Етикет: Русия

Христос, разпнат за да изкупи греховете ни, днес воскресе и от утре можем на нова сметка да грешим. Поне политиците със сигурност смятат да правят това. Те винаги наричат грешките си с различни имена, и всеки път тези грешки са все по-големи.

Тази година актуалното име е „преговори по управленски приоритети“, на коитo партиите да определят важните национални цели и така да се излезе от задънената улица, в която сме попаднали.

През 1990 наричаха тази пунта-мара „Национална кръгла маса“. ГЕРБ и всички останали „партии на прехода“ могат да оцелеят само ако струпат някакъв вид „национален консенсус” като преди 33 години. Не трябва да им позволяваме това. Не защото ще върне на власт комунизма. А защото ще докара фашизма.

Той вече е заченат – през последните 12 години ГЕРБ, “патриотите“ и ДПС постигнаха завиден консенсус около силното централизиране на властта и съсредоточаването на контрола над всички видове дейност в свои ръце; около потъпкването на всяка критика срещу тях; около смазването на всяка неконтролирана опозиция. С две думи: постигнаха консенсус около основните принципи на фашизма. От три години „Възраждане“ надгражда „подробностите“. От 5 години експоненциално расте.

Да припомня, че Костадинов създаде „Възраждане“ през 2014, след като ВМРО и НФСБ не можаха да удовлетворят амбициите му. Три години по-късно, на парламентарните избори през 2017, „Възраждане“ получи малко над 1 % от гласовете. На 2 април 2023 процентите на неприкрития кремълски рупор вече бяха 14. Ако ГЕРБ и ПП-ДБ преговарят като на Кръглата маса през 1990, на следващите избори Възраждане ще им диша във врата. И те ще са главните виновници за това.

Знак, че лидерите на спечелилите първите две места коалиции осъзнават опасността, ще бъде тяхното радикално „анти-Възраждане“ говорене. Необяснимо е, че не сме го чували досега. И ако Борисов си мълчи, защото Костадинов налива вода в неговата воденица, „тактичността“ на лидерите на ПП-ДБ спрямо „Възраждане“ е напълно неразбираема. Дори ако е високомерие. Тогава бих казал, че е направо самоубийствена. (Не искам дори да мисля, че толерантността на новата коалиция към Възраждане се дължи на страх от Русия. Защото основните цели на Възраждане напълно съвпадат с тези на руската външна политика: неприемане на еврото, отказ от Шенген, недаване оръжие на Украйна, излизане на България от НАТО и ЕС. Който не иска да дразни Русия, не критикува Костадинов).

А Коцето громи всички джендъри и соросоиди, и мечтае да ги изселва и разстрелва. Даже не само мечтае. През 2019 „Възраждане“ пусна предизборен клип, в който млад мъж с два автомата открива безразборна стрелба в пълна с хора, предполага се – парламентарна зала. 10-секундният масов разстрел бе последван от нагъл надпис: „Възраждане. Само ние можем“. Следваха кадри с ръка, зареждаща автомат, и тогавашният номер на бюлетината на формацията. И ако е иронично, че кадрите бяха взети от сериала „Слуга на народа“ със сегашния украински президент Владимир Зеленски и върл руски душманин в главната роля, направо е трагично, че нямаше никакви последици за „Възраждане“ тогава. Въпреки наглите им и непрекъснати провокации, последствия няма и сега.

Но може би има признаци на проглеждане. Точно преди седмица Асен Василев каза: „Ако се коалираме с ГЕРБ, на следващите избори „Възраждане” ще са първи“. Аз бих допълнил: „Ако преговаряте за управленски приоритети с ГЕРБ, на следващите избори „Възраждане“ ще са втори!“ Това повече ли ви харесва?

Рискът вече не е само в получаването на поредното лошо управление. Рискът е за демокрацията като начин за организация и функицониране на обществото. Ако постигнат съгласие тази седмица, ГЕРБ и ПП-ДБ ще зачеркнат окончателно идеологиите. За ГЕРБ това няма да е голям проблем, те отдавна са заменили идеите с пари. За ПП-ДБ ще е смърт.

Обществото винаги е плод на идеологии. Действието се насочва от идеи. То реализира онова, което мисленето преди него е планирало. Няма идеологии – няма общество. Няма визии за бъдещето. Няма нужда и от партии. Особено такива, които твърдят, че се борят срещу статуквото. Статуквото винаги ще предпочете да пусне във властта фашистка, а не реформистка партия. По една много проста причина – сегашното статукво е комунистическо. Фашизмът е пораснал комунизъм.

Ако продължават да го игнорират, Копейкин ще фашизира България, както Путин фашизира Русия. Не се съмнявайте – идеите и моделът идват оттам! И не се надявайте – войната в Украйна няма да попречи на пълзящата фашизация на България! Българските петоколонници и полезни идиоти струват на кремълското джудже жълти стотинки. При това извадени от нашия джоб.

Твърде малко утешение е, че българският Путин ще се казва Костадин Костадинов, а не Бойко Борисов. И двамата трябва да бъдат спрени навреме. Което означава – веднага!

Понеже утре ще се веят много национални знамена и ще се вихри бурен патриотизъм, да изпреваря малко неизбежната еуфория с исторически факти за т.нар. ни „Освобождение“ от турско робство, от коети минаха 145 години. От тях България просперираше само през времето, през което „освободителите“ не ни крадяха. А те започнаха през 1878, и не спират и до днес.

Преди 8 години, в зенита на своето премиерстване, в поздравителен адрес по повод националния празник Трети март Бойко Броисов призова към смирение и единение. Сигурен съм, че нещо подобно ще направи утре бившият му душманин и настоящ авер Румен Радев. Знам, че подобни призиви са толкова клиширани, че никой не им обръща внимание. Просто всички знаят, че „трябва да се говори така“. Много често обаче не знаят защо – и още по-често не се осмеляват да питат.

А трябва. Денят и контекстът, в който бе отправен споменатият призив, се вписва в любимата на политическия елит парадигма за „националния консунсус“, изкована на Кръглата маса през 1990 г. Консенсусът се превърна в нещо като заклинание – и като повечето заклинания, без последствия. Когато става дума за русия обаче, последствия винаги има. И щом призоваваме за единение, е добре да знаем колко ще ни струва то. Както и дали изобщо е възможно.

Смирение и единение по отношение ролята на русия в българската история не може да има, както не може да има смирение и единение по отношение престъпленията на комунизма. Не можем да се помирим, преди да се опростим. Не можем да се опростим, преди да се изповядаме. Не можем да затворим която и да е страница от историята, преди да я прочетем. Да я прочетем обективно и безпристрастно – доколкото в случаи, преливащи от емоции, обективността и безпристрастността са възможни.

Няма да коментирам дали трябва да се делим на русофили и русофоби както от политическа, така и още повече от историческа гледна точка. Първо – защото за политиците история, преди те самите да дойдат на власт, няма. Второ – защото не бих препоръчал подхода им към историята. Политическият подход към историята е прост – историята да не пречи. Подходът на обществото трябва да е друг – историята да не се повтаря. Особено тази с руските „освобождения“.

Единственото политическо изключение е Стамболов. Още през 1894 той казва: „Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство – да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще“. И плаща с живота си за това. Посечен е от харамия, но е „поръчан“ от русия.

Останалите българи сме плащали кеш. И през 1878, и през 1944. В чл. 8, ал. 3 на Санстефанския договор изрично е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „занятата земя“. Със съгласието на великите сили почти същият текст се съдържа и в чл. 22 на Берлинския договор.

Руското императорско правителство в Санкт Петербург изчислява т. нар. „окупационен дълг на България към Русия“ на базата на следните показатели: колко струва на правителството издръжката във военно време на един войник и един кон; какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време; какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците; какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца; и каква е издръжката на руските учреждения в България. В последното перо влиза личната заплата на руския императорски комисар, която е била 600 хил. златни лева – с един лев повече от цивилната листа на българския княз.

„Тоталът“, както се изразяват днешни политици, възлиза на „21 236 500 рубли и 87 копейки за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия“. Стойността на 32 тона злато в днешни пари. Дългът е разделен поравно между Княжество България и Източна Румелия, и окончателно уреден чак през 1920 г. със споразумение между болшевишкото правителство и правителството на Александър Стамболийски.

Тези факти могат да се прочетат в документалния сборник „Авантюрите на руския царизъм в България“, издаден през 1935 в Москва, чийто предговор е написан… лично от Васил Коларов.

И понеже от миналата седмица в центъра на вниманието е и второто ни „освобождение“ от „фашистко робство“, малко информация и за неговата цена. Тогава броят на съветските окупатори в България достига 600 000 души! Потресаваща е и цената на тази втора окупация: само за първите четири месеца след подписването на примирието тя възлиза на 20 558 194 361 лева, или по 152 милиона лева на ден, според изчисленията на тогавашния министър на финансите. За сравнение издръжката на германските военнослужещи в страната за три години и половина ни струва 3 656 852 000 лева, което е пет и половина пъти по-малко от издръжката на Червената армия за четири месеца!

Данните са от книгата на Георги Боздуганов „България: военният трофей на Сталин“, която имах честта да издам през 2014 г. В Глава 15 – „Под червеното знаме на комунизма“, Боздуганов пише още : „Разходите за воденето на войната се изчисляват на непосилните за възможностите на страната 133 280 719 447 лева. За да се добие представа за значението на тази сума, трябва да се има предвид, че целият държавен бюджет за 1945 е 43 милиарда лева, а националният доход – 141,8 милиарда лева. Към средата на 1945 г. държавата е вече във фактически фалит, до септември вътрешният дълг достига 118 милиарда лева. За набавяне на необходимата инфлационна парична маса от лятото на 1945 българските банкноти започват да се печатат в Москва. В милиарден тираж, без контрол от БНБ. Какво е отпечатаното количество, можем само да гадаем. Въведен е и специален курс на съветската рубла към лева: 1 рубла = 19,30 лева, докато според БНБ обменната стойност не трябва да надвишава 4 лева за рубла“.

Та толкова за „освобожденията“ ни от русия. Излезли са ни през носа. Не дай Боже свободното бъдеще на България, бленувано от Стамболов, да минава през трето освобождение – този път от „колониално робство“. Че тогава папер няма да остане.

МЕМОРАНДУМ ДО ЦРУ

На вниманието на г-н Джеймс Улси, директор на ЦРУ

Аз съм беглец от КГБ, който пристигна в САЩ през 1961, за да предупреди американското правителство за дългосрочната съветска стратегия за разгром на Съединените щати. През октомври 1961 предадох на г-н Маккоун, тогавашния директор на ЦРУ, съдържанието на доклад на Шелепин, бивш председател на КГБ, изнесен на конференция на КГБ през 1959. Докладът съдържаше призив за създаването на контролирана от КГБ “опозиция” в Съветския съюз като съществена част от стратегия, водеща до бъдеща либерализация на режима.

След 1963 аз аргументирах, че широко огласените китайско-съветски различия имат за цел да скрият общата китайско-съветска стратегия, с други думи, че “разцеплението” е съвместна стратегическа операция, за да бъде подведен Западът. Между 1963 и 1969 моята гледна точка за “разцеплението” беше обсъждана в ЦРУ. Имам основание да смятам, че информацията за наличието на вътрешен дебат в ЦРУ е изтекла към КГБ и чрез него към съветското ръководство, което взема драстични мерки, за да разреши спора в ЦРУ в своя полза.

През 1969 в сътрудничество с техните китайски съюзници те инсценираха враждебни военни действия на далекоизточната си граница по модела на действителните гранични сблъсъци между Съветския съюз и Япония в този регион през 1938. Въз основа на американските разузнавателни спътници експертите на ЦРУ приеха сблъсъците за автентични и като ясно доказателство, че китайско-съветският разрив също е автентичен.

Аз продължих да настоявам, че сателитната информация сама по себе си не може да хвърли светлина върху стратегическите намерения и планове зад един привиден военен конфликт. Секретна информация от надеждни човешки източници също е необходима. По това време чрез инфилтрация от страна на КГБ ЦРУ беше изгубило своите надеждни човешки източници и не беше в състояние да ги замени: поради това то беше сляпо. Американските политици също приеха “разцеплението” за истинско и повярваха, че Съединените щати и СССР вече имат общ интерес с оглед на растящата опасност от един атомно въоръжен, твърдолинеен режим в Китай. На този фон американското правителство започна преговорите САЛТ със СССР през 1969 и за разведряване с китайското ръководство през 1971.

Очевидният конфликт на китайско-съветската граница и опитът за либерализация в Чехословакия през 1968 забавиха завършването на книгата ми “Нови лъжи за старото”, която беше предадена на ЦРУ за разрешение за печат през 1980 и издадена през 1984. Забавянето не промени моята теза, че опитът за либерализация в Чехословакия беше репетиция за предстоящата политическа и икономическа либерализация на системата в СССР и целия комунистически блок. В “Нови лъжи за старото” аз предсказах, че тази либерализация в СССР ще бъде съпроводена от въвеждането на контролирана от КГБ политическа “опозиция”, разрушаването на Берлинската стена и обединението на Германия. Казах също така, че по всяка вероятност Западът ще приеме тези развития за чиста монета. Предсказанията ми бяха правилни. По-важно е обаче, че те бяха правилни, защото се базираха на моите знания за съветската политическа стратегия.

В течение на много години до неотдавна аз изпращах меморандуми до директорите на ЦРУ, в които се опитвах да проследя и обясня тази стратегия, истинското значение на политическите и икономически реформи на съветската система и ролята на КГБ при създаването на контролирана политическа опозиция в системата. Опитах се също така да обясня ролята, която играе дезинформацията в тази стратегия. В моите меморандуми аз аргументирах, че изобилието от информация не води автоматично до разбиране. От края на 1950-те години нататък западното разузнаване загуби своето разбиране за комунистическите и в частност съветските развития, защото не знаеше за приемането на дългосрочната политическа стратегия чрез стратегическа дезинформация. По онова време ЦРУ беше неинформирано, защото беше загубило своя истински високопоставен агент в Съветското военно разузнаване (ГРУ) подполковник Попов, който бе заменен от провокатора на КГБ Пенковски.

През 1960-те и 1970-те години провалът на Запада да схване съветската политическа стратегия беше прикриван от факта, че Съединените щати бяха в състояние да се въоръжават с темпото на СССР и поддържаха силен военен възпиращ потенциал. Но провалът в разбирането стана явен, когато реформите на “перестройката”, която беше продукт на повече от двайсет и пет години подготовка, изненадаха Запада и бяха сляпо възприети от Запада като пришествие на западна демокрация и истински пазарни реформи в Русия, заслужаващи западна политическа подкрепа и икономическа помощ.

Два подхода са възможни към развитията в бившия Съветски съюз и комунистически Китай. Първият е подходът на човека от улицата, който безкритично приема онова, което вижда по телевизията и печата, официалните руски изявления и символични актове като премахването на избрани статуи на Ленин и Дзержински и снимки на празни рафтове в магазините. На тази несъстоятелна основа той вади далеко отиващи заключения, че руснаците умират от глад, че комунизмът е рухнал, че СССР се е разпаднал, че комунистическата партия е забранена, че “студената война” е свършила и че всеки момент може да избухне гражданска война. Той интерпретира реформите в Русия, за които чете във вестниците и за които гледа “анализи” по телевизията, като спонтанен продукт на истински политически натиск и поради това развива свръхоптимистични надежди за бъдещето на демокрацията в Русия.

За съжаление именно този подход на човека от улицата доминира умовете на западните политици. Старата генерация от скептични кремълолози си е отишла. Техните приемници поради липса на собствени възгледи повтарят идеи и дезинформация от мейнстрийма от телевизионни интервюта, инсценирани телеспектакли и изрезки от вестници. Резултатът е еуфория, нереалистични очаквания и несъстоятелни отговори като този, демонстриран ярко от бившия президент Никсън с неговия призив за масивна икономическа помощ за Русия.

Алтернативният подход и да се изучава дългосрочната комунистическа стратегия, приета през 1958-60 и да се проучи пълното значение на прехода от “диктатура на пролетариата” към “общонародната държава”, който е постигнат от руското “развито социалистическо общество”.

На този документиран фон политическите и икономически реформи и “демократизацията” на Русия може да се разглеждат като планиран продукт на двайсет и пет годишна подготовка и репетиции в СССР и Източна Европа. “Реформите” на “екскомунистите“ и техният стил на “демокрация” са много характерни за тях.

“Общонародната държава” е адаптация на идеята на Ленин за отмиране на държавата (която също така гледа напред във времето, когато ще има комунистическо световно правителство), и нейната замяна с масова обществена организация. Нито “гласността”, нито “перестройката” са истински. Американците само демонстрират своята наивност, като очакват достоверни отговори от руснаците например на въпроса дали Олджър Хис е бил съветски агент. Заниманието с въпроса за MIA (изчезнали по време на бойни действия американски военни – „Missing in Action“) в Русия представлява горещ интерес за засегнатите американски семейства. Разследвания за местонахождението на изчезналите войници са напълно оправдани; но те не са достатъчни.

Преди да се потопи в по-дълбоко политическо и военно партньорство в Русия и още да развърже кесията, Конгресът трябва да изиска от руските лидери пълно и откровено признание и публично обяснение на факта, че техните предшествници са избили 20 милиона руснаци, украинци, белоруси, молдовци, латвийци, литовци, естонци, евреи и други. Конгресът също така би трябвало да изиска информация колко тайни агенти има сред така наречените „демократи” в Русия и Източна Европа.

Липсата на откровеност и обществен дебат в Русия по тези и други фундаментални теми показва, че „гласността”, „демократизацията”, премахването на статуи и привидната забрана на комунистическата партия, не са нищо повече от козметични промени. Без свободни и открити дискусии не може да се появи автентична опозиция и да замести сегашната псевдоопозиция. Неразкрити като истинските наследници на комунизма, каквито са, съветските стратези остават на кормилото и продължават да омагьосват Запада да ги поддържа. Всъщност от сегашната система не е реалистично да се очаква дългосрочно нещо добро. Когато икономическата й ситуация се подобри, може да се очаква, че Русия ще се върне към враждебността си към Запада: западната вяра в рухването на комунизма ще се окаже илюзия.

Съветските стратези реформираха своята система, въведоха своя собствена система на псевдодемокрация и направиха промени в икономиката. Те замениха остарялото и дискредитирано управление на комунистическата партия с нова, контролирана масова политическа структура. Но при това те запазиха същия политически елит, същата армия с нейните политически комисари, по същество същото разузнаване и тайни служби и други елементи на бившата съветска система като Института на Арбатов за изследвания на САЩ и Канада и други ключови институции като Института за Европа, работещ под надзора на Академията на науките.

Политическият елит все още се състои от 25 милиона „бивши” комунисти и 50 милиона млади комунисти, които са най-активният политически елемент в Русия и „независимите държави” и държат реалната власт. Този елит създава, инфилтрира и направлява новите партии и опозиционни групи, дори антисемитските, според изискванията на стратегията. Елитът получава указания чрез различни държавни и полуофициални канали. „Реформираният” КГБ и неговите агенти продължават да са активни, особено в чувствителни области като антисемитските операции, където използват опита на тайната полиция, наследен от царисткия и сталинисткия период. Политическият елит не смята комунизма за разгромен. Напротив, той вижда „реформите” и демократизацията като средство за продължаване на своята отдавнашна стратегия за „конвергенция” и победа над Запада.

Американското разузнаване изглежда подценява морала на руската армия и нейните генерали. Моите наблюдения на техните действия ме навеждат на мисълта, че моралът им е висок. Те не са победени военно или политически. Напротив, те печелят стратегическата битка със САЩ и Западна Европа с политически средства и с помощта на финансови инжекции от западни източници. Това улеснява задачата на техните политически комисари. Те очевидно ще запазят повече от достатъчно ядрени оръжия, за да гарантират, че ОНД/Русия ще има статут на свръхдържава. Съединените щати не разбират развитието в Русия, но Арбатов и неговият екип в Института добре разбират развитието в САЩ. Арбатов (1923-2010) е един от главните стратегически съветници на руското ръководство. Неговата самообявена цел е да изтрие образа на Русия като на враждебна на Съединените щати сила. Неотдавнашното предаване от страна на руснаците на американския посланик в Москва на микрофони от сградата на американското посолство, е инспирирано от същия мотив.

Само че няма автентична, широко базирана, организирана политическа опозиция в Русия, и няма основа, на която тя би могла да бъде изградена. Мнимата опозиция съществува, за да заблуждава и манипулира възприятията и реакциите на автентичните демократи на Запад. Западът не успява да схване манталитета на руските лидери и надценява тяхната воля да се реформират. Те имат същия манталитет като предшествениците си, които приеха все още действаща дългосрочна стратегия. Именно тези хора не само екзекутираха агента на ЦРУ Попов, но и нaправиха филм как бива изгорен жив, който да бъде показван на млади офицери, за да ги възпре да последват примера на Попов.

Зад маската на дипломатическо и политическо сътрудничество и партньорство със Съединените щати сегашните руски лидери следват стратегията на своите предшественици и работят за „Новия световен ред“.

Когато моментът дойде, маските ще паднат и руснаците с китайска помощ ще се опитат да наложат своята система на Запада при техните условия като кулминацията на „Втора октомврийска социалистическа революция“.

В тази светлина е лесно да се разбере защо руснаците не са се отказали нито от своята военна мощ, нито от своите политически комисари, защо руски войски все още остават в Източна Германия, Полша и Прибалтика, защо руснаците не бързат да постигнат смислени военни споразумения със Съединените щати, защо „реформираните” служби за разузнаване и сигурност продължават да действат, защо властта е все още в ръцете на „екс”-комунисти, защо водещи съветски стратези като Арбатов и Яковлев запазват своето влияние и защо така наречените руски „демократични” лидери имат тесни връзки с комунистически Китай.

В миналото, когато СССР се възприемаше като монолит и съветските парламентарни институции се разглеждаха само като машини за формално одобрение, съветската преговорна тактика със Запада повече или по-малко се разбираше. Сега вече това не е така. С въвеждането на контролирана политическа опозиция и новата структура на ОНД с нейните така наречени «независими» държави като Украйна, Казахстан и Беларус, се откриват много нови възможности за укрепване на на руската позиция чрез дезинформация. Руските преговарящи се налагат над американската страна, понеже техните ходове са планирани въз основа на политическа стратегия и измамни преговорни техники, които американците не разбират.

Администрацията на Буш с поглед към историята претупа набързо заключителната фаза на преговорите за последния договор за ядрените ракети, които умишлено бяха бавени от руснаците почти до края на мандата на администрацията. Незнаейки за дългосрочните руски намерения, администрацията се доверява на Елцин и според „висши представители на администрацията” е направила значителни отстъпки. Тези отстъпки са направени, „за да се помогне на Елцин да защити договора срещу критика”, вярвайки погрешно, че той се намира под натиск от страна на „консерваторите”, както това би могло да се случи със западен политик. В действителност понеже „консервативната опозиция” се координира чрез политическия елит с Елцин и неговите стратези, нейната активност може да бъде засилвана и намалявана, за да е съзвучна с нуждите на руските преговарящи. Аналогично предполагаеми трудности в украинския и други парламенти може да се използват, за да се ускорява или отлага ратификацията и да се изстискват допълнителни отстъпки от американците. Подписвайки договора с отиващата си администрация, руснаците са създали база за натиск върху новата администрация да продължи този процес по-нататък и по-бързо.

Съединените щати не разбират истинската природа на отношенията между руските и комунистическите китайски лидери. Вашингтон смята, че през 1980-те години се е осъществило истинско подобрение на отношенията между китайците и Горбачов и Елцин. Аз виждам тези контакти като доказателство, че „перестройката” не е изненада за китайците, че те напълно разбират реалностите зад нея и че тяхното стратегическо сътрудничество продължава както от края на 1950-те години до днес, само че сега с откритото признаване на техните добри отношения. Съединените щати разглеждат продажбата от страна на руснаците на цели фабрики и нови оръжейни системи на китайците като продиктувани от руското желание да облекчат своите сегашни икономически затруднения. Според мен това обаче е умишлен трансфер на напреднала технология на стар и верен съюзник.

Американските представители броят ракети, но няма разбиране за продължаващото китайско-руско сътрудничество. Недостатъчно внимание беше обърнато на факта, че Елцин сигнализира своето съгласие за неотдавнашния договор за намаляване на ракетите от Пекин. Неговото посещение там, както и по-раншните посещения на Шеварднадзе и Горбачов, показват приемствеността на това сътрудничество. Няма съмнение, че Елцин е обсъдил новия договор с китайците и е постигнал съгласие с тях за него. Няма да е изненада, ако някои от съветските ракети попаднат в Китай. Ще се използва маскировка, за да се прикрие техния транспорт. Руският капацитет за маскировка лесно би могъл да надделее над американския капацитет да верифицира унищожаването на ракетите.

Моята преценка е, че когато дългосрочната стратегия е разработена и приета в периода 1958-60, Съветският съюз и Китай са се уговорили да планират и да се подготвят за реформа и либерализация на техните режими, като междувременно следват различни пътища. Либерализацията представлява част от стратегически план за постигане на разоръжаване на Запада и конвергенция на комунистическата и западната система при условията на комунистите.

Сегашните руски и китайски лидери са изправени пред три центъра на ядрена военна сила, с които трябва да се разправят: Съединените щати, Западна Европа и Израел. Те смятат, че ще са в състояние да неутрализират американската военна мощ чрез комбинация от своя нов „демократичен образ”, „партньорство” със Съединените щати и преговори и споразумения за разоръжаване. Западна Европа ще бъде неутрализирана чрез концепцията за обща европейска сигурност и членството на източноевропейските «независими» страни в западноевропейските институции. Ядрената мощ на Израел, която няма да бъде редуцирана в резултат на промените в бившия СССР, ще остане постоянна грижа за руснаците и китайците. Назначението на Примаков, който е експерт по Близкия Изток, за началник на руското външно разузнаване, показва важността на този театър за руското ръководство. Не може да се изключи, че под маската на сътрудничество със Запада за неразпространение на ядрено оръжие руснаците биха могли чрез разузнавателния си капацитет в региона да подготвят тайна операция за саботаж на израелските ядрени инсталации. Операцията би могла да се извърши от привидни арабски или ирански мюсюлмански фундаменталисти или съветски учени или генерал-ренегат на служба на някоя друг терористична група.

Вярно е, че моята оценка за развитието в Русия и Китай с оглед на тяхната съвместна стратегия е в остро противоречие с гледните точки на западните правителства и техните разузнавателни служби. Вярно е обаче също, че аз предрекох либерализацията на СССР много преди да се чуе за „перестройката”. По онова време аз бях в малцинство: бях съвсем сам. Но моите прогнози се потвърдиха и един консервативен специалист по комунизма, Brian Crouzier, обърна внимание на това. ЦРУ напоследък беше критикувано за неуспеха си да предскаже „либерализацията”. Ако управлението беше вземало моите възгледи повече под внимание, можеше да избегне тази критика.

Аз продължавам да съм убеден, че сегашните възгледи на западните политици и медии за развитието в Русия са погрешни и свръхоптимистични. Историята е демонстрирала способността на комунизма да заблуждава своите собствени граждани и своите опоненти. Октомврийската революция обеща на руснаците хляб, мир и свобода, а впоследствие уби 20 милиона от тях. „Партньорството” на Съветския съюз със западните съюзници срещу нацистите, вместо да доведе и до сътрудничество след победата, беше използвано, за да улесни съветското превземане на Източна Европа. Последва още една вълна от убийства и репресии. Същите процеси съпровождаха налагането на комунизма в Китай. Във всеки един от тези случаи надеждите и очакванията на Запада бяха попарени. Бруталността на комунизма се оказа крайно неприятна изненада.

Поради неспособността на западните политици да разберат китайско-съветската стратегия особено след началото на „перестройката” се опасявам, че има реален шанс руските и китайските лидери да осъществят своята стратегия на конвергенция със Запада в следващите десетина години.

Експериментите с фалшива демокрация от страна на т. нар. бивши комунисти представляват критичен тест за западните разузнавателни служби. Ако не успеят да ги оценят правилно, както и техните възможни последици, техните грешки е напълно възможно да доведат до кръвопролитие в Съединените щати и Западна Европа.

Западното разузнаване на бива да се плаши нито от политически натиск, нито от тежестта на конвенционалната мъдрост. То не бива да разчита само на технически публични източници на информация. Нуждата от надеждна тайна информация за стратегическите намерения на руското и китайското ръководство е крайно необходима, както и необходимостта от воля да се мисли немислимото.

Сега, когато Вие поемате отговорността да водите ЦРУ и да го приспособите към така наречената ситуация „след студената война”, Ви изпращам подбор от меморандуми, адресирани към Вашите предшественици, в които се опитвам да проследя и обясня „реформите” на руснаците от гледна точка на тяхната дългосрочна стратегия. Целта на изпращането на моите меморандуми до Вас е да се опитам да опровергая преобладаващото неадекватно и подвеждащо възприятие на човека от улицата на събитията в Русия и Китай.

Знам, че с встъпването си в новата длъжност ще имате да четете огромно количество материали. Но аз Ви съветвам настоятелно да прочетете моите меморандуми, защото те са уникални предвид факта, че държат сметка за китайско-съветската стратегия за дезинформация- Според мен те дават и разбиране за стратегическото мислене, което лежи в основата на действията на Елцин, Горбачов, Примаков и корпуса от техни помощници и съветници. Меморандумите също така представляват коректив на еуфорията и предупреждение за предизвикателството, пред което въпреки привидностите все още е изправена западната демокрация.

В средата на 1960-те години, когато г-н McCone беше директор на Централното разузнаване (DCI), а г-н Angleton началник на контраразузнаването, информацията, която предоставях за новата стратегия на базата на доклада на Шелепин от 1959, беше вземаната насериозно. В по-късните години ЦРУ във все по-голяма степен започна да игнорира моите предупреждения. Моята надежда е, че предвид правилността на моите предсказания за „перестройката” новото ръководство на ЦРУ няма да отхвърли безцеремонно моите нови предупреждения за измамната природа на сегашната система и нейните антизападни планове. Ако още веднъж се оказа прав, а конвенционалната мъдрост погрешна, последиците наистина ще са сериозни. След повече от 30 години сътрудничество с ЦРУ моето политическо завещание към управлението е следното:

Игнорирайте руските и китайските стратегически планове на собствен риск.

С уважение: АНАТОЛИ ГОЛИЦИН, февруари 1993

Точно преди една година, на 29.01.2022, рупорът на путинската пропаганда Петър Волгин „пророчески“ предсказа, че русия няма да нападне Украйна:

„Глобални медии като CNN и BBC постоянно ни втълпяват как, ако не днес, то задължително утре Русия ще нападне Украйна. Става дума за елементарно пропагандистко клише, според което руснаците са агресивните злодеи, а на украинците е отредена /уж/ прекрасната роля на невинната жертва. В крайна сметка, изглежда, че самите автори на този бездарен сюжет все пак са повярвали в него, защото всеки ден изглеждат все по-изненадани от факта, че руснаците не нападат Украйна.

Ако притежаваха поне капка здрав разум, авторите на тези глупотевини може би щяха да осъзнаят, че Русия няма никакво намерение да напада когото и да било. И не защото управляващите в Москва са миролюбиви ангели. Не, това са прагматично мислещи хора, които чудесно разбират, че едно евентуално нападение няма да им донесе нищо повече от това, което вече си имат.“

Войната в Украйна, започнала след вероломното нахлуване на русия в съседната държава, продължава вече 11 месеца. През това време много хора написаха много неща. Например СЕМ по адрес на Волгин.

„Зад фасадата на легитимния принцип на плурализъм на мненията, преекспонирайки го като оправдание, в изданията на „Политически НЕкоректно“ с водещ П. Волгин се разпространяват опорни точки на една агресивна антизападна пропаганда и руска дезинформация.“

Такъв беше мъдрият извод на регулатора в мониторинговия му доклад от април 2022 за това как програма Хоризонт отразява войната в Украйна. „В стремеж да се представят всички гледни точки се постига обратният ефект и усещането за предоставяне трибуна на руската пропаганда“, пишеше още в доклада. Пишеше също, че се изказвали основно проруски настроени слушатели, което създавало усещането, че такова е преобладаващото обществено мнение в страната. Но лично Волгин не бил нарушил нито закона, нито морала.

През декември 2022 във втори анализ на „Политически некоректно“ СЕМ повторно констратира, че Волгин е плуралист и отразява различни гледни точки.

На 13 януари 2023 СЕМ стартира ТРЕТИ пореден мониторинг на предаванията на Петър Волгин и „12 плюс 3“ заради пропутинска пропаганда. Бас държа, че ще потрети. Скоро ще го прочетем.

Волгин обаче е мегазвезда и не може да чака. „Медиите са под контрол!“ – проплака той в „Политически некоректно“ още на следващия ден, 14 януари 2023. И вероятно от скромност цитира Чомски. А можеше себе си. През 2000 г. Волгин, чиято истинска фамилия е Петров, пророкува „Медиен апокалипсис“. През следващите 20 години благодарение на него и такива като него апокалипсисът наистина се случи. От Ансамбъла на Трудовата повинност през ученическия драмсъстав, през Двореца на пионерите, през радиотеатъра, през Волга, та чак до канала на Перловската река, великата шаячна правда пак ни заля.

Затънали сме до гуша в сивото ѝ блато. Направо се давим в него. Давим се най-вече заради неограничения достъп на димящи-над-водата-извън-контролни-политически некоректни- деконструктори, до националните средства за масова информация. Тоест, до каналите за разпространение на идеи. Достъп, допуснат, протежиран, формализиран и в случая на Волгин – фетишизиран, от българските политици и чиновници-петоколонници.

През 2013-2014 г. си мерих Конструкцията с Деконструкцията му. Бяхме един след друг в събота по обед. Лично и многократно съм се убеждавал в …да кажем, положителните черти на характера му. Няма да ви разказвам как излизаше на верев, със забит в земята поглед от студиото, правейки се, че не ме вижда, нито първоначално учудилия ме факт, че никой не искаше да бъде редактор на моето предаване.

Впоследствие разбрах, че и двете са от страх. На Волгин – от истината и морала, съчетани с професионализъм, на колегите – от страх пред самия него. Освен водещ на Деконструкция, той беше и продуцент на 12+3, и в това си качество поръчваше материали и съответно – осигуряваше хонорари на повечето репортери от програма Хоризонт. И още го прави !!!

В БНР има практика кандидатите за нови предавания да представят концепции, и предаванията „да тръгват“, само ако Програмният съвет на БНР ги одобри. От първия до последния ден нито едно от предаванията на Волгин нито един ден не е изпълнявало програмната си концепция! Предостатъчно основание и „Конструкция“ преди, и „Политически некоректно“ сега, да бъдат свалени от ефир.

Ръководството на БНР обаче, от политически страх и управленско безсилие, им прави огледални аналози. А СЕМ снизходително омаловажава медийните провокация на петоколонниците в обществените медии. С частните твърди, че по закон не се занимава. Не е вярно, но и да се занимаваше, все тая.

А най-хубавото е, че ние, българските данъкоплатци, финнасираме петоколонниците. През май 2022 сайтът Актуално.ком попита БНР по Закона за достъп до обществена информация каква е заплатата на екипа на „Политически некоректно“. Оказа се, че водещите получават бруто… 4505,15 лв.

Четирихилядници, нещо? Когато водих „Конструкция“ в БНР, ми плащаха в пъти по-малко в сравнение с Волгин и едвам ме изтърпяха един сезон. Приех го като комплимент. Но да ми развяват това лице като знаме на свободата на словото, да ми го дават за професионален и морален пример, приемам за обида! Не само към мен, но и към гилдията, и към професията!

За съжаление не е само той и не са само БНР и БНТ. Много български медии и журналисти от години участват в руската хибридна война срещу България и Свободния свят. „Контролните“ органи СЕМ и КРС, по-пробити и от тях, не ги санкционират. „Аргументират се“ с наличието на свободата на словото и с липсата на цензура в България. Затова ефирът е залят от пропаганда, открито враждебна на уж окончателния цивилизационен избор, който направихме преди 25 години. А тези, които държат маркучите, пардон, микрофоните ѝ, освен твърде добре платени. са и безнаказани!

Да са живи и здрави да си харчат парите, които като първи балъци десетилетия наред им даваме. Да не се правят обаче на носители на изконни човешки и професионално ценности!

Не защото е политически некоректно. А защото е тъпогрозно.

От царя и пъдаря до наши дни

Преди пет години написах кратък коментар върху пост на приятел във Фейсбук:

„Кампанията либералите да бъда обявени за комунисти е част от стратегия комунистите да бъдат обявени за консерватори. А целта е ГЕРБ и БСП да управляват открито заедно.Три института трета година работят за нея – за дясна политика, за модерна политика и за икономически напредък. Пътем събират подкрепа от МКК и БЛО. Тук няма грам идеология“.

Вярно е. Но върху главата ми се изсипа огън и жупел.

Сега ще напиша точно обратното – част от споменатата стратегия е да изкарат всички комунисти либерали. И пак ще е вярно. Очаквам още повече огън и жупел.

Не ми се нагазва в дълбоки и мътни идеологически води, но все пак няколко кратки терминологични уточнения на понятията са необходими.

Какво е (нео)консерватизъм? Това не е класическата анти-егалитарна, аристократична, анти-етатистка идеологическа сила (защото философска система консерватизмът никога не е бил) на Едмънд Бърк. Днес консерватизмът е движение на културално-консервативни етатисти. Тоест, дясна социалдемокрация.

Какво е (нео)либерализъм? Това не е „доминиращата глобална идеология, експериментирана първо от Пиночет в Чили след 1973 г., и наложена на света от Рейгън и Тачър през 80-те години, която довела до неравенства, непознати в световната история“. Терминът „неолиберализъм“ бе изобретен през 1938 от немския икономист и социолог Александър Рюстов, който е съгласен с марксистите и социалистите, че капитализмът е несъстоятелен и трябва да бъде отхвърлен, но търси своеобразен „трети път“ между свободното либерално и марксисткото колективистко общество. Днес либерализмът защитава всевъзможни „малцинствени“ права за сметка на неотменимите живот, свобода и собственост, които са сърцевината му от Джон Лок насам. Тоест, е лява социалдемокрация.

Припознавате ли в двете описания ГЕРБ и БСП – социализъм с повече или по-малко лед? Сложен на едно и също питие, което се нарича „етатизъм“?

Между етатизмите има „принципна разлика“ колкото между левия и десния ви крак. „Либералите“ искат да прокарат етатизма на социалната държава стъпка по стъпка, чрез конкретни мерки, увеличаващи експоненциално властта на правителството. Целта на „консерваторите“ е само да бавят процеса, не да го предотвратят.

Толкова за идеологията и пълната ѝ липса в българската политика. Какво политинженерство обаче имам предвид?

Среди от ГЕРБ заедно със свои партньори от БСП под натиск от Москва от години правят систематични опити да превърнат бившата комунистическа партия БСП в приемлив коалиционен партньор на сегашната комунистическа партия ГЕРБ. По един максимално труден начин обаче, наложен от нуждата да не бъдат отблъснати традиционните избиратели на БСП. За целта трябваше привидно да се запази опозиционния ѝ характер, и чак после екскомунистите да бъдат маркетирани като неолиберали. Според мен повече им подхожда „неоконсерватори“, но както писах по-горе, особена разлика няма. БСП беше залитнала по социал-либерализма по времето на Станишев, каръщисвайки се с ДПС,та либералната ро(к)ля преди пет години щеше да ѝ е по мярка. Сега облеклото е консервативно костюмче, а екскомунистите се самоопределят като социални консерватори.

Преди пет години консервативният костюм го беше нахлузил ГЕРБ. Той, както се полага, беше в три части: сако християнство, жилетка патриотизъм, панталони капитализъм. ГЕРБ облече сакото като расо, „Патриотите“ се напъхаха с пъшкане в жилетката, за да може в двупартийния модел да бъде вкаран и удобен балансьор. В панталоните още няма никой.

След като „консерватизъм“ и “либерализъм” бяха превърнати в мъгляви, недефинирани и разтегливи понятия, които могат да бъдат употребявани така, че да означават всичко за всеки, „кливиджът“, тоест политическият разлом в България, бе трансформиран от „леви – десни“, в „консерватори-либерали“. В интервю от 12 октомври 2017 пред сайта news.bg тогавашната директорка на Института за дясна политика Ирена Тодорова констатира: „Тогава (при създаването на института през 2013) либералните политолози нарекоха тази хипотеза глупост, а днес тя е общопризната и никой не е в състояние да опише политическите процеси, без да я използва. Включително и някогашните ѝ критици“. https://news.bg/…/izsledvane-tarsi-starite-i-novite…

Вдъхновявани от „нелибералната демокрация“ на Путин, Орбан, Качински и сие, българо-руските политически инженери искат да запазят свободния пазар, тоест икономическата свобода, но да унищожат политическата свобода. Това няма как да стане. Затова политинженерите маскират марксизма като консерватизъм.

Каква е крайната цел на това политическо инженерство? Чиста и проста като къпан милиционер: в страната да останат две големи партии – ГЕРБ и БСП, които да управляват заедно или да се сменят във властта.

Тази цел сама по себе си не е тайна, но явно е „за служебно ползване“, след като разбуни толкова духове. Нейн знаменосец е замисленият през 2013 г. като „мост между ГЕРБ и Реформаторския блок“ Институт за дясна политика. Ръководителите му, които станаха я министър, я заместник-министър , я изпълнителен директор на Регионалния център на ЮНЕСКО в София, не криеха амбицията си да управляват процеси, „които ще бъдат от съществено значение за българската политическа система през следващите години“. В месечния политически анализ на института от 5 май 2015 се констатира оформянето на либерално-консервативен разлом, който „…все повече измества традиционния кливидж на прехода, който се водеше по оста комунизъм-антикомунизъм. Развитието на политическия дебат по оста либерали-консерватори има потенциал да премести цели електорални масиви от левия спектър на прехода в десния на постпрехода и обратното – от десния спектър на прехода в левия на постпрехода“. https://fakti.bg/…/141817-zaforma-se-liberalno…

Звучи като местене от левия в десния крачол. И е такова. Само че тогавашният председател на Института за дясна политика Нено Димов и „левият“ му партньор от Института за нов икономически напредък – Росен Карадимов, го наричаха „завръщане на двуполюсния модел със силна опозиция“. Двамата участваха в изборното студио на БНТ на 26 март 2017, където Карадимов каза, че левицата е възкръснала, а Димов – че големият губещ е Рефоматорският блок. Сделката изглеждаше финализирана. https://www.mediapool.bg/analizatori-zavarna-se…

Коалиция ГЕРБ-БСП, версии за която се лансираха до последния момент, обаче не се сключи. Попречи личната амбиция на Корнелия Нинова да се утвърди на председателското място в БСП. Не се случи и в следващите години. Затова сега почвата се подготвя по-отдалеч. От сватовници.

На 20 януари 2023 младите публично се взеха. Борисов заяви, че БСП много се е променила и ГЕРБ ще преразгледа конгресната забрана да не влиза в коалиция с нея. Това вероятно ще стане през март 2023, защото първо схизмата ще вдигне конгресът на БСП на 11 февурари 2023. Бракът ще бъде консумиран през април, когато ще се състави новата „Три и половина коалиция“ – ГЕРБ, БСП, ДПС и ако пак го вкарат и в 49-тия парламент – Български възход.

Колко консервативна ще бъде новата управленска коалиция?

През октомври 2017 Институтът за дясна политика поръча изследване, от което излезе, че според над 90% от българите смятат, че образованието и здравеопазването трябва да са безплатни; 86% са убедени, че държавата трябва да им намери работа; 44% намират, че държавната намеса в икономиката е нещо добро, и само 6% смятат пазарната икономика за ценност. Почти половината от хората (49%) вярват, че в страната не може да се забогатее с труд.

Това си е жив комунизъм, но при всички медийни коментари тези нагласи бяха наричани „консервативни“. „Един от базисните изводи от проучването е, че от гледна точка на социалните ценности българското общество се движи изцяло в консервативния спектър“, казва на 30 октомври 2017 Ирена Тодорова. https://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2017-10-30/tsennostnata-matritsa-na-balgarina-ostava-konservativna

Къде е тук Русия? Отпред, отзад и отстрани. Сценарият е изцяло кремълски, дори не всички участници в него да съзнават това. И последствията за българската политика ще са сходни на тези в руската. Което през последната година стана особено опасно. Защото Борисов поразително прилича на Путин.

Всички етапи от политическата кариера на Бойко Борисов, по примера на тази на Путин, са последователни телевизионни сюжети. С помощта на хора от комунистическите специални служби, “национално-отговорни бизнесмени“ и послушни медии, Борисов успя да изгради телецентрична държава, в която всички обществени институции от църквата до армията бяха подменени със съответната телевизионна картинка. Беше улеснен от предшествениците си, от които до голяма степен наследи послушните медии. За да компенсират създадената от самите тях национална „суматоха“ по Радичков, управлявалите преди ГЕРБ „традиционни партии“ опитаха да възпитат у хората еднакви възгледи. За целта създадоха огромна пропагандна машина. Борисов с удоволствие я ползва.

Но от няколко години му се появи проблем. Заради неизгодни за Кремъл решения, които бе принуден да взема под натиск от Брюксел и Вашингтон, властта на Борисов започна да се оспорва. Не от конкурентни партии – от подкокоросвани от Кремъл конкуретни кланове. А за Борисов е жизнено важно да бъде начело на страната. За целта трябва да остане начело на партията си. Което означава да я държи единна. За да сплотява единството ѝ, му трябва враг – виновник за всички беди на страната, който да се превърне в изкупителна жертва. Тази изкупителна жертва, по примера на „Единна Русия“, са истинските защитници на свободата, не размахваните от партийната пропаганда като шутове и плашило ЛГБТ-та. Ако говорим за хора, това са оскъдните свободомислещи медии, журналисти и анализатори. Ако говорим за партии – това са Продължаваме промяната и Демократична България. Срещу тях в членската маса на ГЕРБ започва да се разпалва истинска омраза. Борисов не можа да ги купи и реши да ги чупи.

За целта обаче освен изпълнители, са нужни съюзници – младежта и интелигенцията. Защо трябват на една партия млади и интелигентни хора по принцип е безсмислен въпрос. Особено ако достатъчно много членове на партията са такива. Случаят с ГЕРБ обаче не е точно такъв. За БСП да не говорим. Очевидно се налага да се компенсира.

Сещам се за няколко причини. От 2007 до 2021 ГЕРБ беше спечелил 8 от 9-те избора, в които участва. От 2021 до 2023 обаче загуби последователно три. Партията на Борисов систематично губи подкрепа. В сравнение с първите парламентарни избори, които спечели през 2009 г. с 1 678 641 гласа, през 2013 ГЕРБ взе 530 хиляди гласа по-малко, тоест, загуби една трета от избирателите си. През април 2021 взе едва 837 707 гласа, тоест загуби 840 934 гласа. През октомври 2022, на изборите за 48 НС, ГЕРБ взе едва 634 627 гласа. За 13 години партията на Борисов се стопи с милион. Как да не се притесниш ?!

Електорален резерв в средните и възрастните поколения няма – те са устойчиво разпределени между ГЕРБ и БСП. Има обаче потенциал за привличане на млади хора, защото част от тях не гласуват изобщо, а друга част гласуват за малки, непредставени във властта партии. Това най-често са „градската десница“ и националистите. И ГЕРБ прави необходимото да привлече младите чрез младежките си структури и чрез нарочно създадени за целта неправителствени организации.

Втората причина е, че за изпълнителната власт трябват И качествени хора (нямам предвид министрите и депутатите). Една управляваща партия има да „запълва“ всевъзможни „властови дупки“ – селски, общински, областни, национални администрации, агенции, евроструктури, и т.н. Те, разбира се, са любимо място за уреждане на партийните партизани, но поне за част от позициите, особено „за навън“, трябват компетентни и образовани хора. Тях в редиците на първите партийци обикновено ги няма. Трябва или да се откраднат от малките партии, или да се вземат „от улицата“.

И третата причина е политическото изхабяване на лидера. Вярно, че мнозинството от потенциалните избиратели на ГЕРБ и Борисов са обладани от своебразна „политическа есхатология”. Те искрено мислят, че политическата история на България свършва с ГЕРБ и Борисов. Може и Борисов да мисли така. Тези, които го вкараха и държат в политиката обаче, от 4-5 години са на друго мнение. Последно доказателство: въпреки че коленопреклонно се извини на Путин, на 31 май 2018 българският премиер се прибра скоропостижно от Москва след демонстративно пренебрежително отношение на руския президент към него. После кабинетът официално размрази Белене. Миналата година на Борисов се наложи да нарече батюшката „агресор“! Онзи ден заяви, че след петите предсрочни парламентарни избори ГЕРБ ще се коалира с БСП. БСП върви в коплект с ДПС и Български възпод. Очевидно Кремъл е все още достатъчно силен да дърпа конците в България…

Впрочем, всички политически инженери в България – пишман-консерватори, комични националисти и „социално загрижени“ етатисти, са насъсквани от Путин. Глобалната им цел е един беззъб, разединен и изпразнен от идеологическо съдържание Европейски съюз. В „консерватизирането“ на българската политика по руски модел обаче няма грам идеология. То е част от челобитието пред Путин. Именно затова ухажването и приобщаването на младите и интелигентни хора към ГЕРБ – извън тези, които са директно купени чрез позиции във властта – минава през „консерватизма“.

Нека ви разкажа за руския „консерватизъм“. Това е идеологията на „Единна Русия“ от 20 години. Путин се самоизживява като негов нов международен лидер поне през последните 15. От 2013 г., когато заради инвазията на Русия в Донбас и намесата ѝ във войната в Сирия разривът със Запада стана отчетлив, Путин обвинява държавите от ЕС, че съзнателно разрушават традиционните европейски ценности, националните обичаи и границите между етносите и културите. Противопоставя им „традиционните руски ценности“ – опора на Русия срещу размиването на моралните норми от западните елити. В публичните му изяви централно място заемат теми като семейството, човешкия живот и свободата на вероизповеданията, благодарение на които Русия се противопоставя на деморализацията от запад. Няма да припомням какви са отношенията между Путин и „колективния Запад“ сега, 11 месеца след вероломното му нападение над Украйна, което още не нарича война.

Как изглежда българската версия на консерватизма? Да припомня че, през 2013 Институтът за дясна политика (ИДП) лансира триадата „християнство-патриотизъм-капитализъм“ като визитка на новия български консерватизъм. Не съм чул да има промяна. Затова ще цитирам бившия изпълнителен директор на Инситута за дясна политика Георги Харизанов, който в коментар за Клуб Зет от април 2017 каза: „Консерватизмът не извежда на първо място индивидуалните права или личната свобода (въпреки липсата на конфликт с тях). Стъпвайки върху трите стълба християнство-партриотизъм-капитализъм, консерватизмът проповядва религиозни ценности, наричани също традиционни ценности или семейни ценности, и работи за правителство, което да налага тази ценностна система…Консерватизмът се бори за обществен морал чрез противопоставяне на прояви като употребата на наркотици и гей-браковете“. https://clubz.bg/52841-politicheskite_lyavo_i_dyasno_obyasneni_oshte_vednazh

Найс, а?

ГЕРБ рекрутираше млади хора по две линии – идеологическа и икономическа. По „идеологическа линия“ привличаше млади хора, свързани с Младежкия консервативен клуб, дясната платформа Мисълъ, „сайтът с открити консервативни пристрастия“ Петте кьошета. По икономическа приобщаваше млади интелигентни хора предимно от Българското либертарианско общество (БЛО), използвайки принципно верните им теоретични критики към бюркратизирането на ЕС и спорната полза от присъединяването на България към еврозоната. После се спекулираше с „неефективността“ на западните санкции срещу Русия, и с отрицателната роля на САЩ и положителната роля на Русия за (края на) войната в Сирия. Преди 2-3 години обаче, когато се появи Възраждане, покрай КОВИД-истерията, БЛО беше прилапано от Костя Копейкин.

Възраждане е част от българо-руското политическо инженерство, и съм изумен, че „партиите на промяната“ го неглижират. От четири години копейкаджиите се канят да инициират референдум срещу приемането на еврото в България, а от ноември миналата година събират подписи за целта. Лошото ми предчувствие е, че техните момци и моми по села и паланки ще ги съберат, докато ние, жълтопаветните интелигенти, улесняваме процедурата за поставяне на слънчеви панели по покривите. Да, по сегашния закон за референдумите такъв въпрос е недопустим. Но по СЕГАШНИЯ… Никой не знак какъв ще е бъдещият, ако ще го приема гореописаното мнозинство. Справка – връщането на харитените бюлетини.

Автентичните либерали не са единствената жертва на „консерватизма“ по руски. Жертва не е дори само демокрацията. Истинската жертва на всяко политинженерство е Свободата.

И така, „новият български консерватизъм“ не е идеология, а политически инженеринг, сделан в СССР. „Старият“ пък бе внесен от „освободителите“ от Русия. Неколкократните провали консерватизмът да бъде наложен като политическа тенденция в България – първо след Освобождението, в ново време – чрез късния СДС на Петър Стоянов и Пламен Юруков и комичния РЗС на Яне Янев, доказаха, че подобна партия не може да пусне корени в България. Но опитите продължават. Мястото на Яне е заето от Костя. „Редът, законността и справедливостта“ са заменени от „Възраждане“. На него такива глезотии не му трябват.

За наш късмет автентична консервативна тенденция трудно може да се утвърди в българския политически живот. Причината е обективна – почти пълната липса на социална среда за появата на консерватори. Преди години един от най-авторитетните изследователи на историята на политическите идеи у нас, доц. Светослав Малинов, прогнозира накъде ще тръгне българската десница след разпада на СДС. Изборът беше между консерватизъм и християндемокрация, а заключението – категорично в полза на християндемокрацията : “Целият арсенал на консерватизма е граден в различен контекст, използван е в различни битки и е бил насочван към други врагове. Ние можем да се възхищаваме на консерватизма и да се опитваме да подражаваме на неговите високи образци, но тази дистанция няма да намалее“, писа доц. Малинов. Но директивата е от високо място и затова политическите инженери опитват за пореден път. За консерватори първо бяха назначени „Атака“, после т. нар „Обединени патриоти“, пословични с послушанието си към Путин и добре платената си любов към Русия, сега в ролята са се вживели от „Възраждане“. И я играят с вдъхновение.

И така, „кръгът на прехода“ не се затвори нито на евроизборите през 2019, нито на серията парламентарни избори през 2021-2022 и тези, които предстоят през 2023. „Новият консерватизъм още шава. И ГЕРБ повече от всякога иска да му направи изкуствено дишане.

Заплахата за свободата не е измишльотина. Щом новият консерватизъм ще омаловажава индивидуалните права и личната свобода, щом ще слага ограничения „пред алчноста на бизнеса“, щом ще задушава свободата на словото – за каква свобода говорим? Може ли една фасадна демокрация да компенсира липсата на индивидуална свобода?

Има огромна разлика между свобода и демокрация. Подмяната на диктатурата с демокрация не води автоматично до свобода, а е само път към нея. Свободата е двигател на демокрацията, не обратното. Свободата определя целите на управлението, демокрацията е метод за тяхното постигане.

Това малко български политици го знаят. Затова вече 33 години ни представят демокрацията за свобода и социализма за капитализъм. И имат голям грях за настъплението на руския „консерватизъм“, който отрича свободата и прави фасадна демокрацията. Даже съзнателно и активно му помагат.

Това не е никак трудно в една парламентарна демокрация, откакто всички имат право на глас. Самата идея, че е желателно и правилно всички важни решения, касаещи физическата, социалната и икономическата организация на обществото, да се взимат колективно от хората, е социалистическа. Именно затова авторитарист като Путин е толкова успешен. Той просто черпи с пълни шепи от вековния опит на СССР, убедил Запада, че социализмът е съвместим с демократично управление и дори че програмата на демокрацията може да се осъществи напълно само в социалистическо общество. Затова Съветският съюз, който беше класическа диктатура, минаваше за демократична държава. Същото сега важи за Путинова Русия, която до 24 феврураи 2022 минаваше за консервативна държава. Сега вече е провалена държава, скоро ще стане държава-парий. Но за съжаление ще продължи да влияе върху българската политика. Около последните разкрития на Христо Грозев видяхме, че това ѝ струва жълти стотинки.Христо Грозев: ГРУ публикува в български медии срещу €150 | СЕГА (segabg.com)

По волята на Москва ГЕРБ се консерватизира от години. На 23 юни 2018 в профила си във Фейсбук проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека – БАН, „академично“ обясни защо:

„…2. За съжаление старата десница се разпадна и няма вътрешен капацитет за победа. Колкото по-бързо приемем заявилите се най-мащабно – ГЕРБ и БСП, като покриващи идеологическия терен, толкова по-бързо ще дадем шанс на себе си и на тях да функционират на принципа на махалото. А то е нужно, за да се възприемат сами себе си като устойчиви и да капиталовлагат в развитието си;

3. Колкото повече грешат, толкова повече отварят поле за нови формации, които силно ще ни изпратят в полето на популизма и ще трябва отново да върнем часовника на нула;

4. Ранният етап на развитие на политическата култура в България не предполага етапа на развитие на политическите субекти подобно на Франция, Испания, Австрия, въпреки че не можем да останем незасегнати от влияния. Нашият етап на развитие съответства на класическото структуриране през 60-70 години в тези страни и е период, през който не може да не се премине. Разбиването му забавя развитието ни.“

По-откровено от това – здраве му кажи! Основна, ако не единствена цел на консерватизирането на българския политически живот по руски образец, е да се даде алиби на дълго и старателно критата колаборация между ГЕРБ и БСП. Това няма да „направи филма шведски вместо съветски“, но ще даде възможност да бъде рекламиран като такъв.

За пореден път на 9 януари 2023 това направи Татяна Дончева в интервю за БНТ. Как ще се пренареди политическият пъзел? – Българска национална телевизия (bnt.bg) „Пренареждането на политическия пъзел“ отново се привижда на политинженерите като възстановяване на двупартийния англосаксонски модел на демокрация, заклеймен у нас като двуполюсен. Моделът бе методично разбиван през последните 20 години в България от царя насам. Очевидно е дошло време да бъде слепен. Парчетата са ясни – ГЕРБ и БСП. В момента се работи по лепилото. Иронично, и то ще е с корона, както беше чука. Царят разби двуполюсния модел през 2001, в стил Тарас Булба царят ще го възстанови през 2023. По-точно – политинженерите ще го въстановят от негово име. Не случайно от края на миналата година методично ексхумират НДСВ, а вчера му спретхана и конгрес. Още по-малко случайно седмица преди това руската посланичка Митрофанова намина да инструктира другарят цар, за което милостиво ни съобщи ….Московската патриаршия.

Ексхумацията на НДСВ – партия, която по българския закон би трябвало да е заличена поради неучастие в избори и непровеждане на конгреси – не е нужна за друго, освен да се преглътне „балансьорът ДПС“. Без надежден балансьор някоя колона от конструкцията ГЕРБ-БСП може да падне. С ДПС такъв риск няма. Столчето става трикрако , ерго – масксимално стабилно.

Както започна преходът, така ще завърши. По-точно – ще се върне в началото си. Змията ще захапе своята опашка. А ние за пореден път ще гризнем дръвцето.

Освен че ще даде алиби на колаборацията ГЕРБ-БСП, моделът, наричан в България „двуполюсен“, ще легализира съществуващото сливане на законодателната и изпълнителната власт с отчетливо надмощие на изпълнителната, която пък е функция на спечелилата изборите партия. На думи БСП е категорично против това и периодично го громи. Но при оферта, на която не може да устои, ще стане „за“ и за двете.

Каква ще е офертата? Естествено – оцеляването на лидера! От две години участието на БСП във властта, а скоро и влизането ѝ в парламента ще е под въпрос. Ако не ги гарантира, Нинова ще си ходи. Не в Москва. В Крушовица. Тя няма да допусне това.

Къде сме ние, истинските защитници на свободата? Градската десница, начело на която все още са последни отломки от първите „водачи-демократи“, я „нема в целата схема“. Или поне присъствието ѝ е крайно конюнктурно. Така че дори да опитат, и ДБ, и Продължаваме промяната, едва ли ще успеят да попречат на реализирането на двуполюсния план. Не очаквам и тази година да сглобят печеливш политически субект. Вече не знам колко време им трябва. Или може би – какви лидери…

Но десните могат поне да бият тревога за заплахата, надвиснала над свободата, която описах. Могат да започнат с обяснението, че “ прагматимният консерватизъм“ по руски е абсолютно идентичен с компрометиралия ги слоган „няма-ляво няма дясно“. Прагматизмът няма цвят и посока. Той изключва идеологията, защото изисква от лидера да действа съобразно ситуацията в момента. Тоест, консервативният прагматизъм е „няма ляво-няма дясно“ на квадрат. И ще се провали като него.

Какво ще правят десните след това, си е тяхна работа, но се надявам да се заемат най-после с партийно строителство.

Накрая, да обобщя опасността за свободата с цитат от бащата на българския консерватизъм Стоян Михайловски. През 1925 г., в края на жизнения си път, в своите „Размишления“, Михайловски се опитва да открие алтернатива на либерализма. И я намира …във фашизма на Мусолини. „Трябва да се яви, отбелязва той, желязната ръка, която ще постави всекиго на мястото му и ще докаже на българския народ, че ред не произлиза от безредие“.

Силно се надявам новите двуполюсници поне да не размахват фашизма на путин като алтернатива. Скоро путин няма да го има. А дай Боже, и русия. Поне в сегашния ѝ вид.

Днес в Официалния вестник на ЕС бе публикуван шестия пакет от санкции срещу Русия заради войната в Украйна. Поредният номер е символичен – списъкът е като есе, писано от отличник.

Европейските лидери заслужиха отлична оценка не заради дълго уговаряната и в крайна сметка компромисна забрана за покупката, вноса или преноса на руски суров петрол и петролни изделия. Там са по-скоро за 4. Пиша им щестица заради „ограниченията за износ на стоки и технологии с двойна употреба, както и на стоки и технологии, които може да допринесат за технологичното подобряване на отбраната и сигурността на Русия“.

С тези ограничения цивилизованият свят на практика възстанови КОКОМ и направи Руската федерация ембаргова държава. Което е много добра новина!

КОКОМ бе съкращението на Координационния комитет за многостранен контрол на износа, който осъществяваше контрола върху експорта на така наречените стратегически стоки за бившия СССР и социалистическите страни. Той функционираше от 1 януари 1950 г. до 31 март 1994 г. Предхождаше го тайно „джентълменско споразумение“, сключено през ноември 1949 г. по инициатива на САЩ, със 17 държави -15 от НАТО (всички без Исландия) плюс Япония и Австралия. Продукцията, подложена на експортен контрол, беше групирана в три списъка: оръжие и боеприпаси, както и материали и технологии за тяхното производство; оборудване, свързано с използването на атомната енергия; промишлено оборудване с двойно предназначение, което би могло да се използва и за военни цели. От 1996 г. действа НЕОКОКОМ, на който макар и трудно, и България стана член при Виденов.

Ембаргото върху стоките и технологиите с възможно двойно предназначение принуди Народна република България да създаде специализирано звено в Държавна сигурност за кражба на интелектуална собственост от западни фирми. Компютърните и оръжейни технологии, както и рецептите за антибиотици, бяха най-желаната плячка за “научно-техническото ни разузнаване”. Още повече, че бяхме “специализирани“ в тези производства по линия на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ, пародиен соцеквивалент на Европейския съюз).

Разцветът на промишления шпионаж бе в средата на 80-те години на миналия век. КГБ и Щази бяха особено ловки крадци… и не по-малко предприемчиви търговци. Останалите соцстрани плащаха с „твърда валута“ откраднатото на съветските и германски другари. А повечето от тази понякога струваща милиони заппадногермански марки информация и документация бе „извлечена“ от официални фирмени брошури и от каталози, подарявани на промишлени изложби. Другото бяха статии и снимки от западни вестници…

Е, руските разведчици пак ще им се наложи да правят така (макар че се съмнявам някога да са спирали). И преди приемането на Шестия пакет поради забраната за продажба на западни технологии руските инженери почнаха да влагат във военното оборудване на армията компютърни чипове, предназначени за домакински уреди. Така старият виц за самвовара, който накрая все се оказвал „Калашников“, придоби плът и кръв.

Ние, българите, обаче трябва да сме много внимателни с руския КОКОМ. Български посредници винаги са се изкушавали да помагат на братушки, заобикалящи някакво западно ембарго. Наскоро „Ройтерс“ разкри схема, чрез която руски бизнесмен изпращаше забранени за експорт в Русия американски чипове чрез български посредник. Българите монтираха чиповете на платки и повторно ги изнасяха в Москва. И днес чрез реално съществуващи компании и кухи фирми руската армия продължава да се снабдява с нужните чипове за направата на оръжия.

Руснаците имат много пушки. Скоро ще почнат да ядат прикладите им.

След като на 1 май 2022 президентът Радев си направи труда да открие, че шарлатани разпалват страстите на войната у нас, днес допусна, че Русия може и да ни нападне. И зададе серия от въпроси за състоянието на авиацията, противовъздушната ни отбрана и радарите ни, които предполагат нелицеприятен отговор. Заключението, което се очаква да направим, е ясно – не сме в състояние да воюваме с никого, особено с Русия, най-добре да си налягаме парцалите. Само ден по-рано държавният глава обвини България и за това, че Русия ни спря подаването на газ.

Български или руски президент е Радев е въпрос, който ни терзае шеста година. Всеки му отговаря според собствените си политически пристрастия. Но цитираните, а и доста други примери, вече дават основание за друг въпрос – осъществява ли състава на престъплението държавна измяна обитателят на Дондуков 1?

Знам колко е обтекаемо това понятие и колко трудно се доказва, че някой е „консумирал състава на това престъпление“. Но много хора сигурно вече са забравили, че през януари 2020 главният прокурор Гешев поиска от Конституционния съд да изтълкува буквално всяка дума от чл. 103 от Конституцията. Тогава Радев току-що бе свалил доверието си от правителството на Бойко Борисов, а срещу него течеше предварително разследване заради подозрения, че е наредил укриване на документи, свързани с проверка на антикорупционната комисия срещу съпругата му. Чрез главния прокурор дълбоко обиденият Борисов на практика стартира процедура по имчийчмънт срещу Радев.

Та на 27 януари 2020 Гешев попита: „Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?“ Конституционните съдии отговориха, че съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции, отговориха тълкувателите на конституцията.

Да поясня, че Раздел І “Измяна” съдържа в себе си посегателства срещу вътрешната сигурност в държавата или посегателствата срещу властта от вътре. Раздел II е още по-интересен. Той се нарича “Предателство и шпионство” и съдържа престъпления, които представляват съдействие на друга държава в нейната дейност срещу България.

Радев в определен смисъл посяга и срещу властта отвъре, и съдейства на друга държава в нейната дейност срещу България. Това ражда дилемата повече национален предател или повече шпионин е действащият президент. Но нито някоя политическа сила ще зададе такъв въпрос на Конституционния съд, нито Конституционният съд ще му отговори. Което няма особено значение, тъй като срещу Радев всъщност вече ТЕЧЕ ПРОЦЕС НА ИМПИЙЧМЪНТ.

От 24 февруари 2022 Радев всъщност е в процедура по импийчмънт, която е повече от успешна. На 28 февруари той загуби военния си министър, отричащ термина война по повод руската агресия в Украйна. Това може да се смята за първия етап от процедурата по чл. 103 от Конституцията – повдигане на обвинение от най-малко една четвърт от народните представители. С гласуването на военно-техническа помощ за Украйна утре, 4 май 2022, което вероятно ще събере повече от две трети от гласовете на народните представители, процедурата ще бъде финализирана. Ако и БСП напусне управляващата коалиция, тя ще влезе в ролята на Конституционния съд, който има последната дума по процедурата. Ще бъдат назначени нови президентски избори.

Разбира се, такъв голям шлем би могъл да се случи само свят, който не е част от Руския свят. България за съжаление все още е. Но бързо се отдалечава. И освен на Путин, заслугата е и на Радев.

Българският президент ще запази поста, но загуби авторитета си. Вече забравихме юмрука срещу мафията. Но винаги ще помним козируването пред Москва.

Западът няма да налага повече енергийни санкции на Русия, бе до вчера преобладващото мнение на анализатори, които следят ескалацията на санкциите на САЩ и ЕС през последните 40 дни. Обичайните заподозрени колаборационисти са Германия, Франция и Италия. Приглася им Унгария на Орбан, и в немалка степен – България на все още твърде мощните енергийни олигарси.

На този фон снощи дойде съобщението, че прибалтийските републики се отказват от руския газ. Днес разбрахме за руския геноцид в градчето Буча край Киев. Мисля, че самоцелната азиатска жестокост на руснаците ще отвори оконателно очите на Европа. И тя, независимо от цената, ще спре доставките на руски газ.

Може би не веднага, но със сигурност. И това би трябвало много повече да ни радва, отколкото да ни притеснява. С трите си милиарда кубически метра годишно потребление, България има достатъчно алтернативи. Петнайсетте млрд куб метра газ, които отиват към Сърбия, а не трите милиарда, които остават в България, са проблем. Всъщност проблем е не газът, а тръбите, по които тече „отката“, от който се храни огромна част от българската политическа класа.

Чудовищната корупция се плиска по газопровода от комунистическо време. Тогава с половината от транзитирания през България газ (около 6 млрд куб м ) СССР изплащаше дяловото участие на НРБ в строежа на газопровода Оренбург- западна граница на Съветския съюз. Продължилото десетилетия бартерно споразумение генерира чудовищна, проточила се в два века корупция. Бартерът дискриминираше тежко останалите участници на пазара и беше невъзможен без политическа подкрепа. “Изгодната сделка“ с газа бе изцяло подвластна на “братската дружба“ с Русия.

Но през 1997 изплащането на дълга приключи и всички сделки трябваше да стават на търговски принцип. Оттогава Русия иска да сложи ръка на българската газопреносна система. За да попречи на това, през 1995 червеният премиер Жан Виденов създаде Закона за концесиите. Така трябваше да се осуети или поне обезсмисли възможността „Газпром” да контролира и държи изключителните права върху българските газопроводи. Година по-късно Кремъл го свали. После през 2003 се опита да купи Булгаргаз за 300 милиона долара, включващи монопола, преносната мрежата, хранилището и контрактите, гарантирани от държавата. Накрая през 2014 Русия почна да строи Южен поток, който през 2021 завърши под името Турски поток.

При силна политическа воля може да бъде намерена алтернатива на нужните ни количества газ до края на тази година, когато изтича договорът ни с Газпром. Но това изисква разкъсване на корупционните енергийни вериги, с които българо-руските газовици са приковали България към Газпром. И ще означава провал на стратегическия план на Русия да въведе нещо като газов борд в България и да прекрои българското политическо пространство по руски образец.

Тази опасност бе съвсем реална миналата година, когато Русия чрез свои политически проксита хвърли страната в едногодишна политическа криза и успя да наложи преизбирането на прокремълския президент Румен Радев. Късането на руските доставки на газ ще бъде знак за постигането не на енергийна, а на национална независимост. Това важи не само за България, но и за най-зависимите от руски газ западни страни. И техните проценти са функция на купуването на немски, френски, италиански и пр. политици, с газо- и петрорубли.

Едва ли ще има по-подходящо време да се еманципираме от Русия. За подобна цел няма неприемливо висока цена. Цената вече се мери не в милиарди долари, а в литри кръв. За колкото повече руски жестокости в Украйна узнаваме, толкова правителствата на Германия, Унгария, Австрия, Италия и Нидерландия, които се противопоставяха на строгите санкции в енергийния сектор, стават все по-готови да ги наложат.

Интересът от откъсване от руската енергийна зависимост вече не е само икономически, а политически. Бих казал – и общ(ностен). И ще бъде задоволен – вероятно под американски натиск. Но това е още по-хубаво. Само война можеше да смекчи атавистичния антиамериканизъм на част от западните общества, който Русия с удоволствие подхранваше.

Клането в Буча, за което разбрахме днес https://www.svobodnaevropa.bg/a/31783432.html, преля чашата. Буча е новата Сребреница. Путин ще е новият Карадажич. Спирането на газовите доставки ще е новата европейска съвест.

Следобед на площад „Батенберг“ в София ще има антивоенен концерт. Елате всички да подкрепим Украйна!

Васко Кръпката и приятели прекрасно знаят какво да пеят, но все пак една идея: да завършат концерта с „Момичето с перлените коси“ и да я посветят на Румен Радев. В някои кръгове на обществото легендарната песен, с която унгарците сваляха комунизма, е по-известна като „Батальонът се строява“. Надявам се – за последен път в чест на „старото“. И също така се надявам то наистина да се уволнява.

Тъй като е унгарска, песента ще е и „поздрав“ към Орбан. Единствено с Унгария си правим компания в гълъбарника на заклетите „пацифисти“, чието истинско име е „путинисти“. От Нова година президентът е неприкритият им водач в България.

Почти през целия първи мандат на Радев много мислещи и почтени българи се питаха „тоя от кои е“. Формалната му биография на „натовски генерал“ и острата му схватка с мутренското правителство на Борисов заблудиха немалко българи и миналият ноември. Те пак гласуваха за него въпреки процеденото по време на дебата с Герджиков :“Руски е, чий да е!“ по отношение на Крим. Заблудата все пак да го смятаме за „наш“ продължи до 24 февруари т.г. Вчера, когато Радев категорично заяви, че „няма да допусне въвличането на България във войната“, защото цената я плащат хората, а не „телевизионните проповедници“, и най-слепите прогледнаха.

Няма да потварям очевидната истина, че ВЕЧЕ сме въвлечени във войната дори само като членове на НАТО и ЕС, с които Русия воюва вече месец. И че само Орбан и Радев още „не са разбрали това“. Струва си да поговорим за цената.

За руснаците тя може да е „одна за всех“ и те може да „не постоят (да не се пазарят)“ за нея. В примитивните общества животът няма висша стойност. В цивилизованите има. И ние „се пазарим“ за ВСЕКИ живот. Да, най-лесно е той да бъде отнет по време на война. Но с диктатори като Путин тази война продължава безкрайно. Диктаторите никога не се примиряват със загубата си в една война. В случая с Путин – със загубата на Студената война. Когато победителят милостиво и не много далновидно ги остави „да налеят врат“, те пак я подклаждат. И я правят гореща, а като се видят натясно – и не дай Боже, ядрена.

Светът не трябва да прави втори път грешката от 1990. Путин трябва да бъде разгромен, а това няма как да стане без военна операция по суша. В обозримо бъдеще НАТО и/или САЩ ще изпратят мироопазващи сили в Украйна. Но след това Русия трябва да бъде ДЕПУТИНИЗИРАНА така, както Германия беше денацифицирана.

Денацификацията е вид лустрация. Тя изчиства нацистката идеология и практика от следвоенното германско и австрийско общество. Не само армията – и законодателството, културата, пресата, икономиката, образованието и политиката на двете страни. Законът за денацификация на Дуайт Айзанхауер от 1945 г. бе част от плана „5 Д“, съгласуван от съюзниците на конференцията в Потсдам през юли 1945: денацификация, демократизация, демилитаризация, децентрализация и демонтаж на нацистката икономическа система. Окупационните власти не приемаха аргументи като „не бях, не членувах, не участвах“; човек трябваше да докаже своята непричастност и невинност, попълвайки обширен въпросник, чиито отговори бяха проверявани в нацистките архиви. Поне три следвоенни поколения на Германия и Австрия живяха с вината за предизвиканата от родителите им опустошителна война.

И това беше справедливо. Нито Хитлер, нито Сталин, нито Путин и техните престъпления срещу човечеството, биха били възможни без подкрепата на преобладаващата част от обществото.Това трябва да се случи и с Русия и няколко нейни поколения. ПОД СТРИКТЕН ЗАПАДЕН КОНТРОЛ! В следпутинска Русия няма да има здрави вътрешни сили, способни да изградят ново общество върху нови основи. Отново: за да не се повтаря путинизма, както не се повтори нацизма, Русия трябва да бъде депутинизирана!

(Много важно, особено за България: оригиналната денацификация започна с пълното „зануляване“ на нацистката съдебна система. ВСИЧКИ съдии бяха сменени, макар че поне половината останали бяха бивши членове на нацистката партия. Създадените 545 трибунала (съставени от председател, прокурор и двама или трима експерти), обаче действаха под стриктен съюзнически контрол. През тях преминаха близо 3,5 милиона германци. Бяха осъдени 613 хиляди души, включително австрийци. 1600 от тях бяха признати за главни военни престъпници).

70 процента от руснаците все още подкрепят Путин. Останалите 30 процента просто не пият.

Що се отнася до Радев, ако не вземе бързо завоя от каски към ракети, както го взе от одеяла към каски, да хваща самолета за Москва. Поне може сам да го кара.

След днешния клип с изстреляни към Украйна ракети https://www.facebook.com/rusembul/videos/388904763050710 , които Руското посолство качи на фейсбук-страницата си, българското Външно министерство няма никакъв друг ход, освен да обяви немедлено полк.Митрофанова за персона нон грата!