Етикет: Турция

Днес България отбелязва 110  години от обявяването на своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. – на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново княз Фердинанд прочита своя манифест, с който обявява Независимостта на България и приема титлата цар на България. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество За втори път в рамките на четвърт век след Съединението България постига своя национална цел въпреки волята на Великите сили. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но тогава България отново се появява на картата на Европа.

Благоприятни условия за провъзгласяване на Независимостта на България настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува жп-линията и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Ролята на Русия при обявяването на независимостта ни е, меко казано, дискусионна. Факт е, че Русия, която не желае военен конфликт на Балканите, посредничи в преговорите с Високата порта и се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Историкъг Янко Гочев, автор на уникалния тритомник „Руската империя срещу България“, преди време обобщи:

„22 септември – денят на провъзгласяването на българската независимост през 1908 г. и 6 септември – денят на българското Съединение от 1885 г. – това са единствените български дати, които имат качеството и смисъла да бъдат национални празници. Но вместо тези дати, България има за национален празник 3 март, продукт на митове и пропаганда (прости и по-сложни, вече и хибридни) кой й е дал свобода и независимост“.

Дадохме  си ги ние. Платихме ги с кръв и злато. И трябва зорко да ги пазим, защото  както каза Рейгън, „Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“

Цената на свободата е вечната бдителност.

 

Откъс от книгата „Времето на убийците“ от Клеър Стърлинг – Издателска къща МаК ООД, София, 2006

 

…Ето какво научих за универсалната българска организация за внос-износ:

“Кинтекс” е създадена през 1965. Намира се на бул. “Антон Иванов” в София, разполага с няколко тайни квартири в София и офиси във Варна и Бургас, както и складове край София за контрабандни стоки. „Кинтекс” поддържа тесни връзки с други български търговски организации като „Интерпред” и „Интеркомерс”, на които вероятно преотстъпва част от дейността си. В Турция „Кинтекс” е представена от „Балкантурист”, „Балканшип” и „Tap–Ek”.

Служителите на „Кинтекс” изглежда са обучени от секретните служби и със сигурност работят за тях. Те често сменят колите и местата на срещите си, използват пароли, разговорите им са кратки. Например, срещат се с клиент на определено място, качват се в кола на Кинтекс и го водят в тайна квартира близо до хотел “Плиска”. Изискват препоръки за контрабандистите, с които работят. Всичко подробно се уточнява, преди да се сключи сделка. Плащането се извършва след натоварването на стоките. Кинтекс прекратява връзките с контрабандист, който е заловен повече от два пъти в родната му страна.

Контрабандистите са задължени да изпълняват безпрекословно заповедите на Кинтекс. Контрабандата се извършва с тирове от Европа. Когато трябва да се натовари стока, шофьорът паркира камиона, оставя вътре ключовете, по-късно се връща и докарва камиона до постоянното място за паркиране. След това камионът веднага трябва да замине за границата с Турция, където не се проверява от българската митница.

Ако стоката се изпраща по море, корабът се приближава до българските териториални води. Там е пресрещнат от български патрулен катер.

Контрабандистът трябва да знае паролата, след това го водят до мястото, където е стоката. Екипажът не се допуска на брега. Стоката се товари на кораба и заминава през нощта. Капитанът се среща с представител на Кинтекс и се контролира от организацията, докато корабът напусне българските териториални води.

Понякога корабът на контрабандистите се среща с български товарен кораб, и стоката се претоварва от единия в другия кораб.”

Към материалите беше приложен списък с операции, извършени от „Кинтекс”:

1978 г. – „Кинтекс” внася контрабандно леки оръжия в Турция.

1979 г. – България закупува пет хиляди 9-милиметрови броунинга от Аржентина през

1977 г. Оръжията се появяват в Турция през 1979 г. Намерени са в турски терористи. Идентифицирани са, когато аржентинските власти съобщават регистрационните номера на турските власти.

1979 г. – Турските власти арестуват кораб с 1.500.000 патрона за кюрдските сепаратисти в източна Турция. По това време пристанищата във Варна и Бургас усилено се използват за контрабанда за Турция. Доставките включват съветски пистолети „Макаров” и чешки пистолети „Скорпион”, новият 9-милиметров модел.

1979 г. – Съветски оръжия са внесени през Сирия в Турция, от Варна и Бургас

1979 г. – Херметически контейнери, пълни с оръжия са пуснати от български и съветски товарни кораби, взети са от турски кораби.

1980 г. – Съветски товарен кораб е натоварен с оръжия във Варна през януари. Оръжията за закарани в Самсун и Трабзон, на турското черноморско крайбрежие.

1980 г. – Турската Национална партия на действието внася контрабандно хероин в Германия. Използва спечелените пари, за да закупи оръжие.

Имаше и примери за българо-съветските намерения към Турция:

1980 г. – MLAPU (Марксистко-ленинска въоръжена пропагандна група), обучавана от години в България, изпраща бойци, за да дестабилизира Турция.

1981 г. – Осем турци, обвинени в шпионаж в полза на България са изправени пред съда. Главният обвиняем е Музафер Сенгил, висш функционер на Dev–Sol. Без шум, много хора са арестувани. Съветският военен аташе е заловен на местопрестъплението с материали и информация, предназначени за Dev–Sol.

В средата на 1982 г. съветски съветници работят в „Кинтекс” на всички нива, включително и на ръководни позиции.

Около 1969 г. Абузер Угурлу започва да работи с българските власти и да им прави услуги. В замяна му е позволено да организира контрабанден канал от Варна. През 1974 г. е завербуван от българските служби по сигурност.

Буквално всяка дума от документите беше потвърдена от доказателствата, които открих в Европа през следващите няколко месеца.

 

Превод: Огнян Дъскарев