ЗНАЧЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ФАКТОР ПРИ ОЦЕНКА НА РАЗВИТИЕТО В РУСИЯ И КОМУНИСТИЧЕСКИ КИТАЙ

МЕМОРАНДУМ ДО ЦРУ

На вниманието на г-н Джеймс Улси, директор на ЦРУ

Аз съм беглец от КГБ, който пристигна в САЩ през 1961, за да предупреди американското правителство за дългосрочната съветска стратегия за разгром на Съединените щати. През октомври 1961 предадох на г-н Маккоун, тогавашния директор на ЦРУ, съдържанието на доклад на Шелепин, бивш председател на КГБ, изнесен на конференция на КГБ през 1959. Докладът съдържаше призив за създаването на контролирана от КГБ “опозиция” в Съветския съюз като съществена част от стратегия, водеща до бъдеща либерализация на режима.

След 1963 аз аргументирах, че широко огласените китайско-съветски различия имат за цел да скрият общата китайско-съветска стратегия, с други думи, че “разцеплението” е съвместна стратегическа операция, за да бъде подведен Западът. Между 1963 и 1969 моята гледна точка за “разцеплението” беше обсъждана в ЦРУ. Имам основание да смятам, че информацията за наличието на вътрешен дебат в ЦРУ е изтекла към КГБ и чрез него към съветското ръководство, което взема драстични мерки, за да разреши спора в ЦРУ в своя полза.

През 1969 в сътрудничество с техните китайски съюзници те инсценираха враждебни военни действия на далекоизточната си граница по модела на действителните гранични сблъсъци между Съветския съюз и Япония в този регион през 1938. Въз основа на американските разузнавателни спътници експертите на ЦРУ приеха сблъсъците за автентични и като ясно доказателство, че китайско-съветският разрив също е автентичен.

Аз продължих да настоявам, че сателитната информация сама по себе си не може да хвърли светлина върху стратегическите намерения и планове зад един привиден военен конфликт. Секретна информация от надеждни човешки източници също е необходима. По това време чрез инфилтрация от страна на КГБ ЦРУ беше изгубило своите надеждни човешки източници и не беше в състояние да ги замени: поради това то беше сляпо. Американските политици също приеха “разцеплението” за истинско и повярваха, че Съединените щати и СССР вече имат общ интерес с оглед на растящата опасност от един атомно въоръжен, твърдолинеен режим в Китай. На този фон американското правителство започна преговорите САЛТ със СССР през 1969 и за разведряване с китайското ръководство през 1971.

Очевидният конфликт на китайско-съветската граница и опитът за либерализация в Чехословакия през 1968 забавиха завършването на книгата ми “Нови лъжи за старото”, която беше предадена на ЦРУ за разрешение за печат през 1980 и издадена през 1984. Забавянето не промени моята теза, че опитът за либерализация в Чехословакия беше репетиция за предстоящата политическа и икономическа либерализация на системата в СССР и целия комунистически блок. В “Нови лъжи за старото” аз предсказах, че тази либерализация в СССР ще бъде съпроводена от въвеждането на контролирана от КГБ политическа “опозиция”, разрушаването на Берлинската стена и обединението на Германия. Казах също така, че по всяка вероятност Западът ще приеме тези развития за чиста монета. Предсказанията ми бяха правилни. По-важно е обаче, че те бяха правилни, защото се базираха на моите знания за съветската политическа стратегия.

В течение на много години до неотдавна аз изпращах меморандуми до директорите на ЦРУ, в които се опитвах да проследя и обясня тази стратегия, истинското значение на политическите и икономически реформи на съветската система и ролята на КГБ при създаването на контролирана политическа опозиция в системата. Опитах се също така да обясня ролята, която играе дезинформацията в тази стратегия. В моите меморандуми аз аргументирах, че изобилието от информация не води автоматично до разбиране. От края на 1950-те години нататък западното разузнаване загуби своето разбиране за комунистическите и в частност съветските развития, защото не знаеше за приемането на дългосрочната политическа стратегия чрез стратегическа дезинформация. По онова време ЦРУ беше неинформирано, защото беше загубило своя истински високопоставен агент в Съветското военно разузнаване (ГРУ) подполковник Попов, който бе заменен от провокатора на КГБ Пенковски.

През 1960-те и 1970-те години провалът на Запада да схване съветската политическа стратегия беше прикриван от факта, че Съединените щати бяха в състояние да се въоръжават с темпото на СССР и поддържаха силен военен възпиращ потенциал. Но провалът в разбирането стана явен, когато реформите на “перестройката”, която беше продукт на повече от двайсет и пет години подготовка, изненадаха Запада и бяха сляпо възприети от Запада като пришествие на западна демокрация и истински пазарни реформи в Русия, заслужаващи западна политическа подкрепа и икономическа помощ.

Два подхода са възможни към развитията в бившия Съветски съюз и комунистически Китай. Първият е подходът на човека от улицата, който безкритично приема онова, което вижда по телевизията и печата, официалните руски изявления и символични актове като премахването на избрани статуи на Ленин и Дзержински и снимки на празни рафтове в магазините. На тази несъстоятелна основа той вади далеко отиващи заключения, че руснаците умират от глад, че комунизмът е рухнал, че СССР се е разпаднал, че комунистическата партия е забранена, че “студената война” е свършила и че всеки момент може да избухне гражданска война. Той интерпретира реформите в Русия, за които чете във вестниците и за които гледа “анализи” по телевизията, като спонтанен продукт на истински политически натиск и поради това развива свръхоптимистични надежди за бъдещето на демокрацията в Русия.

За съжаление именно този подход на човека от улицата доминира умовете на западните политици. Старата генерация от скептични кремълолози си е отишла. Техните приемници поради липса на собствени възгледи повтарят идеи и дезинформация от мейнстрийма от телевизионни интервюта, инсценирани телеспектакли и изрезки от вестници. Резултатът е еуфория, нереалистични очаквания и несъстоятелни отговори като този, демонстриран ярко от бившия президент Никсън с неговия призив за масивна икономическа помощ за Русия.

Алтернативният подход и да се изучава дългосрочната комунистическа стратегия, приета през 1958-60 и да се проучи пълното значение на прехода от “диктатура на пролетариата” към “общонародната държава”, който е постигнат от руското “развито социалистическо общество”.

На този документиран фон политическите и икономически реформи и “демократизацията” на Русия може да се разглеждат като планиран продукт на двайсет и пет годишна подготовка и репетиции в СССР и Източна Европа. “Реформите” на “екскомунистите“ и техният стил на “демокрация” са много характерни за тях.

“Общонародната държава” е адаптация на идеята на Ленин за отмиране на държавата (която също така гледа напред във времето, когато ще има комунистическо световно правителство), и нейната замяна с масова обществена организация. Нито “гласността”, нито “перестройката” са истински. Американците само демонстрират своята наивност, като очакват достоверни отговори от руснаците например на въпроса дали Олджър Хис е бил съветски агент. Заниманието с въпроса за MIA (изчезнали по време на бойни действия американски военни – „Missing in Action“) в Русия представлява горещ интерес за засегнатите американски семейства. Разследвания за местонахождението на изчезналите войници са напълно оправдани; но те не са достатъчни.

Преди да се потопи в по-дълбоко политическо и военно партньорство в Русия и още да развърже кесията, Конгресът трябва да изиска от руските лидери пълно и откровено признание и публично обяснение на факта, че техните предшествници са избили 20 милиона руснаци, украинци, белоруси, молдовци, латвийци, литовци, естонци, евреи и други. Конгресът също така би трябвало да изиска информация колко тайни агенти има сред така наречените „демократи” в Русия и Източна Европа.

Липсата на откровеност и обществен дебат в Русия по тези и други фундаментални теми показва, че „гласността”, „демократизацията”, премахването на статуи и привидната забрана на комунистическата партия, не са нищо повече от козметични промени. Без свободни и открити дискусии не може да се появи автентична опозиция и да замести сегашната псевдоопозиция. Неразкрити като истинските наследници на комунизма, каквито са, съветските стратези остават на кормилото и продължават да омагьосват Запада да ги поддържа. Всъщност от сегашната система не е реалистично да се очаква дългосрочно нещо добро. Когато икономическата й ситуация се подобри, може да се очаква, че Русия ще се върне към враждебността си към Запада: западната вяра в рухването на комунизма ще се окаже илюзия.

Съветските стратези реформираха своята система, въведоха своя собствена система на псевдодемокрация и направиха промени в икономиката. Те замениха остарялото и дискредитирано управление на комунистическата партия с нова, контролирана масова политическа структура. Но при това те запазиха същия политически елит, същата армия с нейните политически комисари, по същество същото разузнаване и тайни служби и други елементи на бившата съветска система като Института на Арбатов за изследвания на САЩ и Канада и други ключови институции като Института за Европа, работещ под надзора на Академията на науките.

Политическият елит все още се състои от 25 милиона „бивши” комунисти и 50 милиона млади комунисти, които са най-активният политически елемент в Русия и „независимите държави” и държат реалната власт. Този елит създава, инфилтрира и направлява новите партии и опозиционни групи, дори антисемитските, според изискванията на стратегията. Елитът получава указания чрез различни държавни и полуофициални канали. „Реформираният” КГБ и неговите агенти продължават да са активни, особено в чувствителни области като антисемитските операции, където използват опита на тайната полиция, наследен от царисткия и сталинисткия период. Политическият елит не смята комунизма за разгромен. Напротив, той вижда „реформите” и демократизацията като средство за продължаване на своята отдавнашна стратегия за „конвергенция” и победа над Запада.

Американското разузнаване изглежда подценява морала на руската армия и нейните генерали. Моите наблюдения на техните действия ме навеждат на мисълта, че моралът им е висок. Те не са победени военно или политически. Напротив, те печелят стратегическата битка със САЩ и Западна Европа с политически средства и с помощта на финансови инжекции от западни източници. Това улеснява задачата на техните политически комисари. Те очевидно ще запазят повече от достатъчно ядрени оръжия, за да гарантират, че ОНД/Русия ще има статут на свръхдържава. Съединените щати не разбират развитието в Русия, но Арбатов и неговият екип в Института добре разбират развитието в САЩ. Арбатов (1923-2010) е един от главните стратегически съветници на руското ръководство. Неговата самообявена цел е да изтрие образа на Русия като на враждебна на Съединените щати сила. Неотдавнашното предаване от страна на руснаците на американския посланик в Москва на микрофони от сградата на американското посолство, е инспирирано от същия мотив.

Само че няма автентична, широко базирана, организирана политическа опозиция в Русия, и няма основа, на която тя би могла да бъде изградена. Мнимата опозиция съществува, за да заблуждава и манипулира възприятията и реакциите на автентичните демократи на Запад. Западът не успява да схване манталитета на руските лидери и надценява тяхната воля да се реформират. Те имат същия манталитет като предшествениците си, които приеха все още действаща дългосрочна стратегия. Именно тези хора не само екзекутираха агента на ЦРУ Попов, но и нaправиха филм как бива изгорен жив, който да бъде показван на млади офицери, за да ги възпре да последват примера на Попов.

Зад маската на дипломатическо и политическо сътрудничество и партньорство със Съединените щати сегашните руски лидери следват стратегията на своите предшественици и работят за „Новия световен ред“.

Когато моментът дойде, маските ще паднат и руснаците с китайска помощ ще се опитат да наложат своята система на Запада при техните условия като кулминацията на „Втора октомврийска социалистическа революция“.

В тази светлина е лесно да се разбере защо руснаците не са се отказали нито от своята военна мощ, нито от своите политически комисари, защо руски войски все още остават в Източна Германия, Полша и Прибалтика, защо руснаците не бързат да постигнат смислени военни споразумения със Съединените щати, защо „реформираните” служби за разузнаване и сигурност продължават да действат, защо властта е все още в ръцете на „екс”-комунисти, защо водещи съветски стратези като Арбатов и Яковлев запазват своето влияние и защо така наречените руски „демократични” лидери имат тесни връзки с комунистически Китай.

В миналото, когато СССР се възприемаше като монолит и съветските парламентарни институции се разглеждаха само като машини за формално одобрение, съветската преговорна тактика със Запада повече или по-малко се разбираше. Сега вече това не е така. С въвеждането на контролирана политическа опозиция и новата структура на ОНД с нейните така наречени «независими» държави като Украйна, Казахстан и Беларус, се откриват много нови възможности за укрепване на на руската позиция чрез дезинформация. Руските преговарящи се налагат над американската страна, понеже техните ходове са планирани въз основа на политическа стратегия и измамни преговорни техники, които американците не разбират.

Администрацията на Буш с поглед към историята претупа набързо заключителната фаза на преговорите за последния договор за ядрените ракети, които умишлено бяха бавени от руснаците почти до края на мандата на администрацията. Незнаейки за дългосрочните руски намерения, администрацията се доверява на Елцин и според „висши представители на администрацията” е направила значителни отстъпки. Тези отстъпки са направени, „за да се помогне на Елцин да защити договора срещу критика”, вярвайки погрешно, че той се намира под натиск от страна на „консерваторите”, както това би могло да се случи със западен политик. В действителност понеже „консервативната опозиция” се координира чрез политическия елит с Елцин и неговите стратези, нейната активност може да бъде засилвана и намалявана, за да е съзвучна с нуждите на руските преговарящи. Аналогично предполагаеми трудности в украинския и други парламенти може да се използват, за да се ускорява или отлага ратификацията и да се изстискват допълнителни отстъпки от американците. Подписвайки договора с отиващата си администрация, руснаците са създали база за натиск върху новата администрация да продължи този процес по-нататък и по-бързо.

Съединените щати не разбират истинската природа на отношенията между руските и комунистическите китайски лидери. Вашингтон смята, че през 1980-те години се е осъществило истинско подобрение на отношенията между китайците и Горбачов и Елцин. Аз виждам тези контакти като доказателство, че „перестройката” не е изненада за китайците, че те напълно разбират реалностите зад нея и че тяхното стратегическо сътрудничество продължава както от края на 1950-те години до днес, само че сега с откритото признаване на техните добри отношения. Съединените щати разглеждат продажбата от страна на руснаците на цели фабрики и нови оръжейни системи на китайците като продиктувани от руското желание да облекчат своите сегашни икономически затруднения. Според мен това обаче е умишлен трансфер на напреднала технология на стар и верен съюзник.

Американските представители броят ракети, но няма разбиране за продължаващото китайско-руско сътрудничество. Недостатъчно внимание беше обърнато на факта, че Елцин сигнализира своето съгласие за неотдавнашния договор за намаляване на ракетите от Пекин. Неговото посещение там, както и по-раншните посещения на Шеварднадзе и Горбачов, показват приемствеността на това сътрудничество. Няма съмнение, че Елцин е обсъдил новия договор с китайците и е постигнал съгласие с тях за него. Няма да е изненада, ако някои от съветските ракети попаднат в Китай. Ще се използва маскировка, за да се прикрие техния транспорт. Руският капацитет за маскировка лесно би могъл да надделее над американския капацитет да верифицира унищожаването на ракетите.

Моята преценка е, че когато дългосрочната стратегия е разработена и приета в периода 1958-60, Съветският съюз и Китай са се уговорили да планират и да се подготвят за реформа и либерализация на техните режими, като междувременно следват различни пътища. Либерализацията представлява част от стратегически план за постигане на разоръжаване на Запада и конвергенция на комунистическата и западната система при условията на комунистите.

Сегашните руски и китайски лидери са изправени пред три центъра на ядрена военна сила, с които трябва да се разправят: Съединените щати, Западна Европа и Израел. Те смятат, че ще са в състояние да неутрализират американската военна мощ чрез комбинация от своя нов „демократичен образ”, „партньорство” със Съединените щати и преговори и споразумения за разоръжаване. Западна Европа ще бъде неутрализирана чрез концепцията за обща европейска сигурност и членството на източноевропейските «независими» страни в западноевропейските институции. Ядрената мощ на Израел, която няма да бъде редуцирана в резултат на промените в бившия СССР, ще остане постоянна грижа за руснаците и китайците. Назначението на Примаков, който е експерт по Близкия Изток, за началник на руското външно разузнаване, показва важността на този театър за руското ръководство. Не може да се изключи, че под маската на сътрудничество със Запада за неразпространение на ядрено оръжие руснаците биха могли чрез разузнавателния си капацитет в региона да подготвят тайна операция за саботаж на израелските ядрени инсталации. Операцията би могла да се извърши от привидни арабски или ирански мюсюлмански фундаменталисти или съветски учени или генерал-ренегат на служба на някоя друг терористична група.

Вярно е, че моята оценка за развитието в Русия и Китай с оглед на тяхната съвместна стратегия е в остро противоречие с гледните точки на западните правителства и техните разузнавателни служби. Вярно е обаче също, че аз предрекох либерализацията на СССР много преди да се чуе за „перестройката”. По онова време аз бях в малцинство: бях съвсем сам. Но моите прогнози се потвърдиха и един консервативен специалист по комунизма, Brian Crouzier, обърна внимание на това. ЦРУ напоследък беше критикувано за неуспеха си да предскаже „либерализацията”. Ако управлението беше вземало моите възгледи повече под внимание, можеше да избегне тази критика.

Аз продължавам да съм убеден, че сегашните възгледи на западните политици и медии за развитието в Русия са погрешни и свръхоптимистични. Историята е демонстрирала способността на комунизма да заблуждава своите собствени граждани и своите опоненти. Октомврийската революция обеща на руснаците хляб, мир и свобода, а впоследствие уби 20 милиона от тях. „Партньорството” на Съветския съюз със западните съюзници срещу нацистите, вместо да доведе и до сътрудничество след победата, беше използвано, за да улесни съветското превземане на Източна Европа. Последва още една вълна от убийства и репресии. Същите процеси съпровождаха налагането на комунизма в Китай. Във всеки един от тези случаи надеждите и очакванията на Запада бяха попарени. Бруталността на комунизма се оказа крайно неприятна изненада.

Поради неспособността на западните политици да разберат китайско-съветската стратегия особено след началото на „перестройката” се опасявам, че има реален шанс руските и китайските лидери да осъществят своята стратегия на конвергенция със Запада в следващите десетина години.

Експериментите с фалшива демокрация от страна на т. нар. бивши комунисти представляват критичен тест за западните разузнавателни служби. Ако не успеят да ги оценят правилно, както и техните възможни последици, техните грешки е напълно възможно да доведат до кръвопролитие в Съединените щати и Западна Европа.

Западното разузнаване на бива да се плаши нито от политически натиск, нито от тежестта на конвенционалната мъдрост. То не бива да разчита само на технически публични източници на информация. Нуждата от надеждна тайна информация за стратегическите намерения на руското и китайското ръководство е крайно необходима, както и необходимостта от воля да се мисли немислимото.

Сега, когато Вие поемате отговорността да водите ЦРУ и да го приспособите към така наречената ситуация „след студената война”, Ви изпращам подбор от меморандуми, адресирани към Вашите предшественици, в които се опитвам да проследя и обясня „реформите” на руснаците от гледна точка на тяхната дългосрочна стратегия. Целта на изпращането на моите меморандуми до Вас е да се опитам да опровергая преобладаващото неадекватно и подвеждащо възприятие на човека от улицата на събитията в Русия и Китай.

Знам, че с встъпването си в новата длъжност ще имате да четете огромно количество материали. Но аз Ви съветвам настоятелно да прочетете моите меморандуми, защото те са уникални предвид факта, че държат сметка за китайско-съветската стратегия за дезинформация- Според мен те дават и разбиране за стратегическото мислене, което лежи в основата на действията на Елцин, Горбачов, Примаков и корпуса от техни помощници и съветници. Меморандумите също така представляват коректив на еуфорията и предупреждение за предизвикателството, пред което въпреки привидностите все още е изправена западната демокрация.

В средата на 1960-те години, когато г-н McCone беше директор на Централното разузнаване (DCI), а г-н Angleton началник на контраразузнаването, информацията, която предоставях за новата стратегия на базата на доклада на Шелепин от 1959, беше вземаната насериозно. В по-късните години ЦРУ във все по-голяма степен започна да игнорира моите предупреждения. Моята надежда е, че предвид правилността на моите предсказания за „перестройката” новото ръководство на ЦРУ няма да отхвърли безцеремонно моите нови предупреждения за измамната природа на сегашната система и нейните антизападни планове. Ако още веднъж се оказа прав, а конвенционалната мъдрост погрешна, последиците наистина ще са сериозни. След повече от 30 години сътрудничество с ЦРУ моето политическо завещание към управлението е следното:

Игнорирайте руските и китайските стратегически планове на собствен риск.

С уважение: АНАТОЛИ ГОЛИЦИН, февруари 1993

ВЕЛИК МАРШАЛ, ВЕЛИК КРАДЕЦ

В налалото на април 2022 г. телеграм каналът “Беларуски гаюн” публикува тричасов запис от охранителна камера на беларуската куриерска компания CDEK в град Мазир (Беларус). На записа се виждаха откраднати от украинците вещи, които руските войници изпращат до родните си места. Само за 3 часа те експедираха 2 тона имущество. Рекордьорът-мародер Евгений Евгениевич Коваленко изпрати 450 кг. инструменти, музикални тонколони, маса, палатка и др. до родния си град Рубцовск в Алтайска област.

Но руската мародерска традиция е много, много дълга. Фантазията на тези кокошкари е твърде бедна, за да си представи какво са крали командирите на Червената армия от разгромена Германия.

Най-фрапиращ е случаят на легендарния маршал Георгий Жуков, хвърлял войските в безсмислени челни атаки с многобройни жертви. Той е автор на циничния цитат: „Бабы опять нарожают“ („Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал за загиналите войници.

Има куп сведения за златния батальон на маршала, който се занимавал с мародерство. Публична тайна още по онова време било, че покорителят на Берлин се връща от Германия “военни трофеи”, натоварени в седем жп вагона.

Смята се, че Жуков е изнесъл от Германия не само мебели, произведения на изкуството и скъпоценности, но и огромен брой луксозни автомобили. Сред тях е брониран Mercedes-Benz 770, спортен Horch 853 с каросерия на Ердман и Роси и Horch 951 с голям персонализиран корпус – като подарък за най-голямата му дъщеря. Колите са прибрани от Жуков, независимо, че в Москва той вече си има собствен автопарк, в който е и подаръкът от Йосиф Сталин – Packard 180 от 1940 г.

Колите на Жуков се пазели в София. Ето какво обаче е съхранявал защитникът на Ленинград, Сталинград и Москва и завоевател на Берлин в московската си дача.

Строго секретно
Министерски съвет на СССР
Другарят Сталин I.V.
В нощта на 8 срещу 9 януари т.г. бе извършено тайно претърсване в дачата на Жуков, намираща се в село Рубльово близо до Москва.
В резултат на търсенето беше установено, че две стаи на дачата са превърнати в склад, където се съхраняват огромно количество различни стоки и ценности.
Например:

  • вълнени платове, коприна, брокат, кадифе и други материали – общо над 4000 метра;
    кожи – самур, маймуна, лисица, тюлен, каракули – общо 323 кожи;
  • шевро от най-високо качество – 35 кожи;
  • скъпи килими и гоблени с големи размери, изнесени от Потсдам и други дворци и къщи в Германия – общо 44 бр., част от които са разпръснати и окачени из стаите, а останалите са в склада. Особено забележителен е големият размер на килима, положен в една от стаите на дачата
  • ценни картини на класическа живопис с големи размери в художествени рамки – общо 55 броя, окачени из стаите на дачата и частично съхранявани в склад;
  • скъпи комплекти сервизи и прибори за чай (порцелан с художествена декорация, кристал) – 7 големи кутии;
  • сребърни прибори и комплекти за чай – 2 кутии;
  • акордеони с богата художествена украса – 8 бр.;
  • уникални ловни пушки от Goland-Goland и други – 20 бр.
  • Това имущество се съхранява в 51 сандъка и куфара и се намира в насипно състояние.
    Освен това във всички стаи на дачата, на прозорците, на маси и нощни шкафчета в големи количества са поставени бронзови и порцеланови вази и фигурки художествена изработка, както и всякакви дрънкулки от чужд произход.
    Забележително е изявлението на работниците, извършили обиска, че дачата на Жуков по същество е антикварен магазин или музей. Вътре са окачени различни скъпи картини, и те са толкова много, че четири картини висят дори в кухнята. В спалнята на Жуков над леглото виси огромна картина на две голи жени. Има толкова ценни картини, които трябва да бъдат прехвърлени в държавния фонд и да бъдат в музея.
    Над две дузини големи килими покриват подовете на почти всички стаи.
    Цялото обзавеждане – от мебели, килими, посуда, орнаменти, до завеси за прозорци, е чуждо, предимно немско. В дачата буквално няма нито едно нещо от съветски произход, с изключение на пътеките, които лежат на входа на дачата.
    В дачата няма нито една съветска книга, но има голям брой книги в красиви златни подвързии в библиотеки, изключително на немски език.
    Влизайки в къщата, е трудно да си представите, че сте близо до Москва, а не в Германия.
    В края на претърсването намерените кожи, платове, килими, гоблени, кожи и други неща са натрупани в една стая, заключени с ключ, а на вратата е поставена охрана.
    Група оперативни служители на Министерството на държавната сигурност на СССР е изпратена в Одеса, за да извърши неофициален обиск в апартамента на Жуков. Ще ви докладвам за резултатите от тази операция.
    Що се отнася до куфара с бижута, които не бяха намерени в московския апартамент на Жуков, както свидетелства арестуваният Семочкин, по време на проверката се оказа, че съпругата на Жуков държи този куфар през цялото време при себе си и го носи със себе си, когато пътува.
    Днес, когато Жуков и съпругата му пристигнаха от Одеса в Москва, посоченият куфар отново се появи в апартамента му, където се намира в момента.
    Очевидно човек трябва директно да поиска от Жуков този куфар с бижута.
    10 януари 1948г.
  • Виктор Абакумов, министър на държавната сигурност

Жуков се „извинява“: „Не трябваше да събирам този безполезен боклук и да го слагам в някакви складове, смятайки, че никой вече не се нуждае от него. Кълна се като болшевик, че след това ще избягвам такива грешки и глупости. Със сигурност все още и изцяло служа на родината, партията и Великия другар Сталин“. Той остава в Свердловск до 1953 г., когато умира Сталин. После става заместник-министър на отбраната и арестува Лаврентий Берия с помощта на въоръжени войници. „Дойдох отзад, извиках „Стани! Арестуван си“ и завързах ръцете му, докато ги беше вдигнал“, спомня си Жуков в своите мемоари. От 1955 до 1957 Жуков е министър на отбраната. През 1957 Хрушчов го принуждава да се пенсионира.

Какво ли му крадат на Путин?

Молотов: българите да се варят в собствен сос!

Откъс от книгата „Бъ лгария: военният трофей на Сталин“ от Георги Боздуганов, която издадох през 2014 г.

На 4 септември 1944 г. премиерът Муравиев прочита по националното радио декларация за програмата на правителството, което ще поддържа политика на пълен неутралитет с прекратяване на участието в Тристранния пакт…..На 5 септември Министерският съвет заседава през целия ден. Научавайки за пленените български военни, министрите взимат решение да скъсат дипломатическите отношения с Райха. Нотата е връчена на Бекерле в 3 часа през нощта на 5 срещу 6 септември, защото той е открит чак по това време. На заседанието е поставен и въпросът за обявяване война на Германия. Военният министър генерал Маринов се противопоставя категорично и настоява за отлагане. Изтъква, че това решение би поставило под заплаха войсковите части в Сърбия и Македония.

По време на вечерното заседание на кабинета пристига новината, че Съветският съюз е обявил война на България.

Червената армия вече е готова за нахлуване. Забавянето, необходимо на Москва да изпревари България и да й обяви война, преди България да обяви война на Германия, е успяло.

На следващия ден копие от съветската нота е връчено на Муравиев. В началото на текста се изразява разбиране, че „малката страна България не е била в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия по времето, когато тя държеше в ръцете си почти цяла Европа”. Следват обвинения как България е подпомагала Германия, а не е скъсала с нея, и констатацията, че на дело и досега България се намирала в състояние на война със Съветския съюз – затова и СССР й обявява война.

Правителството незабавно иска примирие и взима решение да обяви война на Райха. След дълги дебати, отново по настояване на министър Маринов, е прието обявяването на война на Германия да бъде оповестено чак на 8 септемри.

Посланиците на Съединените щати и Великобритания са уведомени от Молотов за обявената от Съветския съюз война на България, без никакви предварителни консултации. Те остават изненадани и искат обяснения. На 6 септември британският посланик Кларк-Кер пита Молотов за причините за това неочаквано решение, когато България е на крачка от подписване на примирие със Съюзниците. Искали са да попречат на сключването на примирието или искат да участват в преговорите? Възнамеряват ли да нахлуват в България, или имат специфични изисквания към българското правителство? Молотов отговаря, че причините за обявяване на война са описани в съветската нота. Преминава към дълги и объркани обяснения, от които поне няколко трябва специално да бъдат отбелязани.

„Съветското правителство е получило “непотвърдени” сведения, че на 5 септември през нощта България е скъсала отношенията с Германия”. Непотвърдени ли? Нотата е връчена през нощта на Бекерле, съветските посолства в София и Анкара са уведомени веднага, и правителственото решение е оповестено от всички медии. Наркомът (народен комисар, т.е. министър, в случая на външните работи, б.м.) продължава: „Съветският съюз е призовавал 3 години България да скъса с Германия”. Пак е “забравил”, че до преди по-малко от месец (12 август 1944 г. ) Съветският съюз е искал възстановяване на консулства и премахване на германските десантни лодки и хидроплани, и че и двете му желания са били изпълнени.

Молотов неколкократно споменава на Кларк-Кер, „че сега няма нужда да се бърза“ и казва, че съветските интереси ще бъдат най-добре защитени, като се остави България за известно време „ДА СЕ ВАРИ В СОБСТВЕН СОС“ – това е емоционалният израз на истинската кремълска признателност за всичко, сторено от България през петте години война. Относно навлизането на Червената армия и съветските окупационни планове, Молотов смънква, че „тези въпроси ще зависят от военните решения, а и политическите съображения могат да тласнат съветското ръководство да въведе войските на българска земя”.

На снимката: Молотов се среща с Хитлер в Берлин, 11 ноември 1940 г.

Неделно четиво: Българската гилотина

Поля Мешкова ,  Диньо Шарланов

…Сталин решава да предприеме самостоятелни военни действия на Балканите. На 23 август 1944 г. по негово нареждане маршал Г. К. Жуков получава „специална задача“ на Държавния комитет на отбраната. Той трябва да отлети за Трети Украински фронт, за да го подготви за война с България. Препоръчано му е да се срещне предварително с Георги Димитров, за да се запознае по-подробно с „настроението“ в страната. Получената информация, събрана по линията на разузнаването на Коминтерна, се отнася и до разположението на българската войска – състав, части и въоръжение, както и за бойната готовност на партизанските сили. Малко по-късно Георги Димитров предава на Сталин молбата на Политбюро на БРП за изпращане на модерно оръжие за целите на готвеното „въоръжено въстание“. От 26 август 1944 г. в продължение на три нощи десетки съветски транспортни самолети спускат край Добро поле и Църна трава неколкостотин парашута с автомати и картечници, бомби и боеприпаси.

На 2 септември 1944 г. в България е съставено правителство на „националната концентрация“ с министър-председател от БЗНС „Врабча“ Константин Муравиев. В него влизат видни политици и лидери на демократическата опозиция. В декларация на правителството, прочетена по радиото, се обявяват неговите намерения да денонсира Тристранния пакт, както и да ускори преговорите за примирие с Англия и САЩ. Подновен е мандатът на Стойчо Мошанов и той заминава отново за Кайро. Главнокомандващият съюзническите войски в Средиземноморието ген. Уилсън се готви да подпише примирието с България от името на съюзниците.

В Москва Георги Димитров иска спешна среща със Сталин. На нея той получава уверението, че „никой друг крак няма да стъпи в България освен крака на Червената армия“. От Европейската консултативна комисия в Лондон твърде симптоматично се оттегля руският представител с мотивите, че Съветският съюз не е във война с България. Оттогава Георги Димитров ще нарича в писмата си до ЦК на БРП Сталин „наш большой друг“.

На 5 септември Върховното главнокомандване на Червената армия утвърждава плана за българската операция. В 8 часа вечерта радиоподслушвателната станция В-1 в София засича емисия на Радио Москва, в която се съобщава, че Съветският съюз обявява положение на война по отношение на България. Министър-председателят Константин Муравиев отбелязва: „Това не беше обикновено обявена, нямаше и да бъде истинска война. Тук се гонеше някаква цел и обявяването на война изглеждаше по-скоро претекст.“ И действително, войските на Трети Украински фронт нямат заповед да навлязат в страната. А какво става в София?

На 6 септември във връзка с министъра на войната ген. Иван Маринов влизат дейци от Военния център на Отечествения фронт, към който се числи и Военната секция на политическия кръг „Звено“. Ориентацията към него не е случайна. Известно е, че генералът е стар член на „Звено“ и неговите колеги искат да го привлекат да участва в свалянето на правителството или поне да им съдейства. На следващия ден Георги Димитров изпраща следното писмо до Сталин и Молотов: „Във връзка със скъсването на отношенията с България и разгръщане народната борба и партизанското движение против немците и техните български агенти в страната Задграничното бюро на Комунистическата партия моли:

1. Да се прехвърли в Сърбия (на българо-сръбската граница) въоръжение и оборудване в количество, разчетено за 5 хиляди партизани.

2. Да се освободят от служба в редовете на Червената армия български офицери за военна работа в България (по приложен списък).

3. Да се разреши прехвърлянето през Румъния в България на група български другари (партийни работници и лекари) по приложен списък.

4. Да се разреши материална помощ на Комунистическата партия в размер до 50 000 американски долара подотчетно, под лично моя и на Задграничното бюро отговорност за нейното конкретно използване.“

Оперативният план за завземане на властта в столицата е разработен от капитан Тодор Тошев, бивш член на Военния съюз, а по това време и член на Генералния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Привлечени са и други офицерски кадри от Военния съюз и политическия кръг „Звено“, които имат свои съмишленици във военното министерство. Постигнато е споразумение с началниците на униформената полиция от 0.00 часа на 8 срещу 9 септември да се приберат от улиците на София полицейските постове и патрули. Освен това да бъде издадено нареждане да се предават участъците на представителите на новата власт.

На 8 септември започва навлизането на Червената армия в България. На същия ден е уточнен графикът на провеждането на военната операция в столицата. По-късно следобед в дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни пребивава о. з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. Освен домакина от некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Главният въпрос, който се обсъжда, е съставът на бъдещото правителство. Подкрепен от Никола Петков, Дамян Велчев претендира да оглави вътрешното министерство, но му е отказано. Вторият спорен проблем е как да се постъпи с регентите. По настояване на БРП е решено те да бъдат сменени още на 9 септември, след като подпишат няколко указа, необходими за „узаконяване“ на извършената правителствена промяна.

В очакване на завземане на военното министерство, където се помещава и Министерският съвет, ген. Иван Маринов не допуска да се подмени обикновената му охрана. На 9 септември през нощта в 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, кап. Тодор Тошев, зап. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов – командир на прожекторната рота от противовъздушната отбрана на столицата, придружени от малка войскова част. Друга група завзема телефонната централа и етажите на сградата.

По телефона ген. Иван Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите части в страната да изпълняват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство пристигат и членовете на предварително сформираното правителство. В 6.25 часа сутринта по радиото Кимон Георгиев прочита Прокламация към българския народ, с която обявява, че „Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел“.

Живков: Да приложим крайни мерки!

Из доклад на на съветския посланик в София Александър Пузанов за негов разговор с Тодор Живков, 1 авугст 1968

Ние сме убедени, че независимо от резултати от двустранните преговори в Черна над Тиса, ситуацията в Чехословакия и цялостният ход на събитията не дават основание да се запази сегашното ръководство, поради неговата неспособност да промени положението там. Политбюро на БКП потвърждава по-рано потвърдената позиция: тъй като ситуацията в Чехословакия трябва да бъде променена и комунистическата партия и социалистическите завоевания следва да бъдат запазени, ние сме длъжни да употребим всички възможни и необходими мерки, включително въоръжените сили на Варшавския договор, ако ситуацията го изисква.
А.Дубчек, О.Черник и И. Смръковски не дадоха никакви гаранции, че желаят да променят ситуацията. Те са националисти и ревизионисти, които не обичат Съветския съюз.


Ако не успеем да променим хода на събитията, ще бъде катастрофално: това ще бъде блам за Съветския съюз, за всички социалистически страни, за цялото международно комунистическо движение, за развитието на нашите социалистически страни.


Накъде отиваме? Китай скъса с нас, същото се случи и с Албания. Положението е само на йота по-добро с Куба, Румъния и Югославия.
Ние не можем и не трябва да отстъпим нито педя земя повече!


Ние напълно съзнаваме трудностите, които ще възникнат в международното комунистическо движение в резултат на извънредни мерки, които ще трябва да предприемем по отношение на Чехословакия. Но какво можем друго да направим?


Ние трябва ясно да признаем колко опасно развитие има вече ревизионизмът в международното комунистическо движение. Вземете за пример Италианската комунистическа партия. Тя не е вече същото, което беше преди 10 години: социалдемократичните възгледи са я изцяло завладели. Само поради обстоятелството, че това е масова партия, не можем да твърдим, че тя е марксистко-ленинска партия.

Или вземете Френската комунистическа партия, която е попаднала изцяло под влияние на ционизма.


Ние вярваме, че враждебни последици в международното комунистическо движение и врявата, която ще се вдигне от международните реакционни сили ще ни поставят само ефимерни трудности. Ако възстановим Чехословакия като част от социализма, ние ще заздравим силите на Варшавския договор и силата на социализма като цяло.

Но ако, противно на това, Чехословакия напусне Варшавския договор или остане в него по начина на Румъния или други ревизионистически държави, силите на Варшавския договор ще бъдат значително отслабени и това ще постави пред голямо изпитание ГДР, Полша и Унгария. В случай на война, съветската армия ще трябва да се бие не на чехословашко-германската граница, но на съветско-чехословашката.

Ако събитията в Чехословакия не се променят бързо и решително, това ще доведе освен всичко друго и до пълна реабилитация на Тито. Хрушчов вече го реабилитира веднъж, и ние ще направим това втори път. Ще изглежда, като че ли Тито е най-големият световен политик.

Делегация на БКП ще бъде в Братислава. Ние гледаме на предстоящото съвещание на 6-те комунистически партии само като на тактически ход. Що се отнася до събитията в Чехословакия, най-вероятно нищо няма да произлезе от тази среща. „Дано Господ да помага да се лъжем.” Срещата ще бъде успешна, само ако убедим чехословашкото ръководство да подпише декларация или комюнике в духа на писмото на Варшавския договор за овладяване на положението в Чехословакия, съгласно предложените в писмото мерки.

Нашето мнение е просто: Да ги принудим да капитулират. Ако откажат, трябва да приложим други, крайни мерки“.

На снимката: Архитектът на „Пражката пролет“ Александър Дубчек (в средата). Вляво от него е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.