ВЕЛИК МАРШАЛ, ВЕЛИК КРАДЕЦ

В налалото на април 2022 г. телеграм каналът “Беларуски гаюн” публикува тричасов запис от охранителна камера на беларуската куриерска компания CDEK в град Мазир (Беларус). На записа се виждаха откраднати от украинците вещи, които руските войници изпращат до родните си места. Само за 3 часа те експедираха 2 тона имущество. Рекордьорът-мародер Евгений Евгениевич Коваленко изпрати 450 кг. инструменти, музикални тонколони, маса, палатка и др. до родния си град Рубцовск в Алтайска област.

Но руската мародерска традиция е много, много дълга. Фантазията на тези кокошкари е твърде бедна, за да си представи какво са крали командирите на Червената армия от разгромена Германия.

Най-фрапиращ е случаят на легендарния маршал Георгий Жуков, хвърлял войските в безсмислени челни атаки с многобройни жертви. Той е автор на циничния цитат: „Бабы опять нарожают“ („Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал за загиналите войници.

Има куп сведения за златния батальон на маршала, който се занимавал с мародерство. Публична тайна още по онова време било, че покорителят на Берлин се връща от Германия “военни трофеи”, натоварени в седем жп вагона.

Смята се, че Жуков е изнесъл от Германия не само мебели, произведения на изкуството и скъпоценности, но и огромен брой луксозни автомобили. Сред тях е брониран Mercedes-Benz 770, спортен Horch 853 с каросерия на Ердман и Роси и Horch 951 с голям персонализиран корпус – като подарък за най-голямата му дъщеря. Колите са прибрани от Жуков, независимо, че в Москва той вече си има собствен автопарк, в който е и подаръкът от Йосиф Сталин – Packard 180 от 1940 г.

Колите на Жуков се пазели в София. Ето какво обаче е съхранявал защитникът на Ленинград, Сталинград и Москва и завоевател на Берлин в московската си дача.

Строго секретно
Министерски съвет на СССР
Другарят Сталин I.V.
В нощта на 8 срещу 9 януари т.г. бе извършено тайно претърсване в дачата на Жуков, намираща се в село Рубльово близо до Москва.
В резултат на търсенето беше установено, че две стаи на дачата са превърнати в склад, където се съхраняват огромно количество различни стоки и ценности.
Например:

  • вълнени платове, коприна, брокат, кадифе и други материали – общо над 4000 метра;
    кожи – самур, маймуна, лисица, тюлен, каракули – общо 323 кожи;
  • шевро от най-високо качество – 35 кожи;
  • скъпи килими и гоблени с големи размери, изнесени от Потсдам и други дворци и къщи в Германия – общо 44 бр., част от които са разпръснати и окачени из стаите, а останалите са в склада. Особено забележителен е големият размер на килима, положен в една от стаите на дачата
  • ценни картини на класическа живопис с големи размери в художествени рамки – общо 55 броя, окачени из стаите на дачата и частично съхранявани в склад;
  • скъпи комплекти сервизи и прибори за чай (порцелан с художествена декорация, кристал) – 7 големи кутии;
  • сребърни прибори и комплекти за чай – 2 кутии;
  • акордеони с богата художествена украса – 8 бр.;
  • уникални ловни пушки от Goland-Goland и други – 20 бр.
  • Това имущество се съхранява в 51 сандъка и куфара и се намира в насипно състояние.
    Освен това във всички стаи на дачата, на прозорците, на маси и нощни шкафчета в големи количества са поставени бронзови и порцеланови вази и фигурки художествена изработка, както и всякакви дрънкулки от чужд произход.
    Забележително е изявлението на работниците, извършили обиска, че дачата на Жуков по същество е антикварен магазин или музей. Вътре са окачени различни скъпи картини, и те са толкова много, че четири картини висят дори в кухнята. В спалнята на Жуков над леглото виси огромна картина на две голи жени. Има толкова ценни картини, които трябва да бъдат прехвърлени в държавния фонд и да бъдат в музея.
    Над две дузини големи килими покриват подовете на почти всички стаи.
    Цялото обзавеждане – от мебели, килими, посуда, орнаменти, до завеси за прозорци, е чуждо, предимно немско. В дачата буквално няма нито едно нещо от съветски произход, с изключение на пътеките, които лежат на входа на дачата.
    В дачата няма нито една съветска книга, но има голям брой книги в красиви златни подвързии в библиотеки, изключително на немски език.
    Влизайки в къщата, е трудно да си представите, че сте близо до Москва, а не в Германия.
    В края на претърсването намерените кожи, платове, килими, гоблени, кожи и други неща са натрупани в една стая, заключени с ключ, а на вратата е поставена охрана.
    Група оперативни служители на Министерството на държавната сигурност на СССР е изпратена в Одеса, за да извърши неофициален обиск в апартамента на Жуков. Ще ви докладвам за резултатите от тази операция.
    Що се отнася до куфара с бижута, които не бяха намерени в московския апартамент на Жуков, както свидетелства арестуваният Семочкин, по време на проверката се оказа, че съпругата на Жуков държи този куфар през цялото време при себе си и го носи със себе си, когато пътува.
    Днес, когато Жуков и съпругата му пристигнаха от Одеса в Москва, посоченият куфар отново се появи в апартамента му, където се намира в момента.
    Очевидно човек трябва директно да поиска от Жуков този куфар с бижута.
    10 януари 1948г.
  • Виктор Абакумов, министър на държавната сигурност

Жуков се „извинява“: „Не трябваше да събирам този безполезен боклук и да го слагам в някакви складове, смятайки, че никой вече не се нуждае от него. Кълна се като болшевик, че след това ще избягвам такива грешки и глупости. Със сигурност все още и изцяло служа на родината, партията и Великия другар Сталин“. Той остава в Свердловск до 1953 г., когато умира Сталин. После става заместник-министър на отбраната и арестува Лаврентий Берия с помощта на въоръжени войници. „Дойдох отзад, извиках „Стани! Арестуван си“ и завързах ръцете му, докато ги беше вдигнал“, спомня си Жуков в своите мемоари. От 1955 до 1957 Жуков е министър на отбраната. През 1957 Хрушчов го принуждава да се пенсионира.

Какво ли му крадат на Путин?

Молотов: българите да се варят в собствен сос!

Откъс от книгата „Бъ лгария: военният трофей на Сталин“ от Георги Боздуганов, която издадох през 2014 г.

На 4 септември 1944 г. премиерът Муравиев прочита по националното радио декларация за програмата на правителството, което ще поддържа политика на пълен неутралитет с прекратяване на участието в Тристранния пакт…..На 5 септември Министерският съвет заседава през целия ден. Научавайки за пленените български военни, министрите взимат решение да скъсат дипломатическите отношения с Райха. Нотата е връчена на Бекерле в 3 часа през нощта на 5 срещу 6 септември, защото той е открит чак по това време. На заседанието е поставен и въпросът за обявяване война на Германия. Военният министър генерал Маринов се противопоставя категорично и настоява за отлагане. Изтъква, че това решение би поставило под заплаха войсковите части в Сърбия и Македония.

По време на вечерното заседание на кабинета пристига новината, че Съветският съюз е обявил война на България.

Червената армия вече е готова за нахлуване. Забавянето, необходимо на Москва да изпревари България и да й обяви война, преди България да обяви война на Германия, е успяло.

На следващия ден копие от съветската нота е връчено на Муравиев. В началото на текста се изразява разбиране, че „малката страна България не е била в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия по времето, когато тя държеше в ръцете си почти цяла Европа”. Следват обвинения как България е подпомагала Германия, а не е скъсала с нея, и констатацията, че на дело и досега България се намирала в състояние на война със Съветския съюз – затова и СССР й обявява война.

Правителството незабавно иска примирие и взима решение да обяви война на Райха. След дълги дебати, отново по настояване на министър Маринов, е прието обявяването на война на Германия да бъде оповестено чак на 8 септемри.

Посланиците на Съединените щати и Великобритания са уведомени от Молотов за обявената от Съветския съюз война на България, без никакви предварителни консултации. Те остават изненадани и искат обяснения. На 6 септември британският посланик Кларк-Кер пита Молотов за причините за това неочаквано решение, когато България е на крачка от подписване на примирие със Съюзниците. Искали са да попречат на сключването на примирието или искат да участват в преговорите? Възнамеряват ли да нахлуват в България, или имат специфични изисквания към българското правителство? Молотов отговаря, че причините за обявяване на война са описани в съветската нота. Преминава към дълги и объркани обяснения, от които поне няколко трябва специално да бъдат отбелязани.

„Съветското правителство е получило “непотвърдени” сведения, че на 5 септември през нощта България е скъсала отношенията с Германия”. Непотвърдени ли? Нотата е връчена през нощта на Бекерле, съветските посолства в София и Анкара са уведомени веднага, и правителственото решение е оповестено от всички медии. Наркомът (народен комисар, т.е. министър, в случая на външните работи, б.м.) продължава: „Съветският съюз е призовавал 3 години България да скъса с Германия”. Пак е “забравил”, че до преди по-малко от месец (12 август 1944 г. ) Съветският съюз е искал възстановяване на консулства и премахване на германските десантни лодки и хидроплани, и че и двете му желания са били изпълнени.

Молотов неколкократно споменава на Кларк-Кер, „че сега няма нужда да се бърза“ и казва, че съветските интереси ще бъдат най-добре защитени, като се остави България за известно време „ДА СЕ ВАРИ В СОБСТВЕН СОС“ – това е емоционалният израз на истинската кремълска признателност за всичко, сторено от България през петте години война. Относно навлизането на Червената армия и съветските окупационни планове, Молотов смънква, че „тези въпроси ще зависят от военните решения, а и политическите съображения могат да тласнат съветското ръководство да въведе войските на българска земя”.

На снимката: Молотов се среща с Хитлер в Берлин, 11 ноември 1940 г.

Неделно четиво: Българската гилотина

Поля Мешкова ,  Диньо Шарланов

…Сталин решава да предприеме самостоятелни военни действия на Балканите. На 23 август 1944 г. по негово нареждане маршал Г. К. Жуков получава „специална задача“ на Държавния комитет на отбраната. Той трябва да отлети за Трети Украински фронт, за да го подготви за война с България. Препоръчано му е да се срещне предварително с Георги Димитров, за да се запознае по-подробно с „настроението“ в страната. Получената информация, събрана по линията на разузнаването на Коминтерна, се отнася и до разположението на българската войска – състав, части и въоръжение, както и за бойната готовност на партизанските сили. Малко по-късно Георги Димитров предава на Сталин молбата на Политбюро на БРП за изпращане на модерно оръжие за целите на готвеното „въоръжено въстание“. От 26 август 1944 г. в продължение на три нощи десетки съветски транспортни самолети спускат край Добро поле и Църна трава неколкостотин парашута с автомати и картечници, бомби и боеприпаси.

На 2 септември 1944 г. в България е съставено правителство на „националната концентрация“ с министър-председател от БЗНС „Врабча“ Константин Муравиев. В него влизат видни политици и лидери на демократическата опозиция. В декларация на правителството, прочетена по радиото, се обявяват неговите намерения да денонсира Тристранния пакт, както и да ускори преговорите за примирие с Англия и САЩ. Подновен е мандатът на Стойчо Мошанов и той заминава отново за Кайро. Главнокомандващият съюзническите войски в Средиземноморието ген. Уилсън се готви да подпише примирието с България от името на съюзниците.

В Москва Георги Димитров иска спешна среща със Сталин. На нея той получава уверението, че „никой друг крак няма да стъпи в България освен крака на Червената армия“. От Европейската консултативна комисия в Лондон твърде симптоматично се оттегля руският представител с мотивите, че Съветският съюз не е във война с България. Оттогава Георги Димитров ще нарича в писмата си до ЦК на БРП Сталин „наш большой друг“.

На 5 септември Върховното главнокомандване на Червената армия утвърждава плана за българската операция. В 8 часа вечерта радиоподслушвателната станция В-1 в София засича емисия на Радио Москва, в която се съобщава, че Съветският съюз обявява положение на война по отношение на България. Министър-председателят Константин Муравиев отбелязва: „Това не беше обикновено обявена, нямаше и да бъде истинска война. Тук се гонеше някаква цел и обявяването на война изглеждаше по-скоро претекст.“ И действително, войските на Трети Украински фронт нямат заповед да навлязат в страната. А какво става в София?

На 6 септември във връзка с министъра на войната ген. Иван Маринов влизат дейци от Военния център на Отечествения фронт, към който се числи и Военната секция на политическия кръг „Звено“. Ориентацията към него не е случайна. Известно е, че генералът е стар член на „Звено“ и неговите колеги искат да го привлекат да участва в свалянето на правителството или поне да им съдейства. На следващия ден Георги Димитров изпраща следното писмо до Сталин и Молотов: „Във връзка със скъсването на отношенията с България и разгръщане народната борба и партизанското движение против немците и техните български агенти в страната Задграничното бюро на Комунистическата партия моли:

1. Да се прехвърли в Сърбия (на българо-сръбската граница) въоръжение и оборудване в количество, разчетено за 5 хиляди партизани.

2. Да се освободят от служба в редовете на Червената армия български офицери за военна работа в България (по приложен списък).

3. Да се разреши прехвърлянето през Румъния в България на група български другари (партийни работници и лекари) по приложен списък.

4. Да се разреши материална помощ на Комунистическата партия в размер до 50 000 американски долара подотчетно, под лично моя и на Задграничното бюро отговорност за нейното конкретно използване.“

Оперативният план за завземане на властта в столицата е разработен от капитан Тодор Тошев, бивш член на Военния съюз, а по това време и член на Генералния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Привлечени са и други офицерски кадри от Военния съюз и политическия кръг „Звено“, които имат свои съмишленици във военното министерство. Постигнато е споразумение с началниците на униформената полиция от 0.00 часа на 8 срещу 9 септември да се приберат от улиците на София полицейските постове и патрули. Освен това да бъде издадено нареждане да се предават участъците на представителите на новата власт.

На 8 септември започва навлизането на Червената армия в България. На същия ден е уточнен графикът на провеждането на военната операция в столицата. По-късно следобед в дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни пребивава о. з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. Освен домакина от некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Главният въпрос, който се обсъжда, е съставът на бъдещото правителство. Подкрепен от Никола Петков, Дамян Велчев претендира да оглави вътрешното министерство, но му е отказано. Вторият спорен проблем е как да се постъпи с регентите. По настояване на БРП е решено те да бъдат сменени още на 9 септември, след като подпишат няколко указа, необходими за „узаконяване“ на извършената правителствена промяна.

В очакване на завземане на военното министерство, където се помещава и Министерският съвет, ген. Иван Маринов не допуска да се подмени обикновената му охрана. На 9 септември през нощта в 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, кап. Тодор Тошев, зап. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов – командир на прожекторната рота от противовъздушната отбрана на столицата, придружени от малка войскова част. Друга група завзема телефонната централа и етажите на сградата.

По телефона ген. Иван Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите части в страната да изпълняват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство пристигат и членовете на предварително сформираното правителство. В 6.25 часа сутринта по радиото Кимон Георгиев прочита Прокламация към българския народ, с която обявява, че „Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел“.

Живков: Да приложим крайни мерки!

Из доклад на на съветския посланик в София Александър Пузанов за негов разговор с Тодор Живков, 1 авугст 1968

Ние сме убедени, че независимо от резултати от двустранните преговори в Черна над Тиса, ситуацията в Чехословакия и цялостният ход на събитията не дават основание да се запази сегашното ръководство, поради неговата неспособност да промени положението там. Политбюро на БКП потвърждава по-рано потвърдената позиция: тъй като ситуацията в Чехословакия трябва да бъде променена и комунистическата партия и социалистическите завоевания следва да бъдат запазени, ние сме длъжни да употребим всички възможни и необходими мерки, включително въоръжените сили на Варшавския договор, ако ситуацията го изисква.
А.Дубчек, О.Черник и И. Смръковски не дадоха никакви гаранции, че желаят да променят ситуацията. Те са националисти и ревизионисти, които не обичат Съветския съюз.


Ако не успеем да променим хода на събитията, ще бъде катастрофално: това ще бъде блам за Съветския съюз, за всички социалистически страни, за цялото международно комунистическо движение, за развитието на нашите социалистически страни.


Накъде отиваме? Китай скъса с нас, същото се случи и с Албания. Положението е само на йота по-добро с Куба, Румъния и Югославия.
Ние не можем и не трябва да отстъпим нито педя земя повече!


Ние напълно съзнаваме трудностите, които ще възникнат в международното комунистическо движение в резултат на извънредни мерки, които ще трябва да предприемем по отношение на Чехословакия. Но какво можем друго да направим?


Ние трябва ясно да признаем колко опасно развитие има вече ревизионизмът в международното комунистическо движение. Вземете за пример Италианската комунистическа партия. Тя не е вече същото, което беше преди 10 години: социалдемократичните възгледи са я изцяло завладели. Само поради обстоятелството, че това е масова партия, не можем да твърдим, че тя е марксистко-ленинска партия.

Или вземете Френската комунистическа партия, която е попаднала изцяло под влияние на ционизма.


Ние вярваме, че враждебни последици в международното комунистическо движение и врявата, която ще се вдигне от международните реакционни сили ще ни поставят само ефимерни трудности. Ако възстановим Чехословакия като част от социализма, ние ще заздравим силите на Варшавския договор и силата на социализма като цяло.

Но ако, противно на това, Чехословакия напусне Варшавския договор или остане в него по начина на Румъния или други ревизионистически държави, силите на Варшавския договор ще бъдат значително отслабени и това ще постави пред голямо изпитание ГДР, Полша и Унгария. В случай на война, съветската армия ще трябва да се бие не на чехословашко-германската граница, но на съветско-чехословашката.

Ако събитията в Чехословакия не се променят бързо и решително, това ще доведе освен всичко друго и до пълна реабилитация на Тито. Хрушчов вече го реабилитира веднъж, и ние ще направим това втори път. Ще изглежда, като че ли Тито е най-големият световен политик.

Делегация на БКП ще бъде в Братислава. Ние гледаме на предстоящото съвещание на 6-те комунистически партии само като на тактически ход. Що се отнася до събитията в Чехословакия, най-вероятно нищо няма да произлезе от тази среща. „Дано Господ да помага да се лъжем.” Срещата ще бъде успешна, само ако убедим чехословашкото ръководство да подпише декларация или комюнике в духа на писмото на Варшавския договор за овладяване на положението в Чехословакия, съгласно предложените в писмото мерки.

Нашето мнение е просто: Да ги принудим да капитулират. Ако откажат, трябва да приложим други, крайни мерки“.

На снимката: Архитектът на „Пражката пролет“ Александър Дубчек (в средата). Вляво от него е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.