Канят се да ви страхуват! Ама много! Със студ, глад, бедност, американски централи, еврогейове… Накратко – с капитализма и четирите годишни времена!
Всъщност не се канят, а го правят. От години, но от февруари насам – много целенасочено и методично. Откакто Русия нападна Украйна и разпали война в сърцето на Европа, хибридната война навлезе в нов етап. Страхуването, което е в основата ѝ – също. Пикът му за България ще бъде по време на предизборната кампания за 48-то Народно събрание. Тези, които ще ни плашат 24 по 7, са руските петоколонници, образно наречени от предците ни „рубладжии“. Мястото, на което ще го правят – тази част от българските медии, която е напълно или частично под контрола на Кремъл.
Със съжаление трябва да призная, че въпросната част включва най-тиражните медии и най-известните им журналисти. Медийната среда в България е силно замърсена. Тя никога не е била бистро планинско езеро, но сега в блатото на корпоративните интереси, престъпните картели, политическото влияние, правителствения натиск, и разбира се – корупцията, които дотогава я деформираха, мощно цопна и хибридната пропаганда. Руската връзка, дотогава крита от кумова срама, лъсна в новините и най-вече – в политическите предавания на мейнстрийм медиите. В резултат голяма част от българската общественост е манипулирана в проруска и антиамериканска посока. Целта е да се убедят българите да търсят алтернатива, идваща от Евразия.
Това не е много трудно с елит, който, ако използвам едно определение на английския философ и политик Франсис Бейкън, е „ненационален“. Според Бейкън за такъв елит собствените интереси винаги са над интересите на страната и народа. Членовете му никога нямат готовност да жертват нищо в полза на своя народ или страна. Олигарсите са класически представители на този вид елит. Те защитават до смърт своите бизнес интереси, наричайки ги национални, защото разбират, че чуждите конкуренти ще ги смачкат извън „тяхната държава“. Все пак ненационалният елит не е съвсем ялов – той може да удържа позиции или да реализира по-слаби стратегии. Но не може да чертае нови перспективи за държавата и да води народа към тях.
Преобладаващият тип избиратели в България улесняват ненационалния елит. Той определено не е прозападен, както и българите не са. Но и да беше, за 33 години видяхме, че Западът не можа да изтръгне бившите комунистически от изостаналостта и стагнацията, наследени от комунизма. Във великолепната си книга „Истинският вярващ“, Ерик Хофър, американски историк и философ, обяснява защо: демокрациите нито са склонни, нито са способни да разпалват ентусиазма на масите в домодерните страни. Напротив, Западът разпали антизападен кипеж, който пробуди Изтока от вековния му застой. Путин толкова рязко се събуди, че когато се почувства достатъчно силен, тръгна да променя световния ред.
От всичко казано дотук излиза, че страхуването е фасулска работа. Единственият му антидот е критичното мислене – прилагането на здрав разум, основан на доказателства, в определянето на едно твърдение като вярно или невярно. Но за това трябват знания, а за придобиването им са нужни усилия. Трябва време – за месец не можеш да научиш на критично мислене човек, който никога не е мислел сам. Трябва и увереност в себе си, каквато пасивните и плъзгащи се по течението хора обикновено нямат, защото не са постигнали кой знае какво в живота си. А тези хора са най-много и гласуват най-често. Особено когато ги е страх. Опасно е да се живее, когато гладът и студът са по петите ни. Тогава хората избират познатото зло. Което е и целта на страхуването.
Това сякаш прави мисията на искащите промяна невъзможна, а връщането на статуквото – сигурно. Така и ще говорят политиците на статуквото по медиите от мейнстрийма. Освен да плашат с глад, студ и бедност, ще обезверяват с несигурност.
Политиците на промяната обаче имат своя Хаймарс, който може да достигне окупираните от статуквото територии. Те трябва да разпалят, дори да раздухат надежда – надеждата за по-добър живот. И това като страхуването не е трудно – животът без кражба и лъжа със сигурност е и по-богат, и по-сигурен. Но за целта тези, които са крали досега, не трябва да бъдат избирани, а съдени, а тези, които ще управляват занапред, не трябва да лъжат и крадат. Преди това обаче трябва да ги изберат.
И накрая, в този изпълнен с цитати на по-умни от мен хора коментар, една застраховка по Монтен: „Всичко, което казвам, е под формата на беседа, и нищо под формата на съвет. Едва ли бих говорил толкова смело, ако очаквах да ми повярват“.
