На днешния ден през 1967 в Боливия бе разстрелян Че Гевара. По този повод ви предлагам откъс от книгата „Истинският Че Гевара“ от Умберто Фонтова, която издадох през 2007 и заради която кубинското посолство ми се разсърди 🙂
…Два месеца след като пристига в Боливия и установява лагер в Nancahuazu, Че решава с няколко души да проучи околността и да „разузнае условията”. „Ще се върнем след няколко дни” – казва той на останалите партизани в лагера.
На по-малко от две мили от лагера Че и хората му се загубват. Две седмици по-късно им свършва храната. Един месец по-късно те продължават да бродят из джунглата, хранят се с маймуни и папагали, и постоянно и яростно се карат. Няколко души се разболяват от малария. Двама се удавили в една река, докато се опитват да я прекосят, натоварени с боеприпаси и шест автомата. Два дни след инцидента в реката измъчените партизани най-сетне се завръщат в лагера, деморализирани, болни, полугладни, начело с големия командир и партизанин. В лагера Гевара научава, че малкото боливийци в отряда са започнали да дезертират, а местните селяни са съобщили на властите за присъствието на „освободителите”.
Че, авторът на най-продаваното ръководство по партизанска война през миналия век, влиза в джунглата без да знае местния език и очевидно без да може да си служи с компас или карта. Гевара би могъл да използва небесната навигация или „звездните знаци” – начин за ориентиране, познат от палеолита. Но и това не направил.
Единствените боливийци, които Че успял да убеди да се присъединят към обречения му отряд, са ренегати комунисти и маоисти. Всъщност повечето били подмамени от него. Партизанският отряд на Гевара, състоящ се от около 45 души, носи гръмкото название „Национална освободителна армия”. В нито един момент от 11-месечната акция, боливийците не надвишават половината от членовете на отряда. Всички те дошли от градовете, медните мини, университетите, далеч от базата на партизаните. Местните селяни избягвали „Националната освободителна армия” като прокажени. На 25 март 1967 г. Националната конфедерация на боливийските селяни – автентична селска латиноамериканска организация, мобилизира членската си маса срещу „намесата на чужди елементи във вътрешните работи на нашата страна”.
Дълго преди туристите с маркови дрехи от Челси, Манхатън и Малибу да пътешестват по пътя на Гевара в Боливия, боливийските селяни са по следите му, но не с туристически брошури за „пътеките на Че”, а с мачете, вили и въжета.
Шестстотин боливийски доброволци от селскостопанския окръг Cochabamba създават селска милиция за борба с Гевара. Това са три пъти повече партизани, отколкото някога е имало във въстаническите отряди на Кастро и Гевара в Куба, и десет пъти повече, отколкото е съставът на боливийския отряд на Че в най-многобройния му период, включително подмамените миньори. И най-смешното от всичко е, че тези шестстотин души, които искали да сражават с Гевара, били селяни, не безработни адвокати, скучаещи студенти и уволнени преподаватели по философия.
… „Никак не е добре човек да се смее на каквото и да било свързано с Гевара, защото той изби толкова много хора“ – казва Феликс Родригес. Родригес, приятел на Pappy Шелтън, е офицер от ЦРУ от кубински произход, който играе ключова роля при залавянето на Гевара. „Но когато стане дума за партизанството на Че, просто не мога да не се смея. В Боливия той не успя да привлече нито един campesino (селянин) в отряда си! Нито един! Бих се против Виетконг, против Освободителния фронт в Салвадор, против сандинистите и на страната на контрите в Никарагуа. Така че знам нещо за партизанската война. Всички тези движения масово набираха хора от селското население, особено контрите”.
„Че успя да привлече няколко боливийци, но с измама. Разпитах няколко от тях“ – продължава Родригес. Че им казал, че ако дойдат при него, после ще им уреди да заминат за Куба, Русия или Китай да учат в университети. Когато му припомнили за това, той се намръщил: „Куба? Русия? За какво говорите? Кой е казвал нещо такова?“ Взел автомата и рекъл: „Добре дошли! Вече сте партизани. И не се опитвайте да бягате, защото армията ще ви убие“. Затова имало много дезертьори в отряда. Добра работа ни свършиха те. Съобщаваха ни за местонахождението на лагера им. Считаха, че са били измамени. Възползвах се от това в разузнавателната си работа”.
В началото на май 1967 г. Гевара пише: „Селската база все още не е разработена, въпреки че е възможно чрез терор да неутрализираме някои от тях. Подкрепата им ще дойде по-късно”.
Подкрепа никога не дошла. Вместо това, самите campesinos информирали армията за координатите на отряда. Селяните били в добри отношения с боливийската армия поради очевидни причини – тя била съставена главно от campesinos, не от брадати чужденци, които им крадели добитъка. „Нямаме нито един боливиец в отряда” – написал Че Гевара, освободител на боливийските селяни.
Един месец след началото на божественото приключение, малцината боливийци в отряда на Че започват да бягат. Дезертьорите информират боливийската армия за местонахождението на лагера точно когато Таня пристига с Дебре и Бустос. Близо до град Камири тя изоставя джипа си, в който има документи, снимки, паспортът й, както и списък на псевдонимите, които използва. Джипът е открит от полицията, която го предава на разузнавателния отдел на боливийската армия. Военните разузнавачи проследили и арестували всички връзки на Че в Ла Пас (те не били много).
… Поведението му веднага след като е пленен е много показателно. „Как се казваш, младежо?” – запитал той един от войниците. „Какво красиво име за боливийски войник!” – избъбрал Че, след като чул името.
Междувременно стрелбата продължавала. Хората му, за разлика от техния comandante, наистина се били до последния куршум. Скоро докарали ранен боливийски войник.
„Да се погрижа ли за него?” – запитал Гевара войниците, които го пленили.
„Защо? Да не си лекар?” – казал капитан Гари Прадо.
„Не, но имам някакви познания по медицина” – отговорил Че в жалък опит да спечели разположението на войниците, като признал най-сетне, че не е лекар.
„Какво ще правят с мен? – обърнал се Гевара отново към капитан Прадо. Предполагам, че няма да ме убиете. Със сигурност жив ще ви бъда по-полезен”.
Джулия Кортес, млада боливийска учителка от селото LaHiguera, занесла на Гевара храна в последния му ден. „Мислеше, че ще го оставят жив” – свидетелства тя. Казал й: „Ще ме отведат оттук. В техен интерес е да остана жив. За тях аз съм много ценен”.
Превод: Огнян Дъскарев
