Етикет: пряка демокрация

Звънки удари на сърп и чук се носят откъм парламента. „Възраждане“ кове референдум срещу въвеждането на еврото от 1 януари 2024. За да „предотврати национално предателство“!

Няма да коментирам смисъла и ползата от влизането ни в еврозоната, нито времето, когато това трябва да стане (защото с присъединяването си към ЕС сме се съгласили, че ВСЕ НЯКОГА ще приемем единната европейска валута). Ще кажа няколко думи за референдумите като такива, защото левите почнаха прекалено често да спекулират с тях като символ на неосъщественото народовластие. Толкова често, че направо „референдумизираха“ социалистическия идеал. Което само добави нова щипка лицемерие към старата лудост.

Референдумите в България отколе са начин да се стори социализъм. До 10 ноември 1989 е имало само три – на 19 ноември 1922 г., на 8 септември 1946 г., и на 16 май 1971 г. На първия национален референдум, свикан от земеделското правителство, са осъдени т. нар. „виновници за националните катастрофи”. На втория, свикан от отечественофронтовското правителство, Царство България е провъзгласено за Народна Република България. На третия, свикан от комунистическото правителство, е приета Втората републиканска конституция (1971-1991 г.), по-известна като Живковската конституция.

На този фон изключването от обхвата на действащия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на „въпросите за допълнение и изменение на Конституцията, въпроси от компетенциите на Великото народно събрание, въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане”, е направо политическа мъдрост.

Макар че и с разрешените за референдум въпроси имаме печален опит. Между 2013 и 2016 г. проведохме три „всенародни допитвания“. За улеснение ще ги наричам по имената на инициаторите им : БСП-референдум (2013, за Белене, провален поради ниско участие), президентски референдум (2015, за електронно гласуване,  иницииран от Росен Плевнелиев и спечелен, но електронно гласуване все още няма) , шоу-референдум (2016, иницииран от Слави Трифонов, с 6 въпроса, които или бяха обявени за конституционно несъобразни, или обезсмислени с последващи законови актове). Седми за еврото, осми за излизане от ЕС и девети за излизане от НАТО не ни трябват!

Но ни трябва политическа, а в случая – и логическа култура. За специализирани, свързани с експертна оценка неща, каквото е влизането или излизането в международни съюзи, не се питат лаици. Още по-малко се питат манипулативно, както стана през 2013 на „ядрения референдум“, организиран по инициатива на БСП. Социалистите събраха над 770 000 подписа с въпроса: „За“ или „против“ строежа на АЕЦ „Белене“? Впоследствие обаче ГЕРБ редактира въпроса на: „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“ След като първоначално бяха „за“, в последния момент привържениците на Борисов не гласуваха или гласуваха с „не“. Референдумът се провали.

Така ще стане и с еврото, ако Копейкин събере 48 подписа на депутати или поне 200 000 подписа на простосмъртни, за да разгледа Народното събрание предложението за референдум. Срокът е 3 месеца, през което време лидерът на „Възраждане“ ще се „конвъртне“ поне 90 пъти. Но ще си направи брутален политически пиар както със зелените сертификати и оръжието за Украйна, и бадева ще качи още някой процент.

Управляващата коалиция не трябва да допуска референдум за еврото не само защото такъв по закон не може да бъде проведен според чл.9, ал 4 на Закона: „Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация“. Не трябва да допуска, защото „пряката демокрация“ може лесно да бъде „продадена“ на бедни и лошо управлявани страни като България. „Пряката демокрация“ по български няма нищо общо с демокрацията. А няма, защото е вдъхновявана от „нелибералната демокрация“ на Путин. Политинженерите на Кремъл от години маскират марксизма като консерватизъм. Затова дирижираните и финансирани от тях български партии не искат политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на основните човешки права и свободи, разделение на властите и развито гражданско общество, каквито са елементите на пряката демокрация в цивилизования свят. Искат „контролирана демокрация“, в която парламентът служи като гумен печат на батюшката-цар. Е, и покривът на парламента върши някаква работа. На него по стар български обичай побиваме знамето. „По заповед на щуката“, т.е. на Путин, то ще бъде „неоконсервативно“.

И леко опърпано. Консервативният политинженерен байряк първо го вя ГЕРБ, после БСП, после обединените и разединени патриоти, сега в редичката клефуцат Възраждане и Български възход. Всички искат европейските пари, които се задават. Но не искат законите, по които те се правят. Още по-малко са петимни за идеите, които стоят в основата на законите.

Така че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари. И референдумите са начин да се доберат до тях.

Хъшове с пагони втори ден разхождат из София червените си СССР-фланелки. И искат смяна на системата и оставка на правителството, забрана на всички партии и управление чрез референдуми. Както и преходно правителство, свикване на ВНС и „всеки закон да се приема след провеждането на референдум, както е в Швейцария“.

Писах за този протест месец преди да се състои тук , и обещах да пиша и за референдумите, когато ги поискат. Е, поискаха ги – първо в Румъния, сега в България. Страни със силни комунистически и националистически партии, инструктирани и финансирани от Кремъл.

После ще ги поискат и в други европейски страни. „Пряка демокрация“, или „швейцарски модел“ ще е новата мантра на разнородните ретроградни сили, от чието име днес Марин льо Пен призова европейските популистки партии да се обединят на изборите за Европейски парламент следващата  година. Според нея на мястото на изчерпания и затънал в „безсмислена миграционна политика“ Европейски съюз трябва да бъде учреден „Съюз на европейските нации“. Групата в европарламента, в която са британската UKIP и италианската „Пет звезди“, вече се нарича „Европа на свободата и пряката демокрация“…

Тепърва ще чуваме призиви към пряка демокрация. С тях ще бъде постлан пътят до „Съюза на европейските нации“. България е само част от новия национал-социалистически коминтерн, който шумно прокламира кръстоносен поход срещу навлизането на исляма в Европа. Целта обаче не е Йерусалим, а Брюксел, а върху знамето му ярко пламти кремълска червена звезда.

Като част от „швейцарския модел“, пряката демокрация може лесно да бъде „продадена“ на бедни и лошо управлявани страни като Румъния и България. Конфедерирането ще го поискат впоследствие, и то в по-богатите държави-членки на ЕС. Нуждата от него ще бъде „аргументирана“ с дълбоките страхове на много европейци от загубата на суверенитет и размиване на националната им идентичност. „Европа трябва изцяло да преосмисли своя политически модел“ ще бъде една от мантрите на следващите евроизбори през май 2019.

Каква е „пряката демокрация по швейцарски“ ? При нея ключовите за нацията въпроси се подлагат на национални референдуми. Годишно швейцарците гласуват по общо между 5 и 10 национални, кантонални и общински въпроси. Националните референдуми са поне три пъти на година, местните допитвания са още по-начесто. Основно са три вида. Първият вид референдуми са свързани с  въпросите, изрично споменати в конституцията и законите.  За тях властите са дължни да организират всенародно допитване. Вторият вид референдуми са т.нар. „инициативи“. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 000 подписа, които задължават държавата да организира референдум по съответния въпрос. И накрая, гражданите могат да оспорят всяко вече взето решение на парламента или органите на властта, ако в рамките на 100 дни след публикуването на решението съберат 50 000 подписа на национално ниво. Ако не отмени, такъв референдум може най-малкото да забави влизането в сила на взетите властови решения.

Сега да направим сравнение с България. От 2008 г. и ние имаме Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Според него обаче инициативният комитет на граждани с избирателни права трябва да събере за три месеца над 200 000 подписа на активни избиратели. Тогава въпросът може да бъде внесен в Народното събрание, но то решава дали да има или да няма референдум. Когато събраните подписи са над 500 000, Народното събрание задължително приема решение за произвеждането на референдум.

Референдумите в България не могат да се отнасят до „въпроси за допълнение и изменение на Конституцията, въпроси от компетенциите на Великото народно събрание, въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане”. За да бъде валидно допитването, в него трябва да гласуват толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, или обикновено между 3,5 и  4 млн. души. Когато обаче са участвали над 20% от гражданите с право на глас, и когато над 50% от тях са отговорили с „да“, парламентът е длъжен в тримесечен срок да обсъди отново темата и да вземе решение, като то може и да не е съобразено с волята на народа.

След 45-годишна пауза от 2013 до 2016 г. проведохме три референдума. За улеснение ще ги наричам по имената на инициаторите им : БСП-референдум (2013, за Белене, провален поради ниско участие), президентски референдум (2015, за електронно гласуване,  иницииран от Росен Плевнелиев и спечелен, но електронно гласуване все още няма) , шоу-референдум (2016, иницииран от Слави Трифонов, с 6 въпроса, които или бяха обявени за конституционно несъобразни, или обезсмислени с последващи законови актове). Красен Станчев днес сметна, че това удоволствие ни е струвало 900 милиона лева…

Най-съществената разлика между „швейцарския модел“ и евентуалния му български вариант обаче е, че оригиналът се основава на същите принципи, както и другите демократични държави – политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на основните човешки права и свободи, разделение на властите и развито гражданско общество. Българските „радетели за пряка демокрация“ искат да зачеркнат всичко това. Те много повече се доближават до „звенарския модел“ отпреди 80 години, отколкото до швейцарския отпреди 800. Инициаторите на Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. отричат не само политическите партии, но и партийната и парламентарна система. В идеята си за надпартийна и дори безпартийна власт те вкарват ред положения от източноевропейските авторитарни режими и от италианския фашизъм – най-вече корпоративната му теория. Разпускат Двадесет и третото Обикновено народно събрание, без да насрочват нови парламентарни избори. На 14 юни 1934 г. разтурят и партиите. Новият кабинет на Дамян Велчев започва да управлява с „наредби”, имащи силата на закон и издавани на основата на чл. 47 от конституцията, който действа само в случай „ако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опасност, а Народното събрание не би могло да се свика”. Така изпълнителната власт узурпира правата на законодателния орган, поставя под свой контрол съдебната власт и ликвидира фундаменталния демократичен принцип на разделение на властите. От август 1934 г. започва издаването на „наредби-закони”, които създават впечатление за по-трайни промени и по-точно се вписват в конституционните рамки. Самата Търновска конституция не е отменена или променена, но не се прилага като цялостно действащ основен закон, особено в частите си за Народното събрание и правата на гражданите. Всички изборни органи, регламентирани в нея или в отделни закони, са премахнати и по този начин е прекъсната всякаква възможност за влияние на населението върху управлението.

„Пряката демокрация по български“ ще е звенарска, а не щвейцарска. Нали не се съмнявате в това, гледайки снимките на тези, които искат „оставка, съд и смяна на системата“?

ПС Вече има кандидат-звенари 😊 На 15 септември 2018 във Фейсбук се появи и извънредно съобщение от две паравоенни милиции – Войнски съюз и БНО „Шипка“, които приканиха членовете си „за мобилизация на състава“ заради протеста на 16 септември. Тези от София трябвало да са в готовност, „за да може при необходимост да пресекат незабавно всякакви провокации от платените агент-провокатори на Сорос, чужди държави и служби!“ Тези в страната пък трябвало да са в мобилизация, „за да защитят народа от всяко  незаконно насилие“.

О, спи ли ДАНС, о, ДАНС не види ли?

Политиците ни много се обиждат, когато ги наречеш лъжци и крадци. Дори завоалирано, само за да се подмажеш на най-силния във властта, като уязвиш опърничавия му съюзник. Демонстрира го Валери Симеонов, когато снощи бесен напусна пресконференцията на „голямата коалиция“. „Внушавате, че управляващата коалиция регулира отношенията си чрез финансови податки. Заради подобни въпроси и намеци хората се отвращават от политиката. Категорично против съм такива инсинуации“ – „изригна“ вицето след въпрос дали финансовият министър Владислав Горанов присъства на политическия съвет, защото на него се е говорело само за пари.

Употребявам любим на жълтокафявите медии глагол, за да подчертая важната роля, което те играят в българската политика. („Народът се управлява от телевизора”). Разбира се, ролята на парите е още по-важна. На вчерашното заседание, както на предишното, както и на следващото, се е говорело и ще се говори само за пари. Парите, които политиците и спонсорите им ще загубят, ако „разтурят седянката“. ГЕРБ и „обединените“ патриоти ни я спретнаха след предсрочните парламентарни избори миналия май, но след евроизборите следващият май със сигурност ще я разтурят. Не сега обаче. Сега още не са задоволени интересите на спонсорите – поне на тези от строителния, транспортния и туристическия бранш. Затова поставените от тях министри ще останат на постовете си, докато спонсорираните са на власт. Вероятно до следващата есен, когато ще се избираме „две в едно“.

Дотогава ще има поне един ремонт на този кабинет и евентуално – служебен кабинет. Но няма да си отидат министрите, чиито оставки Борисов, уплашен за себе си, прибързано поиска. Вчера те практически бяха оттеглени чрез уж недостатъчно конкретен текст в коалиционното споразумение, което обаче ГЕРБ не бил нарушил. От тримата нарочени най-много да отгърми вътрешният Радев (особено ако го замени Цветан Цветанов). Ще му прави компания правосъдната Цачева. Тя ще замени в Конституционния съд Цанка Цанова, чиито мандат изтича този месец. Нищо чудно „шумомера“ Симеонов да се добере до мечтания пост на омразната му Ангелкова – както със закъснение разбрахме, туризмът още миналата година бил обещан на НФСБ, респективно на него. Може и още някой друг неудобен министър да изгори. Така Борисов ще мине с един масраф.

Както обаче вицето Симеонов емоционално заяви миналият петък, само идиот може да твърди, че с това проблемите в разпадащата се „голяма управленска коалиция“ са решени. Да не говорим за „малката“ – т.нар. Обединени патриоти. Тя още съществува само защото кум и кумец така здраво са се хванали за гушите, че не могат да се пуснат. Или ако се пуснат, ще паднат и двамата. „Началника“ вече и проформа не ги разтървава – делегирал е миротворческата функция на „синята каска“ Каракачанов. Той сигурно ще я свърши като ООН – или по-вероятно като Швейк, на когото поразително е заприличал.

Какво става с политическата криза обаче? Ами нищо, тече си. Даже се включват нови играчи. Вчера загрявка направи и президентът Радев. „Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване“, каза той в годишното си обръщение към нацията по повод новия политически сезон. И натърти: „Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване….В диалог и сътрудничество с Вас ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие.“

Изненадващо, почти неприкритата заявка за нов политически проект от страна на Радев бе подмината с мълчание от управляващите. За доста по-малко те буквално са разкоствали държавния глава. Сега си траят и това мълчание прилича на знак на съгласие. Всъщност и Радев даде гръб на ГЕРБ, като каза че „оставките вече не са решение, а бягство от реална отговорност“, и че „нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива“. Какви нови пътища за справяне с проблемите ще търси държавния глава? И защо „неспособната да се справи с проблемите политическа класа“ изглежда съгласна с това?

Два са възможните отговори: или не може да попречи, или е намерила собствения си интерес. Два са и възможните „нови пътища“ – пряка демокрация и президентска република. Привържениците ѝ в България я разбират прекалено пряко – пряко допитване на народа за всяко нещо под формата на местни и национални референдуми. Пряк избор от народа с възможност за отзоваване на главния прокурор, министър-председателя, президента, министрите, кметовете, полицейските началници и т.н . Пряко гласуване от народа за разпределение на местните и национални бюджети, европейски фондове и проекти. Писах за тоя ляв анархизъм в „Хъшове с пагони“ . Едни „будни българи“– емигранти се канят да ни го презентират на 6 септември в Пловдив, навръх Съединението.

Друга група се стяга за такъв протест на 16 септември в София. Много е лесно такива обречени „мероприятия“ да бъдат отминати с мълчание. Но също е много вероятно т. нар. „задкулисие“ да използва организаторите им като attack dogs, за да тестват как ще се приемат такива послания.

Смея да прогнозирам – добре. Както се случи през януари-февруари 2013, когато Борисов за пръв път сдаде властта само няколко месеца преди да изтече мандата му. Отчаяните, обезверените, омерзените от политиката, и най-вече – фрустрираните хора, лесно се хващат на такива въдици. Най-често им се привижда Спасител на бял кон с хляб под мишница, но понякога бъркат този Спасител със себе си. Тогава става най-страшно – създават се Съвети на работническите и селски депутати, които управляват успоредно с правителството, докато не го свалят с военен преврат. Преди 100 години така направиха „варягите“ в Русия и потопиха страната и света в кръв. Даже Путин не хареса това.

Не вярвам и някой в България да го иска. По-скоро кръговете около, и по-скоро – ЗАД президента, които го избраха, ще се опитат да проиграят исландския вариант на мирна революция. След кризата от 2008 г. исландците си написаха онлайн нова конституция. За целта от 522 кандидати избраха 25 безпартийни граждани – юристи, журналисти, студенти и просто интелектуалци, всеки от които бе препоръчан от 30 други жители на страната. Учредителните заседания се провеждаха онлайн и гражданите можеха да пишат своите коментари и да дават предложения. Основният закон на страната беше утвърден след избори. И исландците „се оправиха“.

Радев не би поискал президентска република по много причини. Подозирам обаче, че би се изкушил да пробва този „нов път за справяне с проблемите“. Включително чрез служебното правителство, което ще назначи при едни предсрочни избори.

Само че крайнолевите съветници на президента със сигурност са му разказали само хепи-енда и са спестили пътя, по който исландците стигнаха до него. Те първо свалиха „марионетното си правителство“, после „се опълчиха на ЕС и МВФ“, като чрез референдум отказаха да плащат външния си дълг, достигнал 900% от БВП, оставиха трите си най-големи банки да фалират, вместо да ги спасяват, арестуваха и вкараха в затвора виновните за кризата. Чак тогава си написаха нова конституция по описания по-горе начин. Викинги, какво да ги правиш.

Радев е по-скоро варяг. Опасявам се, че може да увлече след себе си само мужици. Но няма лошо, нека да опита. Поне едноличното управление да стане двулично.