Днес е денят на народните будители и това сякаш предопределя въпроса: „Как да опазим българския дух?“
Много често на този ден гледаме, слушаме и четем дежурни възхвали и традиционни клетви за съхраняването и развитието му. Но денят не е виновен за това, още по-малко онези български просветни дейци и революционери, в памет на които е създаден.
Още след Освобождението България величае подвига на възрожденските дейци и революционери, събудили българският дух и повели българите към борба за независимост. Много градове и села отдават заслужена признателност към народните будители като кръщават улици, училища и читалища на тяхно име. За първи път като специален ден обаче 1 ноември е честван в Пловдив през 1909 г. В периода между двете световни войни Денят на народните будители се превръща в спонтанна и всенародна изява на стремежа към единение и чувството за обща съдба с останалите извън родината българи. Имената на народните будители от Възраждането, които са се борили за териториалното обединяване на цялата нация, са били символ на българския национален идеал – единна и целокупна България. Затова от 1922 г., по предложение на Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, официално честваме Денят на народните будители.
Комунистическият режим прекратява тази традиция през 1945 г. Тя е възобновена със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Датата 1 ноември неслучайно е свързана с почитта към народните будители. До въвеждането на Григорианския календар у нас (31 март 1916) на този ден е честван един от най-големите български светци – небесният покровител на България Св. Иван Рилски Чудотворец. Вдъхновителите на празника съзнавали, че най-великият народен будител е самият отшелник, почитан като духовен баща на българите. Делата на Св. Иван и вярата в неговата чудотворна закрила са онзи лъч надежда, който поддържа народния дух в най-страшните дни на изпитание. Неговият празник по стар стил стана Ден на народните будители и като признание на ролята на хиляди духовници и книжовници от Православната църква, благодарение на които българският народ бе опазен от обезличаване през вековете.
Именно от духовното просвещение на народа ни се зароди и национално-освободителното движение. Будителският подвиг на Паисий постави началото на нашето национално Възраждане, а неговата „История славянобългарска” вдъхновяваше хиляди възрожденски даскали.Хиляди народни будители – с кръст, перо или сабя, подготвяха българите за голямото изпитание – свободата и независимостта.
Много от нас още не са взели този изпит.