„Единение“-то не се нуждаело от тълкувание, каза онзи ден на откриването на учебната година в Софийския университет вицепрезидента Илияна Йотова. Нищо подобно, колежке! Нуждае се, и още как!
„Единение“ е новата опаковка на старото заклинание, с което започна прехода – „национален консенсус“. Изкова го Кръглата маса, в която комунистите прилъгаха да участва току-що създадената опозиция, пълна с техни агенти. И го изпълни с познатото ни от 30 години съдържание: симбиоза от коруптивен бизнес и пренебрегваща интересите на общността политика, която е стабилна само ако никоя от страните не навлиза в „чуждата територия”. Всеки опит за промяна на статуквото води до рухване на модела. Или до сваляне на направилия опита, ако случайно се е добрал до властта.
Вече тридесет години „национален консенсус” е лозунг, срещу който никой в България не възразява – най-вече защото никой не разбира какво означава. А никой не разбира, защото „национален консенсус” нищо не означава. Или, което е същото и дори по-лошо – може да бъде „обяснен” само с помощта на други понятия. Ключовото между тях е „умереност”.
На пръв поглед няма нищо лошо в умереността – тя е същност на политическия консенсус. С такава същност обаче консенсусът неизбежно се разпростира върху всички „приемливи” политически възгледи, чиито носители на свой ред са длъжни да вземат пред вид приемливите възгледи на другите. Така всеки „умерен” се оказва „прав”. И никой не е виновен за нищо, защото „историята не бива да слугува на политиката“, а „наследените обществени разломи трябва да се преодоляват“.
Трябва, разбира се, но не като се замитат под килима! Единението се предхожда от помирение. Помирението – от покаяние на виновните за разлома. А виновни, разбира се, са комунистите – не само в БСП, във всички български партии. Включително в бъдещата президентска партия, която КГБ кове на Радев. За нея ще пиша повече, като придобие по-ясни очертания, но засега ми се струва, че ще е поредната русофилско-патриотарска бутафория с малко ляв либерализъм за европейски привкус. Първанов ѝ бабува, но нищо чудно Станишев да кумува. Така кръвосмешението ще бъде пълно. Трагедията – с древногръцки мащаби.
В този контекст Едип цар ми се струва подходящ прототип. Източник както на драматургичните страдания на Едип, така и на бъдещите политически страдания на Румен, несъмнено ще са необузданите им характери. Героят, който се е обявил за борец за колективното благо, постепенно ще се отдалечава от интересите на колектива и ще започне да действа в противоречие с тях. При това ще продължава да живее в заблудата, че прави всичко възможно за спасението на поданиците си. Единител, какво да го правиш!
А иначе съм напълно съгласен, че „има теми в нашето общество, по които трябва да има национален консенсус – сигурността, стандарта на живот на българските граждани, борбата с бедността, обезлюдяването, демографската криза“… Само че това са все задачи на правителството, не на президента. И президентът може да ги постави в центъра на общественото внимание по много други начини, не само като си струпа партия, докато е още президент. Първанов пробва и не прокопса, а имаше десетилетен стаж като партиен лидер. Радев може само да му диша праха. Решетников ще направи много лоша услуга на бъдещата президентска партия, ако я каръщиса с АБВ. Направо отива ВГЗ…
Що се отнася да единението, освен чрез покаяние, то се постига като егоизмът, гордостта и стремежът към лидерство на всяка цена, отстъпят място на единството, мира и любовта. Съмнявам се, че Радев е готов на такива отстъпки.
Идеята му обаче все пак е добра. И понеже вече изплагиатствах Софокъл, ще я аргументирам със Соломон:„9. По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си. 10. Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне. 11. Също, кога лежат двама, топло им е; а един – как ще се сгрее? 12. И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро“ (Екл. 4:9-12).
Така че нека и Радев поусуче малко конците, щом е решил. Пък да видим какво ще изтъче..