече огромното му его, безпардонността и некомпетентността му, в контрастно съчетание с умората и изпуснатите юзди – не само над коалиционните партньори, но и върху собствената партия и парламентарна група. Те ясно предвещават близкия край както на политическата кариера на Борисов, така и на едноименния политически модел.

Този модел, противно на всякаква политическа логика, оцеля толкова дълго, защото беше квазирелигиозен. Преди 12 години ГЕРБ създаде една огромна надежда, която никой досега не успя да изкорени…защото нямаше корен. Нямаше предистория. Нямаше прадеди. А като нямаш прадеди, няма нито кого да наследяваш, нито кого да предаваш. Такава квазирелигия най-добре се изповяда, като непрекъснато я променяш. И като непрекъснато ѝ изменяш.

Като всяка квазирелигия, и ГЕРБ си има своята есхатология, своя представа за край на света. Мнозинството от избирателите на ГЕРБ все още са обладани от нея. Тази есхатология е персонализирана в лицето на Борисов. Гербаджиите вероятно искрено вярват, че политическата история на България свършва с ГЕРБ и неговия лидер.

Това е грешка по Фукуяма. През 1992 американският политолог написа в „Краят на историята и последният човек“, че либералната демокрация и свободният капитализъм са крайна точка в социокултурната еволюция на човечеството. Дори допусна, че са окончателна форма на човешко управление. Само три години по-късно обаче, в „Социалните добродетели и създаване на възход“, Фукуяма се обърна на 180 градуса с аргумента, че културата не може да бъде отделена от икономиката. После бе активен неоконсерватор, после през 2008 г. подкрепи Барак Обама… И „историята“ за него наистина свърши.

Така ще стане и с ГЕРБ и Борисов. И партията, и лидерът ѝ вече не са толкова…как да се изразя дипломатично… толкова „еластични“, колкото бяха. Когато си всякакъв, привличаш избиратели, които гласуват за предизвестения победител. Когато внушаваш сигурност и респект, привличаш избиратели, които гласуват за кандидати-мъжкари. Когато обаче се огънеш пред вътрешен или външен враг, преставаш да бъдеш мъжкар. И губиш едни избиратели. Ако не си мъжкар, не си и победител. Тогава губиш други избиратели. И постепенно се стопяваш. Снижаващата се непрекъснато подкрепа за ГЕРБ от 2009 година насам потвърждава това. Все по-крехките и неестествени коалиции, в които партията е принудена да участва – също.

Така че въпросът не е дали ще има предсрочни парламентарни избори, а кога ще бъдат те. Предобладаващото мнение е, че ГЕРБ ще ги слее с местните избори следващата есен. Нямам съмнение, че ще опита, съмнявам се обаче, че ще успее. Вече не съм сигурен, че правителството ще изкара и до евроизборите през май 2019. Вървят слухове, че обидени олигарси искат оставката на Борисов като Коледен подарък. А досега те са получавали всичко, каквото поискат. Не на последно място защото Борисов им го е давал. Не безвъзмездно, разбира се. И не от собствения си джоб. Но всяко нещо си има край.

Този край обаче може би ще е нечие чуждо начало. На президента, естествено. Той ще състави втори служебен кабинет за две години мандат. И този път едва ли в него ще има компромисни фигури като Огнян Герджиков. По-скоро ще има бъдещи строители на партията на президента. Или дори на президентската му република, за която Радев говори преди две седмици в Пловдив. Плахо се надявам най-после парламентарните партии да разберат какво бреме за тях е т. нар. „парламентарна рулетка“, описана в чл.99 на Конституцията, да се стегнат и да я отменят. Тя беше механизъм, предвиден да предотвратява предсрочни избори. Но ако не нарушаваше политическия баланс до началото на века – заради двупартийния модел и обикновено избирания от доминиращата партия в момента президент -, рулетката вече е заплаха за стабилността на системата. И плаче за отмяна.

Макар че ако бъдем точни, всички избори за парламент от началото на прехода насам, с изключение на периода 1997-2009 г. (три от осем обикновени Народни събрания), бяха предсрочни. И тепърва ще бъдат, ако се съди по установилото се статукво на коалиционни управления, кое от кое с по-неестествени „малки партньори“, наричани за благозвучие „резервни колела“. Занапред те ще са все по-малки и все по-неестествени, но няма да свършат. Двете големи партии периодично си ги отглеждат. И като узреят, ги берат.

Казаното по-горе дава положителни отговори на двата най-често задавани напоследък въпроса: има ли алтернатива сегашното управление и имат ли смисъл предсрочните избори. Да,  двете големи партии нямат алтернатива, но малките им коалиционни партньори имат. Да, предсрочните избори имат смисъл, даже само за да отстраниш тотално неадекватен малък партньор като сегашния. Като няма частични парламентарни избори, ще има предсрочни. Още един фундаментален дефект на конституцията, която плаче за генерална промяна. Мен ако питате, най-добре да приемем изцяло нов основен закон. И да преосновем държавата.

Ако миналото не може да ни събере, нека намерим поне допирни точки  за бъдещето.