Етикет: Украйна

Следва текста на декларация, разпространена днес от бивши български министри на отбраната. Напълно се солидализирам!

България трябва спешно да помогне за отбраната на УкрайнаДекларация-призив на бивши министри на отбраната на Република БългарияВече 33 дни украинският народ отблъсква агресията на Кремъл с неимоверна храброст и саможертва. Безразборните бомбардировки на агресора над мирните градове и села причиняват хиляди невинни жертви сред цивилното население, включително жени, деца и възрастни. Милиони са прокудени от домовете си и търсят закрила в чужбина. Военната машина на Кремъл извършва военни престъпления. Демократичният свят остро осъжда агресията на Путин и неговата клика и застава единно зад справедливата кауза на Украйна.

В предните редици на солидарността са държавите от ЕС и НАТО, които освен убежище за бежанците, предоставят на Украйна и материална помощ, включително средства за отбрана, с които да се удържа агресора.Днес гражданите на Украйна защитават не просто своята страна. Те защитават границите на Европа, към която искат да принадлежат и която Путин е обявил за враг.

Сред враговете е приписана и България.Всеки изход от войната, който е наложен със силата на оръжието на агресора, ще бъде удар не просто по авторитета на демократичния свят, но и по доверието в способностите на неговите организации, НАТО и ЕС да защитават своите ценности и интереси. Затова и отбраната срещу агресията на Путин в Украйна е наша обща кауза.

В тези драматични дни България продължава да се откроява сред съюзниците си от ЕС и НАТО със своята нерешителна и двусмислена политика относно оказването на военно-техническа помощ за Украйна. Това нанася щети на авторитета на страната. Остава без отговор принципният въпрос защо присъединяването към съюзните усилия би създало опасност за България? Защо именно България, за разлика от всички останали държави от ЕС и НАТО би била заплашена от Путин? Защо именно България, за разлика от граничещите с конфликта страни, би била въвлечена в конфликта?

Трябва ясно да заявим, че именно проявите на колебливост и неувереност, на подкопаване на съюзната солидарност, превръщат България в лесна плячка за геополитическия опортюнизъм, който търси слабите места, върху които да стовари ударите си- били те хибридни или други. Българският „неутралитет“ към войната в Украйна е пряка заплаха за интересите на сигурността ни.

България трябва час по скоро да стане част от общоевропейския и евро-атлантически отговор на агресията срещу Украйна и да се включи с каквото е по възможностите ни в отбранителните доставки. Призоваваме народните представители, независимо от политическата си принадлежност, незабавно да започнат консултации за приемане на решение на парламента, което да даде необходимия мандат на изпълнителната власт да се включи в общоевропейското усилие за укрепване на отбраната на Украйна. Най-бързо това може да стане със средства от наличностите на българската армия, без де е необходимо включването на основни бойни платформи и въоръжения. На предприятията от българската отбранителна индустрия трябва да бъде възложено своевременното възстановяване на съответните боекомплекти за гарантиране боеспособността на нашите въоръжени сили.

Време за губене няма! Трябва да изпълним дълга си към украинския народ преди да е станало късно!

София, 28 март 2022 г.

Бойко Ноев, министър на отбраната 1994-1995 г. и 1999-2001 г.

Николай Свинаров, министър на отбраната 2001-2005 г.

Аню Ангелов, министър на отбраната 2010-2013 г.

Тодор Тагарев, министър на отбраната 2013 г.

Велизар Шаламанов, министър на отбраната 2014 г.

Николай Ненчев, министър на отбраната 2014-2017 г.

Следобед на площад „Батенберг“ в София ще има антивоенен концерт. Елате всички да подкрепим Украйна!

Васко Кръпката и приятели прекрасно знаят какво да пеят, но все пак една идея: да завършат концерта с „Момичето с перлените коси“ и да я посветят на Румен Радев. В някои кръгове на обществото легендарната песен, с която унгарците сваляха комунизма, е по-известна като „Батальонът се строява“. Надявам се – за последен път в чест на „старото“. И също така се надявам то наистина да се уволнява.

Тъй като е унгарска, песента ще е и „поздрав“ към Орбан. Единствено с Унгария си правим компания в гълъбарника на заклетите „пацифисти“, чието истинско име е „путинисти“. От Нова година президентът е неприкритият им водач в България.

Почти през целия първи мандат на Радев много мислещи и почтени българи се питаха „тоя от кои е“. Формалната му биография на „натовски генерал“ и острата му схватка с мутренското правителство на Борисов заблудиха немалко българи и миналият ноември. Те пак гласуваха за него въпреки процеденото по време на дебата с Герджиков :“Руски е, чий да е!“ по отношение на Крим. Заблудата все пак да го смятаме за „наш“ продължи до 24 февруари т.г. Вчера, когато Радев категорично заяви, че „няма да допусне въвличането на България във войната“, защото цената я плащат хората, а не „телевизионните проповедници“, и най-слепите прогледнаха.

Няма да потварям очевидната истина, че ВЕЧЕ сме въвлечени във войната дори само като членове на НАТО и ЕС, с които Русия воюва вече месец. И че само Орбан и Радев още „не са разбрали това“. Струва си да поговорим за цената.

За руснаците тя може да е „одна за всех“ и те може да „не постоят (да не се пазарят)“ за нея. В примитивните общества животът няма висша стойност. В цивилизованите има. И ние „се пазарим“ за ВСЕКИ живот. Да, най-лесно е той да бъде отнет по време на война. Но с диктатори като Путин тази война продължава безкрайно. Диктаторите никога не се примиряват със загубата си в една война. В случая с Путин – със загубата на Студената война. Когато победителят милостиво и не много далновидно ги остави „да налеят врат“, те пак я подклаждат. И я правят гореща, а като се видят натясно – и не дай Боже, ядрена.

Светът не трябва да прави втори път грешката от 1990. Путин трябва да бъде разгромен, а това няма как да стане без военна операция по суша. В обозримо бъдеще НАТО и/или САЩ ще изпратят мироопазващи сили в Украйна. Но след това Русия трябва да бъде ДЕПУТИНИЗИРАНА така, както Германия беше денацифицирана.

Денацификацията е вид лустрация. Тя изчиства нацистката идеология и практика от следвоенното германско и австрийско общество. Не само армията – и законодателството, културата, пресата, икономиката, образованието и политиката на двете страни. Законът за денацификация на Дуайт Айзанхауер от 1945 г. бе част от плана „5 Д“, съгласуван от съюзниците на конференцията в Потсдам през юли 1945: денацификация, демократизация, демилитаризация, децентрализация и демонтаж на нацистката икономическа система. Окупационните власти не приемаха аргументи като „не бях, не членувах, не участвах“; човек трябваше да докаже своята непричастност и невинност, попълвайки обширен въпросник, чиито отговори бяха проверявани в нацистките архиви. Поне три следвоенни поколения на Германия и Австрия живяха с вината за предизвиканата от родителите им опустошителна война.

И това беше справедливо. Нито Хитлер, нито Сталин, нито Путин и техните престъпления срещу човечеството, биха били възможни без подкрепата на преобладаващата част от обществото.Това трябва да се случи и с Русия и няколко нейни поколения. ПОД СТРИКТЕН ЗАПАДЕН КОНТРОЛ! В следпутинска Русия няма да има здрави вътрешни сили, способни да изградят ново общество върху нови основи. Отново: за да не се повтаря путинизма, както не се повтори нацизма, Русия трябва да бъде депутинизирана!

(Много важно, особено за България: оригиналната денацификация започна с пълното „зануляване“ на нацистката съдебна система. ВСИЧКИ съдии бяха сменени, макар че поне половината останали бяха бивши членове на нацистката партия. Създадените 545 трибунала (съставени от председател, прокурор и двама или трима експерти), обаче действаха под стриктен съюзнически контрол. През тях преминаха близо 3,5 милиона германци. Бяха осъдени 613 хиляди души, включително австрийци. 1600 от тях бяха признати за главни военни престъпници).

70 процента от руснаците все още подкрепят Путин. Останалите 30 процента просто не пият.

Що се отнася до Радев, ако не вземе бързо завоя от каски към ракети, както го взе от одеяла към каски, да хваща самолета за Москва. Поне може сам да го кара.

Международни медийни, правозащитни и всякакви други организации споделят от снощи „негативното си впечатление“ от мнимото убийство на руския журналист и писател Аркадий Бабченко, яростен критик на президента Владимир Путин и политиката му. Служител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) подчерта, че Украйна е разпространила „фалшива информация„. Генералният секретар на „Репортери без граници” Кристоф Дьолоар осъди инсценировката на убийството на руския журналист от украинските служби и я нарече „печална”. „Повторната поява на Бабченко е „голямо облекчение”, но е жалко и достойно за съжаление, че украинските служби са си играли с фактите, независимо по какви причини”, каза Дьолоар. И добави, че е „твърде опасно, когато едно правителство си играе с истината, особено когато използва журналисти за измамите си“. Международната федерация на журналистите (МФЖ) окачестви инсценираното убийство на руския журналист и дисидент Бабченко, който изненадващо се появи жив и здрав на следващия ден, като „нетърпимо и недопустимо“. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова определи украинската операция като „маскарад“, имащ за цел „пропаганден ефект“.

Силни думи. Каква обаче е била „играта“? Какъв е „маскарадът“? Какъв ще бъде „пропагандният ефект“

Бабченко инсценира смъртта си като част от свръхсекретна операция на украинските служби за сигурност с цел да бъдат заловени евентуалните истински убийци, действащи по нареждане на Москва. Да, „убийството“ е било инсценировка на украинските тайни служби (СБУ) с цел да бъдат осветлени поръчителите на действително замислен атентат срещу Бабченко. И не, действията на СБУ може да „подкопаят сериозно доверието в Украйна“ само на тези, които никога не са го имали, и да го увеличат сред поддръжниците ѝ. Националните органи на реда на Украйна наистина „стават все по-силни в противодействието на руската агресия“, както ги похвали Порошенко. Да му мислят ФСБ и Путин.

Щях да се гордея, ако български специални служби бяха организирали и изпълнили такава наистина „ювелирна акция“. Защото при първата българска,обявена за „ювелирна“ операция, през 1994 г. в кв. „Белите брези“ в София две барети бяха застреляни от свои колеги от тогавашното специализирано звено за борба с масовите безредици към СДВР. През 1996 г. други трима елитни служители на МВР бяха застреляни при операция в столичния квартал „Люлин“. През 2014 г. В Лясковец самотен луд стрелец уби един и рани трима командоси, и т.н. Всички родни „ювелирни“ операции досега са дело на самонадеяни МВР-шефове и приключват с жертви.

Украинската не бе такава. В хода на контраоперативните действия бяха установени поръчителят на убийството, който е наел посредник, а последният е наел изпълнител. Заснето бе фактическото предаване на парите от поръчителя на посредника, заедно с инструкции как, кога и в какви срокове да бъде извършено деянието. Освен злополучния убиец и поръчителят му, СБУ залови цялото руско досие на Бабченко, банковите сметки на него и съпругата му, акаунти и копие със снимка от предпоследния му, издаден преди 13 години (!) руски паспорт, който могат да имат само руските специални служби. Нещо повече – стана ясно, че Бабченко е бил „винтик“ в далеч по-мащабна операция, замислена от ФСБ. С пари, дадени му от руския поръчител, посредникът е трябвало да закупи автомати Калашников, 1000 кг взривни вещества, неограничено количество патрони, РПГ и боекомплекти към тях. (Снимки от склада и оръжието също бяха показани на брифинга.) Цялото това оръжие е трябвало да бъде съхранявано в склад в Централна Украйна, близо до Киев. И да бъде използвано за убийства на граждани на Русия, напуснали страната поради политическите си възгледи – журналисти, общественици, публицисти, които открито критикуват руската власт.

Планът е повече от циничен, както го нарече Василий Грицак, ръководител на Службата за сигурност на Украйна. Престъпен е.

Това тепърва ще става ясно и на следващи брифинги, и по време на очаквания съдебен процес. Те няма да бъдат приятни на Русия. След Крим и МН-17 тя може наистина да бъде „изправена на позорния стълб“.

Но не от Киев. От Москва. Хага е все по-близо.